№ 302
гр. Горна Оряховица, 21.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120102318 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “Профи кредит България” ЕООД, че сключил с ответника E.
П. И.. договор за потребителски кредит № 30041772178/08.01.2020 г., по
силата на който й предоставил сума в размер 3 000 лв. чрез погасяване на
задължения към трети лица – 600 лв. към „Ситикредит“ АД; 837 лв. към
„Сити кеш“ ООД и 1 300 лв. към „4финанс“ ЕООД и превод на сумата от 227
лв. по нейна банкова сметка на 09.01.2020 г. Ответникът се задължил да
заплати на ищеца възнаграждение от 41 % годишна лихва или лихвен процент
на ден – 0,11 % и годишен процент на разходите 49,23 %. Твърди се, че
ответникът ползвал услугата „Фаст“ – приоритетно разглеждане на искането
за кредит и закупил, но не се е възползвал от възползвал от услугата
„Флекси“ – възможност за отлагане на определен брой вноски, намаляване на
определен брой вноски и смяна на падежната дата на вноските, за което
дължал възнаграждения съответно 900 лв. и 2 910 лв., чието заплащане било
разсрочено и дължимо с вноските по кредита. Твърди се, че ответникът е
заплатил общо 300 лв., с което погасил лихва за забава от 20,74 лв. и е
направил една пълна и една частична погасителна вноска, последната с дата
29.05.2020 г. Съгласно чл.12.3 от общите условия неплащането на две или
повече последователни месечни вноски давало право на ищеца да превърне
кредита в предсрочно изискуем, което било сторено на 03.03.2021 г. Било
изпратено уведомление до ответника, но писмото не било получено, като
1
непотърсено от получателя. Твърди се, че поради неизпълнението на
задълженията ответникът дължи и лихва за забава от 263,86 лв. върху
просрочените вноски до датата на предсрочната изискуемост – 03.03.2021 г. и
след тази дата до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.09.2021 г., в размер на 453,60 лв. Счита, че уговорения
годишен лихвен процент отговаря на чл.19, ал.4 ЗПК и не противоречи на
добрите нрави, а клаузите, уреждащи двете допълнителни услуги не
заобикалят посочената норма и нямат неравноправен характер. Моли се за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено
съществуването на вземанията на ищеца по договор за потребителски кредит
№ 30041772178/08.01.2020 г., сключен с ответника, а именно 2 933,62 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 29.09.2021 г. до окончателното й
изплащане; 1 157,10 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от
05.03.2020 г. – 03.03.2021 г.; 856,53 лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“; 2
829,17 лв. – възнаграждение за услуга „Флекси“; 263,86 лв. – обезщетение за
забава в плащането за периода от 06.02.2020 г. до 03.03.2021 г.; 453,60 лв. –
обезщетение за забава в плащането за периода от 03.03.2021 г. до 29.09.2021
г., за които е издадена заповед № 939/30.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1844/2021 г. по описа на Районен съд
– Горна Оряховица с присъждане на сторените разноски. Прави възражение
за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар в
заповедното и исковото производство.
Ответникът E. П. И.. оспорва да е получила сумата по кредита и да е
уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Възразява за нищожност
на клаузите, предвиждащи заплащане на договорна лихва от 41 % годишно,
както и тези, уреждащи услугите „Фаст“ и „Флекси“ поради техния
неравноправен характер. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Уважаването им е предпоставено от установяване от страна на ищеца
осъществяването на следните материалноправни предпоставки: наличие на
действително правоотношение между страните по сключен договор за
потребителски кредит с ползване на допълнителни услуги с твърдяното от
ищеца съдържание; че ищецът е разгледал приоритетно искането за кредит на
ответника; че е предоставил на ответника сумата от 3 000 лв. чрез погасяване
на задължения към трети лица – 600 лв. към „Стик-кредит“ АД; 837 лв. към
„Сити кеш“ ООД и 1 300 лв. към „4финанс“ ЕООД и превод на сумата от 227
лв. по банкова сметка на 09.01.2020 г.; че е уведомил ответника, че ще
упражни правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.
