№ 11600
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110114923 по описа за 2022 годИ.
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 24 октомври 2022г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и първа годИ., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 14923 от 2022 годИ. по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 55755/22.03.2022г. на
СРС, подадена от И. П. Д. срещу Столичната община.
Ищцата И. П. Д. е предявила срещу Столичната община иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от
5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени болки, страдания и неудобства, последица от
претърпяна от ищцата на 28.08.2021г. в град София, на ул. „*********“ в
участъка между бул. „*******“ и ул. „********“ злополука, изразяваща се в
пропадане в счупена плочка на тротоара и падане, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (22.03.2022г.) до окончателното
изплащане на сумата.
Основателността на иска си ищцата обосновава с обстоятелството, че на
28.08.2021г. се разхождала спокойно и с бавна крачка в град София по ул.
„*********“ в участъка между бул. „*******“ и ул. „********“. Внезапно
кракът пропаднал в счупена плочка на тротоара и тя паднала върху терена.
От плочките, които били счупени и в които се спънала, се била образувала
голяма дупка. На мястото нямало никакъв знак или предупреждение. Ищцата
паднала напред върху лицето си и странично върху дясната половИ. на тялото
си. Изпитала неистова болка в дясното ходило и глезена на десния крак. Не
успяла да се изправи на крака. Намиращи се в близост хора помогнали, а тя
сама се обадила на неин служител, който е откарал в болница. През цялото
време усещала силни болки. Установено било, че е получила множество
травматични увреждания, охлузвания и отоци по лицето, ръцете и краката.
Същите причинили продължителни болки, страдания и битови неудобства.
В началото те били денонощни и интензивни до непоносимост. Не можела да
става и да се движи, а лежането по гръб било болезнено. Не можела да
извършва битови дейности, нито да работи, а била собственик и управител на
търговско дружество: не можела и да контролира дейността му и
служителите. Не можела да се самообслужва и се нуждаела от чужда помощ.
В насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата не се явява,
като се представлява от адв. Л.Г. и/или адв. Д. Б.. Предявеният иск се
поддържа, включително в хода на устните състезания. В предоставения
едноседмичен срок не е депозирана писмена защита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Столичната община чрез
юрк. П.Г. е депозирал Отговор на искова молба, към вх. № 82023/21.04.2022г.
на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Процесуалният представител на ответника заявява, че ищцата
е следвало да предяви и иск за имуществени вреди, а не само за
неимуществени. Затова и така предявен искът бил недопустим. Досежно
основателността му се изтъква, че липсва причинно-следствена връзка между
инцидента и състоянието на процесния тротоарен участък, като не били
доказани и елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, пораждащи
евентуална отговорност на общината за вреди. Претендираната сума била
2
завишена и не съответствала на чл. 52 ЗЗД, като липсвали ясни и категорични
доказателства за наличието на понесените вреди. За насрочените по делото
публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявения с нея иск, становището и възраженията на ответника в
отговора , съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. Несъстоятелно е
твърдението на ответника, че искът е недопустим, тъй като ищцата е следвало
да предяви и иск за имуществени вреди. Не съществува никакво законово,
процесуално или житейско задължение за ищеца да предявява и иск за
имуществени вреди, което да обуславя допустимостта на предявен иск за
неимуществени такива.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 49 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията
на пълно и главно доказване да установи неполагане на съответната грижа от
страна на ответника, съответно поведение на негови служители,
противоправния характер на така посоченото поведение, наличието,
естеството и интензитета на причинените вреди, както и причинната им
връзка с поведението на служителите на ответника. В тежест на ответника е
да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Обстоятелството, че ул. "*********" в процесната си част се намира в
град София и на територията на Столичната община е факт, който е публично
известен и не се нуждае от доказване по делото.
По делото като свидетели са разпитани ********* И. и Е.Н.. Съдът,
като прецени показанията им внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172
ГПК, като цяло кредитира същите като вътрешно и помежду си
непротиворечиви, общо взето в съзвучие с останалия събран по делото
доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно.
Свидетелят И. познава ищцата от повече от 15 години, като работи в
управляваната от нея фирма. Знае за претърпения инцидент. На 28.08.2021г.
към 18ч. тя му се обадила и го помолила да я вземе, тъй като е паднала лошо и
си е ударила главата и крака на ул. "*********". Когато отишъл, видял, че
двама мъже са помогнали да стане. Седяла на стълбите на кооперация.
Имало кръв по нея - цялата ѝ скула кървяла, видимо изпитвала болка, а кракът
бил подут в областта на глезена. Отишли в болница "Пирогов", където я
прегледали, оказали медицинска помощ и направили изследвания. Ищцата
разказала на свидетеля, че се е спънала в дупка на ул. "*********", получила
се от липсващи плочки. Свидетелят лично е видял дупката, като заявява, че и
към момента на разпита тя съществува там. Дълбока била около 16,00 см. При
злополуката ищцата не била с високи обувки - тя не ходела с такива. Д.
