Решение по дело №7303/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2313
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20215330207303
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2313
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330207303 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 815 от 09.08.2021 г.,
издадено от Зам.-кмет "Обществен ред и сигурност" в Община Пловдив, с
което на Н.И.У. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.21,
ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред.
С жалбата се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност
на НП, а именно:
-недоказано авторство на деянието;
-несъставомерност на деянието поради липса на доказана реална
продажба на цветя;
-допуснати пороци в съдържанието на АУАН поради налично
зачертаване;
-маловажност на случая.
Моли се за отмяна на НП. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
21.10.2021г., а жалбата е входирана на 28.10.2021г.) от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че:
При извършена полицейска проверка на 19.06.2021 г., около 09.30 часа в
гр. Пловдив, на бул. "Александър Стамболийски" № 1, северен вход на
Драганови гробища, Н.И.У. е устроила зона за амбулантна търговия-
поставила е 11 броя пластмасови кофи с различни по вид цветя, като има
поставени картонени табели с цени 1 лев и 2,5 лева. Устроената зона за
амбулантна търговия е без разрешение от Община Пловдив или съответната
районна администрация.

Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на
актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди
констатациите от АУАН.
Противно на възражението на жалбоподателя, съдът намира, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, като то се извежда:
-от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание
потвърди, че именно жалбоподателката е стояла до и зад 11-те кофи с
цветя. От особено значение е заявеното от актосъставителя, че отделните
зони на амбулантна търговия са били обособени една от друга и са били
разположени на известно разстояние, като в този смисъл не е налице
възможност процесните кофи да са принадлежали към зоната за търговия на
друго лице.
-от обстоятелството, че след запознаване с АУАН жалбоподателката
не е вписала възражение в него, като включително не е оспорила и
обстоятелството, че именно тя е продавала цветя от процесната зона за
амбулантна търговия.
2
Противно на възражението на защитника, настоящият състав намира, че
дори едно лице да е „притеснено“ и „стресирано“ от контакта с полицейски
орган, ако му се вменява нарушение, чийто автор счита, че не е, същото
би възразило, ако не писмено в АУАН, то поне устно пред контролния орган
и би оспорило авторството. Точно обратното се е случило в процесната
ситуация, доколкото актосъставителят бе категоричен, че е запомнил случая
именно с това, че жалбоподателката изобщо не е оспорила извършването
на нарушението, което било необичайно за практиката му.
Отново противно на възраженията на защитника, съдът намира, че няма
нищо необичайно в това да се продават цветя едновременно от 11 кофи,
доколкото е ноторно известно, че именно такава е практиката в зоните за
амбулантна търговия по гробищата, като отделните видове цветя се държат в
самостоятелни кофи. Още повече, че констатирания брой кофи- 11, в никакъв
случай не се отличава от типичния брой за подобни случаи.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ И ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповед № 21
ОА 951/09.04.2021г. и Заповед № 21ОА -535/18.02.2021г. се установява
компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е допуснато на
19.06.2021г., установено е и АУАН е издаден на същата дата , а НП - на
09.08.2021г., тоест преди погасяване на административно-наказателната
отговорност на дружеството по давност.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение
и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
3
Действително в АУАН е налице зачертаване на една дума, което не е
извършено по надлежния ред на чл. 130 НПК. Безспорно това е порок на
АУАН, но в никакъв случай той не е съществен до степен да опорочи
АУАН и да го лиши от присъщите му функции на акт, с който се повдига
административното обвинение. Това е така, доколкото в съдебно заседание
актосъставителят изрично потвърди, че зачертаването е направено от него,
като жалбоподателката не е възразила срещу това действие при предявяване
на акта. По-важното обаче е, че зачертаването по никакъв начин не
променя съдържанието на АУАН и не касае съществен негов реквизит .
Видно е, че при словесното описание на нарушението, актосъставителят е
допуснал тавтология, като двукратно в едно изречение е изписал думата
„поставени“. Именно втората повтаряща се дума е зачеркнал
актосъставителят, като по този начин нито се променя съдържанието на
написаното, нито се накърнява правото на защита на наказаното лице.
В този смисъл Решение № 2319/ 25.11.2021г., Административен съд –
гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1973 по описа на съда за
2021

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.21. ал.1 от Наредба за
осигуряване на обществения ред, доколкото дейността по поставяне на 11
кофи с цветя и излагането им за продажба с поставени цени, на улицата
до входа на гробищата , представлява именно устройване на зона за
амбулантна търговия, по смисъла на дадената в самата разпоредба
легална дефиниция.
Същевременно се установи от актосъставителя, а и не е спорно по
делото, че жалбоподателката не разполага с разрешение за тази си дейност.
Приложена е и правилната санкционна норма, като наложената санкция
е в минималния възможен размер, поради което по-нататъшни съображения
досежно индивидуализацията на наказанието не се дължат.
Изцяло неоснователно е възражението, че деянието било
несъставомерно, доколкото не била извършена реална продажба на цветя.
Видно от текста на нарушената норма, подобно изискване от законодателя не
е поставено, като съставомерно обстоятелство е не дали от нарушителя са
4
извършени или не реални продажби, а самото устройване на зона за
амбулантна търговия, тоест излагането на стоки за продан. Посоченото е
особено видно при систематичното тълкуване на чл. 21 с останалите членове
от Наредбата, от които е видно, че когато законодателят е възвел реално
извършената продажба на стоки в съставомерен белег, това е изрично
посочено- така чл. 8, ал.3 и 6, чл. 18, ал.2, чл. 22, ал.2, 3, 5, 6, 7 от Наредбата и
други.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че случаят бил
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а
не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.

Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което
разкрива типичната степен на обществена опасност за подобен вид
нарушения, доколкото по делото не е изложено нито едно обстоятелство,
което да налага извод, че конкретната обществена опасност е по-ниска от
обичайната.
Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието
5
обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е
съобразено от наказващия орган при индивидуализация на наказанието,
като е наложена санкция в минималния възможен размер. Същото
обстоятелство е съобразено и от законодателя, който в чл. 21, ал.3 от
Наредбата е предвидил санкция в двоен размер за повторно извършени
нарушения, каквато в случая очевидно не е наложена.
Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието и
обстоятелството, че реална продажба на цветя не била извършвана Предвид
мястото на извършване на нарушението- на гробищата, и времето- по време
на Задушница, се налага извод, че това твърдение е изцяло спекулативно.
Още повече, че както вече се спомена, това обстоятелство е неотносимо към
съставомерността на деянието по вменената за нарушена норма.
Нещо повече, според съда констатираните характеристики на деянието,
а именно:
-размери на устройваната зона за амбулантна търговия- 11 кофи;
-мястото и времето на извършване на деянието – на гробищата, по време
на Задушница, когато е най-големия оборот на цветя
водят на извод, че степента на обществена опасност на деянието е
даже завишена, доколкото в чувствителна степен са засегнати обществените
отношения, предмет на защита.
В този смисъл следва да се отчете, че в случая не се забелязват
типичните характеристики, които според трайната практика на районен и на
административен съд Пловдив са водели до приложение на института на чл.
28 ЗАНН при нарушения с тази правна квалификация:
-уязвима възраст на нарушителя;
-влошено имуществено състояние;
-единичност на продаваните в зоната за амбулантна търговия стоки.
Липсва и още един характерен белег на маловажния случай, а именно
доброволно и своевременно отстраняване на нарушението, доколкото по
делото и към момента на обявяването му за решаване липсва представено
разрешение за устройване на зоната.
Изрично следва да се отбележи и че когато прави преценка за
маловажност на случая, съдът съпоставя процесното нарушение:
-не с нарушения от друг тип, доколкото тази съпоставка е
извършена от законодателя при определяне санкцията за всяко
6
нарушение, а
-а с нарушения с идентична правна квалификация, като предвид
всички гореизложени обстоятелства, не може да се счете, че процесното
деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичния
случай на нарушения по чл. 21 от Наредбата за осигуряване на
обществения ред.

Не на последно място следва да се отчете и че е налице пълна
съразмерност и пропорционалност между размера на наложената глоба и
степента на обществена опасност на деянието, индиция за което е, че размера
на глобата 200 лева е дори по-нисък от размера на заплатения и
претендиран адвокатски хонорар- 300 лева.

По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.3
ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има
въззиваемата страна.
За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази:
- вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие- изразила се в
реално участие в открито съдебно заседание с разпит на свидетел;
-фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че
процесния случай не разкрива особености от фактическа и правна страна,
като основният спорен въпрос е за приложението на чл. 28 ЗАНН;
- интересът от делото- наложена е имуществена санкция в размер на 200
лева, без лишаване от права.
При отчитане на гореизложените съображения, съдът намира, че
справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.,
доколкото всякакъв по-голям размер би влезнал в противоречие с ниския
материален размер от водене на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 815 от
09.08.2021 г., издадено от Зам.-кмет "Обществен ред и сигурност" в Община
Пловдив, с което на Н.И.У. е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.21, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

ОСЪЖДА Н.И.У., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ в полза и по сметка
на Община Пловдив сумата от 80 лева, представляваща деловодни разноски
по делото пред Районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8