Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11880/2019година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „А.б.Б.“ АД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление ***, р-он
„В.“ булевард „М. Л.“№** срещу Д.М.Д.,
ЕГН********** с адрес ***, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед № 8402/08.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№16935/2018г. по описа на Районен съд гр.Варна: сумата от 500лв., представляваща главница по
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна
сметка за издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна
банкова платежна карта и за кредитен лимит, сключен на 26.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 07.11.2018г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 38,85лв., представляваща просрочена
лихва за периода от 16.02.2018г. до 06.11.2018г.; сумата 29,33лв., представляваща наказателна лихва върху просрочена
главница за периода от 16.02.2018г. до 06.11.2018г., сумата от 0,88лв, представляваща неустойка за
периода 16.02.2018г. до 06.11.2018г. В евентуалност исковете се предявяват,
като осъдителни.
В исковата молба се твърди, че
по заявление на ищеца било образувано ч.гр.д.№ 16935/2018г. по описа на ВРС и
издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу
ответника. Тъй като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 ГПК, на заявителя бил указан едномесечен срок за предявяване на иск. В
предоставения срок ищецът предявил същия.
На 26.01.2018г. между страните бил сключен Рамков договор за предоставяне
на платежни услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и използване на
платежен инструмент – международна кредитна банкова платежна карта и за
кредитен лимит. По силата на чл.9 от договора на ищеца била предоставена
парична сума в размер на 500лева. Съгласно чл.15 от договора размерът на
дължимата от възнаградителната лихва за първите три месеца от датата на
сключването му бил фиксиран на 6,84% и 15,78% за срока след първите три месеца,
съответно 18,75% - фиксирана възнаградителна
годишна лихва при теглене на пари в брой съгласно чл.16 от уговореното.
За неразрешени овърдрафти съгласно чл.17 от договора се дължала възнаградителна
лихва в размер на 24%. Твърди, че след усвояване на сумата, не били извършвани
никакви плащания. В чл.18 били уговорени неустойки за забавно изпълнение на
задължението. Срокът на действие на договора бил 12месеца, като на 27.01.2019г.
след изтичане на уговорения срок, вземанията по договора са станали изискуеми.
Поради неизпълнението му и непогасяване на две поредни вноски до длъжника било
изпратено уведомление за предсрочна изискуемост и покана за доброволно
изпълнение. Същото било връчено по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на
уведомление на постоянния адрес на длъжника. Настъпилата предсрочна изискуемост
била отразена в счетоводството на Банката на 15.08.2018г. Ищецът моли за
уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител. Исковите претенции се оспорват, като
процесуално допустими, но неоснователни. Твърди се нищожност на уговорената
неустойка в чл.18 от договора, както и нарушение на чл.33 от ЗПК във вр. с
начислената неустойка върху просрочената възнаградителна лихва.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал.
1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, с който се
търси съдебно установяване на дължимостта на вземане на ищеца претендирано
срещу ответника по делото.
По
допустимостта на установителния иск:
Правният интерес от реализиране на търсената защита
се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а
именно, че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на
процесната сума. Предявеният иск се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Исковата молба е постъпила в предвидения от чл. 415, ал.
1 ГПК срок.
По
основателността на иска:
С исковата молба
е представен Рамков договор за издаване и използване на платежен инструмент –
международна кредитна банкова платежна карта от 26.01.2018г., сключен между
ищцовото дружество и Д.М.Д. /л. 15/. От неговото съдържание се установява, че
ищецът се е задължил да издаде на ответника международна кредитна карта и да
предостави кредит в размер на 500 лева по откритата за обслужване на картата
сметка. В чл.33 от договора, като основание за настъпването на предсрочна
изискуемост на договора е предвидено непогасяването на две поредни дължими
месечни погасителни вноски за два поредни отчетни периода. Съгласно чл.15 от
договора размерът на дължимата от възнаградителната лихва за първите три месеца
от датата на сключването му бил фиксиран на 6,84% и 15,78% за срока след
първите три месеца, съответно 18,75% - фиксирана възнаградителна годишна лихва при теглене на пари в брой
съгласно чл.16 от уговореното. За неразрешени овърдрафти съгласно чл.17 от
договора се дължала възнаградителна лихва в размер на 24%. В чл.18 са уговорени
неустойки за забавно изпълнение на задължението. Срокът на действие на договора
е 12месеца, като на 27.01.2019г. с изтичане на крайния срок, вземанията по
договора са станали изискуеми.
По делото са
приложени покана, ведно с придружително писмо, от съдържанието на които става
ясно, че „А.б.Б.“ АД е уведомило Д.М.Д., че обявява вземанията си по договора
за кредит за предсрочно изискуеми на основание чл. 9.1.1 от ОУ към същия. Видно
от удостоверяването, извършено на гърба на придружителното писмо, уведомлението
е връчено на ответника чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на
уведомление на постоянния адрес на длъжника. Извършени са справки за актуални
трудови договори и осигурителен доход на лицето, но такива не са констатирани.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано, размерът на
усвоения и непогасен кредитен лимит по процесния договор възлиза на 500лева.
Вещото лице е констатирало, че не са извършвани никакви плащания по кредитната
карта. Изчислен е и размерът на дължимите по договора за кредит лихви, както
следва: договорна лихва за периода от 16.02.2018г. до 14.08.2018г. – 38,85лева,
наказателна лихва по просрочената главница за периода 15.08.2018г.-06.11.2018г.
– 29,33лева и неустойка за периода 15.08.2018г.-06.11.2018г.– 0,88 лева.
С оглед на цялата
доказателствена съвкупност по делото, съдът намира, че по безспорен начин се
установява съществуването на облигационна връзка между страните по договор за
издаване и използване на международна кредитна карта. Безспорно от заключението
по съдебно-счетоводната експертиза се установява и реалното предоставяне на
заемната сума. Следователно за кредитополучателя е възникнало задължението да
върне предоставената в заем сума в уговорения срок.
Заключението на
вещото лице потвърждава изложеното в исковата молба, че кредитополучателят не е
погасявал дължимите суми, усвоени чрез издадената от банката кредитна карта и
че няма извършвани плащания. Предвид
изложеното към датата на връчване на писменото уведомление до ответника
категорично се установява наличието на предпоставките, обуславящи възникване на
потестативното право на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем на осн.
чл.33 от Договора.
Поради така
изложените съображения и доколкото размерът на претендираните главница,
възнаградителна лихва, наказателна лихва и неустойка се потвърждават от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, така предявените искове следва
да бъдат уважени.
Следва да се
уточни, че исковата претенция за наказателна лихва и неустойка, начислени съгл.
чл.18 ал.1 и ал.2 от Договора по своята същност представляват обезщетение за
забава върху просрочената главница и възнаградителна лихва, поради което възраженията
на ответника че същите се базират на неравноправна клауза в договора, не се
споделят от настоящия състав на съда и съдът намира, че същите са дължими.
Искът за
присъждане на възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен единствено по
отношение на заявения период от 16.02.2018г. до 06.11.2018г., тъй като съгласно
извършените от вещото лице изчисления възнаградителната лихва е начислена за
период по-кратък от исковия, а именно – от 16.02.2018г. до 14.08.2018г.
По отношение на наказателната лихва съгласно извършените от вещото лице
изчисления същата е начислена за период по-кратък от исковия, а именно от
15.08.2018г. до 06.11.2018г., вместо заявения с начална дата 16.02.2018г.,
като последното се отнася и до неустойката – вместо заявения исков период от
16.02.2018г.-06.11.2018г., същата е дължима за по-кратък период от 15.08.2018г.
до 06.11.18г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Реализираните такива в настоящото производство са
в размер 175лева допълнителна ДТ, 250лева депозит за вещо лице и 300лева
депозит за особен представител, като се претендира юк. възнаграждение. На
основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева, отчитайки и факта, че липсва фактическа и правна
сложност на спора. Или общо разноските са в размер на 825лева. Съобразно т.12
ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и
сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски
са в размер на 25лева за платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо 75лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „А.б.Б.“ АД, с ЕИК * и седалище и
адрес на управление ***, р-он „В.“ булевард „М. Л.“№** съществува вземане срещу ответника Д.М.Д., ЕГН********** с адрес *** за сумите,
както следва: сумата от 500лв.,
представляваща главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по
банкова разплащателна сметка за издаване и използване на платежен инструмент –
международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит, сключен на
26.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.11.2018г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 38,85лв., представляваща просрочена
лихва за периода от 16.02.2018г. до 14.08.2018г.; сумата 29,33лв., представляваща наказателна лихва върху просрочена
главница за периода от 15.08.2018г. до 06.11.2018г.; сумата от 0,88лв, представляваща неустойка за
периода 15.08.2018г. до 06.11.18г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за просрочена
лихва за периода от 14.08.2018г.
до 06.11.2018г., за наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
16.02.2018г. до 15.08.2018г. и за неустойка 16.02.2018г. до 15.08.2018г., на
основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН**********
ДА ЗАПЛАТИ на А.б.Б.“ АД, с ЕИК * сумата от 825лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на А.б.Б.“ АД, с ЕИК * сумата от 75лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 16935/2018г. по описа на
ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: