Решение по адм. дело №597/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по иск на Р. М. А., с [ЕГН], понастоящем в Затвор – [населено място], чрез пълномощника адв. Д. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за заплащането на обезщетение в общ размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди от престоя му в Затвор – [населено място], от които: 13 000 (тринадесет хиляди) лева за периода от 15.08.2018 г. до 15.12.2022 г. вкл.; 4 000 (четири хиляди) лева за периода от 16.06.2023 г. до 02.07.2024 г. вкл.; 3 000 лв. за периода от 27.10.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение в размер на 1 000 (хиляда) лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди от престоя му в Арест – [населено място] за периода от 02.06.2023 г. до 16.06.2023 г. вкл.

Ищецът твърди, че претърпените от него неимуществени вреди се изразяват в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване наказанието лишаване от свобода през посочените периоди в Затвор – [населено място], които условия се свеждат до: липса на достатъчна жилищна площ (пренаселеност на килиите), без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на инсекти (хлебарки, дървеници) и гризачи, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние.

В исковата молба се излагат конкретни обстоятелства в подкрепа на горните твърдения по отношение престоя в Затвор – [населено място], които обобщено са:

Недостатъчна жилищна площ – твърди се, че на настанените в килиите се пада под 3 кв.м. нетна площ на човек. По време на отделните престои в Затвор – [населено място], ищецът пребивава, както следва: в периода от 15.08.2018 г. до 15.12.2022 г. – на VІ пост – килия № 17, в която са настанени 12 души, а тя е за 5 души и на ІІІ пост – килия № 22, в която са настанени 10 души, а тя е за 4 души; в периода от 16.06.2023 г. до 02.07.2024 г. – на ІІІ пост – килия № 37, в която са настанени 17 души, а тя е за 11 души; в периода от 27.10.2024 г. до датата на подаване на ИМ – на VІ пост – килия № 18, в която са настанени 7 души, а тя е за 5 души. В по-голямата част от времето ищецът е в пренаселени килии.

Лоши битови и хигиенни условия – на коридора няма баня и тоалетна – общата баня е навън, на двора, а при липсата на съблекалня към нея, се налага лишените от свобода да преминават разсъблечени, „по хавлии“, през двора. Това е причината за неприятни усещания през зимните месеци за ищеца. В банята работят само два душа, за тях чакат едновременно 15-20 човека, има ръждясали железа и кал, налягането на водата е ниско; когато лишените от свобода правят „каре“, нямат възможност да ползват тоалетна, тъй като такава няма изградена на двора, нито мивка. Лошите хигиенни условия се допълват от наличие на инсекти (дървеници, хлебарки), които хапят и причиняват безсъние; дървеници могат да бъдат намерени навсякъде под балатума на пода, в дюшеците и шкафчетата, а с хлебарки стаята се пълни през нощта. В тоалетната и в общите умивални се появяват мишки, а в столовата и в стаите влизат котки, които се качват по масите и ядат от храната на затворниците, което е предпоставка за разнасяне на болести и зарази. Котките дори влизат в стаите и в столовата, изхождат се на пода, разнася се зловонна миризма докато затворниците се хранят. Твърди се, че в Затвор – [населено място] няма пералня – това налага изпиране на дрехите на ръка и простирането им в килиите, в резултат на което се образува мухъл, а хората дишат влага. За ищеца това е било непоносимо, особено през студените зимни месеци, когато не е възможно да се проветрява постоянно.

Липса на елементарни медицински грижи - ищецът твърди, че по време на престоя му в Затвор – [населено място] пребивават около 450-500 човека, за които не се полагат минимални грижи. Твърди, че администрацията не е обръщала внимание на нуждите от медицински преглед на лишените от свобода, а за необходимото им съдействие за това са се обръщали към адвокат. Не се правят изследвания на лишените от свобода. В Затвор – [населено място] има лекар само веднъж седмично, преглеждането е възможно по график, като няма сигурност, че и след седмица чакане ще бъде извършен преглед. Твърди, че „по същия начин“ стои и въпросът с посещението при зъболекар.

По отношение на престоя в Арест – [населено място], в периода 02.06.2023 г. до 16.06.2023 г., ищецът твърди, че е настанен с още двама души, в „изключително малка“ стая. Не е осигурено постелъчно бельо и възглавница на леглото. В стаята е имало наличие на инсекти. Налагало се е да изпират дрехите си на ръка със студена вода и да простират в килията, което е водело до образуването на мухъл и вдишването на влажния въздух. Тоалетната е била оборудвана с клекало, поради което за ищеца е било много трудно, почти невъзможно да я ползва. Стаята не е била оборудвана с климатик, температурите са били високи и жегата - „непоносима“. Налагало се е да се къпят само със студена вода, вследствие на което ищецът сериозно е „настинал“ – чувствал се е отпаднал, зле, имал е позиви за повръщане, висока температура, липса на апетит и затруднено дишане. Въпреки че е уведомил администрацията на Арест – [населено място] за състоянието си, не са му предоставени лекарства, което е наложило такива да му бъдат осигурени от роднините.

Изложените обстоятелства ищецът счита, че обхващат хипотезите на нарушения по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Липсата на жилищна площ в продължителен период от време представлява отклонение от задължението за осигуряване на подходяща жизнена среда, доколкото установеният в ЗИНЗС минимум е 4 м² на човек, а съгласно решение от 27 януари 2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Н. и други против България“ – най-малко 3 м² жилищна площ и възможност за свободно движение, поради което се явява в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС).

Вследствие тези нарушения ищецът твърди, че са му причинени описаните по-горе неимуществени вреди, настъпването на които се предполага до доказване на противното, и които оценява на претендираните понастоящем суми от 20 000 лева за престоя в Затвор – [населено място] и 1 000 лева за престоя в Арест – [населено място].

Иска се уважаване изцяло на предявените искове с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и присъждане на разноски по делото – платена държавна такса в размер на 10 (десет) лева и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на адв. Х.. В съдебно заседание ищецът поддържа иска си лично и чрез процесуалния си представител.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН), чрез процесуалния си представител ст. юрк. Т. Ч., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва исковете като неоснователни и иска отхвърлянето им. Прави възражение за изтекла погасителна давност на главния и акцесорния иск. Иска да се вземе предвид, че в полза на ищеца с Решение № 64/12.01.2023 г., постановено по адм. дело № 839/2022 г. по описа на Административен – Пловдив, е присъдено обезщетение за периода от 2016 г. до 29.03.2022 г. за поставянето му в неблагоприятни условия от престоя му в Затвор – [населено място]. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковите претенции.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба на Р. М. А. са предявени няколко обективно кумулативно съединени искове за обезвреда, касаещи различни периоди на престоя му в Затвор – [населено място] и Арест – [населено място].

Между страните не е спорно, че по иск на Р. М. А., предявен с постъпила в Административен съд – Пловдив искова молба с вх. № 6107/29.03.2022 г., е образувано адм. дело № 839/2022 г. по описа на съда, по което е постановено Решение № 64/12.01.2023 г. С последното Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място], е осъдена да заплати на Р. М. А., сумата от общо 8 500 (осем хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоите му в Затвор – [населено място] в периодите от 29.07.2016 г. до 29.11.2017 г. вкл., от 07.01.2019 г. до 08.08.2019 г. вкл., от 16.08.2019 г. до 28.08.2019 г. вкл., от 17.10.2019 г. до 21.10.2019 г. вкл., от 15.11.2019 г. до 09.07.2020 г. вкл. и от 28.07.2020 г. до 29.03.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на исковата молба, а именно 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като исковите претенции са отхвърлени в останалите им части, както следва: до пълния размер от 13 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 26.11.2014 г. до 30.11.2017 г. вкл., и до пълния размер от 17 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 17.08.2018 г. до 29.03.2022 г. вкл. за понесени неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Затвор – [населено място]. Решение № 64/12.01.2023 г. е оставено в сила с Решение № 933/22.05.2023 г., постановено по адм. дело № 624/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХІV касационен състав.

По настоящото дело са представени и приети като доказателства Изпълнителен лист от 09.06.2023 г. за сумата от 8 500 лева, издаден въз основа на Решение № 64/12.01.2023 г., както и доказателства за изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва.

Горното налага извода, че е налице пълен обективен и субективен идентитет между предмета на настоящото дело и този на адм. дело № 839/2022 г. по отношение претенцията за обезвреда на претърпените от лицето Р. М. А. неимуществени вреди в периода от 17.08.2018 г. до 29.03.2022 г. включително, вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на престоя му в Затвор – [населено място], което субсумира нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбите на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Непререшаемостта на спора е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на силата на пресъдено нещо (СПН) срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно. При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 ГПК. Следва да има идентитет в предмета на двете дела, т. е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл. 297 ГПК. Всеки опит да се претендира отреченото със съдебния акт материално право, съответно да се отрича признато субективно право, означава подновяване на спора, което е недопустимо, тъй като налага пререшаване на спор, по който има влязло в сила съдебно решение.

В настоящия случай следва да бъде зачетена формираната СПН на Решение № 64/12.01.2023 г., постановено по адм. дело № 839/2022 г. по описа на АС - Пловдив, оставено в сила с Решение № 933/22.05.2023 г., постановено по адм. дело № 624/2023 г. по описа на същия съд. Налице е тъждество на предмета на разрешения със СПН спор и част от предмета на настоящото дело по отношение периода от 17.08.2018 г. до 29.03.2022 г. вкл. по първия иск. Идентитетът се определя с оглед страните (ищец Р. М. А., ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", [населено място]); основанието на двата иска - за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на лицето при престоя му в Затвор – [населено място], от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС – нарушения на забраната осъдените/задържаните под стража лица да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, включително чрез поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, в т.ч. недостатъчна жилищна площ, липса на медицинско обслужване, санитарно-хигиенни битови и др. условия, и на трето място – по отправеното до съда искане и по двата иска – ответникът ГДИН да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените от Р. М. А. неимуществени вреди вследствие горното при престоите му в Затвор – [населено място] за периода от 17.08.2018 г. до 29.03.2022 г. вкл. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, като резултат от незаконосъобразна административна дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанието.

Формираната с влизане в сила на Решение № 64/12.01.2023 г. СПН по този спор, се разпростира спрямо страните по него и се явява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иск и съобразно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК вр. чл. 297 ГПК във вр. чл. 144 АПК във вр. чл. 284 ЗИНЗС, този спор не може да бъде пререшен в настоящото производство, поради което повторно заведеният иск ще следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, а образуваното въз основа на него производство пред Административен съд – Пловдив – прекратено в тази част. Без значение за този извод са конкретните обстоятелства, наведени от ищеца, и които изпълват състава на нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Само за пълнота следва да се отбележи, че посочените в ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, обстоятелства са почти напълно идентични с тези, посочени в ИМ по адм. дело № 839/2022 г. и по които АС – Пловдив се е произнесъл с решението си от 12.01.2023 г., като за част от тях е признал, че са довели до нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, а за друга – ги е отхвърлил като неосъществили се. Задължението да се преустанови правния спор, произтичащо от формираната по него СПН, се отнася до всеки елемент на съдебно установеното или отреченото право, вкл. до правната му квалификация и неговия размер, поради това той не може да се оспорва от страната, чие правно твърдение е потвърдено – в случая ищецът Р. А. не може да търси повече от съдебно признатото му с Решение № 64/12.01.2023 г. за периода от 17.08.2018 г. до 29.03.2022 г. вкл.

С оглед горното, първият от обективно съединените искове се явява допустим за разглеждане по отношение останалите периоди: от 15.08.2018 г. до 16.08.2018 г. вкл., от 30.03.2022 г. до 15.12.2022 г. вкл. или общо 263 дни (І иск).

Допустими за разглеждане са и останалите три иска: за периода от 16.06.2023 г. до 02.07.2024 г. за сумата от 4 000 лева (ІІ иск) и за периода от 27.10.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба (18.03.2025 г.) за сумата от 3 000 лева (ІІІ иск), двата имащи отношение към престоя на ищеца в Затвор – [населено място], както и за периода от 02.06.2023 г. до 16.06.2023 г. за сумата от 1 000 лева, отнасящ се за престоя на ищеца в Арест – [населено място] (ІV иск).

По отношение на тези искове, от събраните по делото доказателства се установява следното:

По отношение на І иск:

По данни от писмо рег. № 1768/28.03.2025 г. на началника на Затвор – [населено място] (вх. № 5473/28.03.2025 г. на АС – Пловдив, л. 18-19 от делото) и представените с него Справка от 21.03.2025 г., изготвена от ИСДВР Г. А. (л. 20-21), Справка от 25.03.2025 г., изготвена от ИСДВР К. Пайтакова (л. 22 и гръб, л. 23), Справка от 21.03.2025 г., изготвена от ИСДВР В. Ч. (л. 24-27), Становище от 28.03.2025 г. на ИСДВР Д. Балъкчиев (л. 28-31), Справка от 21.03.2025 г., изготвена от НС „ФЛКР“ К. С. (л. 32 и гръб), се установява, че Р. М. А. е пребивавал в Затвор – [населено място] в периодите 07.01.2019 г. – 15.12.2022 г.; 03.08.2023 г. – 01.07.2024 г.; от 17.01.2025 г. до настоящия момент (т.е. до датата на представяне на справката в съда).

От горното следва, че по отношение на първия исков период (от 15.08.2018 г. до 15.12.2022 г.), ищецът не е пребивавал в пенитенциарното заведение за времето от 15.08.2018 г. до 16.08.2018 г. Това е самостоятелно основание в тази част искът да бъде отхвърлен като неоснователен, без да е необходимо да се разглеждат наведените от ищеца А. твърдения за допуснати нарушения на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС вследствие бездействието на затворническата администрация.

При тези данни следва да се приеме, че по отношение на първия исков период в допустимата част на иска, ищецът А. е пребивавал в Затвор – [населено място] за периода от 30.03.2022 г. до 15.12.2022 г., когато е бил освободен.

В изготвената от ИСДВР Пайтакова справка е посочено, че в този исков период, ищецът А. е настаняван на V-ти пост, като е преместен в стая № 63 на V-ти пост на 12.04.2019 г. Дадена е информация за спалното помещение. В изготвената от ИСДВР Ч. справка се сочи, че ищецът е настаняван на VІ-ти пост за този исков период, като е пребивавал на VІ-ти пост в стая № 15 за периода от 09.08.2019 г. до 18.11.2019 г., а на 15.07.2022 г. „отново е преместен на пост VІ и настанен в стая № 9“. Стая № 9 е с площ 26,99 м², без санитарния възел. Стаята има два отваряеми прозореца с размери 0,90 м х 0,55 м или всеки по 0,50 м². Стаята разполага с обособен в самостоятелно помещение санитарен възел с площ 2,40 м² с отваряем прозорец с площ 0,47 м² (0,85 м х 0,55 м).

Информация по отношение броя на настанените в спалните помещения лица няма за периода преди 15.07.2022 г.

Съгласно изготвената от ИСДВР Ч. справка, информация по отношение броя на настанените в спалните помещения лица се съдържа в Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което се съхранява за период от 3 години. Според съдържащите се в системата ИСИН данни, настанените в стая № 9 на VІ-ти пост лица са, както следва:

На 15.07.2022 г. – 6 лишени от свобода;

За периода от 16.07.2022 г. до 18.07.2022 г. – 5 лишени от свобода;

За периода от 19.07.2022 г. до 27.07.2022 г. – 6 лишени от свобода;

За периода от 28.07.2022 г. до 08.08.2022 г. - 5 лишени от свобода.

От същата справка се установява, че на 09.08.2022 г. ищецът е преместен в стая № 16 на VІ-ти пост, с площ 27,06 м² без санитарния възел, с два отваряеми прозореца, единият с площ 1 м², а другият с площ 1,32 м² (1,15 м х 1,15 м). Площта на санитарния възел – самостоятелно обособено помещение с отделен вход, е 3,03 м², с отдушник φ110 мм. Настаняването в стая № 16 за периода на пребиваването на ищеца в нея е, както следва:

За периода от 09.08.2022 г. до 11.08.2022 г. – 6 лишени от свобода;

За периода от 12.08.2022 г. до 18.08.2022 г. – 5 лишени от свобода;

За периода от 18.08.2022 г. до 22.08.2022 г. – 3 лишени от свобода;

За периода от 23.08.2022 г. до 29.08.2022 г. – 4 лишени от свобода;

За периода от 30.08.2022 г. до 07.09.2022 г. – 2 лишени от свобода.

За периода от 08.09.2022 г. до 13.10.2022 г. – 4 лишени от свобода;

За периода от 14.10.2022 г. до 31.10.2022 г. – 3 лишени от свобода.

На 01.11.2022 г. ищецът А. е преместен в стая № 13 на VІ-ти пост, където престоява до освобождаването си на 15.12.2022 г. За периода до 14.12.2022 г. включително, в стаята са били настанени 5 лишени от свобода. Стаята е с площ от 27,44 м² (без санитарния възел), с два прозореца с площ 0,495 м² (0,45 м х 1,10 м) и 1 м².

Видно от изложеното е, че за частта от исковия период от 30.03.2022 г. до 14.07.2022 г. вкл. няма точни данни нито за помещението, в което е настанен ищецът, нито за броя на лишените от свобода, които пребивават в него. За този период информацията в справките от ИСДВР Пайтакова и ИСДВР Ч. се разминава по отношение поста (групата), в която е настанен ищецът, липсва напълно информация за броя на настанените лица едновременно с него. Липсва и информация за настаняването на ищеца в Приемно отделение още към момента на постъпването му в Затвор – [населено място] на 07.01.2019 г. В изготвената пък от ИСДВР А. справка за престоя на ищеца в Приемно отделение се сочи, че същият е бил разпределен в VІ-та група след постъпването му. Независимо, че твърденията на ищеца и на доведените от него свидетели са противоречиви и от тях не може да бъде изведена информация нито в коя точно стая е пребивавал ищеца, нито за броя на настанените в нея лишени от свобода, твърденията на ищеца за „пренаселеност“ не са оборени от страна на ответника, чрез представянето на официални данни за настаняването на лишените от свобода в периода. Налице е основание за приложението на чл. 284, ал. 3, изр. 2 ЗИНЗС.

По отношение на ІІ иск:

За втория исков период, определен от ищеца от 16.06.2023 г. до 02.07.2024 г., се установява от писмо рег. № 1768/28.03.2025 г. на началника на Затвор – [населено място], че ищецът е пребивавал в Затвор – [населено място] от 03.08.2023 г. до 01.07.2024 г., когато е освободен.

Съгласно справката от ИСДВР А. (л. 20-21), ищецът А. е постъпил от ОЗСА Пловдив на 03.08.2023 г., като е настанен в стая РЦ на Приемно отделение, където пребивава до 08.08.2023., когато е разпределен в V-та група (V-ти пост). Стаята е с площ 27,04 м², без площта на санитарния възел, и разполага с два прозореца с размери 0,49 м х 1,2 м (0,59 м²) и 1 м х 1,2 м (1,2 м²). Не е посочена площ на санитарния възел, но същият разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и вентилация. Стая РЦ се отоплява с централно парно отопление, няма данни за мебелировката за периода. Извършвани са обработки по дезинсекция и дератизация редовно. При постъпването си в Затвор – [населено място] е посочено, че всеки лишен от свобода получава за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Хигиената на помещенията и бельото е задължение на самите лишени от свобода. За периода на престоя си в приемно отделение, ищецът А. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на дискомфорт. За този кратък период, в стая РЦ ищецът А. не е пребивавал с повече от 2 лица едновременно, разполагаемата площ на човек е била повече от 9 м ².

Съгласно изготвената от ИСДВР Пайтакова справка, за втория исков период има данни за настаняване на ищеца на V-ти пост в стая № 50, в периода 08.08.2023 г. – 21.09.2023 г.

Населеността на спално помещение № 50 е както следва:

За периода от 08.08.2023 г. до 09.08.2023 г. – 6 лишени от свобода;

За периода от 09.08.2023 г. до 11.08.2023 г. – 5 лишени от свобода;

За периода от 11.08.2023 г. до 08.09.2023 г. – 6 лишени от свобода;

За периода от 09.09.2023 г. до 21.09.2023 г. – 4 лишени от свобода.

Стая № 50 е с площ от 28.70 м², без санитарния възел, и разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,95 м х 1,17 м (1,11 м²) и 0,48 м х 1,17 м (0,56 м²). Санитарният възел е в обособено помещение с площ от 2,48 м² с отваряем прозорец с размери 0,27 м х 1,17 м (0,32 м²).

Съгласно данните в изготвената от ИСДВР Балъкчиев справка, от 21.09.2023 г. ищецът А. е настанен на ІІІ-ти пост, в следните помещения:

Стая № 37, която е с площ от 46,55 м² без санитарния възел, а площта на последния е 4,44 м². Спалното помещение разполага с два отваряеми прозореца с размери 1,2 м х 1,2 м (1,44²) и 0,40 м х 1,20 м (0,48 м²), като размерът на прозореца в санитарното помещение е 0,50 м х 1,20 м (0,60 м²). В помещението са настанени, както следва:

За периода от 21.09.2023 г. до 25.09.2023 г. – 8 лишени от свобода;

За периода от 26.09.2023 г. до 27.09.2023 г. – 11 лишени от свобода;

За периода от 28.09.2023 г. до 08.10.2023 г. – 10 лишени от свобода;

За периода от 09.10.2023 г. до 12.10.2023 г. – 8 лишени от свобода;

За периода от 13.10.2023 г. до 19.10.2023 г. – 6 лишени от свобода;

За периода от 20.10.2023 г. до 26.10.2023 г. – 7 лишени от свобода;

За периода от 27.10.2023 г. до 30.10.2023 г. – 8 лишени от свобода;

За периода от 31.10.2023 г. до 02.11.2023 г. – 9 лишени от свобода.

От същата справка се установява, че на 03.11.2023 г. ищецът А. е преместен в спално помещение № 24, в което са настанени:

За периода от 03.11.2023 г. до 09.11.2023 г. – 6 лишени от свобода;

За периода от 10.11.2023 г. до 04.12.2023 г. – 5 лишени от свобода;

За периода от 05.12.2023 г. до 11.12.2023 г. – 6 лишени от свобода;

За периода от 12.12.2023 г. до 17.12.2023 г. – 5 лишени от свобода;

За периода от 18.12.2023 г. до 21.12.2023 г. - 4 лишени от свобода;

За периода от 22.12.2023 г. до 15.01.2024 г. – 6 лишени от свобода;

За периода от 16.01.2024 г. до 18.01.2024 г. – 5 лишени от свобода;

За периода от 19.01.2024 г. до 08.02.2024 г. – 6 лишени от свобода;

За периода от 09.02.2024 г. до 14.03.2024 г. – 5 лишени от свобода;

За периода от 15.03.2023 г. до 17.03.2023 г. – 6 лишени от свобода;

За периода от 18.03.2024 г. до 09.04.2023 г. – 5 лишени от свобода;

За периода от 10.04.2024 г. до 19.04.2024 г. – 4 лишени от свобода;

За периода от 20.04.2024 г. до 09.05.2024 г. – 5 лишени от свобода.

Площта на спалното помещение без санитарния възел е 30,95 м², а квадратурата на последния – 4,44 м². Има два отваряеми прозореца с размери 1,2 м х 1,2 м (1,44²) и 0,50 м х 1,20 м (0,60 м²). Размерът на прозореца на санитарния възел е 0,50 м х 0,40 м (0,20 м²).

На 10.05.2024 г. лишеният от свобода ищец е преместен в помещение № 39 по негова молба. Същото е с площ от 47,80 м², а квадратурата на санитарния възел е 2,50 м². Помещението разполага с два отваряеми прозореца с размери 1,2 м х 1,2 м (1,44²) и 0,60 м х 1,20 м (0,72 м²).

За периода от 10.05.2024 г. до 12.05.2024 г. – 11 лишени от свобода;

На 13.05.2024 г. е имало настанени 10 лишени от свобода;

За периода от 14.05.2024 г. до 16.05.2024 г. – 11 лишени от свобода.

Ищецът А. отново е бил преместен в друго спално помещение по негова молба – стая № 24 с площ от 30,95 м², без санитарния възел, който е с площ от 4,44 м², на 17.05.2024 г., където престоява до освобождаването си на 01.07.2024 г. В този период в спалното помещение са били настанени 6 лишени от свобода. Стаята разполага с два отваряеми прозореца с размери 1,2 м х 1,2 м (1,44²) и 0,50 м х 1,20 м (0,60 м²), като прозорецът на санитарния възел е с размери 0,50 м х 0,40 м (0,20 м²).

При тези данни следва, че по отношение на втория исков период (от 16.06.2023 г. до 02.07.2024 г.), ищецът не е пребивавал в пенитенциарното заведение за времето от 16.06.2023 г. до 02.08.2023 г., както и в периода от 01.07.2024 г. до 02.07.2024 г., тъй като е освободен на 01.07.2024 г. Това е самостоятелно основание в тази част искът да бъде отхвърлен като неоснователен, без да е необходимо да се разглеждат наведените от ищеца А. твърдения за допуснати нарушения на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС вследствие бездействието на затворническата администрация.

Периодът, в който се установява ищецът действително да е пребивавал в Затвор – [населено място] (от 03.08.2023 г. до 30.06.2024 г. вкл.) е от 333 дни (2024 г. е високосна година).

По отношение на ІІІ иск:

За третия исков период, определен от ищеца от 27.10.2024 г. до 18.03.2024 г. (датата на завеждане на ИМ), се установява от писмо рег. № 1768/28.03.2025 г. на началника на Затвор – [населено място], че ищецът е постъпил в Затвор – [населено място] на 17.01.2024 г. от ОЗСА – Пловдив. Това се потвърждава и от изготвената от ИСДВР А. справка, в която е посочено, че същият е настанен на 17.01.2025 г. (съдът приема, че посочената в справката дата 17.01.2026 г. е техническа грешка) в стая РЦ в Приемно отделение, където пребивава до 24.01.2025 г., когато е разпределен в V-та група (V-ти пост). Описание на помещението е дадено по-горе в настоящото решение, като за периода ищецът пребивава с други лица, чиито най-голям брой е 6 лишени от свобода. Като се има предвид площта на помещението от 27,04 м², то разполагаемата площ на човек е 3,86 м² (27,04 м²:7 л.св.= 3,86 м²).

Съгласно изготвената от ИСДВР Пайтакова справка, ищецът е бил настанен на V-ти пост в стая № 54 до 11.02.205 г. помещението е с площ от 25,51 м², със самостоятелно обособено помещение с площ 2,42 м² извън площта на стаята, разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,95 м х 1,15 м (1,09 м²) и 0,47 м х 1,15 м (0,54 м²).

Населеността на помещението е, както следва:

За периода от 24.01.2025 г. до 03.02.2025 г. – 7 лишени от свобода. Разполагаемата площ на човек е била 3,64 м².

За периода от 04.02.2025 г. до 11.02.2025 г. – 8 лишени от свобода. Тук следва да се приеме период до 10.02.2025 г., доколкото ищецът е преместен на VІ-ти пост и считано от 11.02.2025 г. е настанен в стая № 18. Разполагаемата площ на човек е била 3,19 м².

Последното се установява от изготвената от ИСДВР Ч. справка. Стая № 18 на VІ-ти пост е с площ от 16,32 м², със самостоятелно обособено санитарно помещение с площ от 2,92 м² извън тази на стаята. Разполага с два отваряеми прозореца с размери 1,15 м х 1,15 м (1,32 м²) и 1 м², а санитарният възел има отдушник с φ110 мм. До края на този исков период, настаняването на лишени от свобода в стаята, е както следва:

За периода от 11.02.2025 г. до 09.03.2025 г. – 7 лишени от свобода;

За периода от 10.03.2025 г. до 18.03.2025 г. – 6 лишени от свобода.

При тези данни, разполагаемата площ на човек е била 2,33 м² в първия период и 2,72 м² във втория.

С оглед горното, установява се действително пребиваване на ищеца А. в Затвор – [населено място] в периода от 17.01.2025 г. до 18.03.2025 г. вкл. или 61 дни. Ищецът не е пребивавал в пенитенциарното заведение за времето от 27.10.2024 г. до 16.01.2025 г., като постъпва в Затвор – [населено място] на 17.01.2025 г., където пребивава понастоящем. Това е самостоятелно основание в тази част искът да бъде отхвърлен като неоснователен, без да е необходимо да се разглеждат наведените от ищеца А. твърдения за допуснати нарушения на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС вследствие бездействието на затворническата администрация.

В посочените по-горе справки е налична информация за състоянието на спалните помещения, в които е бил настанен ищецът. Санитарните помещения разполагат с течаща студена вода. Отоплението е чрез локално парно през отоплителния сезон. Проветряването на стаите се осъществява посредством отваряне на прозорците, по желание на настанените в тях.

В справката от ИСДВР Пайтакова е посочено, че ищецът А. не е изявявал желание и не е включван в предлаганите общогрупови мероприятия и програми.

Дадена е информация и за осигуряването на достъп до течаща топла вода (график баня), съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група (л. 33 от делото за ІІІ-ти пост, утвърден на 11.03.2024 г., съгласно който банята се ползва вторник и четвъртък от 14:00 ч. до 15:00 ч., работещите в цеховата зона и домакинския щат, могат да я ползват ежедневно; л. 34 от делото също за ІІІ-ти пост, утвърден на 25.03.2014 г., съгласно който банята се е ползвала в същите дни във времевия диапазон от 13:30 ч. до 16:30 ч. Аналогично по отношение на V-ти пост: съгласно графика, утвърден на 25.03.2014. банята се ползва вторник и четвъртък от 09:30 ч. до 10:30 ч., а съгласно този, утвърден на 11.03.2024 г. – същите дни от 09:00 до 10:00 ч. – л. 35 и 36. За VІ-ти пост времето за ползване на банята е всеки понеделник и петък от 13:30 ч. до 16:30 ч.). За настанените на работа е осигурена възможност за ползване на банята всеки ден. В справката, изготвена от ИСДВР Ч. е посочено, че по време на изтърпяване на наказанието си лишаване от свобода за първия изискуем период, ищецът е бил настаняван многократно на различни трудови позиции – в „Обособено производство“, като „строител“, „Почистване на стражевите полоси“ (двукратно), „Работник кухня“ (двукратно). Отделно му е давана възможност да се включи в учебен процес, но въпреки възможностите за работа и развитие, ищецът има отработени едва 123 дни. По отношение на третия исков период, в който ищецът е настаняван на VІ-ти пост, не е изявявал желание и не е включван в предлагани общогрупови мероприятия и програми.

В допълнение в справката от НС „ФЛКР“ К. С. е посочено, че лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които да топлят вода. Санитарните помещения са самостоятелно обособени, стаите са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Банята е изградена с мозаечен под, стените са облицовани с фаянсови плочки, има обособена съблекалня и поради това не се налага лишените от свобода да се придвижват разсъблечени по карето. Потвърждава се правото и възможността на работещите да ползват баня всеки ден.

В справките е посочено, че на всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постеловъчен инвентар. Пералнята се ползва по утвърден график (л. 109) и изявено желание от страна на лишените от свобода, има сушилня за дрехи. В справката от ИСДВР Пайтакова е посочено, че общото помещение на групата има простор за дрехи при необходимост.

Ползваната в Затвор – [населено място] вода е от общата водоснабдителна мрежа.

При провеждане на престой на открито, лишените от свобода от V-ти и VІ-ти пост могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи (същото и в справката за VІ-ти пост от ИСДВР Ч.). От представените графици за разпределение на времето на лишените от свобода за ІІІ, V и VІ пост е видно, че времето за престой на открито е 1 (един) час.

Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в него, за която цел получават съответните прибори. В тази връзка от страна на ответника е представена утвърдена от главния директор на ГДИН Таблица № 6 за перилни, дезинфекциращи и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец. Посочено е, че такива могат да бъдат закупувани и от лавката на Затвор – [населено място] или да им бъдат предоставяни от близките съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти на лишените от свобода.

Съгласно предоставената информация ГДИН сключва централен договор за ДДД обработки (дезинфекция, дезинсекция и дератизация) на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Обработките се извършват по график. Сключеният от ГДИН договор е с краен срок м. май/2023 г. След този период ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН (по затвори), като периодът на обработване е 2 месеца. При обработка по необходимост, се третират само определени сектори.

От страна на ответника са представени приемо-предавателни протоколи за извършени ДДД обработки. Доколкото се прие, че искът е допустим за периода след 29.03.2022 г., то съдът взема предвид като относими доказателства само тези протоколи, които удостоверяват извършени ДДД обработки след тази дата. Така от страна на ответника са представени протоколи, които удостоверяват следните обстоятелства:

През м. март 2022 г. (л. 65 гръб, л. 112) – дезинсекция (хлебарки, дървеници), тип на обработката механична, мониторинг, биоцидна. Отбелязано е, че при поставени капани и примамки не е отбелязано наличие на вредители. Извършена цялостна дезинсекция на всички помещения и обзавеждане. Не са получени оплаквания за наличие на вредители;

През м. май 2022 г. (л. 65, л. 111 гръб) – дезинсекция (хлебарки, дървеници), тип на обработката механична, мониторинг, биоцидна. Обхваща всички части на Затвор Пловдив, ЗО Смолян, ЗО Хеброс. Отбелязано е, че при поставени капани и примамки не е отбелязано наличие на вредители. Извършена цялостна дезинсекция на всички помещения и обзавеждане. Не са получени оплаквания за наличие на вредители;

През м. юни 2022 г. (л. 64 гръб, л. 111) – дезинсекция (хлебарки, дървеници), тип на обработката механична, мониторинг, биоцидна. Обхваща всички части на Затвор Пловдив и ЗО Хеброс. Отбелязано е общо, че е извършена дезинсекция на обектите;

През м. август 2022 г. (л. 110 гръб) – дезинсекция (хлебарки, дървеници), тип на обработката механична, мониторинг, биоцидна. Обхваща всички части на Затвор Пловдив и ЗО Хеброс. Общо посочено, че е извършена дезинсекция против хлебарки и дървеници;

През м. септември 2022 г. (л. 64, л. 110) – дезинсекция (хлебарки, дървеници) и дератизация (сив плъх, домашна мишка), тип на обработката механична, мониторинг, биоцидна. Обхваща всички части на Затвор Пловдив и ЗО Хеброс. Общо посочено, че е извършена дезинсекция и дератизация в обекта;

През м. ноември 2022 г. (л. 63, л. 113) – дезинсекция (хлебарки, бълхи, дървеници), тип на обработката механична, мониторинг, биоцидна. Обхваща всички части на обектите Затвор Пловдив и ЗО Хеброс. Протоколирано е извършването на цялостна дезинсекция на общи части, под, стени, коридори, вишки, дюшеци, килии, столова, кухня и др.

Протокол, утвърден от началника на Затвор – [населено място] и съставен във връзка с писмо № 8391/01.08.2023 г. на ГДИН, с който се удостоверява, че на 20.09.2023 г. е извършена дезинсекционна обработка в затворническа кухня, източна и западна столова на Затвор – [населено място], при която площите са третирани с широкоспектърен препарат Айкън 10 CS, изразходвано количество 40 мл. Разпределеното за Затвор – [населено място] количество е 2 бр. х 250 мл от препарата за дезинсекционни и дератизационни обработки.

Извършена ДДД обработка на 21.11.2023 г. – дезинсекция и дезакаризация (хлебарки, бълхи, дървеници, мухи), химична обработка с биоцидни препарати, обхваща помещенията на Затвор – [населено място] и ЗО Хеброс. Липсва втора страница на протокола. (л. 60).

Извършена извънредна ДДД обработка на 18.12.2023 г. от ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ (л. 58 и гръб) – дезинсекция (хлебарки, мравки, бълхи, дървеници), дератизация (сив плъх, домашна мишка), тип на обработката механична, биоцидна, извършен мониторинг. Обхваща всички части на Затвор Пловдив и ЗО Хеброс. Посочено е, че са третирани под, стени, коридори, спални, вишки, дюшеци, кухня, столова, и др. Отбелязано е, че при напускане на обекта няма оплаквания от вредители;

Извършена извънредна ДДД обработка на 28.12.2023 г. от ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ (л. 59 и гръб) – дезинсекция (хлебарки, мравки, бълхи, дървеници), дератизация (сив плъх, домашна мишка), тип на обработката механична, биоцидна, извършен мониторинг. Обхваща всички части на Затвор Пловдив и ЗО Хеброс. Посочено е, че са третирани под, стени, коридори, килии, вишки, дюшеци, кухня, склад и др. Отбелязано е, че при напускане на обекта няма оплаквания от наличие на вредители;

Извършена ДДД обработка на 21.02.2024 г. (л. 51 и гръб, л. 116) – дезинсекция и дезакаризация (хлебарки, дървеници, бълхи, мухи), химична обработка с биоцидни препарати, обхваща помещенията на Затвор – [населено място] и ЗО Хеброс. Период на въздействие на дезинсекцията с биоцид – 3 месеца;

Извършена ДДД обработка на 24.04.2024 г. (л. 52-53, л. 117) – дезинсекция и дезакаризация (хлебарки, дървеници, мухи), химична обработка с биоцидни препарати, обхваща помещенията на Затвор – [населено място] и ЗО Хеброс. Период на въздействие на дезинсекцията с биоцид – 3 месеца;

Извършена ДДД обработка на 17.06.2024 г. (л. 118, л. 54-55) – дезинсекция и дезакаризация (хлебарки, бълхи, дървеници, мухи, комари, кърлежи), химична обработка с биоцидни препарати, обхваща помещенията на Затвор – [населено място] и ЗО Хеброс. Период на въздействие на дезинсекцията с биоцид – 3 месеца.

Неотносими към предмета на делото с оглед установените периоди на пребиваване на ищеца А. в Затвор – [населено място] са представените от ответника протоколи за ДДД обработка на 16.07.2024 г. (л. 119, л. 56-57), 28.08.2024 г. (л. 49-50, л. 120), 03.10.2024 г. (л. 47-48, л. 121).

Относимо към третия исков период, за който е установено, че ищецът А. е пребивавал в Затвор – [населено място] е обстоятелството, че е извършена ДДД обработка на 21.11.2024 г. (л. 45-46, л. 123-124) – дезинсекция и дезакаризация (хлебарки, дървеници, бълхи, мухи, комари), химична обработка с биоцидни препарати, обхваща помещенията на Затвор – [населено място]. Период на въздействие на дезинсекцията с биоцид – 3 месеца;

Извършена ДДД обработка на 31.01.2025 г. (л. 43-44, л. 125 и гръб) – дезинсекция и дезакаризация (хлебарки, дървеници, бълхи, мухи, комари), химична обработка с биоцидни препарати, обхваща помещенията на Затвор – [населено място] и ЗО Хеброс. Период на въздействие на дезинсекцията с биоцид – 3 месеца;

Извършена ДДД обработка на 06.03.2025 г. (л. 41-42) – дезинсекция и дезакаризация (хлебарки, бълхи, дървеници, мухи, комари, кърлежи), дератизация (сив плъх,черен плъх), химична с биоцидни препарати и механична обработка, обхваща складове и помещения на Затвор – [населено място] и Затворническо общежитие (ЗО) Хеброс. Период на въздействие на дезинсекцията с биоцид – 3 месеца.

Чрез публично достъпната информация в Регистъра на обществените поръчки на страницата на АОП се установява, че на 01.06.2020 г. е публикувано обявление за обществена поръчка с УНП 02030-2020-0008 за възлагане обществена поръчка с предмет „Извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби“. В резултат на проведената открита процедура е сключен договор № 650/20.01.2021 г. с ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, с продължителност 36 месеца от датата на сключването му или до изчерпване на предвидения в договора финансов ресурс. Съгласно обявлението за приключване на договора, същият е приключен на 01.05.2024 г. Сред посочените в чл. 6 от договора обекти е Затвор - [населено място] (с прилежащите към него ЗО Хеброс и ЗО Смолян). Съгласно условията на поръчката, дезинсекция се извършва 8 (осем) пъти годишно във всеки обект, а дератизация - 2 (два) пъти годишно във всеки обект. Обработки се извършват и допълнително при необходимост. От това следва, че обработка за дезинсекция на обектите следва да бъде извършвана на всеки 1,5 месеца. Този договор е бил действащ в периода на престой на ищеца в Затвор – [населено място] от 30.03.2022 г. до 15.12.2022 г., когато А. е освободен. За този период от 8,5 месеца са извършвани 6 ДДД обработки.

По делото е представена като доказателство и докладна записка от мл. инспектор П. Н., в която е посочено, че храненето на лишените от свобода се осъществява по предварително изготвени менюта, утвърдени и съгласувани от медицинско лице, НС ФЛКР, домакин, готвач и началника на затвора, при приготвянето на храната се прилага пълния списък с видовете хранителни продукти по Таблици 1 и 2, регламентирани и съгласувани с министъра на здравеопазването, министъра на финансите и утвърдени от министъра на правосъдието на 08.03.2007 г., като се прилагат всички подходящи методи за кулинарна обработка за запазване качеството на хранителните съставки, а количеството, калорийният състав и качеството на храната са съобразени изцяло с изискванията на съответните нормативи и са контролирани от персонала, медицинската служба и ръководството на Затвор – [населено място]. Посочено е, че ищецът не е подавал молба за диетично хранене.

От приетите по делото медицински документи се установява, че при извършените на ищеца А. медицински прегледи (на 18.04.2024 г., 29.08.2023 г., 08.11.2022 г., 26.10.2022 г.) същият е в добро общо състояние. Поставена му е основна диагноза есенциална (първична) хипертония (още преди първия исков период), но за нито един от исковете не се установява някое от оплакванията на ищеца за лоши битови и хигиенни условия да се е отразило неблагоприятно на хипертоничното му състояние. При извършен на 21.09.2022 г. преглед са констатирани оплаквания на ищеца от болки ниско в корема, парене и болки при уриниране, поставена е диагноза цистит (неуточнен), назначени са изследвания, насочен е към специалист - уролог. Същевременно, в медицинските документи е налична декларация от 28.09.2022 г., с която ищецът заявява, че не желае да си прави кръвни изследвания. В представената като доказателство докладна записка от инсп. М. П. – инспектор НОТ до началника на Затвор – [населено място] се сочи, че след извършена проверка на наличната документация не се констатират регистрирани преписки и сигнали за нанесен побой над лишения от свобода Р. А., в каквато посока има данни в свидетелските показания. Същото е потвърдено и в изготвената от д-р Ж. П. – директор на МЦ – Затвора Пловдив справка, в която е посочено, че лицето не фигурира в документи за травматични увреждания за 2024-2025 г.

