Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1960 Година
09.12.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря
Й. Б.
Прокурор
Дарин Христов
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1877 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от
З.Т.Г. с ЕГН: ********** и адрес *** против решение № 164/01.06.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 1727/2021г. по описа на Районен съд Бургас. Счита
решението за неправилно. Възразява за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН, които са довели до ограничаване правото му на
защита. Оспорва компетентността на административнонаказващия орган. Иска се
отмяна на съдебното решение и на потвърденото наказателно постановление.
Ответникът – Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е потвърдил наказателно
постановление № 20-0769-005533/03.02.2021г., издадено от началник група към ОД
на МВР гр.Бургас, сектор “Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.21, ал.2
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП,
на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месец. За
да постанови решението си съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като АУАН
е съставен, а НП издадено в съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в
предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. По същество е обоснован извод за
съставомерност на деянието, като е прието, че нарушението е безспорно
установено, чрез допустимо от закона, изправно техническо средство. Съдът е
преценил, че нарушението не
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, наложеното
наказание е правилно определено по вид и размер, с оглед на което е потвърдил наказателното
постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Нарушението за
което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на максимално разрешената
скорост за движение в населено място до 90км/ч., сигнализирана с пътен знак В-26,
в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21,
ал.2 от ЗДвП.
От събраните в
хода на производството доказателства се установява съставомерността на деянието,
тъй като автомобилът управляван от Г. е заснет при движение със скорост от 149 км/ч,
със стационарна радарна система в гр.Бургас, на път І-ви клас № Е-773, км.491
до бензиностанция „Ромпетрол“, в посока от кв.Ветрен към КПП 1, като е отчетена
и допустимата грешка/толеранс при измерване на скоростта, при въведено
ограничение от 90 км/ч. Първоначално установената скорост, с която се е движел
автомобила на касатора е била 154 км/ч, като именно от тази стойност е
приспадната допустимата грешка/толеранс от 3% и електронният фиш е издаден за
движение със скорост 149 км/ч. Съобразно така установеното превишение на
разрешената скорост, правилно е приложена санкционната норма на чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП, съгласно която водач, който превиши разрешената максимална скорост
в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лева.
Неоснователни са
възраженията на касатора, поддържани и пред настоящата инстанция, за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН. Изложените от районния
съд подробни мотиви се споделят и от настоящия касационен състав. Видно от
съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
тяхното съдържание е в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН –
описани са нарушението и обстоятелствата при които то е извършено, посочени са
дата и място на извършване на деянието, както и нарушените законови разпоредби
и приложимата санкционна норма. Спазени са и предвидените давностни срокове,
като нарушението е извършено на 24.07.2020г., а АУАН е съставен на
18.12.2020г., в предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя и в едногодишен срок от неговото извършване, след като касатора е
попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП на 20.11.2020г. Съответно наказателното
постановление е издадено на 03.02.2021г., тоест в шестмесечния срок от
съставяне на АУАН, предвиден в нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН
Неоснователно е
и възраженията за ограничено право на защита на лицето, тъй като е било поставено
в невъзможност да разбере за какво деяние се ангажира отговорността му, поради
връчване на нечетливо копие на съставения АУАН. Предоставеният от касатора
екземпляр от АУАН бланков № 294825, съставен под индиго, действително е трудно четим,
но в административната преписка се съдържа препис на четлив такъв, видно от който нарушителят се е запознал със
съдържанието му срещу подпис, при липсата на обяснения и възражения с
отбелязване „не“. Разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН установява по императивен
начин правото на лицето, срещу което е съставен АУАН, да направи възражения
против фактите в акта още към момента на неговото съставяне, от което касаторът
се е възползвал, както и правото да подаде възражения в три дневен срок от
подписването на АУАН. С поставяне на подпис върху акта се удостоверява и
обстоятелството, че на лицето е предявено съдържанието, обективирано в
документа, тоест в случая касаторът се е запознал с него и правото му на защита
не е било нарушено. Също така, ако за него е била налице неяснота относно
съдържанието на АУАН е можело да направи възражения в този смисъл, съответно да
поиска да му бъде връчен четлив екземпляр от акта, от които възможности той не
се е възползвал.
Във връзка с
възраженията на касатора касаещи компетентността на административнонаказващия
орган, по делото е представена в заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра
на вътрешните работи, с която са предоставени правомощия на началниците на
групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР да издават наказателни постановления
по ЗДвП. Процесното наказателно постановление е издадено от Р.П.– началник на
група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Бургас, която се явява компетентен
орган с оглед на така представената заповед и нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП.
Неоснователни са
и възражения за несъставомерност на деянието. В случая са спазени изискванията
на чл.7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява,
че процесното техническото средство е одобрен тип
средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението
е било технически изправно. В този смисъл, нарушението е установено от
стационарна система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането
и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Скоростта на движение в
участъка е регулирана с пътен знак Е-24, видно от съдържащия се в
административната преписка протокол за монтаж на пътни знаци и други средства
за сигнализиране, съответно стационарната видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, е позиционирана в същия този участък – км.491+300,
гр.Бургас в посока от кв.Ветрен и видно
от протокол за проверка №35-С-ИСИС от 23.07.2020г. тя отговоря на
метрологичните изисквания и представлява одобрен тип средство за измерване
съгласно удостоверение № 10.12.4888. При така ангажираните доказателства,
правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за съставомерност на
деянието и правомерно ангажиране отговорността на касатора на соченото правно основание.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164/01.06.2021г., постановено по н.а.х.д. №
1727/2021г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.