ПРОТОКОЛ
№ 147
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
и прокурора Й. Цв. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Наказателно дело
за възобновяване № 20222000600135 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Апелативна прокуратура-Бургас се представлява от прокурор Й.Д..
Осъденият С. Д. Д., редовно призован, се явява лично, конвоиран от
органите на ОЗ „Охрана“ – Бургас.
Явява се и упълномощеният защитник адвокат М.Б. от АК-Ямбол.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата
на страните, съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон
за разглеждане на делото в открито заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
1
Пристъпва към изслушване на съдебни прения.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии,
поддържам искането така, както съм го депозирал и в първоначалния му
вариант, както и впоследствие след дадените указания от дежурния съдия.
Считам, че постановените актове както на Районен съд - Котел, така и
впоследствие на Окръжен съд - Сливен са в нарушение на разпоредбите на
чл. 422, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, именно противоречие на
материалния закон, липса на мотиви, както и наложеното наказание е явно
несправедливо с оглед както тежестта на извършеното деяние, така и с оглед
личността на извършителя.
Основното в нашето искане е именно утвърдената съдебна практика,
че при липса на анализ на доказателства в мотивите на съответния акт, които
са от съществено значение за формиране на убежденията на съда, се стига до
извода, каквато е съдебната практика, че липсват като цяло мотиви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, аз няма
да преповтарям липсата на анализ на доказателства в миналите две
производства по отношение на подзащитния ми. Ще бъда изключително
кратък. Но както на първоинстанционния съд, така и впоследствие на
въззивната инстанция уважаемият съд не е направил пълен анализ на
обясненията на полицейските служители Я. Х., Р. Т. и Б. В., въз основа на
които изцяло се гради постановената присъда, а впоследствие актът на
Окръжния съд. В нито една от инстанциите не са обсъдени противоречията по
отношение на обстоятелството спазена ли е процедурата, предвидена в
Наредба № 1, определяща реда за вземане и установяване количество на
алкохол в кръвта. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд е обсъдил
тези техни противоречия, а именно кой е съпроводил и изобщо дали е бил
съпроводен подсъдимият до съответната институция. В нито една от
инстанциите не се анализират доказателствата, свързани с показанията на
очевидците на деянието И. Г. и И. Н., както и другия очевидец П. П.. Точно в
обратен смисъл, Районният съд изобщо не ги е анализирал, а въззивният съд е
тълкувал превратно обясненията на тия трима свидетели, като е стигнал до
извода, че те са в унисон с обясненията на полицейските служители, което от
събраните доказателства по делото не отговаря на реалната фактическа
2
обстановка.
Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, в нито
един от актовете на първоинстанционния и на въззивния съд не са налице
анализ на протокола от химическата експертиза, а именно липсата на каквито
и да са реквизити, изисквани по наредбата, за да бъде съответното писмено
доказателство, протоколът, годно доказателствено средство. Ние анализираме
обстоятелството, че в този протокол не е посочен въз основа на кой акт е
съставен, от кой полицейски орган, от кой надлежен орган, по кое досъдебно
производство се прави тази експертиза. Изключително необяснимо за
защитата и непочиващо на здравата логика въззивният съд е игнорирал
показанията на свидетеля П. П., очевидец на случилото се, с едно единствено
обяснение, че същият е бил хазяин на подсъдимия и поради тази причина
евентуално би бил пристрастен, без да се изложат каквито и да са аргументи.
И двата акта са постановени при липса на какъвто и да е пълен и
безпристрастен анализ на събраните доказателства, в противоречие с
разпоредбата на чл. 107, ал. 5 НПК. Първоинстанционният съд изцяло е
преписал фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, а
Окръжният съд, ще си позволя да кажа, че просто е защитил решението на
Районния съд, колкото и грубо да звучи.
Постановената присъда е явно несправедлива с оглед, както посочих,
тежестта на извършеното деяние. Същото е извършено в късната част на
денонощието, няма транспорт, няма движение, не е застрашена безопасността
на движението. Още повече, че подзащитният ми не е бил спрян в момент на
управление. Същият съдейства на разследването. Той е в изключително тежко
здравословно състояние, с туморно заболяване, при което считам, че
постановената присъда би следвало да бъде наложена при условията на чл. 55
НК и не би била в противоречие с целите на закона, предвидени в чл. 36 НК.
