№ 1217
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330200149 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 546421-F567120/06.11.2020 г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
„Феникс Дизар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Петко Каравелов“ № 24, на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв. за нарушение на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите са бланкетни и съдържат
искане за признаване на постановлението за незаконосъобразно.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението
е доказано от събраните доказателства. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
Възложена е и е извършена проверка на дружеството жалбоподател „Феникс
Дизар“ ЕООД в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г на МФ за регистриране о отчитане чрез фискални устройства на
1
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно поръчка спецификация на 21.03.2020 г. представителят на дружеството
жалбоподател е получил в брой 1000 лв. от свои клиент за изработка, доставка и
монтаж на интериорни врати. Същевременно за извършеното авансово плащане
дружеството не издало фискален касов бон от въведено в експлоатация и регистрирано
в НАП фискално устройство от одобрен тип.
На 26.02.2020 г. е служител на приходната агенция е направил справка в
информационните масиви на НАП и е констатирал, че към 21.03.2020 г. проверяваното
дружество има регистрирано фискално устройство Daisy Perfect с индивидуален номер
DY300379, номер на фискалната памет 36387779. Същото обаче не предавало данни
към НАП, а договорът със сервизната фирма бил изтекъл на 10.09.2019 г. Последният
фискален бон от ФУ бил издаден на 25.03.2019 г., а от представените периодични
отчети за периода от 01.01.2019 г. до 29.06.2020 г. и КЛЕН за същия период се
установява, че в група „Б“ е отчетен оборот в размер на 300 лв.
За периода 01.01.2019 г. – 29.06.2020 г. не е използван софтуер за управление на
дейността, дружеството няма друго регистрирано ФУ от одобрен тип, съгласно
изискванията на наредбата, а плащанията за извършените доставки и услуги са били
приемани в домовете на клиентите в брой без за това да се издава ФКБ.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F567120/27.08.2020 г. срещу дружеството
жалбоподател за нарушение на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 8, ал. ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 12,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели и представителя на дружеството, който не
е посочил да има възражения.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС имуществена санкция
в размер на 3000 лв. за същото нарушение.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
М.М. - актосъставител, и от приложените писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, протокол
за извършена проверка № 0408181/29.06.2020 г., писмени обяснения от представителя
на дружеството от същата дата, шест броя разпечатки от база данни на НАП, справка
за регистрирани фискални устройства на ЕИК, справка за съставени АУАН, отчети от
фискална памет и КЛЕН, два броя писмени обяснения от представителя на
дружеството от 24.06.2020 г., декларация за стопанисвани обекти от задължено лице,
справка за актуално състояние на всички трудови договори, справка данни от
документи за продажби, протокол за извършена проверка № 0382487/24.06.2020 г.,
поръчка спецификация, протокол за извършена проверка № 0382486/21.06.2020 г.,
протокол за извършена проверка № 0382482/12.06.2020 г., протокол за извършена
проверка № 0382440/27.05.2020 г., протокол за извършена проверка №
0382437/22.05.2020 г., оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. В съдебно заседание изяснява подробности около
извършената проверка, включително авансово заплащане, наличието на фискално
устройство, непредаването на данни от него до НАП. Показанията й съдът намира за
2
обективни, логични, последователни, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото доказателства – протоколи за извършени проверки, справки от база
данни на НАП, писмени обяснения, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. В същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Актът е съставен
от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от
ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и представителя на
дружеството жалбоподател, на когото е предявен за връчване и от кого не са постъпили
възражения против него.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.
57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за липсата на въведено и
регистрирано ФУ съгласно изискванията на наредбата.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 8, ал. ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 12, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. От обективна и субективна страна се установява
осъществяването на всички признаци на нарушение.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
/Наредбата/ не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.
3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба, а ал. 3
на същата разпоредба не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без
изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.
Лицата по чл. 3 от Наредбата са всяко, което има задължение да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от
3
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва по банков път, като за целите на тази
наредба „фискално устройство“, „търговски обекти“ и „фискална касова бележка
(фискален бон)“ са тези по § 1, т. 40 и т. 41 от ДР и чл. 118, ал. 2 от ЗДДС, съгласно чл.
2, ал. 1 от същата.
Същевременно Фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните
изисквания съгласно приложение № 1 и техническите изисквания съгласно
приложение № 2, като фискално устройство от одобрен тип е устройство, което
отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено
свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. В този смисъл чл.
8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Свидетелството за одобряване се издава за срок 10 години
или до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ,
произтичащи по силата на закон. Този срок може да бъде продължен при условията и
по реда на чл. 9, 10 и 11 с допълнение към свидетелството, издадено от председателя на
БИМ, когато производителят или вносителят подаде писмена заявка-декларация преди
изтичане на срока, посочен в свидетелството. След изтичане на този срок или при
промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ устройствата от
съответния тип не са от одобрен тип. Така чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата.
Спорът по настоящото дело се концентрира върху наличието на въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП ФУ от одобрен тип, което да функционира
съгласно техническите и функционалните изисквания и по този начин да предава
данни към приходната агенция. В контекста на изложеното и предвид установеното по
делото съдът намира, че от обективна страна е осъществен състава на констатираното
нарушение. Прие се от фактическа страна, че за периода 01.01.2019 г. до 29.06.2020 г.
дружеството не е ползвало софтуер за управление на дейността във връзка с
използваното от него фискално устройство, а договорът за поддръжката със сервизната
фирма е изтекъл на 10.09.2019 г. Следователно дружеството е притежавало фискално
устройство, което не е отговаряло на техническите изисквания, не е изпращало данни
към НАП и не е било сервизно поддържано, в неизпълнение на посочените в наредбата
си задължения.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната
отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в
настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за
доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно
нарушение, за които е наказан с обжалваното наказателно постановление.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда, че Извън случаите
по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1,
какъвто не е настоящия случай. В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е
посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което и
нарушението на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 8, ал. ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от
нея подлежи на санкциониране именно по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Същевременно настоящият случай е извън обхвата на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС,
доколкото последният предвижда налагане на санкция на лице, което не издаде
4
документ по наредбата, а в конкретния случай нарушението е за липсата на въведено
ФУ съгласно изискванията.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 3000 лв. Административнонаказващият орган
правилно е посочил санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на
санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават
правата на жалбоподателя. Същевременно в НП е отразено, че нарушението е
извършено за първи път. Като се взе предвид това обстоятелство и тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите релевантни обстоятелства,
съдът намира, че за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН е достатъчно да бъде
определено наказание в минимален размер от 3000 лв., което би въздействало
предупредително и възпитателно, както на самото дружество нарушител за спазването
на установения правен ред, така и на останалите субекти на законодателството, като
прояви своята възпитателна цел. По тази причина определеното от наказващия орган
наказание следва да бъде възприето като справедливо.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано
в ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поначало
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като
висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на финансовата дейност. Именно поради това и нормативно
определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без
за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите –
предмет на нарушението. Без да се изисква и щета, която да настъпи от нарушението.
Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез облагането с данък върху добавената
стойност чрез регистрирането на всяка доставка, като в него както предвиденият
контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които увреждат фискалните
интереси на държавата, са чувствително засилени. Тъй като конкретното нарушение е
формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на
определен съставомерен резултат, изразяващ се неотразяване на приходи в определен
размер и съответно в реално ощетяване на фиска, но то на практика води до
възпрепятстване на контролната дейност на държавните органи и до възможността да
не бъдат отчети доставки, а оттам и да не се обложат с данък. Ето защо липсата на
такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ.
липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста
на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че не се поддържа фискално
устройство съгласно изискванията и същото не предава данни към НАП е типичен
5
случай на нарушение от същия вид. Предвид неустановяването на смекчаващи
отговорността обстоятелства, то и не са налице основания за приложението на чл. 28 от
ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния й представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 546421-F567120/06.11.2020 г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
„Феникс Дизар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Петко Каравелов“ № 24, на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за
нарушение на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪДЖА „Феникс Дизар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Петко Каравелов“ № 24 да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6