Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 10214 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Т.Г.М., ЕГН: **********, чрез
процесуалния му представител – адв. П.П. от ВАК, срещу Ю.В. Д., ЕГН: ********** за заплащане след
допуснато от съда изменение на иска на сума в размер на 2328 лева, представляваща
обезщетение за лишаването на Т.Г.М. за периода
от 02.10.2017 г. до 01.07.2019 г. от ползването на собствените й 7/24 ид.части от съсобствен между страните по делото недвижим имот – Апартамент № *, находящ се в гр. В., с идентификатор **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед
№ РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, находящо се на ет. * в
сграда № *, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: област В., община В.,
гр. В., състоящ се от: две стаи, кухня, килер, баня-тоалет, входно антре и
балкон, със застроена площ от 77.51 кв.м., при граници по документ за
собственост: бул. „О. П. п. ", двор, двор,
стълбище и ап. *, а съгласно схема на СГКК-Варна при граници: съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: няма,
над обекта: ***, заедно с принадлежащото избено помещение с
площ от 16.10
кв.м. и с принадлежащото таванско помещение с площ от 22.94 кв.м., както и
съответстващите ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземления имот, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, както и сума
в размер на 350 лева представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва, върху главницата за периода от 02.10.2017 г. до 01.07.2019 г., на основание чл. 86
от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.07.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че процесното
жилище е закупено от М. Д. М. и А. Д. М. на 01.03.1984 год.
На 14.01.2013 год. М. Д. М. е починал и е оставил
за наследници А. Д. М.-съпруга, която става съсъбственик
на 4/6 ид. части от жилището Г. М. М. - син, става съсобстевник на 1/6 ид. части
от жилището и С. М. Д. -
дъщеря, става съсобстевник на 1/6 ид. части
от жилището.
На 17.08.2013 год. Г. М. М. е починал и е оставил
наследници М. Г. М. -син и Т.Г.М.-дъщеря, които наследяват по 1/12 ид. Части
от имота, или общо на 1/6 ид.части от
имота.
С нотариален акт № **, т. **, per. № ***, дело № *** год. А. Д. М. продава на С. М. Д. 2/3 /4/6/ от горепосочения имот, и става собственик на 5/6 ид.части от
жилището.
На 19.02.2014 г. С. М. Д. е починала и е оставила
за наследница ответницата Ю.В.Д., която наследява 5/6 ид.части от
жилището.
Приживе /на 01.11.2012 год./ наследодателката
прави саморъчно завещание с което завещава на М. Г. М. и Т.Г.М. собствения и
дял от процесното жилище, представляващо 5/6 ид. части
от него, обявено с протокол на нотариус А. Г. от 27.02.2014 год..
С оглед
изискванията на чл. 29, ал. 1 ЗН ответницата придобива запазена ½ ид. части от процестото
жилище, което представлява 10/24 ид.части
от цялото жилище, а
М.Г.М.и Т.Г.М. стават съсобственици на по 7/24 за всеки ид. части от жилището.
С влязло в сила
Решение № 1880 от 14.05.2015 год. по гр.д. № 8188/2015 г. по описа на ВРС X с. е допусната
делба на жилището между ответницата Ю.В.Д., като са присъдени 10/24 ид.части
от имота, а на М.Г.М.и
Т.Г.М. по 7/24 ид.
части за всеки.
Ищцата твърди, че
на 07.03.2014 год.
ответницата Ю.В.Д., е разбила входната врата на съсобстевения
с М.Г.М. имот, сменила е бравата на жилището и се е настанила да живее в него,
тъй като приживе на майка си не е била допускана в него. Ищцата твърди, че всички опити да разговаря с
ответницата останали без резултат, като препятства правото на ползване на
фактическата власт върху съсобставента част.
Ищцата твърди, че с
нотариална покана от 28.03.2014
год. per. № 1744,
т. 1, акт 72 на нотариус А. Г., връчена на същата дата на ответницата , поискала да освободи жилището или да
ми заплаща сумата от 300.00
лв. затова, че е лишена от правото да ползва часта
представляваща 7/24
ид.части си от жилището считано от 29.03.2014 год.
Ищцата твърди, че
независимо, че по гр.д. № 218/2019 г.- по
описа на ВОС ответницата
е осъдена да й заплати сумата в размер на 4494.58 лв,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 7/24 идеални части на съсобственото
им жилище, за времето от 01.04.2014
год. до 01.10.2017
г., ведно със сумата от 769.54
лв. представляващо обезщетение за забава за период, няма промяна в поведението
й, поради което предявяват претенцията си.
Ответницата Ю.Д. чрез назначения
от съда особен представител изразява становище за неоснователност на иска. Възразява, че липсва
правно основание за предявяване на искането, тъй като недвижимия имот е изнесен
на публична продан и решението постановено по гр.д. № 8188/15г. е влязло в сила
на 14.02.19г. Възразява, че липсва писмена покана, като по тази от 28.03.2014г.
вече има произнасяне от съда. Счита, че ищцата не е лишена от ползването на
имота. Възразява относно претендирания размер.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
Гражданско дело № 8188 / 2015г. на ВРС е било приобщено към
настоящото производство, като с разпореждане от о.с.з. от 03.06.20г., върнато
за произнасяне по постъпила молба. С Решение, влязло в законна сила,
постановено по гр. д. № 8188 по описа за 2015 год. на Районен съд Варна,
потвърдено с Решение по в.гр.д.№2061/17г. е постановено изнасяне на публична продан на следния
недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 10135.2560.7.3.3 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г., находящ се в гр.В., с обща застроена площ 77.51 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня, килер, баня-тоалет, входно антре и балкон, при
граници по документ за собственост: бул."**", двор, двор, стълбище и ап.№*, а по схема: на същия етаж: ***; ***,
под обекта: няма, над обекта: ***, заедно с принадлежащото към апартамента
избено помещение с площ 16.10 кв.м. и принадлежащото към апартамента таванско
помещение със застроена площ 22.94 кв.м., както и съответстващите ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, на стойност 96600 лева, при начална цена, определена от съдебния
изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 5/12 ид.ч. - за
ищцата Ю.В.Д. ЕГН **********; 7/24 ид.ч. - за
ответника М.Г.М.ЕГН ********** и 7/24 ид.ч. - за ответника
Т.Г.М., ЕГН **********, на основание чл. 348 от ГПК.
С
Решение по в.гр.д.№218/19 г. на ВОС е отменено решение на ВРС, като Ю.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** е осъдена да заплати на Т.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 4494,58 лева (четири хиляди
четиристотин деветдесет и четири лева), представляваща
обезщетение за лишаването на Т.Г.М. за периода
от 01.04.2014 г. до 01.10.2017 г. от ползването на собствените й 7/24 ид.части от съсобствен между страните по делото недвижим имот – Апартамент № 3, находящ се в гр. В., с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед
№ РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, находящо се на ет. 1 в
сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с административен
адрес: област В., община В., гр. В., състоящ се от: две стаи, кухня, килер,
баня-тоалет, входно антре и балкон, със застроена площ от 77.51 кв.м., при граници
по документ за собственост: бул. „***", двор, двор,
стълбище и ап. 2, а съгласно схема на СГКК-Варна при граници: съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: няма,
над обекта: *, заедно с принадлежащото избено помещение с
площ от 16.10
кв.м. и с принадлежащото таванско помещение с площ от 22.94 кв.м., както и
съответстващите ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземления имот, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, както и сума
в размер на 769,54
лева
(седемстотин шестдесет и девет лева и 54 ст.),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главницата от
4494,58 лева за периода от 02.10.2014 г. до 01.10.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 4494,58 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.10.2017 г. до
окончателното й изплащане.
Видно от представената нотариална покана с
рег. № 1744, том 1, акт 72, връчена на Ю.В.Д. на 28.03.2014 г. в 14:05 часа,
последната е поканена от Т.Г.М., в седемдневен срок от получаването на
поканата, да освободи съсобствения имот, или да
заплаща месечно обезщетение за лишаването на съсобственик от правото да ползва
имота в размер на 300 лева по посочена банкова сметка.
В хода на производството е допусната и изготвена
съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че
пазарният наем за процесния имот за периода от 02.10.2017 г. до 01.07.2019 г. е
в размер на 7171 лева, и съответно за 7/24 идеални части от имота – в размер на
2328 лева. Вещото лице е посочило, че обезщетението за забава в размер на
законната лихва за периода от 02.11.2017 г. до 01.07.2019 г. възлиза за целия
имот в размер на 1151,62 лева. Съдът приема, че заключението е компетентно и
обективно изготвено, тъй като вещото лице е съобразило както местоположението
на имота, годината на изглаждане, инфраструктурата на района, в който е
построен, така и състоянието му към момента на оценяване.
В производството са ангажирани доказателствени средства посредством разпита на свидетелите
Р. М. С. и В. Х. К..
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
В производство по предявен на основание чл.
31, ал. 2 от ЗС иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1)
съсобственост върху вещта, 2) ползване на вещта лично от единия съсобственик,
ограничаващо ползването от другия съсобственик, вкл. и чрез допуснати от него
лица на безвъзмездно основание – такова е всяко поведение, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата
им, и 3) писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг
съсобственик – така според Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ОСГК,
ВКС; решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 3204 от 2008 г. на ВКС, II г.
о.; решение № 80 от 24.02.2010 г. по гр. д. № 102 от 2009 г., IV г. о., ВКС и
др. Относно личното ползване на имота е формирана задължителна съдебна практика.
Съгласно посоченото тълкувателно решение, лично ползване по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното
ползване е от значение обстоятелството, че с действията се засягат правата на
другите съсобственици, като им се пречи да ги реализират. Забраната да не се
пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно
упражняване на притежаваното право.
В съдебната практика е изведено, че
ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил
искане да си служи с вещта, което е доведено до знанието на първия и той не е
отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него. Когато един от съсобствениците
упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа
на друг съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от
нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои
нужди или потребности, той ползва лично по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС общата вещ. С посоченото тълкувателно решение е
разяснено също така, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през
което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно
своя дял, но то не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на
дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в
този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Самото
задължение за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от
възможността да ползва общата вещ, което писмено поискване по чл.
31, ал. 2 от ЗС представлява едностранно волеизявление за заплащане
на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но
не и съдържанието. Това писмено поискване е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този
момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата
петгодишна погасителна давност.
В случая от ищцата е отправена писмена покана за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на имота, която
е получена от адресата на 28.03.2014 г. Ирелевантно е, че тази покана е била ползвана като
доказателство по гр.д.№14956/17г. на ВРС по иск с пр.основание чл.31 ал.1 от ЗС
за същия имот. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във
времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. От събраните по
делото гласни доказателства се установява, че ответницата и към момента ползва
имота като не го е освободила и не е предприела действия за предоставяне
ползването му на останалите съсобственици.
От представените писмени доказателства
безспорно се установява, че Т.Г.М. е собственик на 7/24 идеални части от
процесния недвижим имот, а Ю.В.Д. – на 5/12 идеални части.
От събраните гласни доказателства се
установява, че Ю.В.Д. се е настанила да живее в имота след смъртта на майка си
Станка Д. (настъпила на 19.02.2014 г., съгласно представено препис-извлечение
от акт за смърт). Там живее от една
седмица след смъртта на майка й.
Последно преди две седмици /от датата на о.с.з./ свидетелят Славов със живеещата
на семейни начела ищца се опитали да влязат
в апартамента, но не ги пуснали. Ответницата питала “Кой е“ и когато разбрала, казала
да се махат и не ги пуснала. Свидетелят излага, че последно е влизал в
апартамента преди 6 години, непосредствено след смъртта на
майката на ответницата.
Свидетелят
К., съсед на процесното жилище, имащ преки и
непосредствени впечатления от случващото се излага, че ответницата Ю.Д. живее в
него с децата си, като до това жилище друг няма достъп.
Обстоятелството, че ищцата Т.М. е лишена от
достъп до имота, а ответницата Ю.Д. ползва същият са установява от събраните по делото гласни
доказателства.
Неоснователно е възражението на
ответницата, че имотът не е съсобствен между страните
по делото, тъй като е изнесен на
публична продан с влязло в законна сила решение. Собствеността върху процесния
имот ще премине върху трето лице едва след извършване на публична продан и
влизане в сила на постановлението за възлагане. По делото липсват както
твърдения, така и доказателства в тази насока.
Налага се извод за
наличие на материалноправните предпоставки за уважаване на
иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което и следва да се
приеме че претенцията е основателна и следва да бъде
уважена за периода от 02.10.2017 г. до
01.07.2019 г.
Размерът на дължимото обезщетение е
пропусната полза на неползващите съсобственици, която в настоящата хипотеза е
средният пазарен месечен наем за имот със съответно предназначение и състояние.
Следва да бъде присъдена сумата, съответстваща на правата на ищцата в
съсобствеността.
По изложените съображения, се налага извод за основателност на
иска , като да бъде присъдено
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения
имот в претендирания размер от 2328 лв., за периода от 02.10.2017 г. до 01.07.2019 г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съответно се
явява основателен и предявения акцесорен иск за
заплащане на обезщетение за забава, в посочения размер от заключението по ССЕ,
дадено съобразно СТЕ изготвена от Ш. Х., или в размер от 335,90 лв.
/съответната част за ищцата/, обезщетение за забава от падежа на всяко едно
месечно задължение в периода 02.11.2017 г.
до 01.07.2019 г., като искът се отхвърли за горницата над 335,90 лв. до претендираните 350 лв.
С оглед приключване
на производството, следва да се изплати възнаграждение на особения представител
на ответника в размер на 475 лв., от внесения депозит от ищцата.
С оглед изхода
на спора и отправеното искане,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата, съразмерно с уважената част от исковете, направените разноски 176 лв. - д.т. и 475 лв. депозит особен представител, 180лв. за в.л., 800 лв. адв.хонорар
или съразмерно общо сумата от 1622,41 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ответницата разноски не се присъждат поради липса на искане и извършването та наткива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Т.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: ***,
сума в размер на 2328 лева (две хиляди триста
двадесет и осем лева), представляваща
обезщетение за лишаването на Т.Г.М. за периода от 02.10.2017 г. до 01.07.2019
г. от ползването на собствените й 7/24 ид.части
от съсобствен между страните по делото недвижим имот – Апартамент № *, находящ се в гр. В., с
идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед
№ РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, находящо се на ет. * в
сграда № *, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: област В., община В.,
гр. В., състоящ се от: две стаи, кухня, килер, баня-тоалет, входно антре и
балкон, със застроена площ от 77.51 кв.м., при граници по документ за
собственост: бул. „***", двор, двор, стълбище и
ап. *, а съгласно схема на СГКК-Варна при граници: съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: няма, над обекта: ***, заедно с
принадлежащото избено помещение с площ от 16.10 кв.м. и с принадлежащото таванско помещение
с площ от 22.94 кв.м., както и съответстващите ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, както и сума в
размер на 335,90 лева (триста тридесет и пет лева и деветдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, върху
главницата от 2328 лева за
периода периода 02.11.2017 г. до 01.07.2019 г., на основание чл. 86
от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 2328 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля
иска за обезщетение за забава за горницата над 335,90 лв. до претендираните 350 лв.
ОСЪЖДА Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Т.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 1622,41 лв. (хиляда шестстотин двадесет и два лева и четиридесет и една стотинки), представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. П.Н.П. *** в НЗППом.,
възнаграждение в размер на 475 лв.
(четиристотин седемдесет и пет лева) за осъществено процесуално
представителство, в качеството му на особен представител на Ю.В.Д., ЕГН **********, за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: