Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 104/27.02.2023 г.,
гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и
трета година, в състав :
Председател: Мария
Ницова
Членове: Огнян
Евгениев
Рени Цветанова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия
Ницова КАНД № 116/2023 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 384/02.12.2022 г.,
постановено по АНД № 20221320200678 за 2022 г., Районен съд Видин, е потвърдил наказателно
постановление № 21-1786-000087/01.11.2021 г. на началника РУ към ОД на МВР Видин, РУ Видин, с
което на Н.Р.Н. ***, на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.150 ЗДвП.
Недоволен от това решение, касаторът го обжалва и моли да бъде отменено,
като развива доводи, че е незаконосъобразно, постановено“ при неизяснена
фактическа обстановка и непълнота на доказателствата..“. В с.з. редовно
призован не се явява и не излага становище по жалбата, с която моли да бъде
отменено обжалваното решение.
Ответникът, чрез пълномощника юрк.Тошев, с молба вх.№
991/15.02.2023 г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава
заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно и
обосновано.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди наложеното
административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице
безспорно установено административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, което не се оспорва в производството,
за което законосъобразно по отношение на
административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна
отговорност съответно по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Настоящата съдебна инстанция, счита
въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно касаторът поддържа, че
въззивното решение е постановено“ при неизяснена фактическа обстановка и
непълнота на доказателствата..“. Обосновано и правилно при надлежно събиране на
всички относими за спора доказателства,
въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение. Въззивния съд е изложил обосновани доводи относно
фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на
административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на
нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не
счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221,
ал.2 от АПК препраща към тях. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода
на съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила
на АУАН, който касаторът е получил. Следва да се посочи, че нито пред първата
инстанция, нито в касационното производство бяха ангажирани доказателства,
които да дават основание да се приеме, че нарушението, което е управление на
МПС от неправоспособен водач, не е извършено от касатора. Изложените твърдения
в жалбата, че не е изяснена фактическата
обстановка, не се споделя от настоящия състав, още повече, че не се сачат
конкретни доводи, От въззивния съд са обсъдени всички събрани в производството
доказателства, съдът намира твърденията в жалбата за недоказани, т.к. същите са
голословни и не кореспондират със събраните в производството доказателства и не
може да бъде възприето от настоящия съдебен състав, който обоснова мотивите си
със събраните в производството доказателства.
Настоящият съдебен състав счита, че
за необходимо да посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на целите на наказанието и при
съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се приеме, че
неизпълнението на задължение на водача да е правоспособен е маловажно
административно нарушение.
Настоящият съдебен състав,
установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното
съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален
закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в
сила.
С оглед очерталия се изход на
делото и своевременно заявената претенция, в полза на ответната администрация,
съгласно чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде
присъдено поисканото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ /НЗПП/.
Предвид изложеното и основание
чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 384/02.12.2022 г., постановено по АНД № 20221320200678 за 2022 г., Районен
съд Видин.
ОСЪЖДА Н.Р.Н. ***, да запрати на
ОД на МВР Видин, разноски в производството в размер на 100/сто/ лева/.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: