№ 444
гр. В., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20211320101665
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Й. М. Й. с ЕГН ********** срещу
Г. В. З., ЕГН **********, с която са предявени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: 1/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр.
чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето М. Й. М., родено на 03.02.2009 г. на ищеца; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2
вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при бащата; 3/иск, с правно
основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на
майката с детето; 4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 143 СК, за осъждане на
майката да заплаща месечна издръжката на малолетното дете, чрез бащата в минимален
размер, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 05.08.2021 г.
От ответницата са предявени насрещни искове със същото правно основание, като
искът, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 143 СК, срещу бащата е предявен за размер
на издръжка от 200.00 лв., считано от 10.08.2021 г. - завеждане на исковата молба по гр.д. №
1707/2021 г. по описа на РС – В., присъединено по настоящото дело.
Ищецът твърди, че с ответницата нямали сключен граждански брак, живели заедно
до месец октомври 2020 г., когато тя заминала да живее в гр. С., а детето М. Й. М. останало
да живее при него в гр. В. и за него се грижел той. Сочи, че от тогава до завеждане на
исковата молба в съда – 05.08.2021 г. майката е виждала детето няколко пъти, като детето не
искало да остава с нея. Твърди, че на 06.06.2021 г. ответницата била във В., а той бил в
командировка в Ловеч за един ден и я помолил да остане с детето, което било болно. След
няколко часа тя му се обадила и му казала, че тръгва за С., оставила детето само и се
наложило негов приятел да вземе детето при семейството си за тези няколко часа, през които
1
ищецът бил на път. Излага, че след това детето било при майка си във В. последната
седмица на месец юни и първата седмица на месец юли 2021 г. и като се прибрало в къщи
било силно разстроено, плачело и казвало, че майка му записва разговорите си с него и
отговорите му защо не иска да живее с нея, кара му се, защото слуша баща си и т.н. Ищецът
сочи, че следващата среща на майката с детето била на 26.07.2021 г. когато тя пристигнала
във В., детето отишло при нея /в същия жилищен блок/ и тя започнала да го дърпа и да
крещи, „тръгваш с мен, тръгваш с мен“ и да му се кара. Когато ищецът се обадил на детето
по телефона, то плачело и викало „Тате, ела“, след което споделило с него и негови близки,
че не желае в никой случай да живее с майка си, че тя му се кара и плаши, че го разстройва,
че се страхува от нея, както и че иска да продължи да живее с баща си. Ищецът твърди, че
има добри условия да отглежда и възпитава детето си, също така винаги може да разчита на
помощта на родителите си и на други близки хора.
Иска се от съда да постанови решение, с което предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето на неговия баща Й. М. Й., като се определи
местоживеенето на детето при баща му, да се определи обичайния режим на лични
отношения на майката с детето, както и да бъде осъдена ответницата да заплаща издръжка
на детето в минимален размер, считано от датата на предявяване на иска – 05.08.2021 г.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата депозира отговор на исковата молба.
Намира иска за неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията, изложени в исковата
молба. По отношение на обстоятелството, изложено в исковата молба, че детето не желае да
осъществява контакти с нея, счита, че това се дължи изключително и само на влиянието на
бащата върху детето, като майката счита, че бащата формира мисленето му със заплахи и
психически тормоз, въздейства на детето и настройва същото срещу нея, с което способства
за създаване на родителско отчуждение между детето и майката.
Ответницата предявява насрещни искове за постановяване на решение относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с
детето и издръжката му. Сочи, че от месец октомври 2018 г. не живее заедно с ответника,
като при раздялата тя напуснала семейното жилище в гр. В., ж.к. „В.Л.“, бл. 1, вх. З, ет. 6,
ап. 164 като твърди, че ответникът я заплашил, че тя може да си тръгне, но детето никога
няма да напусне жилището. Тя се преместила да живее при майка си в гр. В., ж.к. „В.Л.“ бл.
1, вх. А, ет. 6, ап. 16, т.е. в същия блок, но в съседен вход, като поддържала нормални
контакти с детето, макар то да живеело при баща си, тя се грижила за него, а през цялата
зима майка й му купувала и носела закуски. С ответника имали устна договорка как и кога
тя ще вижда детето си, като от фактическата им раздяла детето престоявало при нея по
различно време и за различен период от време с преспиване. Излага, че в един кратък
период от време работила в гр. С., където на два пъти взимала детето при себе си за по
няколко дни. Твърди, че на 01.06.2021 г. детето се разболяло и тъй като ответникът бил на
работа се наложило тя да се грижи за детето около седмица, като дори две нощи прекарала в
бившето си семейно жилище, тъй като ответникът отсъствал. Сочи също, че от 27.06.2021 г.
детето било при нея за две седмици, като през цялото време било щастливо, играело си и се
2
забавлявало, нямало проблеми с поведението си и всичко около него било наред. Поддържа,
че всичко това продължило до 15.07.2021 г., когато ответникът отказал да й дава повече
детето, както и да осъществява каквито и да било контакти с него. Твърди, че на 26.07.2021
г. успяла след много уговорки и със съдействието на девер си да вземе детето, но детето
заявило, че ако тя го взима, баща му ще получи кръвоизлив и ще умре, а после се обадило на
ответника, който дошъл и го взел от нея, като й обявил, че няма да й го дава повече. Излага,
че през това време забелязала сериозна промяна в поведението на детето, което й се сторило
уплашено, стресирано и притеснено. Твърди, че ответникът работи и по цял ден е на работа,
а детето стои само в къщи, като понякога ответникът пътува и вечер отсъства от къщи, и
детето отново стои само и вечер. Поддържа, че ответникът упражнява психически тормоз
върху детето. Моли да бъде постановено решение, с което бъде определено местоживеене
на детето при майката, както и да й бъдат предоставени родителските права за упражняване
на нея; на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, като бащата да взима детето в събота
в 09 часа и да го връща в неделя в 18,00 часа, както и един месец през лятото; да бъде
определена месечна издръжка за детето, платима от бащата в размер на 200 лева, чрез
майката, считано от датата на предявяване на иска, до настъпване на законни причини,
свързани с изменение или прекратяване правото на издръжка.
Претендира разноски.
Ответникът по насрещните искове изразява становище за неоснователност на същите.
Поддържа, че отразеното в отговора и в насрещната искова молба не отговаря на истината,
че не е истина, че майката след раздялата им се е грижела за детето, не е истина, че отказва
на майката срещи с детето, сочи, че то самото не желае тези срещи, не е истина, че отсъства
от къщи нощем. Сочи, че не препятства по какъвто и да било начин контакти на ищцата с
детето. В хода на делото бащата е променил настоящия си адрес, а именно: с. Г., обл. М., ул.
„Ц.В.“ № 16.
С определение по чл. 323, ал. 2 ГПК съдът е постановил привременни мерки като е
определен режим на лични контакти на майката с детето, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване, като майката ще взима детето в събота в 8.00 часа и
ще го връща в 20.00 часа, един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на
бащата, пет дни през пролетната ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и два дни с преспиване за Коледните празници и два дни с преспиване за
Новогодишните празници.
В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат исковата молба, отговора, насрещния иск и отговора на насрещния иск.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала, като от
съвместното им съжителство имат едно дете: М. Й. М., ЕГН **********, родено на
03.02.2009 г.
3
По делото са назначени два социални доклада, единият, изготвен от Д „СП“ – В., а
другият след промяната в адреса на бащата от Д „СП“ – М..
От изготвения от Д „СП“ – В. социален доклад на 27.09.2021 г. се установява, че към
датата на изготвяне на доклада основните грижи за детето полага бащата на адрес: гр. В.,
ж.к. „В.Л.“ бл. 1, вх. З, ет. 6, ап. 164, който задоволява потребностите му от ежедневни
грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение. Гарантира сигурността му при
отглеждането му в семейна среда. Посочено е, че условията и в двете жилища на родителите
са подходящи за отглеждане на дете. В доклада е отразено, че детето споделило, че бащата
не му забранява да се вижда и контактува с майката. В хода на социалното проучване е
установено, че са задоволени базовите и индивидуални потребности на детето от двамата
родители в семейна среда.
От изготвения от Д „СП“ – М. социален доклад на 26.07.2022 г. се установява, че
бащата живее с детето на адрес: с. Г., обл. М., ул. „Ц.В.“ № 16. Притежава добри жилищни и
битови условия. При отглеждането на детето е подпомаган от майка си, която живее на
същия адрес, в същия двор, в друга жилищна постройка. Посочено е, че хигиенно - битовите
условия са много добри. В доклада се твърди, че бащата притежава необходимия
родителски капацитет да полага грижи за детето. При посещението си на адреса на бащата в
с. Г., социалните работници установили, че детето е при майка си в гр. С. за лятната
ваканция. От социалния доклад се установява, че детето през учебната 2022/2023 г. е
записан като редовен ученик във 2 СУ „Н.Й.В.“ гр. М., в седми клас.
Заключението в социалните доклади е, че както майката така и бащата осъзнават
своите задължения и отговорности като родители за задоволяване на базисните и
емоционални потребности на детето си. Двамата са привързани към детето си и желаят да
полагат грижи за него. В интерес на детето е да поддържа контакти и с двамата си родители,
с оглед изграждането на психически и емоционално стабилна личност.
Социалните работници изготвили докладите, считат, че за детето се полагат
необходимите грижи в дома на бащата и се задоволяват потребностите му. Двамата
родители притежават необходимите жилищни условия за отглеждане на детето и реализират
трудови доходи, необходими за задоволяване на потребностите на детето. Имат подкрепата
на близките си в грижите за детето.
От приетото по делото Удостоверение за доходи на ищеца Й. М. Й. с изх. №
7/27.07.2021 г. се установява, че в периода от една година назад преди предявяване на
исковата молба, ищецът е работел в „А.-Н“ ЕООД получавал брутно трудово
възнаграждение в размер на 650.26 лева до месец декември 2020 г. и 739.68 лева до месец
юни 2021 г. В социалния доклад, изготвен от Д „СП“ – М. на 26.07.2022 г. е посочено, че
бащата работи на постоянен трудов договор към „В.ф.“ ЕООД – гр. М. като продавач-
консултант.
От ответницата не са представени доказателства за доходи. В социалния доклад,
изготвен от Д „СП“ – В. на 27.09.2021 г. е отразено, че към датата на изготвяне на доклада
4
майката е безработна и е изцяло на издръжката на своята майка.
От свидетелските показания на И.П.И., без родство със страните, се установява, че
същият е приятел на бащата Й. и живее в с. Г., обл. М.. Същият сочи, че познава детето М. и
че същото живее с баща си в с. Г. от февруари месец 2022 г., като преди това са живели в гр.
В.. Излага, че детето споделило, че майка му живее в гр. С. с приятел. Посочва, че бащата и
детето са много привързани един към друг, излага, че детето било лятната ваканция при
майка си. Казва, че детето му споделило, че иска да живее при баща си. Твърди, че детето е
отличник, че бащата има всички условия да го отглежда и че детето ходи чисто и изпрано на
училище. Сочи, че бащата към настоящия момент няма приятелка. Излага, че няма
впечатления бащата да манипулира детето, като казва, че не е чувал бащата да говори нещо
за майката на детето, нито пък е чувал детето да говори лошо за майка си. При разговор с
детето свидетелят го попитал как е изкарало лятото при майка си и същото отговорило, че
става.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и
кореспондират на останалите доказателства.
Детето М. Й. М. е изслушано в съдебно заседание и същото заявява, че живее при
баща си в с. Г., че баща му живее там с баба му и дядо му и че не живее с друга жена. Сочи,
че е ученик в седми клас, като ходи на училище в гр. М.. Излага, че при баща му е спокойно
и приятно, помагат му да учи и се чувства по-свободен, има си всичко, което му трябва.
Твърди, че майка му е в С. и че ходи при нея от време на време, като казва, че тя живее с
мъж на име Ангел. Детето сочи, че не му се ходи при майката, но знае, че така трябва, казва,
че не иска да е при нея и че не се усеща добре при нея. Казва, че иска да живее при баща си.
Казва също, че няма проблеми в училище и че има приятели.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема, че исковите претенции
на Й. М. Й. са основателни, по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат
споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици,
които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а
има за цел единствено управлението /администриране/ им, т. е. определяне начина на
упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне
охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в
интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като
производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за
уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са
посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за
5
реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна
администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено
служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните
правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите
на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички
относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в
исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят
изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК,
по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични
отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения,
уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето,
макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да
има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси.
Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го
препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите,
свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи
определянето издръжката на детето.
Относно исковете за предоставяне на родителските права:
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат
споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд.
В процесния случай е безспорно, че родителите на детето М. Й. М. не живеят заедно
и са разделени.
От ангажираните доказателства се установява, че понастоящем грижите за детето се
полагат от баща му, който е осигурил условия за неговото правилно физическо, психическо
и нравствено развитие, а така също и че при отглеждането, възпитанието и издръжката на
детето бащата е подпомаган от своята майка.
Налице са данни, че ответницата живее с друг мъж в гр. С..
Във връзка с гореизложените данни по делото, съдът счита, че в изключителен
интерес на детето ще бъде упражняването на родителските права да бъде предоставено на
бащата, като местоживеенето му се съобрази с този факт, още повече, че и желанието на
самото дете е да живее при баща си.
Предвид изложеното съдът намира, че насрещният иск, предявен от майката относно
упражняване родителските права върху малолетното дете, както и местоживеенето му
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява
родителските права:
На майката, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи
режим на лични контакти с детето. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е
6
ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен,
както с възрастта на детето, така и с местоживеенето на майката. Съдът счита, че
определеният режим на лични контакти на майката с детето, постановен с определението по
чл. 323 от ГПК е подходящ, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, като майката ще взима детето в събота в 8.00 часа и ще го връща в неделя в
20.00 часа, един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата, пет
дни през пролетната ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
два дни с преспиване за Коледните празници, както и два дни с преспиване за
Новогодишните празници. В този смисъл насрещният иск, относно режима на лични
отношения на детето с бащата следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение претенцията за издръжка на детето по чл. 143 от СК, Съдът счита
същата за основателна.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е неотменимо,
безусловно задължение на родителите, независимо от това дали живеят заедно или
поотделно.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва да вземе
предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от друга страна нуждите
на лицето, на което се дължи издръжка.
В случая е безспорно, че страните по делото са родители на детето М., както и че
грижите по отглеждането и възпитанието му се поети от бащата, докато майката не участва
в издръжката.
Съдът приема, че с оглед възрастта и здравословното състояние на ответницата, както
и липсата на доказателства за трудови доходи на същата, намира, че ответницата следва да
заплаща месечна издръжка на детето в минимален размер.
С оглед факта, че тя е родител на детето и е освободена от грижите по него, то по
отношение на нея се поражда задължението за осигуряването на месечната му издръжка,
независимо дали се намира в трудови правоотношения или не, което задължение произтича
от императивният характер на чл. 139 от СК.
Във връзка с горното и с обстоятелството, че по делото не се ангажирани доказателства
относно невъзможност за даване издръжка, Съдът приема, че такава се дължи.
Съобразявайки данните по делото Съдът счита, че за месечната издръжка на детето М.,
което е на 13 години са необходими 400.00 лв., от които 177.50 лв. следва да заплаща
ответницата, а останалите ще се осигуряват от бащата.
Съдът счита, че така определената издръжка е съобразена с ежедневните нужди /храна,
облекло/ на детето, с оглед възрастта му, както и че в така визирания размер издръжката е
съобразена и с възможностите на ответницата. На първо място следва да се отбележи, че
7
определената издръжка е в законоустановения минимум, съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК, според която норма минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Дори и при липса на доходи за ответницата
съществува не само морално, но и законово задължение да осигурява част от издръжката на
ненавършилите пълнолетие свои деца. Ответницата е в активна трудоспособна възраст и без
каквито и да е затруднения би могла да реализира доходи над минималната работна заплата.
При определяне размера на издръжката Съдът отчете също и обстоятелството, че
ответницата не участва в издръжката на детето си.
Във връзка с изложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на
малолетното си дете, чрез неговият баща и законен представител ежемесечна издръжка в
размер на 177.50 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на задължението за издръжка.
С оглед изложеното съдът намира искът предявен от ищеца за издръжка в полза на
детето, дължима от майката за основателен, а насрещният иск – за неоснователен.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК настоящата инстанция следва да допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането за присъждане на разноски в
полза на ответницата е неоснователно.
Разноски не са претендирани от ищеца, поради което такива не следва да му се
присъждат.
С оглед изхода на делото ответницата Г. В. З. ще следва да заплати дължимата се
държавна такса по уважения иск за издръжка в размер от 255.60 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете М. Й.
М., ЕГН ********** на неговия баща и законен представител Й. М. Й. с ЕГН ********** с
адрес: с. Г., обл. М., ул. „Ц.В.“ № 16, като майката Г. В. З., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ж.к. „В.Л.“ бл. 1, вх. А, ет. 6, ап. 16 ще има право на лични контакти с детето си М. Й. М.,
ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, като майката
ще взима детето в събота в 8.00 часа и ще го връща в неделя в 20.00 часа, един месец през
лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата, пет дни през пролетната ваканция
на детето, определена от Министерството на образованието и два дни с преспиване за
Коледните празници, както и два дни с преспиване за Новогодишните празници, след което
ще го връща по местоживеенето му при бащата.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето М. Й. М., ЕГН ********** да е при баща
му Й. М. Й. с ЕГН ********** на адрес: с. Г., обл. М., ул. „Ц.В.“ № 16.
ОСЪЖДА Г. В. З., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.Л.“ бл. 1, вх. А, ет. 6, ап. 16
8
да заплаща на детето си М. Й. М., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Й. М. Й. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 177.50 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2021 г., ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска до отпА.е или изменение на основанието за плащането й.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. З., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.Л.“ бл.
1, вх. А, ет. 6, ап. 16, насрещни искове относно предоставяне на родителските права на
майката, местоживеенето на детето при майката, режима на лични контакти на детето с
бащата и издръжка, дължима от бащата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. В. З., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.Л.“ бл. 1, вх. А, ет. 6, ап.
16 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - В. държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 255.60 лв., както и 5.00 лв. такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението,
в частта му относно присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9