РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врата на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина Цветкова,
като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 2491по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
молба от длъжника „Е.“ АД за откриване на производство по несъстоятелност по
чл.625 от ТЗ вр. с чл.607а, ал.2 от ТЗ, поради свръхзадълженост.
С молбата си длъжникът твърди, че е
регистрирано в ТРРЮЛНЦ дружество за работа като организация за оползотворяване
на излезли от употреба гуми, за което е имало издадено разрешение №
ООп-72-00/21.12.2010 г. от МОСВ, съгласно разпоредбите на ЗУО, подновено на
01.04.2013 г., издадено на основание чл.87, ал.1 вр. с чл.81, ал.2 от ЗУО. През
2015 г. със заповед на МОСВВ № РД – 348/2015 г. не било признато изпълнението
на целите за оползотворяване на излезли от употреба гуми, които дружеството е
заявило с подаден одиторски доклад за календарната 2014 г., и му била наложена
санкция в размер на държавната продуктова такса за внесените и докладвани от
клиенти гуми, потвърдена с решение на Върховния административен съд. Твърди се,
че е задължено да заплати наложена от МОСВ санкция и че е отнето разрешението
му да извършва дейност като организация за оползотворяване на излезли от
употреба гуми, с взето решение на
Министъра на МОСВ № ООп-ИУГ-06/07.08.2015 г. От 01.01.2016 г. дружеството не извършвало
дейност и няма приходи. Дружеството нямало активи и е в невъзможност да изпълни
безспорните си задължения към МОСВ, признати със съдебното решение, и размерът
на дължимата сума води до свръхзадълженост на дружеството, като основание за
обявяването му в несъстоятелност.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства и вписванията в Търговския регистър и РЮЛНЦ, се установява, че молителят е търговско дружество, вписано в търговския регистър с предмет на дейност: управление, и,или, самостоятелно извършване дейностите по събиране, транспортиране, съхраняване, предварително третиране, регенериране, рециклиране, оползотворяване и,или обезвреждане на излезли от употреба гуми, като организация по оползотворяване на отпадъци по смисъла на чл.14, ал.1 от Наредба за изискванията за третиране на ИУГ, след получаване на разрешение от МОСВ. Видно от представените Решение № ООп – 72-00 от 21.12.2000 г., разрешение за извършване на дейността е издадено за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. С решение № ООп-ИУГ-6-00/01.04.2013 г., издадено на основание чл. 87, ал. 1 във вр. с чл. 81, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците от Министъра на околната среда и водите, на "Е.“ АД е разрешено за срок от 01.04.2013 г. до 31.12.2017 г. да извършва дейност като организация по оползотворяване, за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 5, ал. 6 и чл. 15 от Закона за управление на отпадъците и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, при спазване на задължителните условия, регламентирани в Приложение № 1, съставляващо неразделна част от настоящото решение и е утвърдена представената програма за управление на отпадъци от опаковки - Приложение № 2 от настоящото решение. Съгласно чл.88, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, разрешението се издава за срока, посочен в заявлението, но не по-дълъг от 5 години, и съдържа условия, определени от компетентния орган. Издаденото разрешение прекратява своето действие:1. с изтичане на неговия срок; 2. с отнемането му в срока на неговото действие; 3. по искане на организацията по оползотворяване или на лицето, изпълняващо задълженията си индивидуално – ал. 2 от същата разпоредба.
Със заповед № РД -348 от 21.05.2015 г.на МОСВ на длъжника, като организация по см. на ЗУО, е определена да заплати продуктова такса в размер на 807 441, 15 лв., поради това, че не е доказано изпълнение на задълженията й за оползотворяване на ИУГ и не са изпълнени целите по чл.8, ал.1 от НИТИУГ, като подадената срещу заповедта жалба е била отхвърлена с окончателно решение на ВАС, вл. в сила на 23.10.2019 г. Със съдебното решение търговското дружество е осъдено да заплати на МОСВ съдебни разноски в размер на 1749 лева. Съгласно чл.59 ал.1 ЗУО, дължимите суми за продуктова такса, определени с влязла в сила заповед по ал. 2, се събират принудително заедно с лихвите и разноските от Националната агенция за приходите (НАП) по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От представените по делото счетоводни баланси, отчети за приходите и разходите, отчети на собствения капитал и отчети на паричните потоци, както и опис и оценка на активите и пасивите на дружеството към 21.11.2019 г., се установява, че длъжникът има задължения в общ размер на 934 000 лв., в това число продуктова такса 807 000 лв. и осигуровки и данъчни в размер на 3 хиляди лева. Публичното парично вземане е изискуемо и не е погасено. Дружеството е преустановило дейността си, считано от 31.12.2017 г. – момента, когато е изтекъл срока на разрешението за дейността му, като организация за управление на отпадъци. От протокола за извършена проверка от НАП и ГДД за 2018, 2019 и 2020 г. е видно, че дружеството е на загуба и има отрицателен финансов резултат. Установява се спад на размера на имуществото на дружеството под размера на поетите задължения, тоест общо поетите задължения превишават стойността на всички активи. Също така се установява, че то не притежава дълготрайни материални активи и финансови дълготрайни активи по дялови участия и ценни книги. Дружеството длъжник има вземания към клиенти и доставчици в размер на 3 хиляди лева и други, над 1 година, в размер на 104 хиляди лева. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника (самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за себе си обстоятелства). Ето защо, независимо от счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден (събираем) в кратък срок. Съответно - длъжникът ще е неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ, каквито се установи, че длъжникът не притежава. От постъпилите по делото справки от СДВР „Пътна полиция“ и Служба по вписванията и описа и оценката на активите и пасивите е видно, че дружеството не е придобило и не притежава движимо и недвижимо имущество, вземания или парични средства.
При така установеното от фактическа страна, съдът счита подадената молба за процесуално допустима като подадена по реда на чл. 625 от ТЗ, пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца, съгласно разпоредбата на чл. 613 от ТЗ. Налице са и предпоставките за разглеждането, тъй като е подадена от надлежно легитимиран търговец, който твърди, че не в състояние да погасява търговските си задължения.
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице и всички материалноправни предпоставки установени в разпоредбите на чл. 608 във вр. с чл. 607а вр. с чл. 608 или чл. 742 от ТЗ, като в случая длъжникът се позовава на свръхзадълженост. Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и дружеството молител. Легалното определение на свръхзадължеността се съдържа в чл. 742, ал. 1 ТЗ, съгласно който дружеството е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. То е налице тогава, когато паричните задължения в пасива на дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му, определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, напр. Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т. д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I т. о. Под "имущество" дефинитивната норма има предвид имуществените права на дружеството, или неговите активи. Необходимо е активите да не могат да покрият паричните задължения на дружеството, като не се изисква задълженията на дружеството да са изискуеми. Нетното му имущество е с отрицателна стойност, когато собствения капитал е ликвидиран поради загубите от дейността на предприятието и когато то работи с чужд капитал (кредитор, получени от други лица) и именно затова негово имущество не е достатъчно да се платят паричните му задължения. Дори незначително превишение на парични задължения над имуществото на търговско дружество задължава съда да открие производство по несъстоятелност. Същевременно липсата на имущество на дружеството и наличието на парични задължения несъмнено обусловя състояние на свръхзадълженост на дружеството по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, тъй като цитираната разпоредба за разлика от разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ не регламентира конкретен вид парични задължения като елемент от фактическия състав на предвиденото в нея основание за откриване на производство по несъстоятелност.
В случая соченото в молбата основание за обявяване в несъстоятелност е осъществено – налице е свръхзадълженост на длъжника – търговско дружество. Установено по делото е преустановяване на търговската дейност на длъжника, считано от 01.01.2018 г. Установено е, че към 31.12.2018 г. балансовата стойност на активите на дружеството е била 104 хиляди лева, а тази на задълженията му – 105 хиляди лева, която не включва размера на неотразените в счетоводната документация на длъжника негови задължения за продуктова такса. Те са отразени в счетоводния баланс към 21.11.2019 г., след като вече е било влязло в сила съдебно решение в административното производство по обжалването му. Ето защо, съдът приема, че към момента на установяване с влязъл в сила съдебен акт на паричното задължение за продуктова такса дружеството – длъжник вече е свръхзадължено с начална дата на това основание за откриване на производство по несъстоятелност - 23.10.2019 г. От този момент следва да се приеме, че е настъпила обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания. За да направи този извод, съдът взе предвид, че преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са действително придобити. За разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не е нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите задължения - решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО. Така е достатъчно да се установи само това, че дадено задължение с паричен характер, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение, свързано с търговска дейност, е възникнало дори и без да е необходимо да е настъпила изискуемост по него за да се реализира хипотезата на свръхзадълженост. В процесния случай несъмнено се установи, че ответното дружество към датата 23.10.2019 г. не е разполагало с дълготрайни материални активи, а притежаваните текущи краткотрайни активи не са били достатъчни да покрият задълженията му за продуктова такса, както и задължения към кредитори и осигурителни и данъчни задължения. Съобразявайки това, че към момента на приключване на устните състезания е налице основанието за откриване на производство по несъстоятелност, съдът намира че молбата следва да се уважи.
При липса на доказателства за наличие на парични средства и бързоликвидни активи,
чиято стойност е достатъчна да покрие разноските по
производството по несъстоятелност и тъй
като не е изразена готовност за внасянето им, съдът намира, че следва да се
постанови решение по реда на чл.
632, ал.1 от ТЗ – т.е. едновременно да се обяви длъжникът в
свръхзадълженост и в несъстоятелност и да спре производството по делото до
предплащане на началните разноски по чл.
629б от ТЗ. Следва да се постанови и прекратяване на дейността на
търговското дружество.
На основание чл. 620, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, дружество молител, следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „Е.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор К.З.К.и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 23.10.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Е.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор К.З.К..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор К.З.К..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на "„Е.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор К.З.К..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Е.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор К.З.К..
СПИРА производството по несъстоятелност на „Е.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор К.З.К..
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на кредиторите и на длъжника „Е.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор К.З.К., че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по банкова сметка ***, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в едногодишния срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от търговския регистър на „Е.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор К.З.К..
ОСЪЖДА, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „Е.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор К.З.К.да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър.
СЪДИЯ: