№ 175
гр. С., 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500247 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 556/013.10,2021 г. по гр. д. № 1692/2021 г. на Районен съд - С., с
което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД, че М. Й.
ИВ., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д. *** дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б. *** сумата от 6,75 лева,
съставляваща главница по договор за потребителски кредит № 30034916412 от 06.02.2019 г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
районния съд- 03.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 410/2021 г. на
СлРС. С решението са отхвърлени предявените от "ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б. *** искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът М. Й. ИВ. дължи
на ищеца сумата над размера от 6,75 лв. до пълния предявен размер от 509,35 лв.,
съставляваща главница по договор за потребителски кредит № 30034916412 от 06.02.2019 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението/03.02.2021 г./ до
окончателното плащане, сумата от 173,21 лв., съставляваща договорно възнаграждение за
периода от 15.11.2019 г. до 03.12.2020 г., сумата от 560,23 лв., съставляваща възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги, сумата от 71,37 лв ., съставляваща лихва за забава за
периода от 16.03.2019 г. до 03.12.2020 г., сумата от 20,77 лв., съставляваща лихва за забава за
периода от 03.12.2020 г. до 01.02.2021 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 410/2021 г. на СлРС и е осъдено ПРОФИ КРЕДИТ
1
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б. ***
да заплати на М. Й. ИВ., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д. *** сумата от 497,47 лв. -
разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете. Осъдена е М. Й. ИВ., ЕГН:
********** от гр. С., кв. „Д. *** да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б. *** сумата от 1,65 лв.,
съставляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата от 0,89 лв.,
съставляваща сторени в заповедното производство разноски съобразно уважената част на
исковете.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие.
Твърди се, че съдът неоснователно и неправилно е заключил че уговореното от страните
договорно възнаграждение е недължимо, тъй като същото противоречи на добрите нрави,
както и че процесния договор се явява недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдът неоснователно и неправилно е приел, че
дължима по договора се явява само чистата неизплатена главница, като ПОГРЕШНО е
прихванал всичко погасено по договора, но не от отпуснатата главница, а от остатъчната
неизплатена, като два пъти по този начин прихваща платената сума по това задължение. Не
се обжалва решението, относно отхвърленото вземане за закупен пакет от допълнителни
услуги. Счита се за неправилно заключението на съда, че длъжникът по ДПК N°
30034916412 не дължи претендиралото от дружеството дължимо договорно възнаграждение,
тъй като същото противоречи на добрите нрави, както и че процесния договор се явява
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. От представения по делото кредитен договор е видно, че същият е сключен в размер,
идентичен със заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане
на потребителски кредит. Преди сключването на процесния договор, на ответника е
предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане
на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор. От него е
видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна
информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са
посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е
посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите
на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и
който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди
подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен е и връчен на ответника
погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит. Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума,
съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен
европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на
договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му
е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора. В договора ясно е посочена методиката на
2
формирания годишен процент на разходите. Подобно изискване има единствено при
наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая е
спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на
годишния лихвен процент, като са го определили, че е 38.30 %. В договора ясно е посочен
процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.
Уговореният годишен лихвен процент в размер на 38.30 % отговаря на законовите
ограничение и не противоречи на добрите нрави. Излагат се аргументи. Възнаградителната
лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава
принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, независимо от
спецификата на сделката като заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга, предоставена от
търговец на потребител. Нещо повече, законодателят по предвидения от него ред /ЗПК/
предприема регулация на предоставените от търговците кредитни услуги, като ограничава
размера на възнаградителната лихва по отношение на договорите за потребителски кредит,
при което вече е налице ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с
императивни правила на закона. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и
възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер -
50 %. Т.е. в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по
просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на
законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“
на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя
интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение. Счита се за
лишено от всякаква логика и неоснователно направеното прихващане от страна на съда.
Съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. От
обстоятелствата по делото е видно, че общият размер на платеното от страна на длъжника
по процесния договор е 502.60 лв. В същата е включено и погасеното задължение по
главницата, като втори път тя се вади от претендираната неизплатена главница, а не от
първоначално уговорения размер на даденото вземане. Сумата от 502.60 лв. трябва да бъде
извадена от 600.00 лв., тоест присъдената остатъчна главница да е в размер на 97.40 лв.
Освен това, предвид действителността на процесния договор и на договорното
възнаграждение, следва платената по него сума да не бъде прихващана от главницата, ада
бъде присъдена, като разлика над посочената с решението. Платеното по договорното
възнаграждение е в размер на 90.15 лв. Предвид факта, че дружеството не обжалва
3
решението, в частта относно отхвърленото възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, то следва прихващане да бъде направено с действително заплатената сума по
даденото задължение, а именно тя е в размер на 182.33 лв., като съдът следва да ни присъди
главница над присъдената в размер на 97.40 лв. до дължимата в размер на 187.55 лв.Във
връзка с гореизложеното и действителността на клаузата, уговаряща договорното
възнаграждение и на целия потребителски кредит, следва на ищецът да бъде присъдено и
дължимото договорно възнаграждение в размер на 173.21 лв. В обобщевие се иска да бъде
постановено ново решение, с което да се приеме за установено, че процесния договор и
клаузата за договорна лихва са действителни и са породили своите правни последици, като
се приеме за установено, че длъжникът следва да заплати главница над присъдената в
размер на 97.40 лв. до дължимата в размер на 187.55 лв. и договорно възнаграждение в
размер на 173.21 лв., ведно със законна лихва.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа, че тя е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено
е при изяснена фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон. Обоснована и правилна е преценката на съда, че за да
бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря
кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-
12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да
е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна
норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски
кредит. В решението си съдът доста подробно е развил съображенията си в тази насока.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от
представител по пълномощие, с което се поддържа жалбата.
В с.з. въззиваемата не се явява. В писмено становище представител по пълномощие оспорва
жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
4
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Безусловно ответникът има качество на потребител и приложение намират разпоредбите на
ЗЗП, а доколкото предметът на спора има за основен източник договор за потребителски
кредит – и ЗПК.
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 742,56 лв., което надхвърля размера на главницата от 600
лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му
пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.
На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а
наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а,
ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит."
В случая в Договора за потребителски крелит не са посочени видът, размерът и действието,
за което се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 06.02.2019 г., са изброени вида на
услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в
Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги от 06.02.2019 г. именно към процесния договор за
потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а.
ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или
комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за
потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето"
на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 742,56 лв.
Уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
742,56 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми -
разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският
кредит/ЗПК/.
Фактът, че жалбоподателя не обжалва решението, относно отхвърленото вземане за закупен
5
пакет от допълнителни услуги, не може да доведе до пренебрегване на договорите за
закупуване на пакетите „допълнителни услуги“, инкорпорирани в самия ДПК, тъй като
заявителят е очаквал плащания по него и е отнасял получените суми и към тези задължения
– тоест ги е считал за източник на облигационно задължение на кредитополучателя. Поради
това те следва да бъдат отчетени и съобразени при общата преценка относно наличието и
същността на неравноправни клаузи.
Така двете суми са уговорени при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл.
10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК, които императивно забраняват на кредитора да изисква и да
събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони
или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения
договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Приведени към
настоящия случай, тези отрицателни условия намират своето обективно проявление в
условията на „избраните и закупени два пакета допълнителни услуги“, които са и
инкорпорирани в самия ДПК, тоест – представляват част от него. Предметът на тези
„услуги“, в действителност се състои от действия, свързани с усвояването и управлението
именно на кредита, предоставен с ДПК и е налице пълно покритие с естествените и
закономерни права, задължения и възможности за страните по договора за потребителски
кредит, произтичащи от неговия предмет и цел. Това правно положение е недопустимо по
смисъла на ЗПК, тъй като по този начин кредитодателят се домогва да заобиколи
изискванията на този закон, което му е забранено с чл. 21 и нормотворецът е повелил, че
такава клауза е нищожна.
Така, от своя страна, щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и
самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за
кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването
на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него,
съгласно чл.11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
С оглед описаното по-горе съдържание на договора за потребителски кредит, е видно, че са
налице от една страна нищожни по смисъла на чл. 21 ал. 1 от ЗПК и чл. 21 ал. 1 вр. чл. 10 ал.
2 от ЗПК клаузи, а от друга – щом бе констатирано и неспазване на изискванията на чл. 11
ал. 1 т. 10 от ЗПК – то процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 ал. 1 от
ЗПК, се явява недействителен.
Поради това се активира правилото на чл. 23 от ЗПК, съгласно което „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. Безспорно е
обстоятелството, че ответницата е заплатила сумата от 502,60 лв. или остава да дължи
сумата от 97,40 лв. Ищецът обаче е претендирал в заповедното и в настоящото
производство главница в размер на 509,35 лв., поради което предявения иск се явява
основателен единствено за сумата от 6,75 лв., тъй като съда не може да присъди
свръхпетитум.
6
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 500 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 556/013.10,2021 г. по гр. д. № 1692/2021 г. на Районен съд -
С..
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б. *** да заплати на М. Й. ИВ., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д.
*** сумата от 500 /петстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7