2
От представения договор за потребителски кредит №
30041772178/08.01.2020 г. се установява, че ищецът се задължил да
предостави на ответника сумата от 3 000 лв. чрез рефинансиране – превод в
полза на ответника и по сметка на „Стик-кредит“ АД – 600 лв., на „Сити кеш“
ООД – 837 лв. и на „4финанс“ ЕООД – 1 300 лв., и банков превод на остатъка
по банкова сметка на ответницата IBAN: ***. Съгласно т.IV ответникът се
задължавал да върне сумата за 36 месеца (до 05.01.2023 г. съгласно
погасителния план към договора) на равни месечни вноски от по 144,96 лв.,
включващи главница и възнаградителна лихва от 41 % годишно, или 0,11 %
на ден. Съгласно чл.4.1. от общите условия, размерът на договорната лихва
бил предварително определен за целия срок на договора (фиксиран лихвен
процент).
Видно от договора, ответникът се съгласил да му бъдат предоставени
допълнителни услуги – „Фаст“ при възнаграждение от 900 лв. и „Флекси“ при
възнаграждение от 2 910 лв. Съгласно чл.15.1. от общите условия, услугата
„Фаст“ се състояла в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит преди клиентите, които не са закупили услугата, а
сумата се нареждала до 24 часа след подписване на договора. Съгласно
чл.15.2. услугата „Флекси“, включвала възможност за промяна в
погасителния план чрез искане до кредитора да му отложи накуп или на части
различен брой месечни вноски, определени според срока на договора,
извършените до момента плащания и доказаните причини за това (чл.15.2.1.);
чрез искане до кредитора да му намали на части или накуп размера на
различен брой месечни вноски, определени според същите показатели или
чрез промяна на датата на падежа на месечните вноски. Плащането на
възнагражденията за тези услуги в общ размер 3 810 лв. било разсрочено на
36 вноски до края на срока на договора от по 105,83 лв. всяка, дължими с
месечните анюитетни вноски.
В чл.12.1. от общите условия било регламентирано, че при забава в
плащането на месечна вноска се начислява лихва за забава в размер на
основния лихвен процент +10% годишно, за всеки ден забава върху размера
на просроченото плащане. Съгласно чл.6.4. от общите условия, в случай че е
постъпила сума, недостатъчна за погасяване на текущите задължения,
вземанията се считат погасени според писменото изявление на клиента или
ако такова липсва – задълженията за разноски и такси, лихви за забава,
неустойки, обезщетения и възнаграждение при закупена допълнителна услуга
се погасяват преди главницата. Съгласно чл.12.3. от общите условия, при
просрочване на две или повече вноски в пълен размер, кредиторът имал право
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление, изпратено на
адреса за корспонденция, по факса, електронната поща, по телефона – устно
или чрез смс, на последно декларираните адреси за комуникация или в
персоналния акаунт в клиентския портал (чл.12.5., вр. чл.13.2. от общите
условия). В този случай се дължало заплащане на остатъчната непогасена
главница, остатъчното непогасено възнаграждение за допълнителни услуги,
3
падежиралата договорна лихва, лихвите за забава и таксите по тарифата на
ищеца (чл.12.4. от общите условия).
Посочените писмени доказателства установяват сключването на
договора, доколкото съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че
неоспорените по авторство изявления на страните изхождат от тях. С това
първата от посочените предпоставки е осъществена и за ищеца е възникнало
задължение да предостави сумата по кредита по уговорения начин – чрез
погасяване на задължения към трети лица и превод по банковата сметка на
ответника. Представените четири извлечения от електронно банкиране за
извършени транзакции установяват, на датата на сключване на договора
ищецът е извършил нареждания за безкасови преводи до банковите сметки на
посочените в т.V от договора финансови институции и на ответника в
съответните размери, с което е погасил задължения на ответника и платил по
негова сметка общо 3 000 лв. Оспорването на получаването на сумата е
несъответно както на посоченото, така и на извършеното частично плащане,
доколкото ответникът не твърди то да е без основание.
Съдържанието на услугата „Фаст“ по същество представлява
изпълнение на нормативно установеното преддоговорно задължение на
кредитора, предоставящ по занятие потребителски кредити, да оцени
платежоспособността на кредитополучателя (арг. от чл.16 и сл. ЗПК).
Доколкото това е именно задължение, съответно дружеството, предоставящо
потребителския кредит, е длъжник по него, такса (цена или възнаграждение)
за изпълнението му, не се следва. Същото – че ищецът не събира никакви
такси за разглеждане и усвояване на договора е вписано в бланката на всяка
страница от договора, но въпреки това „Фаст“ е услуга именно с такова
съдържание. Не би могло да се приеме, че ответникът е получил някаква
услуга, доколкото липсва законоустановен или уговорен от страните срок за
разглеждане на искането без ползване на услугата. Възнаграждение е
дължимо не заради изразеното при кандидатстване желание на
кредитополучателя или задължаването му да заплати такса, а заради спазване
от страна на кредитора на уговорения срок, какъвто няма. На следващо място,
разглеждането на документи не съставлява допълнителна услуга, свързана с
договора за кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Това е така, защото е явно,
че дейността, за която се претендира таксата, се извършва преди сключване
на договора, а посочената норма на ЗПК позволява начисляването на
допълнителни услуги само в случай, че са свързани договора за кредит, т.е. с
изпълнение на основните задължения на страните по него. Неоснователно
ищецът свързва предоставянето на услугата с превеждането на сумата по
кредита до 24 часа. Това е задължението на ищеца да предостави сумата по
кредита и да се приеме това негово становище би означавало, че той сам
признава да изисква такса за усвояване на кредита, в противоречие с чл.10а,
ал.2 ЗПК и спомената по-горе декларация в бланката на договора.
Услугата „Флекси“ съдържа различни компоненти, по същество
съставляващи евентуални бъдещи изменения на уговорения начин на
4
плащане, които в общия случай настъпват по съглашение между страните.
Няма основание да се приеме, че съдържанието на услугата е предварително
съгласие на кредитора за това изменение, тъй като видно от чл.15.2. от
общите условия, за упражняване на дадените при закупуване на пакета права
са поставени значителни ограничения и следва да са налице множество
условия, в т.ч. представяне на доказателства за осъществяване на причини,
предварително счетени за уважителни. Кредиторът е изложил отнапред
условията, които той е съобразил като икономически приемливи за такива
изменения, при което таксата за услугата реално не покрива поет от него
риск, защото такъв няма. Понеже предварително поставените условия и
изисквания дават право на кредитора да откаже изменението, правото на
кредитополучателя няма потестативен характер и не може да съставлява
услуга. На следващо място – не се твърди това право да е упражнено, а
претендираната сума не може да се дължи само заради съществуващата
възможност, която както по-горе бе изяснено не е по-различна от
възможността на всяка страна по договор да поиска неговото изменение.
Уговорено като общо плащане, възнаграждението за изброените
дейности в услугата „Флекси“ не отговаря на изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК
за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират
такси и/или комисиони. Потребителят не може да разграничи каква е
стойността на всяка от дейностите, нито има възможност да избира да заплати
само от някоя от тях. Посоченото нарушава принципа за равнопоставеност на
страните и не отговаря на изискването за добросъвестност при договаряне,
доколкото кредиторът, определяйки едностранно и предварително условията
за предоставяне на съвкупност от услуги, се е възползвал от икономически
по-силното си положение, за да възложи в тежест на потребителя заплащане
на обща цена, в която стойността на всяка услуга е неразграничима. По тези
съображения клаузата, предвиждаща такса за пакета от услуги „Флекси“,
освен поради нарушение на чл.10а, ал.4 ЗПК е нищожна и поради
накърняване и на добрите нрави (чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД).
Същото основание за нищожност на клаузите е изводимо и от размера
на възнагражденията за двете услуги – 3 810 лв., надвишаващ размера на
заетата сума – 3 000 лв. Посоченото несъответствие създава явна
неравнопоставеност в икономическите отношения на страните, доколкото
предвижда потребителят да заплати още над 125 % от главницата за
допълнителна дейност на кредитора, извън с главното му задължение – да
върне заетата сума. Такъв размер на таксата е необоснован, защото определя
паричната стойност на несъществените задължения по договора като по-
висока, както от предоставената по кредита сума, така и от възнаграждението
за ползването й. На следващо място стойността на претендираната такса
обективно не съответства на разходите, които кредиторът би направил за
предоставяне на услугите, каквито, предвид съдържанието им, практически
няма. Посочената непропорционалност на таксата спрямо размера на кредита,
договорната лихва и реалните разходи на кредитора, води на извод, че цената
5
на услугите действително съставлява част от кредиторовото възнаграждение,
невключено в годишния процент на разходите. Начисляването на цената на
услугите в претендирания размер заобикаля предвиденото в чл.19, ал.4 ЗПК
ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите,
поради което клаузите, предвиждащи заплащането им, са нищожни и на
основание чл.19, ал.5 ЗПК.
По силата на договора за кредит за ответника е възникнало задължение
да заплати (върне) отпуснатата сума от 3 000 лв., ведно с възнаграждение за
ползването й през целия срок на договора в размер на 41 % годишно или 0,11
% на ден. Възражението за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане
на договорна лихва поради противоречие с добрите нрави, основано на
прекомерния й характер, е неоснователно. Ответникът черпи аргументите си,
разглеждайки размера на лихвата като сбор с таксите за допълнителните
услуги, които поради пороците си, обсъдени по-горе си са недължими като
нищожни. Съгласно чл.19, ал.5 ГПК нищожността се простира само върху
клаузите по превишението, но разпоредбата не дава основание за пълно
освобождаване от заплащането на възнаградителна лихва, както претендира
ответникът. Самостоятелно размерът на уговорената възнаградителна лихва
не превишава ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото е фиксиран на 41
%.
Представеното извлечение от сметка съдържа признание за
неизгодното за ищеца обстоятелство, че ответникът заплатил сумата от 300
лв. на 29.05.2020 г. Признание със същото съдържание е направено и в
исковата молба. Макар ответникът да не изразява становище при дадените му
изрични указания за това, същото го ползва. По делото липсват данни,
разколебаващи истинността на признанието, или такива, от които може да се
направи извод за неговата симулативност, за което съдът следи служебно. С
оглед посоченото, съдът следва да зачете признанието и да приеме за
установен безспорният между страните факт на получаване на исковата сума
(в посочения смисъл Решение № 113/20.01.2016 г. по гр.д. № 955/2014 г. на II
Т.О. на ВКС; Решение № 84 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3361 / 2017 г. на III
Г.О. на ВКС).
Предвид датата на извършеното плащане, платеното е било
недостатъчно да покрие задълженията с настъпил падеж. Липсват данни за
писмено заявление от ответника кои задължения погасява с плащането,
поради което следва да приложи уговорения между страните ред, аналогичен
на уредения в чл.76 ЗЗД. Доколкото възнагражденията за двете услуги са
недължими, на първо място плащането е погасило мораторното обезщетение
по чл.12.1. от общите условия, но към датата на плащането такова се дължало
само за периода 05.02.2020 г. – 13.03.2020 г. (чл.6 ЗМДВИП) – 1,53 лв. за
просрочие на първата вноска и 0,36 лв. – за втората, или общо 1,89 лв. С
остатъкът от 298,11 лв. били погасени първите две вноски изцяло и по третата
– договорната лихва частично до 8,46 лв.
6
Не се твърди и не се установява ответницата да е извършвала друго
плащане извън признатото от ищеца. Доколкото третата вноска с падеж
05.04.2020 г. е била частично погасена, условията на чл.12.3. от общите
условия – неплащане на две последователни вноски в пълен размер, са били
осъществени на 05.07.2020 г. Както основателно посочва ответника,
осъществяването само на обективната предпоставка, въз основа на която е
възникнало потестативното право на кредитора да превърне вземането в
предсрочно изискуемо, не е достатъчно за да настъпи тази последица. За да
отнеме едностранно преимуществото на срока, кредиторът следва да обяви на
длъжника, че упражнява това свое право, т.е. до него да достигне
кредиторово изявление, че правото е упражнено. Основателно ответникът
сочи, че приложените доказателства не установяват такова изявление да е
достигнало до него преди предявяване на иска. Датата, на която кредиторът е
приложил последицата – 03.03.2021 г. дори предшества изпращане на
неполученото уведомление (от 04.03.2021 г.), при което условията на чл.12.3.
за писмено уведомяване явно не са спазени. Не може да се приеме, че само
изпращането на писмото удовлетворява изискването на посочената договорна
разпоредба, тъй като подобна фикция не е уредена нито в закона, нито в
договора.
Становището на ответника, обаче, не държи сметка за разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК, задължаваща съда вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, които са от значение за спорното право. С получаване
на исковата молба на 25.01.2022 г. ответницата е получила писмено
уведомление от ищеца за упражняване на правото му да превърне кредита в
предсрочно изискуем съгласно уговореното в чл.12.3. от общите условия.
Изложеното в отговора на исковата молба касателно разрешението по т.18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС принципно е правилно, но е неотносимо за настоящия случай, доколкото
не се касае за предоставен банков кредит, нито за извлечение от сметка по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, съставляващо и документ по чл.417 ГПК. Само за
пълнота следва да се отбележи, че и в разгледаната от ответника хипотеза,
искът не подлежи на отхвърляне, отново поради задължението на съда по
чл.235, ал.3 ГПК (т.1 на Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Така предпоставките на чл.12.3. от общите условия са осъществени на
25.01.2022 г. и от тази дата ответницата дължи цялата неплатена главница, в
т.ч. и частта от нея по вноските с ненастъпил падеж. След приспадане на
платеното по първите две вноски (общо 111,11 лв.) от общия размер на
главницата – 3 000 лв., остават дължими 2 888,89 лв. Договорната лихва е
претенцирана за периода от 05.03.2020 г. – 03.03.2021 г., но втората вноска по
възнагражението с падеж 05.03.2020 г. е платена изцяло – 100,23 лв., а третата
с падеж 05.04.2020 г. е платена частично – до 8,46 лв. Така остава дължима
само разликата между вноските по лихва според погасителния план за
исковия период – 1 157,10 лв. и платеното от общо 108,69 лв., или договорна
7
лихва от 1 048,41 лв. за периода от 05.04.2020 г. до 03.03.2021 г.
Неизпълнението на задълженията на ответницата предпоставя
заплащане на обезщетение за забава както съгласно чл.12.1. от общите
условия, така и на общо основание по чл.86, ал.1 ЗЗД. При съобразяване на
разпоредбата на чл.6 ЗМДВИП, обезщетението за забава е дължимо след
14.07.2020 г. С оглед приетото по-горе за датата на настъпване на
пресрочната изискуемост, до края на претендирания период – 29.09.2021 г.,
лихвата се дължи за всяка неплатена вноска, без да обхваща цялата усвоена и
непогасена главница след 03.03.2021 г. На основание чл.162 ГПК, при
съобразяване на погасителния план и размера на всяка вноска, уговорения в
договора начин за изчисляване на обезщетението за всеки ден забава и
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, съдът изчисли размера
на доказаното по основание вземане за посочения период на 196 лв.
По изложените до тук съображения, предявеният иск се явява
частично основателен и следва да бъде уважен за сумите 2 888,89 лв. –
главница; 1 048,41 лв. – договорна лихва за периода от 05.04.2020 г. до до
03.03.2021 г.; 196 лв. – обезщетение за забава за периода 15.07.2020 г. до
29.09.2021 г., а в останалата част, в т.ч. и изцяло за възнагражденията за двете
такси, да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото
производство, съразмерно на уважената част от иска. От негова страна е
направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски
в заповедното производство в общ размер 219,88 лв. (169,88 лв. за държавна
такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение), от които съразмерно на
уважената част от исковете му се следват 107 лв. В исковото производство са
представени доказателства за направени разноски от 169,88 лв. за държавна
така. Доколкото ищецът е представляван от юрисконсулт, дължи се съгласно
чл.78, ал.8 ГПК и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Неговият размер, съгласно посочената норма, следва да бъде
определен от съда, но не повече от максималния размер съгласно чл.37 ЗПП
вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съобразявайки правната сложност на спора и цената на иска, както и
осъществената защита – изготвяне на искова молба, поддържане на иска и
изразяване на становище чрез молба, без явяване в отрито съдебно заседание,
съдът определи дължимото юрисконсултско възнаграждение на 100 лв. Така
общият размер на разноските, направени от ищеца в исковото производство
пред настоящата инстанция е 269,88 лв., от които пропорционално на
уважената част от исковете, му се следват 144,46 лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да му се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Той е представил
8
доказателства да е сторил разноски в заповедното производство от 300 лв. и в
исковото – от 600 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Посочените
възнаграждения са в размери под минималните, определени в чл.7, ал.2, т.3 и
ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението на насрещната страна за
прекомерност на заплатеното е неоснователно. От посочените суми, на
ответника му се следва заплащане съответно 154,01 лв. и 308,03 лв.
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че E. П.
И.., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г. О., ул.*** дължи на "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район Средец, ж.к.“Мотописта“, бул.“България“ № 49,
блок № 53Е, вход „В“, етаж 7, представлявано винаги заедно от двама от
управителите С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., по сключения между тях договор за
потребителски кредит № 30041772178/08.01.2020 г. следните суми: 2 888,89
лв. (две хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и девет
стотинки) – главница, ведно със законната лихва от 29.09.2021 г. до
окончателното й изплащане; 1 048,41 лв. (хиляда четиридесет и осем лева и
четиридесет и една стотинки) – договорна лихва за периода от 05.04.2020 г.
до 03.03.2021 г. и 196 лв. (сто деветдесет и шест лева) – обезщетение за
забава за периода 15.07.2020 г. до 29.09.2021 г., за които е издадена заповед №
939/30.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1844/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Средец,
ж.к.“Мотописта“, бул.“България“ № 49, блок № 53Е, вход „В“, етаж 7,
представлявано винаги заедно от двама от управителите С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я.
К. Ч. срещу E. П. И.., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г. О., ул.*** да
се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания
по сключения между тях договор за потребителски кредит №
30041772178/08.01.2020 г., както следва: за сумата над присъдените 2 888,89
лв. (две хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и девет
стотинки) до претендираните 2 933,62 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и
три лева и шестдесет и две стотинки), или за сумата 44,73 лв. (четиридесет и
четири лева и седемдесет и три стотинки) – главница; за сумата над
присъдените 1 048,41 лв. (хиляда четиридесет и осем лева и четиридесет и
една стотинки) до претендираните 1 157,10 лв. (хиляда сто петдесет и седем
лева и десет стотинки), или за сумата 108,69 лв. (сто и осем лева и
9
шестдесет и девет стотинки) и за периода от 05.03.2020 г. до 05.04.2020 г.
– договорна лихва; за сумата 856,53 лв. (осемстотин петдесет и шест лева и
петдесет и три стотинки) – възнаграждение за услуга „Фаст“; за сумата 2
829,17 лв. (две хиляди осемстотин двадесет и девет лева и седемнадесет
стотинки) – възнаграждение за услуга „Флекси“; за сумата над присъдените
196 лв. (сто деветдесет и шест лева) до претендираните общо 717,46 лв.
(седемстотин и седемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки), или за
521,46 лв. (петстотин двадесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) и
за периода от 06.02.2020 г. до 14.07.2020 г. – обезщетение за забава, за които
е издадена заповед № 939/30.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1844/2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
ОСЪЖДА E. П. И.., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г. О.,
ул.*** да заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Средец,
ж.к.“Мотописта“, бул.“България“ № 49, блок № 53Е, вход „В“, етаж 7,
представлявано винаги заедно от двама от управителите С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я.
К. Ч. сумата от 107 лв. /сто и седем лева/, представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете и
сумата от 144,46 лв. /сто четиридесет и четири лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Средец,
ж.к.“Мотописта“, бул.“България“ № 49, блок № 53Е, вход „В“, етаж 7,
представлявано винаги заедно от двама от управителите С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я.
К. Ч. да заплати на E. П. И.., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г. О.,
ул.*** сумата от 154,01 лв. /сто и петдесет и четири лева и една стотинка/,
представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част
от исковете и сумата от 308,03 лв. /триста и осем лева и три стотинки/,
представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10