РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 10.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 61 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Делото е образувано по повод определение № 2090 от 10.02.2020 г. по адм.д. № 1496/2020 г. по описа на ВАС в производство по чл. 133, ал. 6 от АПК.
Постъпила е жалба от Д.В.Р., сътрудник охрана I степен в ОЗ „Охрана“ - Габрово, служебен адрес гр. Габрово, пл. „Възраждане“ № 1, съдебен адрес: адв. Д.С. ***, срещу Заповед № З-2683/19.12.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция „Охрана“ към МП, с която на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ, във вр. с чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо от ЗМВР и чл. 9, ал. 3, т. 15 и ал. 5 от Правилника за устройство и дейността на Главна дирекция „Охрана“, при спазване изискванията на чл. 195 и чл. 206 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Оспорващият твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при нарушение на материалния закон, като отрича да е извършил соченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Жалбоподателят не отрича фактическата обстановка, посочена в обжалваната заповед, като намира, че от същата фактическа обстановка не следва, че той е извършил дисциплинарно нарушение на чл. 24, ал. 2, т. 4 от раздел III на Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието. Жалбоподателят сочи, че при налагане на наказанието дисциплинарно наказващият орган неправилно е счел, че жалбоподателят е извършил нарушение, не е взел предвид обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушение, липсата на вина у жалбоподателя, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Дисциплинарно наказващият орган неправилно и незаконосъобразно е оценил всички доказателства. Жалбоподателят отрича да е допуснал приемането на забранени вещи и предмети, като твърди, че в Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“ не е забранено да приема „багаж“ на конвоираните лица, като твърди, че е спазил разпоредбите на чл. 24, ал. 3 и ал. 5 от Правилата. Жалбоподателят сочи, че е извършил проверка на багажа /куфар/, като проверката е била в преддверието/фоайето/ в сградата на Следствен арест –Габрово, както и че проверката е извършена от него с метал-детектор, като сочи, че същият е започнал да издава звуков сигнал за наличието на метали, но „приетият куфар не бе проверен обстойно и в цялост поради това, че в Арест-Габрово не е наличен рентгенов апарат за контрол на ръчен багаж“. Жалбоподателят сочи, че е качил куфара в конвойния автомобил, като при пристигане в Затвора Ловеч при предаване на лишения от свобода И. Д., е казал на главния надзирател на Затвора Ловеч, че осъденият Д. носи куфар, „чието съдържание е проверено, но самият куфар поради липса на техническа възможност не е поверен обстойно и в цялост, и е вероятно да съдържа забранени или опасни предмети прикрити в структурата му“. Отделно жалбоподателят сочи, че куфарът не е допускан до конвоираните лица по време на пътуването със СА. Жалбоподателят отрича както да е извършил дисциплинарно нарушение, така и да са настъпили вредни последици, като отрича да има вина. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като се представлява от адв. Д.С. от ГАК, която поддържа жалбата и представя писмена защита, като претендира и присъждане на разноски съгласно списък на разноските. В писмената защита на жалбоподателя се акцентира, че забрана на конвоя да приема такъв вид куфар, чанта или каквото и да е, когато се конвоират лишени от свобода до конкретната дата нямало, поради което допълнително багаж може да се предава на конвоя по всяко едно време. Сочи, че когато се тръгва, както е в случая от арестните помещения, по преценка на старшия, може да се приеме допълнително багаж. До датата на процесния случай 31.10.2019 г. не са били забранени куфарите, като сочи, че „след като стана самата случка вече е конкретизирано, че такива куфари повече не се допускат по време на конвоирането.“ В заключение се поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски, като се акцентира, че в Следствен арест – Габрово липсват технически средства за обстоен преглед на багаж.
Ответникът – Главен директор на Главна дирекция „Охрана“ към МП, се представлява от ПП П.И., която в съдебно заседание и в писмени бележки излага аргументи, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед законосъобразна. В подробни аргументи процесуалният представител на ответника сочи, че фактическата обстановка, описана в обжалваната заповед, е установена от всички доказателства, вкл. от събраните от съда гласни доказателства, както и видеофайлове, като е установено безспорно и соченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Ответникът сочи, че е от всички доказателства по делото е установено, че: на 31.10.2019 г., в сградата на Арест - Габрово, след приемането на конвоираните лица и съпътстващите ги документи и багаж, на своя отговорност младши инспектор Д.В.Р. е приел от непознати и неизвестни граждани куфар с вещи и предмети за осъденият И. С.Д., извън тези, с които последният е предаден от служителите на Арест - Габрово при РСИН-Габрово към ОСИН - Велико Търново. Ответникът сочи, че в жалбата е посочено, както и е видно от представената административна преписка, че при извършената проверка на куфара с ръчен метал-детектор, същият започва да издава звуков сигнал за наличието на метали. В жалбата Р. посочва, че „приетият куфар не бе проверен обстойно и в цялост“. От приложената преписка към писмо на ГДИН с вх. № 12884/14.11.2019 г. се установява по несъмнен начин, че в куфара са открити 13 броя мобилни телефона. Тези устройства не са сред разрешените вещи и предмети при багаж на конвоирано лице. Това по категоричен и безспорен начин доказва, че жалбоподателят е допуснал приемането на забранени вещи. Ответникът твърди, че след като не е проверен обстойно и в цялост багажа, се създават и условия за възникване на извънредни ситуации. В тази връзка са неоснователни, необосновани, както и ирелевантни твърденията в жалбата, че „багажът на конвоираните лица не е допускан до тях“. Хипотетично е възможно да има и взривни вещества, което би могло да доведе до възникване на извънредна ситуация и да се застраши живота както на конвоираните, така и на конвоиращите. Отделно в чл. 24, ал. 5 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“ са посочени вещите и предметите, които може да съдържа багажа на конвоираното лице. В ал. 6 на същата разпоредба е изрично посочено, че е забранено в багажа да има електроника и информационни технологии. Мобилните телефони попадат в забранените вещи и по смисъла на ал. 8 на чл. 24 от Правилата. Поради това с приемането от граждани на куфар, чието съдържание не е установено по категоричен начин относно наличието на забранени вещи и предмети, се създават условия за възникване на извънредни ситуации. Младши инспектор Д.Р. не е изпълнил служебното си задължение, посочено в чл. 24, ал. 2, т. 4 от раздел III на Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“, утвърдени със Заповед № ЛC-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието. Отделно ответникът сочи, че при налагане на наказанието е взето е предвид и цялото поведение на държавния служител. Видно от представената кадрова справка 2920/18.09.2020г., служителят е награждаван по време на службата си в ГД „Охрана“. Взето е предвид и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и последиците, вследствие на което е наложено наказание в минималния размер, предвиден в закона. В допълнение ответникът сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, като липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Не се спори между страните, а и се установява от кадрова справка /на л. 22-23 от делото/, че жалбоподателят Д.В.Р., сътрудник охрана I степен в ОЗ „Охрана“-Габрово, е държавен служител.
Безспорно е между страните, а и се установява от служебна бележа на л. 21 от делото, че главен комисар Г.Х.Ж., при издаване на оспорената в настоящото производство заповед – 19.12.2019 г. е изпълнявал длъжността Главен директор на Главна дирекция „Охрана“ и следователно разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя - жалбоподател към момента на издаване на обжалваната заповед.
Обжалваната Заповед № З-2683/19.12.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция „Охрана“ към МП съдържа необходими фактически основания и правни основания и реквизити съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
В обстоятелствената
част на заповедта са изложени достатъчно подробни мотиви – чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, във вр. с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като допълнително следва да се
отбележи, че административната преписка е достатъчно подробна. Съгласно
Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, Постановление № 4 от
22.09.1976 г. на пленума на ВС и константната практика на съдилищата по
административни дела мотивите към административния акт могат да бъдат изложени
отделно от самия акт. В допълнение, освен че заповедта отговаря на всички
изисквания за форма, изложените в заповедта фактически основания, освен
достатъчно подробни и подкрепени от всички писмени доказателства, не се и
оспорват в по-голямата си част от жалбоподателя.
Обжалваната заповед
съдържа и изискуемите правни основания по специалния чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като отговаря и на останалите реквизити на чл. 59,
ал. 2 от АПК, като следва да се посочи, че липсват доводи на жалбоподателя за
отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Ето защо съдът приема, че липсва отменително основание на
чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1
от ЗМВР.
Не се установяват и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.
146, т. 3 от АПК, във вр. със специалния ЗМВР.
Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Видно от представените в настоящото производство писмени доказателства, извършеното нарушение и самоличността на извършителя са станали известни с изготвената справка рег. № 8832/03.12.2019 г., цитирана в обжалваната заповед и находяща се на л. 19-22 от адм.д. № 10/2020 г. по описа на Административен съд - Габрово.
Изложените обстоятелства налагат извода, че дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в срока по чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Наред с това, в случая не е изминал и срок по-голям от една година между периода на извършване на твърдяното нарушение 31.10.2019 г. и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 19.12.2019 година.
Видно от Заповед № З-2358/15.11.2019 г. на За Главен директор на Главна дирекция „Охрана“ /на л. 34 от адм.д. № 10/2020 г. на Административен съд – Габрово/ на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ, чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е разпоредено извършване на проверка, назначена е комисия по проверката и е определен срок за изготвяне на писмена справка и приключване на проверката до 13.12.2019 г.
Видно от докладна записка от 20.11.2019 г. /на л. 26-27 от адм.д. № 10/2020 г. на Административен съд – Габрово/ жалбоподателят е дал писмени обяснения „за изясняване на обстоятелства съгласно Заповед № З-2358/15.11.2019 г. на За Главен директор на Главна дирекция „Охрана“, като такива писмени обяснения са дали още следните лица: мл. инспектор К.В.Д. /на л. 28-29 от адм.д. № 10/2020 г. на Административен съд – Габрово/, мл. инспектор Б.П. Б./на л. 30-31 от адм.д. № 10/2020 г. на Административен съд – Габрово/ и инспектор Х.П.Л./на л. 32-33 от адм.д. № 10/2020 г. на Административен съд – Габрово/.
Отделно видно от Покана за даване на писмени обяснения рег. № 8833/03.12.2019 г. /на л. 16-17 и на л. 24-25 от адм.д. № 10/2020 г. на Административен съд – Габрово/, от жалбоподателя Р. са изискани писмени обяснения в срок до 3 работни дни от получаване на поканата, във връзка със справка рег. № 8832/03.12.2019 г. и конкретно установеното от комисията в сочената справка. Видно е, че Покана за даване на писмени обяснения рег. № 8833/03.12.2019 г. /на л. 16-17 и на л. 24-25 от адм.д. № 10/2020 г. на Административен съд – Габрово/ е получена от жалбоподателя Р. на 06.12.2019 г.
Видно от писмени обяснения на л. 14-15 от адм.д. № 10/2020 г. на Административен съд – Габрово/, в указания с посочената по-горе покана срок жалбоподателят е депозирал писмени обяснения с дата 09.12.2019 г.
Ето защо съдът намира, че е спазено и императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР при издаване на обжалваната заповед.
Допълнително се установява от справка рег. № 8832/03.12.2019 г. /на л. 19-22 от адм.д. № 10/2020 г. на Административен съд – Габрово/, че назначената на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР комисия – дисциплинарно разследващ орган, е обективирала констатациите в сочената справка, като видно от л. 22 от адм.д. № 10/2020 г. на Административен съд – Габрово, на същата справка жалбоподателят се е подписал под справката на 06.12.2019 г. в 11,50 ч.
Следва да се посочи, че нито едно писмено доказателство, представено от ответника с административната преписка, не е оспорено в настоящото производство по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Отделно в жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят не твърди допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарно разследващият орган е извършил и необходимите действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства (чл. 206, ал. 4 от ЗМВР), а дисциплинарно - разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение (чл. 207, ал. 3 от ЗМВР), като в случая това е сторено и се установява от всички писмени доказателства, които не бяха оспорени от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
В заключение следва да се посочи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна, а само съществено такова по чл. 146, т. 3 от АПК, като за съществено нарушение на административнопроизводствените правила съдебната практика приема такова нарушение, което се е отразило/или би се отразило на съдържанието на оспорената заповед. Предвид това според съда липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, поради липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съдът намира оспорената заповед и за материално законосъобразна по чл. 146, т. 4 от АПК по следните съображения:
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Лична - съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, която следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието-действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца - умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях.
Следва да се посочи, че в конкретния случай страните не спорят относно приетата за установена фактическа обстановка, посочена в обжалваната заповед, която безспорно се установява от всички писмени и гласни доказателства, както и веществените доказателства – видеозаписи от охранителни камери на Следствен арест – Габрово. Приетата и безспорно установена фактическа обстановка, която е описана подробно в обжалваната заповед, е следната:
Със заповед № 3-444/30.10.2019 г. на главен инспектор Т. В. - началник на ОЗ „Охрана - Габрово”, на 31.10.2019 г. е назначен конвоен наряд в състав - младши инспектор Д.В.Р. - сътрудник по охраната I степен в ОЗ „Охрана - Габрово“, младши инспектор К.В.Д. сътрудник по охраната I степен в ОЗ „Охрана - Габрово“ и младши инспектор Б.П. Б.- водач на СА в ОЗ „Охрана - Габрово“, за осъществяване на конвой на две лица - И. С.Д. и Ц.Г.И., от PC „ИН“ Арест - гр. Габрово до Затвора Ловеч.
На инструктаж, проведен в 08.00 ч. на 31.10.2019 г. от инспектор Х.П.Л.- инспектор конвоиране в ОЗ „Охрана - Габрово“ са разгледани всички особености на предстоящия конвой в това число и по реда определен в чл. 23, ал. 6 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД”Охрана”, утвърдени със заповед № ЛС-04-1228/2017 г. на министъра на правосъдието.
За проведения инструктаж служителите са удостоверили това с полагането на подписите си в заповедта, както и това, че са запознати с точка IV от същата, а именно: „Служителите да спазват Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана”“.
На 31.10.2019 г. в сградата на Арест - Габрово след приемането на лицата /лишени от свобода/ и съпътстващите ги документи и багаж, на своя отговорност младши инспектор Д.В.Р. е приел от граждани куфар с вещи и предмети за осъдения И. С.Д., извън тези, с които е предаден от служителите на Арест - Габрово при РСИН - Габрово към ОСИН - Велико Търново.
След настаняването на осъдените лица в конвойния автомобил, в преддверието на сградата на Арест - Габрово, младши инспектор Р. извършва ръчна проверка на куфара, като установява, че в него се съдържат дрехи и цигари. Ръчната проверка на куфара се изразява в преглед на съдържанието на куфара, поставен върху маса във фоайето на Следствен арест - Габрово, в присъствието на непознатата гражданка, която го предоставя на инспектор Р.. Цялата проверка на куфара и съдържанието в него трае около 1 мин и 30 секунди / в отрязъка от време от 14,10 ч. до 14,11 часа, като през този кратък отрязък от време жалбоподателят Р. обхожда с метал-детектор дрехите от куфара, като ги вдига на разстояние от него, след което ги подава на непознатата гражданка и ги връща обратно в куфара.
При извършената от младши инспектор Р. проверка на куфара с ръчен метал-детектор, същият започва да издава звуков сигнал за наличието на метали. Приетият куфар не е проверен обстойно и в цялост поради това, че в Арест - Габрово не е наличен рентгенов апарат за контрол на ръчен багаж и колетни пратки /скенер за проверка на багаж/, но въпреки това жалбоподателят Р. взема куфара, предаден му от непозната жена във фоайето на Сградата на Арест - Габрово, и сам го качва в конвойния автомобил, след което конвойният автомобил заедно със служителите и конвоираните лишени от свобода потегля за Затвора – Ловеч.
След пристигане в Затвора Ловеч младши инспектор Д.Р. предава осъдените лица на дежурен главен надзирател – свидетеля Й.М.Д., като го уведомява, че в багажа на осъдения И. Д. има куфар, чието съдържание е проверено, но самият куфар, поради липсата на техническа възможност, не е проверен обстойно и в цялост и е вероятно да съдържа забранени или опасни предмети, прикрити в структурата му.
В писмо от Заместник-директора на Главна дирекция „Национална полиция“ до Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, peг. № 328600-53942/05.11.2019 г., се съобщава, че след приемането на осъдения И. Д. в Затвора Ловеч и придружаващия го багаж е извършена проверка със скенер на носения от него куфар, при което е установено, че в направен тайник (двойно дъно) са намерени забранени вещи - 13 (тринадесет) броя мобилни телефонни апарати от различни марки и модели.
В обжалваната заповед е прието, че с приемането от граждани на куфар, чието съдържание не е установено по категоричен начин относно наличието на забранени вещи и предмети, с което се създават условия за възникване на извънредни ситуации, младши инспектор Д.В.Р. не е изпълнил служебното си задължение, изискващо се в чл. 24, ал. 2, т. 4 от раздел III на Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана”, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието.
Спорно между страните е дали посочената по-горе и безспорна фактическа обстановка, която се установява от всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, осъществява състав на дисциплинарно нарушение.
Жалбоподателят отрича да е допуснал приемането на забранени вещи и предмети, като твърди, че в Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“ не е забранено да приема „багаж“ на конвоираните лица, като твърди, че е спазил разпоредбите на чл. 24, ал. 3 и ал. 5 от Правилата.
Видно от разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието /Правилата/ – Обиск на лицата за конвоиране и проверка на багажа им се извършва ръчно и с метал - детектор.
Съгласно чл. 24, ал. 5 от Правилата – Багажът на конвоираното лице не трябва да надвишава 10 кг. Същият може да съдържа дрехи, храна, цигари, тоалетни принадлежности и медикаменти, да е компактен и удобен за носене от конвоираното лице на рамо или с една ръка.
Съгласно чл. 24, ал. 6 от Правилата – Забранено е в багажа на конвоираното лице да има електроника и информационни технологии.
Съгласно чл. 24, ал. 8 от Правилата – Когато в конвоираното лице или багажа му се установи наличието на вещи и предмети, извън разрешените за притежаване в МЛС, същите се изземват с протокол за претърсване, обиск и изземване /ППОИ/.
Съгласно чл. 23, ал. 6, т 4 от Правилата – На инструктажа се
разглеждат особености на маршрута или поста, тактика при конвоиране, охрана и
изолация на лицата, недопускане на
нерегламентирани свиждания и приемане на вещи и предмети.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 от Правилата – Служителите от конвойния наряд са длъжни да охраняват конвоираните лица и не допускат приемането на забранени вещи и предмети, което би довело до създаване на условия за възникване на извънредни ситуации.
Няма спор по делото, а и се установява от протокол на л. 40 от адм.д. № 10/2020 г. на Административен съд – Габрово, че 21 служители на ОЗ „Охрана“ – Габрово, между които и жалбоподателят Д.Р. /подписал протокола под № 5/, са запознати срещу подпис с Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието /Правилата/.
Посочените по-горе разпоредби от Правилата не следва да се тълкуват изолирано, а заедно, като смисълът на всички тях е да не се допуска приемането на багаж от външни лица, както и нерегламентирани свиждания.
В процесния случай са конвоирани две лица – лишени от свобода, които на напуснали МЛС с малък компактен багаж, съдържащ се в плик и е следвало да се конвоират и върнат в МЛС – Затвора Ловеч със същия личен багаж.
