Р
Е Ш Е
Н И Е №
46
гр.Видин ,
16.03.2021
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински окръжен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година , в състав:
Председател: А.M.
Членове: 1. В.М.
2. Д.В.
при секретаря Н.К. , като разгледа докладваното от съдията В.М.
в.гр.дело № 603 по описа за 2020г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от
Община Б., представлявана от кмета И.Б., чрез адв. Ц.Б. против решение №
528/17.08.2020г. по гр.д. № 75/2020г. по описа на ВРС в частта му относно
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2010 година. Поддържа във въззивната жалба, че решението в тази чест е
неправилно незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено.
Неправилно ВРС не е съобразил възражението за погасяване по давност на
претенцията, тъй като чл.176а от КТ е влязъл в сила то 01.03.2011г. и
разпоредбата има действие след тази дата и не може да се приложи по отношение
на правото на отпуск възникнало преди нея. С изменението по чл.176 от КТ от
2010 г. двегодишната давност се отнася за платения годишен отпуск придобит от
2010 година насетне, а не от 2011 година, както е посочил в решението си.
Цитира се решение на Конституционен съд № 12/11.11.2010г., а именно че
предвиждането на давностен срок е въпрос на правна политика на държавата,
действа стимулиращо за упражняването на права и не противоречи на чл.4, чл.16,
чл.48, ал.1 и 5 от Конституцията. Предвидената в чл.76, ал.3 от КТ давност има
десйтвие занапред. Жалбоподателат посочва, че именно тази разпоредба визира, че
двегодишната давност по чл.76, ал.3 то КТ се отнася само за платения годишен
отпуск придобит от 210 година насетне, като давността започва да тече от края
на календарната година, за която се отнася полагаемият се отпуск. При отложен
отпуск за 2010 година двегодишната давност започва да тече от 31.12.2010г. и
изтича на 31.12.2012г. с оглед горното моли съда да постанови съдебно решение,
с фкоето отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение на ВРС
в частат, с която е уважен предявеният от ищеца иск по чл.224, ал.1 то КТ за неизползван
годишен отпуск за 2010 година.
По делото е постъпил писмен отговор от М.Л.В.,
чрез адвокат- пълномощник М.В., в който оспорва изцяло депозираната въззивна
жалба от ответника, като я счита за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Посочва, че правилно и законосъобразно
ВРС е присъдил и дължимото обезщетение по чл.224 за 2010 година, приемайки че
не е погасено по давност, посочва, че трудовото му правоотношение е възникнало
от избор на длъжност Кмет на община Б. възникнало на 02.11.1999г. и е
прекратено на 08.11.2019г. , след която дата е възникнало правото му на парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което не е погасено по
давност. Поддържа се че разпоредбата на ч.176а, ал.1 КТ е в сила от
01.03.2011г. и няма обратно действие след като трудовото правоотношение е
прекратено на 08.11.2019г. не е погасено правото на ползване на полагащия му се
неизползван платен годишен отпуск до тази дата включително и за 2010 година.
Правото на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ се присъжда тогава когато се
прекрати трудовото правоотношение и работника или служителя не е ползвал
платения годишен отпуск за годината на прекратяването и за предходните години,
без значение причината поради която не е използван отпуска, а нормата на чл.38,
ал.7 от ЗМСМА установява че кметовете на общини райони и кметства имат всички
права по трудово правоотношение.
Моли съда да постанови съдебен акт, с
който потвърди решението на първоинстанционния съд.
ВОС,
като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и
съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие
за установено следното от фактическа страна :
Предмет на въззивно обжалване е решение № 528/17.08.2020г. по гр.д. № 75/2020г.
по описа на ВРС в частта му относно обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2010 година.
С цитираното решение ВРС
Осъжда Община Б., ЕИК *********, Гр. Б., пл.“*“ №*, да заплати на М.Л.В.,
ЕГН ********** сумата в общ размер на 37 328,74лева, представляваща
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за периоди от 2001г. до 2010г. включително,
за 2017г. и за 2019г., ведно със
законната лихва считана от 15.01.2020г. до окончателното изплащане, като иска в
останалата част отхвърля като неоснователен.
От доказателствата по делото се
установява, че ответника по жалба за
периода от 01.01.1988г. до 08.11.2019г. е работил в Община Б. Със заповед № 20 /
08.11.2019г. на председателя на Общинския съвет при Община Б. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, възникнало
на 02.11.1999г. и било разпоредено изплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск както следва: за 2001г.- 22 дни, за 2002г. - 30 дни, за
2003г. - 30 дни, 2004г. - 32 дни, 2005г. - 32 дни, 2006г. - 32 дни, 2007г. - 32
дни, 2008г. - 32 дни, 2009г. - 32 дни, 2010г. - 32дни, за 2017 дни - 32 дни, за
2019г. -25 дни.
Със
заповед № 45 / 31.12.19г. на председателят на Общинския съвет – Б. била
отменена издадената предходна заповед за заплащане на обезщетение за
неизползван отпуск за периода от 2001г. до 2009г. и било разпоредено заплащане
на обезщетение за неизползване на платен годишен отпуск за 2017 - 32
дни и за 2019г. - 25 дни .
От заверката направена
от Община Б. в представеното копие от трудовата книжка
на ищеца се установява,че същият е работил в общината 20 години и 6
дни. По делото е назначена счетоводна експертиза, съгласно заключението на
която, размера на обезщетението по чл. 224 от КТ, изчислено въз основа на
брутно трудово възнаграждение, е 41 476,38лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:
Според актуалната редакция на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда КТ): „При прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност.“
Обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск се дължи от работодателя само при прекратяване на
трудовото правоотношение на работника или служителя.
В разпоредбата на чл. 178 КТ императивно е установена забрана за компенсиране
на платения годишен отпуск с парични обезщетения, освен при прекратяване на
трудовото правоотношение.
Парично
обезщетение се дължи за платен отпуск, който не е използван и не се е погасил
по давност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176а КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него
не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага,
независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по
давност. В случаите когато платеният годишен отпуск е отложен, правото на
работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане
на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за
неползването му. Правото на обезщетение за полагаем, но неизползван платен
годишен отпуск, е в зависимост от размерите на неизползваните платени годишни
отпуски, правото за които не е погасено по давност. Обезщетение се дължи само
за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по
давност, т.е. ако не са изтекли 2 години от края на годината, за която се
полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала
причината за неползването му - за отпуск, отложен при условията и по реда на
чл. 176, ал. 2 КТ.
Следва
да се има предвид, че предвидената в закона погасителна давност действа
занапред и не се прилага за неизползвания платен годишен отпуск до 31.12.2009
г., т.е. ако работник или служител има натрупани неизползвани отпуски до
01.01.2010 г. - т.нар. „стари отпуски“, последните могат да се ползват до
прекратяване на трудовото правоотношение и се обезщетяват в пълен размер при
прекратяването му. 2 Съгласно § 3е от
Преходните разпоредби на КТ (обявен за противоконституционен от КС на Р.Б. -
ДВ, бр. 91 от 2010 г.) неизползваният до 01.01.2010 г. платен
годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до
31.12.2011 г. Обявяването на тази разпоредба за противоконституционна
означава, че отпада ограничението във времето, през което може да се ползва
неизползваният до 01.01.2010 г. платен годишен отпуск. Изостанал
отпуск, който се полага за времето за
2010г., може да се ползва до прекратяване на трудовото правоотношение.
Натрупаният неизползван платен годишен отпуск се запазва по силата на Решение №
12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, 91 от 19.11.2010 г.). Този
отпуск може реално да се ползва от работника или служителя през времетраенето
на трудовото правоотношение, а при неговото прекратяване също подлежи на
обезщетяване по чл. 224 КТ.Съгласно чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА кметовете на общини,
райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които
противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. В чл. 38, ал. 3 от ЗМСМА пълномощията на кмета
на общината, на кмета на кметството и на кмета на района възникват от
полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1 -
т.е. в този случай няма работодател, който да сключва трудов договор с кмета и
съответно, който да прекратява трудовото му правоотношение, като това става с
полагането на клетва от новоизбрания кмет.
По отношение на отпуските на кмета
съответно няма и орган, който да разрешава ползването на отпуск на същия. Причините,
поради които не е ползван платеният годишен отпуск са без правно значение, то
не може да се приеме, че правото на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск противоречи или е несъвместимо с правното положение на
кметовете. Ето защо правото на парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за тях не е обусловено от възможностите за отлагане на
ползването му в рамките на текущата календарна година.
След като трудовото правоотношение с ищеца
е прекратено на 08.11.2019г. то тогава за него е възникнало и правото на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Съдът счита, че е неоснователно възражението
на ответника за погасяване по давност на претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ.
Съдът счита, че правото
на ползване на отпуск за периода 2001-2010г. не е погасено по давност, по
съображенията посочени по-горе. Тъй като прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на 08.11.2019г., то правото на ползване на
отпуск за 2017г. е в рамките на двете години по чл.176а от КТ и не е погасено
по давност.
Същото се отнася и за правото на ползване на
отпуск и за 2019г.
Размерът на дължимото обезщетение от 37 328,74лева., правилно
е определено от ВРС.
Решението на
първоинстанционния съд е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение №
528/17.08.2020г. по гр.д. № 75/2020г. по описа на ВРС.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС по
реда на чл.280 и сл ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.