отсъствала от работа около 10-11 дни, като свидетелят трябвало да поеме част
3
от задълженията ѝ.
Свидетелят Николов живее във фактическо съпружеско съжителство с
ищцата от почти 30 години. Знае за инцидента. Същата вечер, когато Д. се
прибрала вкъщи, той видял, че лицето е обезобразено - имала охлузни рани,
куцала и трудно се качвала по стълбите до шестия етаж, където живеели, та
трябвало свидетелят да помогне. Не била лежала в болница, но се мажела с
мехлем за отоците и пиела обезболяващи. У дома останала към две седмици и
не ходела на работа, тъй като се притеснявала как изглежда, а занятието
било свързано с множество персонални контакти. Болнични не ползвала, тъй
като била собственик на фирмата и не се налагало. Имала трудности при
хранене и обличане. Казвала, че я боли челюстта и приемала предимно
течности. Трудно се движела. Спалното им помещение било на горното ниво
на жилището, затова тя останала да спи долу /не можела да се качва по
стълбите/. Боляла я главата, не можела да спи добре. Наложило се свидетелят
да остава вкъщи, за да помага при необходимост. Можела да се обслужва
сама. След инцидента станала затворена, ограничила личните и служебните
си контакти. Станала свита и неуверена, а свидетелят започнал да се замисля
дали да не се извърши консултация с психолог.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-
медицинска експертиза. Същото съдът кредитира напълно, като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на
обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Вещото лице е
посочило, че въз основа на представените по делото медицински документи
се установява, че към 30.08.2021г. в областта на външния глезен и гърба на
дясното ходило на ищцата е налице оток и синкаво кръвонасядане с размер
18/10 см. По вътрешната повърхност на дясната предмишница е налице оток
и мораво-синкаво кръвонасядане с размер 5/2 см. В лявата трета на челото над
веждата е налице червеникаво охлузване с размер 3/2 см, като подобно е
налице и в областта на лявата скула. В областта на лявото око е налице оток с
диаметър към 8 см. Около лявото око е налице моравосиньо кръвонасядане с
размер около 7/4 см. Според вещото лице тези увреждания са били налице
след травмата и могат да са резултат от падане от собствен ръст по време и
начин, както съобщава ищцата. Сочи се, че описаните в исковата молба силна
болка и невъзможност за стъпване на крака е възможно да са били налице. От
извършените рентгенографски изследвания не са намерени болестни
промени, свързани с травмата, включително фрактури. Охлузванията на
лицето са почистени, даден е съвет за покой и е извършена консултация с
ортопед. Според вещото лице се касае за мекотъканни увреждания на глезена
и ходилото без счупвания /временно разстройство на здравето, неопасно за
живота/. От тях ищцата е изпитвала болка и страдания за период около три
седмици, в началото по-интензивни и намаляващи с времето. За този период е
имала нужда от помощ в ежедневието и професионалните си ангажименти.
Възстановителният период за подобни травми на ходило и глезена е около
три седмици. При извършения от вещото лице личен преглед се констатира,
че няма оплаквания за болки и проблеми с ходенето. Походката е нормална и
без куцане, като е запазен пълният обем на движение. Няма отоци. Няма
разлика в цвета на кожата.
4
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, общинаските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване са собственост на
общинаите, стига да не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
По делото не ангажирани доказателства, които да сочат собственик на ул.
"*********" в процесната ѝ част да е лице, различно от Столичната община.
Последната, като собственик на улицата и прилежащите ѝ тротоари, е
длъжна, съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС и по аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 75,
ал. 3 ЗУТ, да я поддържа с грижата на добрия стопанин в такова състояние,
осигуряващо безопасното и безпрепятственото ѝ ползване. Поддръжката е
дейност с постоянен и регулярен характер. общината чрез своите органи и
назначените в тях служители следва непрестанно да проверява състоянието на
съоръженията към транспортната инфраструктура и улиците, като немедлено
отстранява всяко увреждане в тях, което може да създаде опасност за живота,
здравето и собствеността на гражданите и да застраши останалите елементи
на инфраструктурата. Осъществяването на поддръжка е свързано с активност
на компетентните за това общинаски структури, като по никакъв начин не е
обусловена и не зависи нито от липсата или наличието на подадени сигнали,
нито от възникнали инциденти по повод това съоръжение или
местоположение. общината следва да поддържа уличната мрежа и
прилежащите тротоари в такова състояние, че по тях да не се образуват
дупки, а, ако такива се образуват, то следва незабавно да бъдат обозначени и
отремонтирани с цел недопускане на инциденти. Поради тази причИ.,
доколкото служителите на общината не са предприели ефективни действия за
обозначаване и отремонтиране на дупката/неравността, общината носи
отговорност за настъпилите от тези свои действия за трети лица вреди. Това
обстоятелство не се променя от това дали Столичната община е възложила
поддръжката на уличната мрежа в тази ѝ част на трето за делото лице или не -
възложителят отговаря за вредоносните действия/бездействия и на
изпълнителя на договора (чл. 49 ЗЗД).
