РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Бургас, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря я Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600769 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивен протест от прокурор при Районна
прокуратура - гр. Бургас срещу присъда № 260075 от 21.05.2021 г.,
постановена по НОХД № 436/2021 г. по описа на Бургаския районен съд. С
посочения съдебен акт районният съд признал подсъдимия И. Т. А., ЕГН
********** за невиновен в това, че на 3.12.2020 г. в с. М., общ. Бургас, на ул.
„***“ се заканил с убийство на В. М. С., роден на *** г. в гр. **, като
отправил към него думите „Ще те убия, бе! Майка ти *** ще е*а! Ей сега ще
те заколя! Ще оставя децата ти без баща и ще измрат от глад!“, посегнал да го
удари в областта на главата с парче от керемида, което държал в ръката си,
като заканването би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
В протеста се сочи, че присъдата е неправилна, постановена в
противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства,
1
вследствие на което подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт
и постановяване на присъда, с която подсъдимият А. бъде признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и при условията
на чл. 54 НК му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС бъде
постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас поддържа протеста. Прокурорът намира
преценката на първоинстанционния съд за липса на доказателства относно
повдигнатото обвинение за напълно необоснована. Акцентира върху
показанията на пострадалия С., за които заявява, че установяват начина на
обективиране на престъпното посегателство и обстоятелствата около
неговото извършване. Твърди, че използваните от подсъдимия думи са от
естество да възбудят основателен страх у пострадалия, като наред с тях
подсъдимият е извършил конкретни действия спрямо пострадалото лице,
изразяващи се в замахване с парче от керемида към главата на С., които на
отделно основание обективират наличието на съставомерност на деянието.
Пледира за налагане на наказанието, предложено с въззивния протест –
лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален „строг“ режим.
Служебният защитник моли съда да потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна. Обръща внимание на
съдържанието на представените видеозаписи по време на производството
пред районния съд, установяващи поведение на пострадалото лице, които
коренно противоречат на дадените от него показания като свидетел.
Подсъдимият А. намира поведението на пострадалия за „чиста
постановка“ и моли за потвърждаване на присъдата.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Районният съд е събрал всички посочени от страните доказателства, въз
основа на които правилно е изяснил фактическата обстановка по делото.
Установено е по несъмнен начин, че подсъдимият И. А. и свидетелят В.
С. живеят в с. ***, като отношенията им не били добри.
На 3.12.2020 г. около 15:10 ч. подсъдимият излязъл пред двора на
2
къщата си, находяща се на ул. „***“ № *. И. А., с прякор „К.“ бил във видимо
нетрезво състояние. В продължение на около 30-40 минути той си говорел
сам, псувал и ръкомахал, като по това време нямало минувачи по улицата.
След това тръгнал бавно в посока към училището на селото.
Близо минута по-късно покрай дома на подсъдимия преминал свид. В.
С., който продължил по улицата в същата посока. Двамата с подсъдимия се
срещнали, разменили си реплики, след което И. А. тръгнал обратно към дома
си. Той стигнал до портала на двора, но се обърнал и продължил от
разстояние да разговаря със свидетеля С.. Последният също се върнал и
застанал в непосредствена близост до подсъдимия. Разговорът бил кратък,
след което И. А. се обърнал и влязъл в двора си, а В. С. тръгнал по улицата,
обръщайки се назад. След около две минути подсъдимият излязъл от двора,
държейки в лявата си ръка парче от керемида, и се насочил към свидетеля С.,
който за изминалото време не се бил отдалечил на голямо разстояние по
пустата улица. Последният тръгнал настъпателно срещу подсъдимия, а А., с
парчето от керемида в ръка, започнал да отстъпва заднишком, след което се
прибрал в дома си. Свидетелят незабавно позвънил на спешен телефонен
номер 112.
Около 20 минути по-късно на ул. „***“ пристигнали полицейските
служители И. З. и К. И., които отвели подсъдимия в сградата на Четвърто РУ
на МВР - Бургас.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
показанията на свидетелите С. П. и К. И., от писмо рег. № 105840-
205/26.04.2021 г. на „Районен център 112“-Бургас и аудиозаписа от
телефонното обаждане (л.80 и л. 81 от съд.производство), както и от
приложените на досъдебното производство протокол за доброволно
предаване (л. 72), протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум към него (л. 59-61), техническа експертиза ( л. 64-68 от ДП).
