Решение по дело №456/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 май 2025 г.
Съдия: Ива Анастасиос Анастасиадис
Дело: 20251110100456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 9195
гр. ..., 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110100456 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен иск с пр. осн. чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 780,00 лева, претендирана като обезщетение
при дисциплинарно уволнение на служителя, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.01.2025 г., до погасяването.
В исковата молба ищецът ... твърди, че с ответника са били страни по безсрочно
трудово правоотношение, което е било прекратено, тъй като на последния е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Излага твърдение, че уволнението не е
оспорено от ответника и не е отменено, като незаконно от компетентния съд.
Поддържа, че в този случай, служителят дължи обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието от един месец, което ищецът
претендира, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.01.2025 г., до погасяването. Претендира сторените по делото разноските.
Ответникът Й. К. А. не оспорва основанието и размер на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че надлежно е
упражнил възникнало право на уволнение на твърдяното основание и размера на
обезщетението (брутното трудово възнаграждение на ответника за срока на
предизвестието).
1
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже
погасяване на дълга.
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване съществуването на безсрочното трудово
правоотношение между страните, което е било прекратено, тъй като на ответника е
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ заради извършени от него конкретни
нарушения на трудовата дисциплина - неявяване на работа повече от два работни дни,
считано от ... до ... включително, както и че размерът на обезщетението по чл. 221, ал.
2 КТ представлява сумата от 780,00 лева – последното получено от ответника брутно
трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
при уговорен срок на предизвестието по трудовия договор от 1 месец.
Установява се, че заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и за
прекратяване на трудовото правоотношение са връчени лично на ответника на ... чрез
призовкар при ЧСИ ..., рег. № ..., ..., от който момент дисциплинарното наказание
следва да се счита наложено.
Ответникът не е оспорвал законността на наложеното наказание по предвидения
от закона ред чрез конститутивен иск за отмяната му, а не е допустимо законността на
уволнението да се контролира инцидентно, поради което и съдът не следва да изследва
такива доводи. Такива не са и наведени в производството по делото от ответника.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
предвиденото в чл. 221, ал. 2 КТ обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието от 30 дни от 780,00 лева.
Предявеният иск е основателен. Законна лихва ответникът дължи от датата на
исковата молба, както е поискана.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, комуто следва да се
присъди сумата 450,00 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. К. А., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ..., с
адрес по исковата молба: ..., на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата 780,00 лева,
представляваща обезщетение, дължимо от служителя при дисциплинарното му
уволнение със заповед № .... от ..., ведно със законната лихва върху главницата от
03.01.2025 г. до окончателното му плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 450,00 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, сторени в производството по настоящото дело.
2
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3