От свидетелските показания и останалите събрани по делото
доказателства се установи реализирането на процесната злополука, като
доказателства в противна насока не са ангажирани.
Обезщетението за неимуществени вреди, съобразно чл. 52 ЗЗД, се
определя по справедливост. Съгласно ППВС 4-1968г., справедливостта не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението: характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н. Паричният еквивалент на
неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта,
изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, а
присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер и се дължи от
датата на увреждането (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като размерът на присъденото
обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване
(арг. р.214/08.01.2019г.-гр.д.3921/2017г.-ІVг.о.).
Съдът намира, включително с оглед заключението на вещото лице и
5
показанията на свидетелите, че процесните болки и страдания са в пряка
причинно-следствена връзка с вредоносното събитие и бездействието на
общината да поддържа тротоарната мрежа. Не се установяват факти и
обстоятелства, които да позволяват да се направи извод за наличие на
съпричиняване от страна на ищцата.
Касае се за внезапно травматично увреждане, наложило посещение на
болнично заведение и третиране на раните. Ищцата е паднала внезапно на
улицата, ударила е главата си, имало е кръвотечение и се е наложило да се
помогне да се вдигне от земята и да се премести до място, където да изчака
помощ. Не са се наложили хирургични интервенции /зашиване, наместване/,
както и имобилизиране /поставяне на гипс или ортеза/. Нараняванията са
единствено повърхностно третирани и почистени. Макар и причинили в
началото интензивни болки, същите са отшумели постепенно, като ищцата е
напълно възстановена и без наличие на белези. Нараняванията са довели до
затруднения в ежедневието на ищцата: наложило се е да промени мястото,
където спи, да разчита на помощ от близки, да отсъства от работа. В същото
време отсъствието от работа е било сравнително кратко, а способността за
самообслужване е била запазена. Ищцата е ограничила частните и служебните
си контакти, смущавайки се от видимите наранявания, включително по
лицето си. От друга страна обаче съдът оценява като преувеличени
сведенията на св. Николов за значителни промени в личността на ищцата в
следствие от падането. Макар да е възможно да създаде известна тревожност,
инцидент от типа на процесния не би следвало да доведе до психо-
емоционална трансформация с такава интензивност, каквато преценява този
свидетел. Не са ангажирани и допълнителни доказателства, които да позволят
формулиране на несъмнен извод в подобна насока. В тази връзка съдът
намира, че сумата от 2500,00 лева е достатъчна адекватно да овъзмезди
понесените от ищцата неимуществени вреди, като размерът отговаря на
критерия на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. За горницата над 2500,00 лева до
пълния си предявен размер искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски имат и двете страни.
В полза на ищцата и съобразно изхода от делото следва да се присъдят
разноски в размер на 275,00 лева (за държавна такса и за разноски за вещо
лице).
В полза на ответника и съобразно изхода от делото следва да се
присъдят разноски в размер на 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, пропорционално от 100,00 лева.
В полза на адв. Д. Б. и с оглед изхода от делото следва да се присъди
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 290,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
6
ОСЪЖДА СТОЛИЧНАТА община , ЕИК *******, с адрес: град
София, ул. "**********" № 33, да заплати на И. П. Д., ЕГН **********, от
град София, на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 2500,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки,
страдания и неудобства, последица от претърпяна от ищцата на 28.08.2021г. в
град София, на ул. „*********“ в участъка между бул. „*******“ и ул.
„********“ злополука, изразяваща се в пропадане в счупена плочка на
тротоара и падане, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (22.03.2022г.) до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 2500,00 лева до пълния му
предявен размер от 5000,00 лева.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНАТА община , ЕИК *******, с адрес: град
София, ул. "**********" № 33, да заплати на И. П. Д., ЕГН **********, от
град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 275,00 лева,
представляваща разноски по делото пред районния съд (гр.д. № 14923/2022г.
на СРС).
ОСЪЖДА И. П. Д. , ЕГН **********, от град София, да заплати на
СТОЛИЧНАТА община , ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 50,00 лева, представляваща разноски по делото пред районния съд
(гр.д. № 14923/2022г. на СРС) за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНАТА община , ЕИК *******, с адрес: град
София, ул. "**********" № 33, да заплати на адв. Д. Б. - АК-София, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 290,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата И. Д. безплатна адвокатска
защита.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщинана страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7