Настоящият съдебен състав прие, че по делото не е доказано по
несъмнен начин подс. А. да е казал на свид. С. думите „Ще те убия, бе! Майка
ти *** ще е*а! Ей сега ще те заколя! Ще оставя децата ти без баща и ще
измрат от глад!“, нито да е посягал да го удари в главата с парче от керемида.
В подкрепа на обвинителната теза са единствено показанията на свид. С.,
които обаче съдът не кредитира с доверие. Изложената от този свидетел
версия, че се уплашил и че „се отдръпнах, за да се скрия от него“ се
опровергава от веществените доказателства – аудиозапис и видеозаписи.
Непосредствено след като подсъдимият се прибрал в дома си, в 15:54 ч., още
докато бил в близост до двора на А., свид. С. се обадил на тел. 112 и заявил на
оператора, че „един … цирика … скача с керемида, има отзад отвертка“
(записът от обаждането е възпроизведен в съдебно заседание на 21.05.2021 г.
– л. 84). Използваната диалектна дума „цирика“ достатъчно ясно илюстрира
начина, по който свидетелят е възприел казаните от подсъдимия думи, дори и
да се приеме, че те са били тези, съдържащи се в обвинителния акт. Впрочем
3
в този смисъл твърде красноречиви са и свидетелските показания на
полицейския служител К. И. пред районния съд: „… за мен лично това бяха
празни приказки. Човекът беше пийнал.“ (л. 64 гърба, последни 2 реда).
От съществено значение за изясняване на фактическите положения по
делото са и видеозаписите, направени с охранителна камера на недвижимия
имот на ул. „***“ №*, находящ се срещу дома на подсъдимия. Посочените
веществени доказателства са приобщени към доказателствената съвкупност
на досъдебното производство чрез протокол за доброволно предаване от
свидетеля С. П., работещ като озеленител и охранител на имота.
Материалният носител (1 бр. CD-R марка „Maxell“, на който е записана
информацията) е бил обект на техническа експертиза, която е установила, че
същият съдържа видеофайлове – седем на брой, без признаци за манипулация
на записите (л. 64 от ДП). От тях е видно, че след размяната на реплики
свидетелят С. е този, който се приближава в непосредствена близост до
подсъдимия. Малко преди това И. А. е вървял към портала на двора си, но се
е обърнал и репликите са били подновени от разстояние (тоест С. не е
продължил по пътя си). Доближаването в този момент от страна на свидетеля
на много близка дистанция от подсъдимия сочи, че той не само не е изпитвал
страх, но дори не е бил притеснен от поведението на А..
Вярно е, че за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 НК не е
необходимо пострадалият да се е уплашил от възможно осъществяване на
заканата за живота му. В случая обаче от значение са и други обстоятелства:
След посочените по-горе действия на подсъдимия и на свидетеля, И. А.
влязъл в двора в 15:51:30 ч., а В. С. си тръгнал и излязъл извън обхвата на
камерата в 15:51:42 ч. Около две минути по-късно – в 15:53:35 ч.
подсъдимият отново излязъл на улицата, този път държейки парче от
керемида. За изминалото време се предполага, че свидетелят се е отдалечил
на значително разстояние, дори и да се е движел с бавен ход. Той обаче не е
бил надалече, тъй като в 15:53:55 ч. двамата вече отново са били в обхвата на
камерата, като подсъдимият вървял заднишком с парчето от керемида в ръка,
а С. настъпателно вървял към него. Тези действия на свидетеля не изключват
извода именно В. С. умишлено да е предизвикал раздразнение у подсъдимия,
което да го е накарало да вземе парчето от керемида и да го последва. А това
изобщо не е било трудно, като се имат предвид влошените отношения между
двамата, състоянието на алкохолно опиване, в което се е намирал
подсъдимият и неадекватното му поведение в продължение на 30-40 минути
до появата на С..
Преценявайки всичко посочено по-горе, настоящият съдебен състав
прие, че обвинението срещу подсъдимия И. А. не е доказано по несъмнен
начин, поради което районният съд правилно го е признал за невинен.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена и затова на основание чл. 338 НПК
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260075 от 21.05.2021 г., постановена по
НОХД № 436/2021 г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5