Като доказателство са приети и документи във връзка с обявени от ищеца А. протестни действия, изразяващи се в отказ от прием на храна – гладна стачка, на 13.02.2025 г. и в периода 02.04.2025 г. – 04.04.2025 г. За втория период е посочено, че в 16:20 ч. на 04.04.2025 г. лицето отказва гладната стачка (т.е. преустановява протестните си действия). Подобно отбелязване за датата 13.02.2025 г. няма, но нито се твърди, нито се установяват данни това протестно действие да е продължено след датата 13.02.2025 г.

Приета е и докладна записка от инспектор – психолог И. П., в която са отразени наблюдения над ищеца в периода на пребиваването му в Затвор – [населено място] в третия исков период (след 17.01.2025 г.) (л. 231). В нея е посочено, че за периода от 17.01.2025 г. до датата на изготвяне на справката – 23.06.2025 г. не е постъпвала заявка за консултиране на лицето, не са се налагали кризисни интервенции, до инсп. П. не са постъпвали устни или писмени молби от ищеца А. за консултация. В представеното становище от инспектор – психолог Н. Г. (л. 232) се сочи, че е проведен разговор с ищеца на 02.04.2025 г. по повод обявените от него протестни действия – неприемане на храна и вода поради това, че има много проблеми, които иска да сподели с окръжен прокурор. На лицето е разяснено какъв е редът за ескалиране на проблеми и тяхното разрешаване, какви са последиците от предприетите от него действия, както и е направено предложение да се наблюдава състоянието му от медицинско лице, като при необходимост се предприемат мерки за съхранение на здравето и живота му. Видно от приложения протокол за обявените протестни действия в периода, лицето е наблюдавано два пъти дневно. Инспекторът е отбелязал, че не са постъпвали други заявки за работа с лицето.

По делото са разпитани двама свидетели. Според свидетеля С. П. с ищеца са заедно в един коридор на VІ-ти пост от 21.12.2024 г. – ищецът е в килия № 18, а свидетелят в № 5. Б. са заедно в Затвор – [населено място] през 2022 г., на ІІІ пост, но не в една килия. Сочи, че ищецът е пребивавал в този период в килия № 37, в която са били настанени „винаги“ по 12-13-14 човека, не е имало достатъчно място. Обзавеждането на килията включва единствено 8 вишки/легла и нищо друго. Същевременно твърди, че има шкафчета, по един дюшек и личния багаж на всеки лишен от свобода. В тоалетната няма топла вода. В стаята има много мухъл, влага, дървеници, хлебарки. Подът е разбит, а таванът капе. Казва, че е пръскано против инсекти, но без резултат. В затвора е имало и котки, които влизат в столовата. Не знае ищецът да е получавал алергия от ухапване от дървеници, но твърди, че всеки нахапан получава обриви и сърбежи. Сочи, че ищецът е имал нужда от лекар и зъболекар, които работят на график и му е обръщано нужното внимание. Описва банята на затвора като „пълна трагедия“ – от 10 душа работят 2-3, няма закачалки и съблекалня, само заковани в плочките пирони в едно празно пространство, което се ползва за тази цел. За банята е необходимо да се излезе навън. Топла вода има, но няма налягане. Свидетелят няма сведения ищецът А. да е „тормозен“ от администрацията на Затвор – [населено място], но Р. А. му е споделял, че е депресиран, твърди че всички са депресирани. Твърди, че от 21.12.2024 г. заедно с ищеца са настанени на един пост, той е в стая № 18, която е за не повече от 4 човека, а в момента са настанени 8 човека, но не е напълно сигурен. Стаята е оборудвана с легла за всички, но не за всички има шкафчета, тясно е, има прозорец, без дежурно осветление. Свидетелства, че през 2021 г. в затвора не е имало пералня и са перяли дрехите си сами, простирали са вътре в стаите. Това е довело до образуване на мухъл по стените. От 21.12.2024 г. вече има пералня. Сочи, че през 2024 г. е имало лекар и зъболекар, но се е случвало по време на отпуск да няма лекар. Счита, че ищеца не е имал нужда от специални лекарства.

Другият свидетел – А. В. Д. твърди, че в затвора са заедно с ищеца от 2023 г. до „днешна дата“ в една стая. Не са били заедно в Арест – [населено място]. В момента обитават заедно стая № 18 на VІ пост, а по време на миналата присъда – на ІІІ пост, стая № 23 (това е било през 2023-2024 г.). За килията на ІІІ пост свидетелства, че са били 8 човека, имало е отделна тоалетна, но без прозорец, без топла вода. Имало е хлебарки и дървеници, не е имало топла вода в стаята. Твърди, че се пръска рядко против инсекти. Според свидетеля размерите на стаята са 5х4 м. Сочи, че лекарят приема много рядко, все го няма. Налага се да си перят и простират дрехите в стаята, откакто са на VІ пост пералнята не работи. По време на хранене в столовата влизат котки. Потвърждава, че общата баня е в средата на двора, преминава се през карето за да се достигне. Има съблекалня, но е счупена. Няма достатъчно налягане в банята. Към момента свидетелства, че са 6 човека в стая № 18, били са 8, но двама са преместени в Затвор – [населено място]. Сочи, че легла и шкафчета има за всички, но мазилката на тавана пада, има мухъл. Пълно е с инсекти (дървеници и хлебарки), но няма мишки и котки. Свидетелства, че откакто са на VІ пост, Р. А. е имал нужда от лекар и зъболекар и е заявявал тази нужда. Осъществяван му е психически тормоз от администрацията на Затвор – [населено място], писаните от него жалби и молби до прокуратурата са укривани от администрацията. Твърди, че ищецът е обиждан и е имало случай, в който е удрян. Твърди, че през миналата година на ищеца са му счупили зъбите. В заключение споделя, че от всичко това ищецът се е чувствал „неприятно“.

Съдът кредитира показанията на свидетелите по делото само дотолкова, доколкото имат свързаност с въведените от ищеца твърдения и изложени в исковата молба обстоятелства, и само за обстоятелствата, които не се опровергават от представените от ответника писмени доказателства. Необходимо е да се отбележи, че свидетелите са изтърпявали наказание лишаване от свобода едновременно с ищеца в Затвор – [населено място] и имат непосредствени впечатления от условията в затвора, макар да не е категорично потвърдено, че това се отнася за всички искови периоди.

По отношение на ІV иск:

Този иск има отношение към пребиваването на ищеца Р. А. в Арест – [населено място], в определения с исковата молба период от 02.06.2023 г. до 16.06.2023 г.

По делото е приета справка, изготвена от началник сектор „Арести“ при ОСИН [населено място] – гл. инспектор Ст. С., в която е посочено, че за периода от 02.06.2023 г. до 16.06.2023 г. лицето Р. М. А. не е бил задържан в Арест – [населено място]. Налице са данни за пребиваването на лицето в Арест – [населено място] в периодите от 18.08.2018 г. до 07.01.2019 г., от 03.07.2023 г. до 03.08.2023 г., от 28.10.2024 г. до 17.01.2025 г., което съвпада с установеното по-горе по отношение другите искови периоди. Представена е и подробна информация за условията в сградата на ареста, но съдът намира, че същата не е относима, тъй като ищецът не твърди да е бил поставен в неблагоприятни условия при престоя си в Арест – [населено място] в някой от посочените в справката периоди. Тъй като безспорно се установява, че ищецът Р. А. не е пребивавал в Арест – [населено място] в посочения в исковата молба период от 02.06.23023 г. до 16.06.2023 г., това е достатъчно и самостоятелно основание този иск да бъде отхвърлен като неоснователен, без да е необходимо да се разглеждат наведените от него твърдения за допуснати нарушения на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС вследствие бездействието на администрацията в Арест – [населено място], ОСИН - Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, съдът мотивира следните правни изводи:

Исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са предявени от лице, което твърди, че такива са му причинени вследствие поставянето му в неблагоприятния условия по време на отделните му престои в Затвор – [населено място], както и вследствие същите обстоятелства при престоя му в Арест – [населено място], с конкретен размер на претенцията за обезвреда по отношение на всеки период и място за лишаване от свобода/задържане под стража. Следователно, Р. М. А. е процесуалноправно легитимиран да ги предяви.

Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Същевременно, Областните служби "Изпълнение на наказанията" обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите (чл. 16, ал. 1 ЗИНЗС). Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие (чл. 40, ал. 1 ЗИНЗС), като местата за изпълнение на наказанието са именно затворите (арг. от чл. 41, ал. 1 ЗИНЗС). Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а съгласно чл. 2, т. 3 с.з. постигането на целите при изпълнение на наказанията, включително лишаването от свобода, става и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Съгласно чл. 240 ЗИНЗС, доколкото в Част четвърта - Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража, не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, а чл. 241 ЗИНЗС предвижда, че лицата с мярка за неотклонение задържане под стража се настаняват в ареста, в района на който се осъществява досъдебното производство или се разглежда делото. Систематичното тълкуване на посочените разпоредби сочи, че дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обхваща и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, и е административна по своя характер, като включва и лицата с мярка за неотклонение задържане под стража. Горното от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените искове именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище [населено място].

Зачитането на правата и достойнството на осъдените и осигуряването на условия за поддържане на тяхното физическо и психическо здраве, изключва по дефиниция подлагането им на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тази забрана е въведена с изричната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, като според втората алинея на същия член, нарушаването й представлява и поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Забраната по чл. 3 ЗИНЗС се отнася изрично и за задържаните под стража лица.

Ето защо, установяването на която и да е форма на нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. А.. 5 на същия член установява оборимата презумпция за настъпване на неимуществени вреди в случаите по ал. 1. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди, следва да бъдат установени следните елементи като фактически състав: 1) нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, 2) настъпили вреди за ищеца; 3) пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Тежестта за доказване осъществяването на първия елемент от фактическия състав е на ищеца. Това всъщност е и единственият елемент в негова доказателствена тежест, доколкото при установяване на факт на нарушение, в която и да е форма, на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, законът въвежда оборима презумпция за настъпване на неимуществени вреди за лицето в пряка причинно-следствена връзка със съответната форма на нарушение.

Доколкото задължение на администрацията е да осигури такива условия за изтърпяване на определеното на лицето наказание (в случая лишаване от свобода), които да съответстват на законовите изисквания, то за установяване на първия елемент от фактическия състав на обезвредата следва ищецът да докаже неизпълнение на тези задължения при условията на пълно, главно доказване. В тази връзка следва да се има предвид, че не е необходимо установяване безспорно от негова страна неизпълнение на всички задължения на администрацията, по отношение на всеки регламентиран елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, за да се приеме, че е налице нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, а това трябва да стане по отношение на всички наведени от него твърдения за нарушение на горните задължения на администрацията чрез посочването и обосноваването на конкретни обстоятелства, а не общи такива. Същевременно, съдът следва да вземе предвид кумулативния ефект на всички условия върху неговото благосъстояние, така както се изисква и от КЗПЧОС, дори тогава, когато не всички наведени от ищеца твърдения са подкрепени с конкретни обстоятелства и доказателства (в този смисъл решение от 10 януари 2012 г. на ЕСПЧ по дело „ШАХЪНОВ срещу БЪЛГАРИЯ“, Жалба № 16391/05, § 53).

Най-напред следва да се установи, че ищецът Р. А. фактически е пребивавал в посоченото от него място за лишаване от свобода – в случая за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място] и в Арест – [населено място] (Арестите са места за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно чл. 42, ал. 2 ЗИНЗС).

Въз основа на събраните по делото доказателства не се установява престой на А. в Арест – [населено място], както бе посочено по-горе, поради което ІV иск е неоснователен само на това основание.

Установява се престой на А. в Затвор – [населено място] за част от исковия период по І иск, а именно – от 30.03.2022 г. до 14.12.2022 г. или 260 дни. Това е така, доколкото за част от заявения в исковата молба период със сила на пресъдено нещо е уважен частично същия по предмет иск на А. за обезщетение, респективно отхвърлен частично за периода от 17.08.2018 г. до 29.03.2022 г. вкл., т.е. искът в тази част е недопустим. За периода 15-16.08.2018 г. се установи, че ищецът въобще не е пребивавал в Затвор – [населено място], а на 15.12.2022 г. е освободен, поради което искът в тези части е неоснователен.

По отношение на иск ІІ се установи реален престой на ищеца А. в периода от 03.08.2023 г. до 30.06.2024 г. вкл. или 333 дни.

По отношение на иск ІІІ се установи реален престой на ищеца А. в периода от 17.01.2025 г. до 18.03.2025 г. вкл. или 61 дни.

С оглед установения реален престой на ищеца А. и наведеното от ответника възражение за давност, следва да се посочи следното:

Погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от Закона за нормативните актове (ЗНА), следва да намерят приложение правилата на чл. 110 - 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо (така чл. 114, ал. 1 ЗЗД). В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК са обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като в т. 4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 от ЗОДВПГ (загл. изм.). В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. А при незаконни фактически действия/бездействия на администрацията (каквито се твърди да са налице в конкретния случай), този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт ЗСВ) и въз основа на него следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия на администрацията да поставят ищеца в неблагоприятни условия на лишаване от свобода.

По отношение на І иск, това е датата 15.12.2022 г., когато А. е освободен и напуска Затвор – [населено място]. Тъй като до момента на завеждане на ИМ в АС – Пловдив – 18.03.2025 г. не са изтекли 5 години, то възражението на ответника, чрез процесуалния му представител, е неоснователно. След като по отношение на първия иск, който се отнася към най-далечния от момента на предявяването на исковете период на пребиваване в Затвор – [населено място] на А., не е изтекла погасителната давност, то това е така и по отношение на останалите искове – ІІ и ІІІ иск, тъй като те се отнасят до периоди още по-близки до момента на завеждане на исковата молба в съда. Следователно и по отношение на тях възражението на ответника е неоснователно.

Поради горното, въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, които според ищеца обосновават извод за неизпълнение на задълженията на затворническата администрация за поставянето му в благоприятния условия при изтърпяване на наложеното му наказание, следва да бъдат разгледани за посочените по-горе периоди на реално пребиваване в Затвор – [населено място].

Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС установява изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 м². В законодателството ни няма легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, такава дефиниция не е давана и в отменените устройствени закони. Жилищната площ обикновено се отнася до застроената площ на едно жилище, която се изчислява на базата на външните контури на вертикалните конструктивни елементи – стени и колони. Въпреки липсата на легална дефиниция, от употребата на понятието в съдебната практика може да се изведе, че жилищната площ се отнася към ползваемата площ от едно лице в едно жилище и се поставя в зависимост от броя на лицата, които го обитават. Така например, според чл. 12, ал. 2, т. 5 във вр. чл. 5 от Закона за наемните отношения (отм.), категориите нуждаещи се граждани включват и тези, които заемат недостатъчна жилищна площ по нормите на чл. 5. Съдебната практика възприема жилищната площ като достатъчна да обезпечи едно нормално и без особени неудобства обитаване (така в Тълкувателно решение № 35 от 10.05.1973 г. по гр. дело № 14/1973 г., ОСГК на ВС). Необходимо е да се уточни, че нито законодателството в областта на устройственото проектиране, нито съдебната практика, включително по исковете за обезвреда с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, възприемат понятието „жилищна площ“ като „нетна“ площ, както е посочено в исковата молба. С оглед присъщите ограничения в местата за лишаване от свобода, законодателят е предвидил, че достатъчна да обезпечи нормалното и без особени неудобства обитаване на лишените от свобода е жилищна площ от 4 м². В контекста на изложеното и с оглед наведените от ищеца твърдения за „пренаселеност“ и недостатъчна жилищна площ, за да се приеме, че има нарушение от страна на администрацията в това отношение, то следва да се установи, че за всеки от периодите по иск І, иск ІІ и иск ІІІ, на ищеца са осигурени по-малко от 4 м² жилищна площ като се вземе предвид съотношението между площта на стаята, в която същият е бил настанен и броят на обитаващите я лица.

По отношение на иск І, за исковия период от 30.03.2022 г. до 14.07.2022 г. вкл., няма официални данни за броя на настанените лишени от свобода заедно с ищеца. Данните са откъслечни и от тях може само да се установи, че от 12.04.2019 г. ищецът пребивава в стая № 63 на V-ти пост, но без да може да бъде установен краен момент. В справката от ИСДВР Ч. се сочи, че ищецът е пребивавал в стая № 15 на VІ-ти пост за периода от 09.08.2019 г. до 18.11.2019 г., а после отново е преместен на VІ-ти пост в стая № 9 на 15.07.2022 г. Не може обаче да бъде категорично установено, че до тази дата и от началото на приетия за допустим исков период, а именно от 30.03.2022 г., ищецът е пребивавал именно в стая № 15, нито да се направи някаква съпоставка за евентуалния брой на пребиваващите лишени от свобода в нея. Поради това следва да се приеме, че за периода от 30.03.2022 г. до 14.07.2022 г. или 107 дни, и доколкото от ответника не са представени доказателства за противното, с оглед чл. 284, ал. 3, изр. 2 ЗИНЗС, следва да се приеме, че е налице нарушение на задължението по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС във вр. чл. 3, ал. 2 с.з. в хипотезата на липса на достатъчно жилищна площ. В тази част претенцията на ищеца се явява основателна.

Според най-големия брой настанени лишени от свобода в стая № 9, в която ищецът пребивава на VІ пост в периода от 15.07.2022 г. до 08.08.2022 г. – 6 лишени от свобода, не се установява твърдяната от ищеца „пренаселеност“, тъй като спрямо квадратурата на стаята от 26,99 м² без санитарния възел, ползваемата от едно лице площ е приблизително 4,50 м². Следващата стая, в която ищецът е настанен за периода от 09.08.2022 г. до 31.10.2022 г. на VІ пост, също изпълнява изискванията за жилищна площ, тъй като според най-големия брой на настанените в нея лишени от свобода, всеки от тях е разполагал с 4,51 м². Последната обитавана от ищеца А. стая в този период – от 01.11.2022 г. до 14.12.2022 г. вкл. е стая № 13 на VІ-ти пост и настанените в нея лица са били 5 човека. С оглед площта й, ползваемата от всеки от тях жилищна площ е дори по-голяма – 5,49 м². Тук дебело следва да се подчертае, че жилищната площ по смисъла на ЗИНЗС не изключва обзавеждането на стаята, противно на разбирането на ищеца, с оглед употребения от него термин „нетна“ площ, като разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС следва да се тълкува систематично с чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), съгласно който спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

По отношение на иск ІІ, от събраните по делото доказателства се установи, че по време на престоя на ищеца в Приемна – стая РЦ, разполагаемата площ за едно лице е повече от 9 м². При престоя на ищеца V-ти пост в стая № 50, най-големият брой настанени лишени от свобода е 6 човека – като се има предвид площта на спалното помещение, на всеки от тях са се падали по 4,78 м². В стая № 37 на ІІІ-ти пост, с площ от 46,55 м², най-големият брой настанени лишени от свобода за периода, в който ищецът е пребивавал в нея, е 11 човека. Това прави по 4,23 м² на човек. Следващото настаняване на ищеца е в стая № 24, пак на ІІІ-ти пост, с площ 30,95 м² и най-голям брой настанени лишени от свобода – 6 човека. Това прави приблизително по 5,16 м² на човек. В следващото помещение, в което ищецът е настанен по негова молба - № 39, най-големият брой настанени лишени от свобода е 11 човека. Това прави по 4,35 м² на човек. Последното помещение, в което ищецът А. е бил настанен до освобождаването му на 01.07.2024 г. е стая № 24, в която за всеки от настанените 6 лишени от свобода жилищната площ е била приблизително 5,16 м².

Следователно, за исковия период, в който ищецът действително е пребивавал в Затвор – [населено място], а именно от 03.08.2023 г. до 30.06.2024 г. вкл. или общо 333 дни, не се установява нарушение на задължението по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС във вр. чл. 3, ал. 2 с.з. в хипотезата на липса на достатъчно жилищна площ.

По отношение на иск ІІІ, с оглед приетото, че ищецът А. е пребивавал в Затвор – [населено място] в периода от 17.01.205 г. до 18.03.2025 г., от събраните по делото доказателства се достига до извода, че ищецът е бил настанен в спални помещения, в които с оглед броя на настанените в тях лица, не е имало достатъчно разполагаема площ за всяко от тях според нормативните изисквания. Т.е. за целия период от 61 дни е доказано осъществяването на твърдяното от ищеца обстоятелство „пренаселеност“.

Следващата група твърдения на ищеца Р. А. обхваща обстоятелства, свързани с лоши битови и хигиенни условия в Затвор – [населено място].

Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения; спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела; на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС предвижда, че на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане – по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 21, ал. 6 ППЗИНС, съгласно която на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Съпоставено с установените по делото обстоятелства, се формира извод за спазване на посочените норми, тъй като помещенията, в които ищецът е бил настанен в периода на пребиваването си в Затвор – [населено място], са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла, осигурен е бил пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно.

Оплакванията на ищеца във връзка със състоянието на общата баня не се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед осигурената за А. възможност за работа и отработените от него 123 работни дни в периода на престоя му в Затвор – [населено място] по иск І, макар да не се установява точно кога ищецът е работил, то следва да се приеме, че на същия е осигурена възможност да ползва повече от нормативно установения минимум банята за хигиенни нужди. За останалите периоди не се установява ищецът да е работил, но от представените по делото графици за разпределение на времето на лишените от свобода по постове (групи), се установява, че банята се ползва от съответната група два пъти седмично, т.е. спазен е нормативно установеният минимум. От показанията на свидетелите става ясно, че лишените от свобода ползват банята по предназначение, не се установява липса на вода или негодността й да се ползва за задоволяване на хигиенните им нужди. Дори да се приеме за вярно, че налягането на водата е ниско, нито са приведени доказателства, че от това е последвала пълна невъзможност за ищеца да поддържа тялото си чисто, нито че ниското налягане се дължи на незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Ползваната в Затвор – [населено място] вода е от общата водоснабдителна мрежа, поради което както редовното водоподаване, така и напорът на водата не зависят от действията на администрацията на затвора, а от експлоатационното дружество, което оперира на територията на [населено място]. Т.е. лишените от свобода не са поставени в по-неблагоприятни условия по отношение ползването на услугата „водоснабдяване“ от всички пребиваващи на територията на града за съответните периоди.

Същевременно, не е спорно между страните, че банята е изградена извън спалния блок и се налага преминаване на „карето“. Без значение е колко точно е разстоянието, което се налага да бъде прекосено от лишените от свобода, доколкото и най-малкото разстояние би било предпоставка за „неприятно усещане“, в случай че същото се прекосява в зимни условия от разсъблечен човек. Но по делото не се доказват твърденията на ищеца, че прекосяването на карето разсъблечен е наложително, поради липсата на съблекалня към банята – в приобщените към делото справки се сочи, че такава е налична, този факт се подкрепя и от показанията на свидетелите. Дори да се приеме, че същата е в лошо състояние, то следва да се посочи, че съгласно чл. 88а ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да полагат грижи за опазване на имуществото и за поддържане на хигиената в помещенията. Наред с горното, не се твърдят, нито установяват от приложените медицински документи някакви заболявания на ищеца, които в пряка причинно-следствена връзка с времето, необходимо за прекосяване на дворното пространство до банята при зимни условия, да причиняват „неприятни усещания“. Доказателствената тежест за това е на ищеца. Все в тази връзка, показанията на ангажираните от ищеца свидетели, тъй като са противоречиви по отношение оборудването на банята и работещите душове, не могат да оборят изложените в представените писмени документи обстоятелства за осигурените в нея условия, в съответствие с нормативните изисквания. Само по себе си, преминаването през двора, за да се достигне до банята, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвор – [населено място] също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“, не е нормативно установено задължение на ответника.

Съдът намира за неоснователно и оплакването, че когато лишените от свобода правят „каре“ не могат да ползват тоалетна, защото такава не е изградена, нито има мивка. Не съществува нормативно установено задължение за ответника да изгради тоалетно помещение на „карето“, което да се ползва от лишените от свобода за времето на престоя им на открито. Съгласно представените по делото и утвърдени от началника на Затвор – [населено място] графици, престоят на открито е в рамките на 1 час. Освен че не се сочат никакви неблагоприятни за ищеца последици от твърдяната невъзможност, в изготвените от ИСДВР Пайтакова и ИСДВР Ч. справки се сочи, че за времето на престоя на открито е възможно ползването на тоалетното помещение между V-ти и VІ-ти пост. Сходни сведения не са посочени по отношение престоя на ищеца на пост ІІІ, но съдът няма основание само поради липсата на такива сведения да приеме нещо различно, още повече продължителността на престоя на открито не е толкова дълга (1 час за всеки пост, съобразно утвърдените графици), с оглед на което неблагоприятни последици трудно биха могли да възникнат при липсата и на твърдяни заболявания на ищеца на отделителната система. В тази връзка, дори да се вземе предвид установяването, че на ищеца е поставена диагноза цистит (неуточнен), то няма данни нито каква е причината за появата му, нито за настъпили последващи усложнения, за да се направи извод в посока, че липсата на изградено тоалетно помещение, което лишените от свобода да ползват на „карето“ е в пряка причинно-следствена връзка с тази еднократна проява на симптоми на циститно заболяване поради задържане на урина (което е само една от възможните причини за проявата му).

Що се отнася до хигиената в Затвор – [населено място], от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните и общите помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. За задължението на лишените от свобода да поддържат сами хигиената в спалните и общите помещения аргументи се извличат от разпоредбите на чл. 77, ал. 1, чл. 80, ал. 1, т. 1, чл. 100, ал. 2, т. 3, чл. 101, т. 2, чл. 151, ал. 2 ЗИНЗС, чл. 21, ал. 2, чл. 88а, ал. 1 (който сочи, че лишените от свобода са длъжни да спазват реда в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, да изпълняват разпорежданията на служителите и да полагат грижи за опазване на имуществото и за поддържане на хигиената в помещенията), чл. 161, т. 1, чл. 176, ал. 1 и ал. 3, чл. 284, т. 4 ППЗИНЗС. Действително се установява, че в помещенията в Затвор – [населено място], в които е бил настанен ищецът (самият ищец и свидетелите отнасят тези твърдения като общи за всички помещения), се задържа влага. Нейният произход, както и появата на плесен, за която влагата способства, се дължи според твърденията на ищеца и свидетелските показания, на ползването на спалните помещения за сушене на изпрани самостоятелно от затворниците дрехи, въпреки наличието на пералня и сушилно помещение. Не се установяват никакви пречки пред ползването на пералнята по предназначението й, нито на сушилното помещение към нея, съгласно утвърдения график, а в спалните помещения е осигурена възможност за проветрение (естествена вентилация) посредством отварянето на прозорците. Възражението, че това не е било възможно постоянно, а дишането на влажния въздух е било непоносимо за ищеца през зимните месеци, е несъстоятелно, тъй като от една страна, до положението се е стигало вследствие действия на самите обитатели на стаите, при липса на установена необходимост за това, а от друга – честото проветряване за кратък период отстранява натрупването на влага във въздуха, освен това благоприятства дишането чрез осигуряване на свеж въздух, и не се сочат никакви свързани с влагата нездравословни състояния на ищеца, които да водят до непоносимост.

Неоснователни са оплакванията на ищеца за лоши хигиенни условия вследствие наличието на мишки и навлизането на котки в столовата. Установи се редовна дератизация на помещенията на територията на Затвор – [населено място], а единственото доказателство в подкрепа на твърдението за котки, са показанията на св. С. П., на които противостоят показанията на св. А. Д., който заявява, че „мишки и котки няма“. Поради това показанията на св. П. няма как да бъдат кредитирани, тъй като не кореспондират с останалите доказателства по делото.

При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите битово-хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, респективно общите помещения, въз основа на обсъдените обстоятелства.

Неоснователни се явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на адекватно медицинско обслужване. Тези твърдения са твърде общи, не са обвързани с конкретни данни за самия ищец. Няма посочени заболявания, от които страда ищецът – в исковата молба дори не е упомената поставената му основна диагноза есенциална (първична) хипертония (още преди първия исков период). В показанията на свидетеля С. П. се прави субективно заключение, че „всеки ухапан от дървеници получава обриви и сърбежи“, но за алергични реакции на ищеца А. към ухапване от дървеници не са изложени обстоятелства в исковата молба. Същевременно, същият този свидетел сочи, че не му е известно Р. А. да е имал нужда от по-специални лекарства. Доколкото и двамата свидетели твърдят в по-голямата част от исковите периода да са настанени заедно с ищеца на VІ пост, то по отношение медицинското му състояние техните показания всъщност си противоречат. Поради това и няма как да бъдат кредитирани показанията на св. А. Д., който твърди, че ищеца се е случвало да е удрян и са му били счупени зъбите „миналата година“ (следва да се приеме през 2024 г.). Не се установява ищецът да е имал здравословни проблеми, за които да не му е оказана медицинска грижа. Св. Д. сочи, че ищецът е имал нужда от лекар и зъболекар, заявявал е такава нужда, но не твърди да е получил насрещен отказ. Като цяло от свидетелските показания се установява, че А. е получавал необходимата му медицинска грижа. По отношение установените данни за заявени от ищеца протестни действия – отказ от прием на храна и вода, следва да се посочи, че отношение към исковия период имат само тези за 13.02.2025 г. Тези действия, обаче, са установени като еднократни, поради което следва да се възприемат като изолирано явление, без съществена доказателствена стойност в посока липса на оказана медицинска грижа спрямо ищеца. Не се установяват здравословни проблеми, включително с оглед обсъдената по-горе есенциална хипертония, които да сочат, че ищецът е имал нужда и от спазване на определен хранителен режим, като и в тази връзка не се съобщават никакви подробности. Оплакванията във връзка с осигуряваното в Затвор – [населено място] дентално лечение са твърде общи, не се съобщава за конкретни проблеми или нужда от зъболечение и няма как да бъдат обсъдени.

С оглед горното, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана за липса на медицинско обслужване в периода на престоя на ищеца в Затвор – [населено място] по обсъдените обстоятелства.

Съдът приема за основателни оплакванията на ищеца по отношение наличието на инсекти, което влошава хигиенните условия в Затвор – [населено място] за периода 03.08.2023 г. до 20.09.2023 г.

От събраните по делото доказателства се установи изпълнение на задължението на ответника да извършва необходимите дезинсекция и дератизация в допустимия период по иск І.

За периода на престоя на ищеца в Затвор – [населено място] от 17.01.2025 г. до датата на завеждане на исковата молба – 18.03.2025 г., от страна на ответника са извършвани редовни ДДД обработки.

Такива обработки са извършвани редовно и в исковия период по ІІ иск, но от 20.09.2023 г. нататък, когато се установява първата извършена такава. Не е доказано извършването на необходимите обработки срещу инсекти и гризачи за периода от 03.08.2023 г., когато ищецът постъпва в Затвор – [населено място] до 20.09.2023 г., т.е. за период от 48 дни.

Следва да се подчертае, че законовата презумпция по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС се отнася само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца). Поради това следва да се приеме, че обсъдените дотук условия, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в периодите по иск І, иск ІІ и иск ІІІ, с изключение на конкретно посочените периоди, в които е установено, че на ищеца не е осигурена изискуемата по закон жилищна площ и не са извършвани редовни обработки срещу инсекти, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 с.з., нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

В своята практика ЕСПЧ се позовава на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Генералната асамблея на ООН на 10 декември 1984 г., подписана от България на 10 юни 1986 г. и приета на 16 декември 1986 г. (публикувана в ДВ, бр. 42 от 03.06.1988 г.), като разграничава понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" по степента на интензивността на причиненото страдание. За целите на Конвенцията, с термина „изтезание“ се означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, като не се включват болката и страданието, които произтичат единствено от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или настъпват случайно при тях (решение от 03 ноември 2015 г., Дело „М. срещу БЪЛГАРИЯ“, Жалба № 67258/13). В този смисъл е и решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom - приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“. Последици от такъв тип не се установяват в настоящото производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. Поради това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне (в горния смисъл Решение № 5635/20.06.2024 г. по адм. дело № 62/2024 г. по описа на АС – Пловдив; Решение № 6215/09.07.2025 г. по адм. дело № 593/2025 г. по описа на АС – Пловдив; Решение № 8940/20.10.2025 г. по адм. дело № 1224/2025 г. по описа на АС - Пловдив и др.).

Въпреки казаното по-горе, в задължение на съда остава да извърши цялостна оценка на конкретните условия, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода, защото само по този начин може да се добие реална представа за действителността. Вярно е, че предоставената на всеки лишен от свобода жилищна площ е сред най-съществени фактори в оценката на съда за адекватността и съответствието на условията в затвора с изискванията за зачитане правата на осъдените и достойнството им. В случаите, в които затворническата килия осигурява предвидената по закон жилищна площ, нарушение на чл. 3 КЗПЧОС (също по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС) може да се установи, когато факторът „пространство“ се съчетава с други неподходящи физически условия – като например спазването на елементарни санитарни стандарти (в този смисъл решение на ЕСПЧ от 20.10.2016 г. по дело Muršić v. Croatia, Жалба № 7334/13). Това е така, тъй като съдът е задължен да вземе предвид кумулативния ефект на всички физически условия, при които осъденият изтърпява наказанието си в затвора. Негативно влияние върху неговото благосъстояние може да проявят и други неблагоприятни условия.

В настоящия случай, за всеки от исковите периоди по иск І, иск ІІ и иск ІІІ, съдът намира, че са се проявили неблагоприятни условия. Така по отношение иск І се установи, че в периода 30.03.2022 г. до 14.07.2022 г., в рамките на исковия период 15.08.2018 г. до 15.12.2022 г., на ищеца не е била осигурена нормативно изискуемата разполагаема жилищна площ от минимум 4 м² или за 107 (сто и седем) дни, в нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. Същото нарушаване на правата си ищецът е търпял и за периода от 17.01.2025 г. до 18.03.2025 г. по иск ІІІ, в който се установи реалното му пребиваване в Затвор – [населено място] в рамките на исковия период от 27.10.2024 г. до датата на подаване на ИМ (18.03.2025 г.).

Съдът намира, че неблагоприятни физически условия представляват и популациите на инсекти (като дървеници и хлебарки) в периода, в който от страна на ответника не е спазено задължението му за извършване на необходимата дезинсекция, а именно за времето от 03.08.2023 г. до 20.09.2023 г. или за 48 (четиридесет и осем) дни. За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че са били налице всички фактори, благоприятстващи развитието и бързото нарастване на популация на инсекти (като дървеници и хлебарки) - в сградата на затвора има засилено човешко присъствие, има наличие на влага и достъп до остатъци от храна, трохи, отпадъци, мазнини в кухнята и столовата, множеството укрития (за хлебарките – пукнатини, фуги, тръбопроводи, а за дървениците – подове, дюшеци, дрехи и др.). За развитието на популация от дървеници е достатъчна температура от 18°С, а за хлебарките около 20°[населено място] в съчетание с липсата на дезинсекция на помещенията е напълно възможно да доведе до развитието на популации на тези инсекти, за което се говори и в свидетелските показания. Тук следва да се отбележи, че извършената дезинсекция на датата 20.09.2023 г. не изключва проявата на неблагоприятните физически условия (наличието на инсекти) на този ден, тъй като ефектът от обработката започва да се проявява едва след нейното приключване (ДДД обработките се извършват с цел превенция). Ето защо съдът приема наличието им за категорично доказано в посочения период, в рамките на исковия период по иск ІІ.

При това положение, следва да се приеме, че от страна на администрацията на ответника не са предприети необходимите действия по дезинсекция. Самото присъствие на дървеници и хлебарки е напълно достатъчно да предизвика чувства на погнуса и отвращение у ищеца, без дори да е задължително същият да е бил нахапван от инсекти или да е получавал алергични реакции вследствие на това.

Гореизложеното води до извода, че за периодите на престой на ищеца Р. А. в Затвор – [населено място], както следва:

1. За периода от 30.03.2022 г. до 14.07.2022 г. вкл., в рамките на исковия период от 15.08.2018 г. до 15.12.2022 г. по иск І (107 дни), в който период на ищеца не е осигурена достатъчно жилищна площ;

2. За периода от 03.08.2022 г. до 20.09.2023 г. вкл., в рамките на исковия период от 16.06.2023 г. до 02.07.2024 г. по иск ІІ (48 дни), в който на ищеца не са осигурени условия на живот при поддържане на минимален санитарно-хигиенен стандарт чрез обезпаразитяване на помещенията;

3. За периода от 17.01.2025 г. до 18.03.2025 г. вкл., в рамките на исковия период от 27.10.2024 г. до датата на подаване на исковата молба (18.03.2025 г.) (61 дни), в който период на ищеца не е осигурена достатъчно жилищна площ,

администрацията го е поставила в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода.

Това от своя страна води до извода, че битовите условия в затворническото заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия водят пряко до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода. При това положение и доколкото от ответника не е оборена презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, съдът приема, че Р. А. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, които биха могли да се изразят в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвор – [населено място] на нормативно установените задължения за осигуряване на изтърпяващите наказание лишаване от свобода на благоприятни условия за това – в случая, чрез спазването на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ в спалните помещения не по-малко 4 м² и спазването на минимални санитарни стандарти чрез обезпаразитяване на спалните и общите помещения. Съдът приема, че преживяванията на ищеца с оглед продължителността на периодите, в които е търпял неблагоприятните условия и която изключва инцидентно отклонение, е с интензитет, който надхвърля неизбежното ниво на емоционално страдание, което би могло да се възприеме за присъщо при изпълнението на наложеното му наказание.

Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за причинените на Р. М. А. неимуществени вреди.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от А. неимуществени вреди за отделните периоди, описани по-горе, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим в настоящото производството по силата на препращащите норми на чл. 203, ал. 2 АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ.

Съгласно цитираната норма на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Като отчита посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането, характера и интензитета на породените негативни преживявания у ищеца, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането за съответния период (минималната работна заплата в РБългария за 2022 г. е в размер на 710 лв.; за 2023 г. е 780 лв., а за 2025 г. е 1 077 лв.), на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва:

- по иск І - в общ размер на 749 (седемстотин четиридесет и девет) лева, за периода от 30.03.2022 г. до 14.07.2022 г. вкл. за престоя му в Затвор – [населено място], който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 13 000 лв. и за периодите от 15.08.2018 г. до 16.08.2018 г. и от 15.07.2022 г. до 15.12.2022 г. вкл., следва да бъде отхвърлен като неоснователен;

- по иск ІІ - в общ размер на 182,40 лева (сто осемдесет и два лева и 40 стотинки), за периода от 03.08.2023 г. до 20.09.2023 г. вкл. за престоя му в Затвор – [населено място], който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 4 000 лв. и за периодите от 16.06.2023 г. до 02.08.2023 г. вкл., от 21.09.2023 г. до 30.06.2024 г. вкл. и от 01.07.2024 г. до 02.07.2024 г. вкл., следва да бъде отхвърлен като неоснователен;

- по иск ІІІ – в общ размер на 518,50 лева (петстотин и осемнадесет лева и 50 стотинки), за периода от 17.01.2025 г. до 18.03.2025 г. вкл. за престоя му в Затвор – [населено място], който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 3 000 лв. и за периода от 27.10.2024 г. до 16.01.2025 г. вкл., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съответно, спрямо тези размери на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главниците, считано от 18.03.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

Искът за периода от 17.08.2018 г. до 29.03.2022 г., в рамките на заявения исков период от 15.08.2018 г. до 15.12.2022 г. за престой на ищеца в Затвор – [населено място], е недопустим.

Искът за периода от 02.06.2023 г. до 16.06.2023 г. за престой на ищеца в Арест – [населено място] (ІV иск) е неоснователен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело в размер общо на 226,08 лв. (за иск І – 90,46 лв.; за иск ІІ – 31,92 лв.; за иск ІІІ – 103,70 лв.), съразмерно на уважената част от исковете.

В полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 10 лв., представляваща внесената от него държавна такса.

Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но такова не му се следва. В производството по чл. 285 и сл. ЗИНЗС не е предвидено присъждане на юрисконсултско възнаграждение – налице е изрична уредба на въпроса с възлагане тежестта за разноските в чл. 286, ал. 2 и 3 ЗИНЗС, поради което не намира приложение уредбата в АПК.

Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив, ІІ отд., ІХ състав:

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Р. М. А., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място], за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор – [населено място] за периода от 17.08.2018 г. до 29.03.2022 г. в рамките на заявения исков период от 15.08.2018 г. до 15.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2025 г. – датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 597/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив в тази част.

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията”, [населено място], бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати на Р. М. А., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място], обезщетение в размер на 749 (седемстотин четиридесет и девет) лева, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2025 г. - датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор – [населено място], за периода от 30.03.2022 г. до 14.07.2022 г. вкл. (общо 107 дни) в рамките на заявения исков период от 15.08.2018 г. до 15.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния му размер от 13 000 лв. и за периодите от 15.08.2018 г. до 16.08.2018 г. и от 15.07.2022 г. до 15.12.2022 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2025 г. – датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията”, [населено място], [улица], да заплати на Р. М. А., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място], обезщетение в размер на 182,40 лева (сто осемдесет и два лева и 40 стотинки), ведно със законната лихва, считано от 18.03.2025 г. - датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор – [населено място], за периода от 03.08.2023 г. до 20.09.2023 г. вкл. (общо 48 дни) в рамките на заявения исков период от 16.06.2023 г. до 02.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния му размер от 4 000 лв. и за периодите от 16.06.2023 г. до 02.08.2023 г. вкл., от 21.09.2023 г. до 30.06.2024 г. вкл. и от 01.07.2024 г. до 02.07.2024 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2025 г. – датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията”, [населено място], [улица], да заплати на Р. М. А., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място], обезщетение в размер на 518,50 лева (петстотин и осемнадесет лева и 50 стотинки) ведно със законната лихва, считано от 18.03.2025 г. - датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор – [населено място], за периода от 17.01.2025 г. до 18.03.2025 г. вкл. (общо 61 дни) в рамките на заявения исков период от 27.10.2024 г. до датата на постъпване на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния му размер от 3 000 лв. и за периода от 27.10.2024 г. до 16.01.2025 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2025 г. – датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. М. А., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място], за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – [населено място] за периода от 02.06.2023 г. до 16.06.2023 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2025 г. – датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията”, [населено място], [улица], да заплати на Р. М. А., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място], сумата от 10 (десет) лева, представляваща внесената от него държавна такса.

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията”, [населено място], [улица], да заплати на адв. Д. Х., със служебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, сумата общо от 226,08 лева (двеста двадесет и шест лева и 08 стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по банкова сметка: BG73UNCR70001520261229, в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр адв. Д. П. Х., на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.