Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
09.04.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...……,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2146 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.Г.З., депозирана против наказателно постановление №
20-1085-003487/05.11.2020г., в частта му по т. 1 от същото, в която на
жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 6,
т. 1 ЗДвП. В частта му по т. 2 от наказателното постановление същото не е
обжалвано и е влязло в сила.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление, в обжалваната
част, е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Моли се да бъде постановено решение, с което
да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
депозираната от него жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира
доводи, че видно от представената циклограма на светофарната уредба, светлинния
сигнал се е сменял на всеки 48 секунди и в посочения в АУАН и НП час, а именно
13,24 часа, сигналът е бил зелен. На следващо място се излагат съображения, че
с оглед обстоятелството, че се касае за пешеходен светофар и към момента на
твърдяното нарушение на този светофар не е имало пешеходци, а така също и
предвид това, че жалбоподателят през последните 20 години е санкциониран само
два пъти за неправилно паркиране, то може да се обоснове извод, за по-ниска
степен на обществена опасност на извършеното от него деяние.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 20-1085-003487/25.09.2020г.
(бл. № 841299) против жалбоподателя, за това, че на 25.09.2020г., около 13,24
часа, в град Русе, на бул. „Липник“ – срещу Районна Митница град Русе, посока
ОЗК „Арена“ като водач на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № СА 85
94 ХС не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната
уредба, работеща в режим нормален, като преминал на забранителен червен сигнал
и не представил контролен талон към СУМПС.
Така
приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като
нарушения по чл. 6, т. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
АУАН е
подписан от нарушителя, без да изложи в същия възражения.
Такива
са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Във
връзка с депозираните възражения е извършена проверка от страна на
административнонаказващия орган, същите са обсъдени и са приети за
неоснователни.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание на деянията, идентични с описаните в АУАН,
като на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушението по чл. 6,
т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушението по чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Досежно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
наказателното постановление не е обжалвано и същото е влязло в сила.
Изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на
събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията
на разпитаните в процесуалното качество на свидетели П.К.А., И.Б.И. и В.Б.Т.,
както и писмените доказателства и писмените доказателствени средства - АУАН № 20-1085-003487/25.09.2020г.,
справка относно извършена проверка по възражение, докладни записки, възражение
срещу АУАН, справка за нарушител/водач и циклограма за работния режим на
светофарната уредба.
С оглед съдържащите се
противоречия в гласните доказателства и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр.
чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на същите, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира следното:
Преки доказателства досежно
главният факт, включен в предмета на доказване и подкрепящи
административнонаказателното обвинение се съдържат в показанията на свидетелите
П.К.А. и И.Б.И.. На тези показания противостоят показанията на свидетеля В.Б.Т..
Съдът кредитира показанията на
свидетелите П.К.А. и И.Б.И., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и
непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези
двама свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите
преки впечатления, без да са налице каквито и да е противоречия в изнесеното от
всеки един от тях или вътрешна нестабилност на изложението. Показанията на
свидетелите са последователни и логични. С оглед своето местоположение и
обективни реалии, всеки един от тези двама свидетели е имал обективна
възможност да възприеме фактите, за които свидетелства.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля В.Б.Т., в частта им, че автомобилът управляван от жалбоподателя е
премил на зелен или жълт сигнал на светофарната уредба, но не и на червен, тъй
като освен, че в тази им част показанията на този свидетел напълно се
сугестират от показанията на свидетелите А. и И., всеки един от които
свидетели, пряко и непосредствено е възприел преминаването на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил именно на червен забранителен сигнал на светофара,
то показанията на този свидетел съдържат вътрешни противоречия и противоречат
на правилата на формалната и житейска логика.
Изрично в своите показания
свидетелят посочва, че е възприел пред тях лек автомобил, който не е спрял на
пешеходната пътека, на която е светофара, на която пешеходна пътека в този
момент е имало пресичащ пешеходец, на когото този автомобил не е дал път и непосредствено
след като пешеходката е пресякла, са минали те с техния автомобил. Съобразно
правилата на формалната и житейска логика, показанията на свидетеля в тази им
част обосновават логичния извод, че в този момент светофарната уредба да е била
на червен, забраняващ преминаването на автомобилите сигнал, щом е пресичал
пешеходец. Това напълно от своя страна кореспондира с показанията на
свидетелите А. и И.. На следващо място въпреки, че свидетелят заявява, че е
абсолютно сигурен, че с управлявания от жалбоподателя автомобил са преминали на
зелен или жълт сигнал на светофара, то същият не е възприел и не може да каже,
какъв е бил сигналът на светофарната уредба, когато е преминал автомобилът,
който не е дал предимство на пешеходеца, тъй като както посочва свидетелят „Аз
си имам работа в кабината вътре“. Това поставя въпросът, щом те са преминали
непосредствено след този автомобил и свидетелят не е наблюдавал светофара,
защото си има работа в кабината, как е възприел какъв е бил сигналът на
светофара, когато те са преминавали. Отново в своите показания свидетелят
посочва, че не е гледал какъв сигнал е светел, защото е гледал наляво, към
мястото, където е пресичала пешеходката. Отделно от това следва да се има
предвид, че полицейските служители са наблюдавали светофарната уредба от
разстояние и са имали обективна възможност да възприемат сигнала на
светофарната уредба, в момента, в който е преминал управлявания от
жалбоподателя автомобил, а самият свидетел Т., с оглед обстоятелството, че се е
намирал вътре в превозното средство, въпреки твърденията му, че е сигурен за
сигнала на светофара, не е имал обективна възможност да възприеме точния сигнал
на светофарната уредба, в момента на преминаването на превозното средство, в
което е бил, а е имал възможност да наблюдава същият малко преди преминаването,
тъй като светофарната уредба е над пътното платно и ако е вярно, че е възприел
жълта светлина на светофарната уредба, която следва да бъде посочено, че също
представлява забраняващ преминаването сигнал на светофара, то е житейски
логично автомобилът управляван от жалбоподателя да е преминал именно на червен
сигнал, както посочват полицейските служители. Констатираните вътрешни
противоречия, съпоставени с обстоятелството, че свидетелят Т. се намира в
близки отношения с жалбоподателя, тъй като са колеги, както и че показанията на
този свидетел напълно се сугестират от показанията на полицейските служители, не
дават възможност според настоящия съдебен състав да бъдат кредитирани показанията
на този свидетел и да бъде прието, че същите отразяват вярно факти от
обективната действителност, а не са депозирани само и единствено в подкрепа на
защитната теза на жалбоподателя.
По изложените мотиви, съдът не
кредитира показанията на този свидетел.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните
правни изводи.
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички
необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни релевираните от страна на
жалбоподателя доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато
съществено процесуално нарушение.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им
оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява и
доказва, че жалбоподателят на 25.09.2020г., около 13,24 часа, в град Русе, на
бул. „Липник“ – срещу Районна Митница град Русе, посока ОЗК „Арена“ като водач
на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № СА 85 94 ХС не е съобразил
поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в режим
нормален, като е преминал на забранителен червен сигнал
Преки
доказателства във връзка с това нарушение се съдържат в показанията на
разпитаните в процесуалното качество на свидетели актосъставител и свидетел по
акта - П.К.А. и И.Б.И., всеки
един от които пряко и непосредствено е възприел извършеното нарушение.
Събраните
и приобщени в хода и по реда на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства от друга страна, не опровергават придадената от законодателя, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, доказателствена сила на съставения АУАН.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца
са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение, а
във волево отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от извършеното от него деяние.
Неоснователни
са доводите на защитника на жалбоподателя, че от приложената по делото
циклограма, се установява и доказва, че жалбоподателят е преминал на зелен
сигнал. В случая в АУАН и НП не е фиксиран абсолютно точен час, а е посочено,
че нарушението е извършено около 13,24 часа, поради и което няма как да бъдат
споделени тези доводи на защитата, още повече, че по делото са събрани гласни
доказателства, които безспорно опровергават тезата, че жалбоподателят е
преминал на зелен сигнал.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, в която размерът на административната санкция е в
абсолютен размер, какъвто именно е наложен и на жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения
от този вид, поради и което извършеното нарушение, не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай” и да бъде приложена разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Не представлява такова изключително смекчаващо отговорността
обстоятелства, наличието само на две санкции по отношение на жалбоподателя като
водач на МПС, съпоставено с тежестта на извършеното нарушение.
Неоснователни
и напълно опровергани именно от показанията на свидетеля В.Б.Т. са твърденията на
защитника на жалбоподателя, че не е имало пешеходец, което обстоятелство да
обоснове и извод за маловажност на деянието.
С оглед
всичко изложено депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1085-003487/05.11.2020г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, В ЧАСТТА МУ по т. 1, с което на И.Г.З., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 (сто) лева, за нарушение на чл. 6,
т. 1 ЗДвП.
В
частта му по т. 2 наказателното постановление не е обжалвано и същото е влязло
в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: