№ 163
гр. София , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Д. Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503030 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение 3635 от 22.06.2020 г. по гр.д. 1102/2019 г. по описа на
СГС, 1 ГО, 12 състав, е осъдил „Бул Инс” АД да заплати на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди на Д. О. Р., ЕГН: ********** в
размер на 15 000 лв., които вреди са претърпени вследствие на ПТП,
реализирано на 12.09.2017 г. в гр. София ведно с мораторната лихва, считано
от 18.05.2018 г. За разликата до претендирания размер на обезщетението с
исковата молба от 30 000 лв., претенцията е отхвърлена като неоснователна,
вкл. и за претендираната мораторна лихва за периода до 18.05.2018 г.
Страните са осъдени взаимно да си платят разноски според уважената и
отхвърлената част от иска, като е присъдено и възнаграждение по чл. 38 ЗАдв
в полза на процесуалния представител на ищцата – адв. Н. от САК.
Дружеството е осъдено да заплати на СГС сумите от 600 лв. такса и 150 лв.
разноски.
По предявен обратен иск от „Бул Инс” АД против делинквента и
трето лице-помагач (ТЛП) И. Н. В. с ЕГН: ********** с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ, с посоченото по-горе решение, СГС е осъдил В. да заплати
на застрахователя сумата от 15 000 лв. при условие, че „Бул Инс” АД заплати
15 000 лв. на Д. О. Р., законната лихва върху посочената сума от 18.05.2018г.
до цялостното й изплащане и 1 730 лева – съдебни разноски /възложени в
1
тежест на дружеството по главния иск/, съответно 888 лева – съдебни
разноски /сторени от дружеството по обратния иск/ - съразмерно на
уважената част от иска. Обратният иск е отхвърлен за сумата над 15 000 лв.
до 26 000 лв. (предявен като частичен от 30 000 лв.).
Първоинстанционното решение е обжалвано с две въззивни жалби,
едната от процесуален представител на „Бул Инс” АД, а другата от особения
представител на И. Н. В. – адв. М. от САК с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт.
И в двете жалби се правят оплаквания по приложението на чл. 52 ЗЗД,
т.е. считат, че обезщетението било завишено, но докато дружеството обжалва
решението за сумата над 5000 до 15 000 лв., то адв. М. го обжалва изцяло в
уважената част. Особеният представител навежда аргументи и за това, че
неправилно бил уважен обратния иск на „Бул Инс” АД против И. В., молейки
за отхвърлянето му. Дружеството прави оплакване и по приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, считайки, че приноса на пострадалата към получените от нея
вреди бил по-висок от прецененото от градския съд. В съответствие с
изложените оплаквания се правят и петитуми по жалбите за частична или
цялостна отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски
от застрахователя и възнаграждение за особено представителство от адв. М..
По двете жалби са депозирани писмени отговори по чл. 263, ал. 1
ГПК от адв. Н., процесуален представител на Д. Р. и с искане същите да се
оставят без уважение, като се потвърди решението на СГС. Желае
присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за втората инстанция.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни в процеса, при
наличие на съответен правен интерес, насочени са против съдебен акт от
категорията на обжалваемите и са процесуално допустими. Не са искани и не
са събирани нови доказателства пред въззивния съд.
При спазване изискванията на чл. 269 - чл. 273 ГПК, САС намери
следното:
Акционерното дружество не оспорва пред настоящата инстанция, че
следва да отговаря по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ. При наличие на валидно и
допустимо първоинстанционно решение трябва да се обсъдят единствено
оплакванията в жалбите.
Основният спор пред апелативния съд по главно предявения иск се
концентрира върху това справедливо ли е обезщетението за неимуществени
вреди?
Принципът на обезщетяването по справедливост (чл. 52 ЗЗД)
изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
2
определяне на размера на обезщетението. Последното трябва да е съразмерно
с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. В такъв смисъл са и
задължителните указания на Пленума на Върховния съд в Постановление 4 от
23.12.1968 г., т. 11, а именно, че „при определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите: към решенията
съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и
значението им за размера на неимуществените вреди”.
От доказателствата събрани пред първостепенния съд се установява
следното:
В заключението на приетата без възражения от страните съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ) пред СГС вещото лице е обосновало извод, че
вследствие на ПТП пострадалата Д.Р. е получила сътресение на мозъка (без
загуба на съзнание), както и контузия на главата с разкъсноконтузна рана в
лява челна област. Възстановяването е било около 20 дни, а към настоящия
момент ищцата е напълно възстановена. Тези увреждания заслужават
обезщетяване с 10 000 лв.
Съпричиняването при процесното ПТП възлиза на 50%. Това е така,
защото съгласно заключенията на вещите лица Р. е пътувала без предпазен
колан, а ако е била пътувала с колан, то пораженията върху главата е щяло да
бъдат по-леки. Недоказано се явява обаче се явява твърдението, че
пострадалата е знаела, че се качва в автомобил, управляван от употребил
алкохол водач, тъй като вещите лица са посочили, че при концентрацията на
алкохол в кръвта на водача В., за третите лица това знание за алкохол
зависело от много фактори и е въпрос на субектива преценка (така изрично на
л. 67).
Следователно, на пострадалата се дължи обезщетение от 5000 лв.
/с отчитане на съпричиняването/, а не 15 000 лв., колкото е преценил СГС.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на особения
представител адв. М. за това, че обратния иск неправилно бил уважен против
И. В.. Същият е признал вината си и противоправното си поведение съгласно
представеното по делото споразумение по НОХД 1488/2018 г. на СРС (л. 10-
12) със значението на този акт съгласно чл. 300 ГПК. Особеният представител
не оспорва, че В. е употребил алкохол над разрешените от закона промили, за
да шофира автомобил, а това се установява и от представения протокол за
ПТП (л. 4 и 5). От друга страна, разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ дава
възможност на застрахователя да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътно-транспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
3
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Няма
никаква процесуална пречка това да стане с обратен иск от застрахователя
против делинквента в рамките на производство по чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетяване на вреди от пострадалия при произшествието, както се е
случило и в производството пред СГС. В такъв случай, се постановява
условен осъдителен диспозитив по обратния иск, т.е. съобразно резултата по
главния иск, се осъжда делинквента да заплати същата сума на
застрахователя, но само при условие, че той е заплатил сумата по главния иск
в полза на пострадалия и установи това плащане с писмени доказателства.
Така е постъпил и СГС, като присъденото е в рамките на поисканото по
главния и обратния иск, поради което не са допуснати, в това отношение,
процесуални нарушения. Разбира се, поради това, че се намалява
обезщетението на сумата от 5000 лв., то САС ще следва да намали и сумата,
която В. ще следва да плати на „Бул Инс” АД по обратния иск до същия
размер.
В заключение, решението на СГС следва да се отмени за сумата от
10 000 лв. (разликата между 5000 лв. и 15 000 лв.), като вместо това за 10 000
лв., претенцията се отхвърли като неоснователна. Ще следва да се редуцира
със същата сума и решението по обратния иск, а разноските да се изчислят
съобразно резултата във втората инстанция. В останалата обжалвана част
решението е правилно и ще трябва да се потвърди.
Разноски:
За първата инстанция възнаграждението по чл. 38 ЗАдв на адв. Н.
възлиза на 580 лв., т.е. следва да се намали с 400 лв. /разликата между
присъдените 980 лв. и дължимите 580 лв./. „Бул Инс“ АД има право да
получи 1500 лв. разноски от Р. /или още 450 лв. допълнително, извън
присъдените от СГС 1 050 лв./. Държавната такса, която дружеството дължи
на СГС по чл. 78, ал. 6 ГПК следва да се намали с 400 лв. /разликата между
200 лв. и определените от градския съд 600 лв./.
За втора инстанция:
Направено е от процесуалния представител на Р. възражение за
прекомерност на платения адвокатски хонорар от „Бул Инс“, което е
основателно и съдът го намалява до минимума от 966 лв. с ДДС. Поради това,
че жалбата на дружеството е изцяло основателна /за обжалваемия материален
интерес от 10 000 лв./, то разноските от общо 1 166 лв. /от които 966 лв.
хонорар и 200 лв. държавна такса/ следва да се възложат в тежест на ищцата-
въззиваема Р..
По обратните искове, В. дължи на „Бул Инс“ АД разноски от 296
/двеста деветдесет и шест/ лева за първата инстанция, а за втората дължи
отново на дружеството 326 лв. от внесения депозит за особен представител
4
/пропорционално върху неуважената част от жалбата му, но само при вземане
предвид на тази част от депозита за особен представител, внесен по
обжалваемия материален интерес на жалбата на В., защото само за тази част
отговаря той/. Върху неуважената част от жалбата на особения представител,
то И. В. дължи и възнаграждение по чл. 38 ЗАдв на процесуалния
представител на Р. – адв. Н. в размер на 580 лв.
Мотивиран от изложеното, САС, ГО, VII състав
РЕШИ:
Отменя Решение 3635 от 22.06.2020 г. по гр.д. 1102/2019 г. по описа на СГС, 1
ГО, 12 състав в частта, в която „Бул Инс“ АД е осъден да плати на Д. О. Р.
сумата от 10 000 лв. /разликата между 5 000 лв. и 15 000 лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и законната лихва върху тази сума от 18.05.2018 г. до цялостното й
изплащане, в частта, в която „Бул Инс“ АД е осъден да заплати сумата от 400
лв. /разликата между присъдените 980 лв. и дължимите 580 лв./
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в полза на адв. Н. от САК и сумата от 400 лв.
/разликата между 200 лв. и определените от градския съд 600 лв./ дължима
държавна такса от дружеството по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6
ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля като недоказана исковата претенция на Д. О. Р. против
„Бул Инс“ АД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща главница
по обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
вследствие на ПТП, реализирано на 12.09.2017 г. в гр. София и законната
лихва върху тази сума от 18.05.2018 г. до цялостното й изплащане.
Отменя Решение 3635 от 22.06.2020 г. по гр.д. 1102/2019 г. по описа
на СГС, 1 ГО, 12 състав в частта, в която И. Н. В. е осъден да заплати на „Бул
Инс“ АД по предявен обратен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 10 000
лв. /разликата между 5 000 лв. и 15 000 лева/ ведно със законната лихва върху
тази сума от 18.05.2018 г. до цялостното й изплащане, както и изцяло в частта
за присъдените в полза на дружеството съдебно-деловодни разноски по
обратния иск в първата инстанция и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля като неоснователна исковата претенция на „Бул Инс“ АД
против И. Н. В. за заплащане на сумата от 10 000 лв. /разликата между 5 000
лв. и 15 000 лева/ ведно със законната лихва върху тази сума от 18.05.2018 г.
до цялостното й изплащане по предявен обратен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Осъжда И. Н. В. да заплати на „Бул Инс“ АД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 622 /шестстотин двадесет и два/ лева разноски за две
инстанции.
5
Осъжда Д. О. Р. да заплати на „Бул Инс“ АД на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 1 616 /хиляда шестстотин и шестнадесет/ лева разноски,
представляващи сбор от допълнително дължими такива за първата инстанция
и разноските за втората инстанция.
Осъжда И. Н. В. да заплати на адв. С. Н. от САК на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева адвокатско
възнаграждение за втората инстанция.
Потвърждава Решение 3635 от 22.06.2020 г. по гр.д. 1102/2019 г. по
описа на СГС, 1 ГО, 12 състав в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6