Макар и въззивният съд да е приел, че неналагането на предвиденото
кумулативно наказание глоба за деянието да е в полза на подзащитния ми, аз
считам, че е нарушен материалният закон. Присъдата е постановена при реда
на чл. 54 НК, като същият не предвижда да не бъде наложено по-лекото
наказание.
Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите искането ни и да
възобновите наказателното производство, като бъде върнато на въззивната
3
инстанция за разглеждане от друг състав и да бъде оправдан евентуално
подзащитният ми.
За първи път в кариерата си, макар и не много дълга, ми се случва да
не ми бъде представено доказателство до приключване на съдебната фаза и
продължавам да го твърдя. Касае се за извадката от уреда, с който е
изпробван подзащитният ми. Този протокол е представен след приключване
на съдебните прения и в мотивите си Районният съд загатва за това, че е без
значение кога ще бъде представен. Но считам, че това е абсолютно въззивно
основание за връщане на делото – непредставяне на всички писмени
доказателства.
Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите искането ми за
възобновяване на делото.
Съдът дава право на лична защита на осъдения.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНИЯ С.Д.: Присъединявам се към
казаното от моя защитник. Ако бях виновен, нямаше две години да се боря да
защитя себе си, щях да си взема споразумението четири месеца и условната
шест месеца, десет месеца да лежа. Нямаше да чакам да ми го направят една
година и половина и да лежа година и половина. Щях да си взема четирите
месеца, да си вляза и да си поема вината. Но човек трябва да се защитава. За
конкретния случай това, което се случи нея вечер, паркирахме колата пред
квартирата, аз работих в Котел в една заложна къща, пътувах, двайсетина
минути бяха минали, може и повече, когато пристигнаха полицаите и казаха:
колата била топла, двигателят бил топъл, капакът бил топъл. А то беше
пролет, беше топло времето.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, искането за
възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като са
спазени изискванията на чл. 419 и сл. от НПК, а именно решението на
Окръжен съд - Сливен не е подлежало на касационна проверка и е влязло в
законна сила на 19.05.2022 г., т.е. в момента на постановяването му. Искането
за възобновяване на наказателното производство е подадено от осъдения на
4
07.06.2022 г. чрез първоинстанционния съд, поради което е допустимо, т.е.
подадено е от процесуално допустима страна в законоустановения
шестмесечен срок.
Разгледано по същество обаче, искането на осъдения Д. считам за
неоснователно.
Първоинстанционният съд е анализирал всички събрани доказателства
и въз основа на тях е достигнал до обоснован правен извод, че осъденият е
извършител на деянието, посочено в обвинителния акт. Въззивният съд от
своя страна е извършил самостоятелен анализ на доказателствата и е
достигнал до своите изводи относно приетите за установени фактически
положения, които напълно припокриват заключенията на Районен съд –
Котел.
И първата, и въззивната инстанция са дали подробен отговор на всички
отправени възражения от страна на осъдения, чрез неговия защитник, които
възражения са идентични и в настоящото искане за възобновяване.
От обективна страна, както на досъдебното производство, така и в
двете фази на съдебното безпротиворечиво е доказано, че на 15.05.2020 г. в
гр. Котел осъденият е управлявал лек автомобил, след като е употребил
алкохол с концентрация 1,8 промила в кръвта, установено по надлежния ред с
химическа експертиза, след като вече веднъж е бил осъден за същото такова
деяние.
Основният въпрос, който се опитва защитникът да лансира като
защитна версия е употребил ли е алкохол преди управлението на автомобила
или след спиране на автомобила. Същият е подробно разгледан и от двете
инстанции. Анализирани са показанията на свидетелите очевидци Т., Х. и В.,
и тримата полицейски служители, които са възприели, че осъденият е
управлявал лекия автомобил и са спрели до него непосредствено след
спирането му. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от показанията
на свидетеля Н., който въпреки, че подкрепя частично защитната теза на
осъдения, че са пили алкохол в автомобила до идването на полицаите, от една
страна не уточнява точно какъв алкохол са пили и на второ място
свидетелства, че патрулният автомобил е пристигнал веднага след спирането
им пред квартирата на осъдения. В този смисъл правилно нито една от двете
инстанции не приема, че осъденият е употребил алкохол в автомобила след
5
неговото спиране, с оглед на всички събрани доказателства и кредитирани
свидетелски показания.
Следва да се отбележи, че дори осъденият при изграждане на
защитната си теза не е отчел обстоятелството, че от медицинския център при
вземането на кръв от абсолютно незаинтересования свидетел, фелдшера Т. Д.,
същият е провел беседа с него относно изпития алкохол и при тази беседа
осъденият сам е заявил, че е изпил три-четири литра бира в периода от 23 ч.
до 24 ч., което е било надлежно записано от свидетеля Д. в протокола за
медицинско изследване, който е бил подписан както от фелдшера, така и от
осъдения. Никъде в този протокол не се споменава употребата на мастика и
че същата е консумирана непосредствено преди идването в медицинския
център, което отново сочи, че алкохолът е бил употребен преди управлението
на автомобила, а не след спирането му и че тези твърдения на осъдения и
двамата му приятели са една защитна версия, изградена на по-късен етап.
Относно направеното възражение от защитата, че проверката на
процесния дрегер е била поставена в наказателното дело след прочитане на
присъдата, следва да се отбележи, че в протокол от съдебно заседание от
20.10.2021 г., на което са присъствали както подсъдимият, така и неговият
защитник, е докладвана тази проверка на дрегера и е съответно приобщена по
реда на НПК към наказателното производство.
Безспорно при прочитане на присъдата е било пропуснато
алтернативно предвиденото наказание глоба, което е било отчетено в
мотивите на първоинстанционния съд. Несъмнено, видно от същите мотиви,
наказанието е наложено при приложение на чл. 54 НК и не може да има
съмнение в случая, че не може да се разбере коя е приложената разпоредба,
дали чл. 54 или чл. 55 НК. Такива са твърденията на защитата.
Солидаризирам се със заключението на въззивната инстанция, че
неналагането на глоба на осъденото лице е в негова полза и с оглед липсата
на протест от страна на Районна прокуратура – Котел, този пропуск няма как
да бъде отстранен, с оглед забраната за утежняване положението на
подсъдимия.
В заключение считам, че наложеното наказание е адекватно на
обществената опасност на деянието и на дееца и правилно и законосъобразно
е приложена нормата на чл. 68, ал. 1 от НК.
6
Предвид това, моля да отхвърлите като неоснователно искането на
осъдения Д. и неговия защитник за отмяна по реда на Глава ХХХIII от НПК
на решение по НОХД № 163/2020 г. по описа на РС – Котел.
Моля за съдебен акт в този смисъл.
РЕПЛИКА НА АДВ. Б.: Аз благодаря на апелативния прокурор, че
поне на тази инстанция беше разбрана същността на настоящия казус, че е
важно в момента на установяване на управление на МПС какво е било
наличието на алкохол. Благодаря на уважаемата прокуратура, че тя поне е
вникнала. Това не беше разбрано нито от Районния съд, нито от Окръжния
съд, че е важен моментът. Тъй като Районният съд е приел в своите мотиви,
че има употребен алкохол след спирането. Но това не е важно. Мисля, че за
съставомерността на деянието е важен моментът на управление и как е
разграничено в това наказателно производство моментът, количеството
алкохол, който е употребил преди да спре, т.е. когато е управлявал и когато е
спрял е употребил алкохол. Този момент не беше изяснен и поради тази
причина именно ние се борим за оправдаването на подзащитния ми, тъй като
наистина са противоречиви и неясни мотивите както на първата, така и на
въззивната инстанция.
Съдът приключва изслушване на съдебните прения и дава право на
последна дума на осъдения.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ С.Д.: Надявам се да бъда
оправдан, да мога да си живея живота, не да бъда в затвора. Твърдя, че
употребих алкохол след спиране на автомобила.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
7
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8