Това, че съгласно чл. 24, ал. 5 от Правилата – Багажът на конвоираното лице не трябва да надвишава 10 кг., не означава, че служителите от конвойния наряд имат право да приемат допълнителен багаж от непознати външни лица, т.к. това по своя характер означава нерегламентирано свиждане. Свижданията на лишени от свобода са регламентирани в разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и др., като са извън компетентностите на служителите на Главна дирекция „Охрана“. Ето защо приемането на допълнителен багаж за лишени от свобода конвоирани лица във фоайето на сградата на Следствен арест – Габрово представлява осъществяване на нерегламентирано свиждане от некомпетентни за това лица – служители на Главна дирекция „Охрана“, на нерегламентирано за свиждане място.
Отделно в процесния случай се установи, видно от всички писмени, гласни доказателства и веществени доказателства, че напълно непознати граждани – мъж и жена, които даже не се легитимират пред служителите на конвойния наряд, слизат от автомобил, носещи куфар, приближават се до сградата на Следствен арест – Габрово, влизат необезпокоявано в същата сграда, като носят същия куфар и го представят на конвойния наряд.
Самата проверка на съдържанието на процесния куфар, макар и извършена с метал-детектор, съдът намира за формална, т.к. видно от записа на камерата с изглед от фоайето на Следствен арест, проверката е извършена за малък отрязък от време за около 1 мин. и 30 секунди /в отрязъка от време от 14,10 ч. до 14,11 часа/, като през този кратък отрязък от време жалбоподателят Р. обхожда с метал-детектор дрехите от куфара, като ги вдига на разстояние от него, след което ги подава на непознатата гражданка и ги връща обратно в куфара. В съдено заседание жалбоподателят Р. даде обяснения, че е вдигал дрехите от куфара нависоко и ги е проверявал с метал-детектор, т.к. куфарът бил с метален обков и дръжка с колелца, поради което метал-детекторът при доближаване на куфара сигнализирал със звуков сигнал.
При положение, че метал-детекторът е издал звуков сигнал при доближаване на куфара, при положение, че жалбоподателят Р. сам се е усъмнил в съдържанието на куфара, поради което и е споделил пред главния надзирател на Затвора Ловеч, че следва същият куфар да бъде щателно проверен, възниква въпросът по каква причина изобщо същият куфар е приет от жалбоподателя Р., който го взема и лично го поставя в конвойния автомобил.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че липсва забрана в Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието /Правилата/ да се приема допълнителен багаж за конвоираните лишени от свобода от външни непознати за конвоя лица.
Тази забрана следва както от разпоредбата на чл. 23, ал. 6, т 4 от Правилата - недопускане на нерегламентирани свиждания и приемане на вещи и предмети, така и от разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от Правилата – Служителите от конвойния наряд са длъжни да охраняват конвоираните лица и не допускат приемането на забранени вещи и предмети, което би довело до създаване на условия за възникване на извънредни ситуации.
В случая в рамките само на няколко минути напълно непознати две лица /мъж и жена/, без да се легитимират пред служителите от конвойния наряд приближават сградата на Следствен арест – Габрово, като носят куфар, предназначен за едното конвоирано лице И. Д., като служителите от конвойния наряд не само не спират двете цивилни лица, носещи куфар, но конкретно жалбоподателят Р. /старши на наряда/ сам решава да съдейства на същите граждани, сам излиза от фоайето на сградата на Следствен арест - Габрово, където непознатата жена носи куфара и го е оставила, за да намери метал-детектор, сам намира такъв метал-детектор, взет от служител на Следствен арест – Габрово, и сам извършва бърз преглед на съдържанието само на дрехите от куфара с метал-детектора, като самата „проверка“ на съдържанието на куфара е в изключително къс отрязък от време за около 1 мин. и 30 секунди /в отрязъка от време от 14,10 ч. до 14,11 часа/.
Горната „проверка“ съдът приема за формална проверка, като независимо, че проверката е извършена с метал-детектор, съдът намира, че не е изпълнено изискването на чл. 24, ал. 3 от Правилата, защото под „багажа“ разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Правилата визира багаж, с който конвоираните лица са напуснали МЛС и е бил през цялото време заедно с конвоирането лице, а в случая жалбоподателят Р. приема нов допълнителен багаж и то в куфар от непознати двама граждани.
По делото няма спор и се установява от всички доказателства, че в случая л.св. И. Д. е носил със себе си компактен багаж, а жалбоподателят Р. е приел от непознати двама граждани куфар с метален обков, дръжка и колелца за същия лишен от свобода, което нарушава забраната както на чл. 23, ал 6, т. 4 от Правилата, така и на чл. 24, ал. 2, т. 4 от Правилата.
С приемането на куфар с такава форма и от такъв материал от външни цивилни граждани, които даже не се легитимират, съдът приема, че жалбоподателят Р. е осъществил състава на соченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение.
Следва да се посочи отново, че нито едно писмено доказателство от административната преписка, както и допълнително събраните служебно от съда писмени доказателства, не е оспорено от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Допълнително съдът е събрал служебно гласни доказателства, като в съдебно заседание на 13.01.2021 г. са изслушани свидетелите Й.М.Д. – главен надзирател на Затвора Ловеч, приел лишения от свобода конвоиран И. С.Д. заедно с куфара, и К.В.Д. – служител от конвойния наряд на ОЗ „Охрана“ – Габрово, очевидец на процесния случай.
Съдът намира, че всички писмени и гласни показания са достатъчно подробни и ясни и следва да ги кредитират, като същите установяват идентична фактическа обстановка на описаната в обжалваната заповед, която е достатъчно подробно мотивирана.
В допълнение в съдебно заседание на 12.05.2021 г. съдът възпроизведе представените видеозаписи от охранителните камери на Следствен арест – Габрово с изглед от към входа и улицата и с изглед отвътре на фоайето на сградата. Записът от двете камери потвърждава фактическата обстановка, описана в обжалваната заповед и доказана от писмените и гласни доказателства.
Ето защо съдът намира, че подробно описаното в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение е доказано от всички събрани по делото доказателства, които са непротиворечиви, подробни и ясни и съдът кредитира. Правната квалификация в заповедта съответства на законовите норми, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна.
В допълнение съдът намира, че в заповедта не се е налагало подробно обсъждане на тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя при определяне на размера на наказанието – съгласно нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, предвид това, че с обжалваната заповед е наложено минимално предвиденото в закона – чл. 200, ал. 2 от ЗМВР наказание – „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Ето защо не са налице основания за отмяна на заповедта и поради противоречие с материалния закон – чл. 146, т. 4 от АПК, като обжалваната заповед съответства и на целта на закона.
Отделно с обжалваната заповед следва да се постигне генералната превенция, като се въздейства предупредително и на останалите служители на Главна дирекция „Охрана“, като следва да се преустанови практиката на нерегламентирани свиждания по време на конвоиране на лишени от свобода, защото всяко приемане на допълнителен багаж от външни лица, особено при липса на възможност за проверка на същия багаж със скенер, поставя в опасност самите служители на конвойния наряд, конвоираните лица, служителите, които приемат конвоираните лица, както и органите на съдебната власт.
При този изход на делото следва на ответника да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 150 (сто и петдесет) лева на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, като размерът от 150 лв., който е средният размер, съдът определи, като съобрази продължителността на делото и броят на проведените съдебни заседания.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Р., сътрудник охрана I степен в ОЗ „Охрана“ - Габрово, служебен адрес гр. Габрово, пл. „Възраждане“ № 1, съдебен адрес: адв. Д.С. ***, срещу Заповед № З-2683/19.12.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция „Охрана“ към МП.
ОСЪЖДА Д.В.Р., сътрудник охрана I степен в ОЗ „Охрана“ - Габрово, служебен адрес гр. Габрово, пл. „Възраждане“ № 1, да заплати на Главна дирекция „Охрана“ към МП сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно на основание чл. 211, вр. с чл. 197, ал. 1 от ЗМВР.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: