Р Е Ш Е Н И Е
Номер -434 15.11.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На шестнадесети
октомври, две хиляди и деветнадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 1521 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по повод
исковата молба на А.Х.А. от гр. С.
против В.Н.К. и А.М.К., и двамата
от гр. Б. с правно основание чл.26 и чл.496 от ГПК. Ищецът се легитимира като
цесионер въз основа на договор за цесия
от 27.11.2011 г. с прехвърлител на вземането „Еликон“ ООД въз основа на която
цесия ищецът е придобил качеството на
кредитор на ГУСВ и на суброгиран взискател по
изп.д.№43/2011 и №51/2011г. по описа на ЧСИ Мавродиев и присъединените
изпълнителни дела. Прехвърленото вземане по договора за цесия включва всички
суми по цитираните изпълнителни дела на ЧСИ Мавродиев – сума в размер на 50 000 лв. и сума в размер на 15
000 лв. Прехвърленото вземане е в
патримониума на цесионера ведно с
принадлежностите му - привилегии
и обезпечения, възбрани. Длъжникът – „Държавно предприятие Строителство
и възстановяване“ на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД е надлежно уведомен за извършеното вземане, както и ЧСИ с молба за
конституирането на А.А. като суброгиран
взискател. Същевременно ЧСИ Мавродиев е загубил правоспособност на осн. чл.31
от ЗЧСИ и служебния архив е прехвърлен на основание Заповед на министъра на
правосъдието от 31.05.2012 г. на ЧСИ Бъчваров. С постановление за
възлагане от 28.04.2014 г. от ЧСИ Бъчваров
двамата ответници в режим на СИО са придобили недвижим имот с идентификатор
07079.8.828 и сграда с идентификатор 07079.8.828.1 по силата на влязло в сила
постановление по изп.д.№І557/12 г. Според ищеца ЧСИ е нарушил чл.26 от ЗЗД като не е присъединил кредиторите ползващи се от наложената възбрана в полза на „Еликон“ООД –
за вземанията си по изпълнителните дела на ЧСИ Мавродиев, съответно - и цесионера А., а според ТР №2/13 г. на ОСГТК
на ВКС всички кредитори , в чиято полза
е допуснато обезпечение се считат за присъединени взискатели, независимо
дали обезпечението е наложено в обезпечително или изпълнително производство. По
този начин кредиторът – ищец е бил лишен
от правото му да участва в публичната продан и на основание чл.26 от ЗЗД ищецът
сочи , че това постановление за възлагане се явява нищожно. След указания от страна на съда за уточнение на
иска – страната сочи / л.26 – 27 по делото/,
че първия от исковете е за нищожност на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД –
поради противоречие със закона на
проведената публична продан и
издаденото и влязло в сила
постановление за възлагане в полза на ответниците с даване на указания за
връщане на изпълнителното дело на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия и обявяване на нова публична продан на недвижимия имот като при
условията на евентуалност се предявява и
иск за недействителност на публичната продан
поради нарушение на императивната норма
на чл.496 от ГПК – поради неплащане на
продажната цена на имота. Претендират се разноските по делото. Прилагат
се писмени доказателства по опис. Пред съда представител на страната не се
явява при проведените три открити съдебни заседания.
В законоустановения срок от страна на ответниците В.Н.к. и А.М.К. чрез
процесуален представител – адвокат е депозиран
отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. Предявените искове се
оспорват изцяло. На първо място се сочи , че за ищеца А. липсва правен интерес
от предявяване на иска по чл.26 от ЗЗД , тъй като дори и да се върне имота в патримониума на ГУСВ , то не става ясно по какъв начин ще
рефлектира това в патримониума на ищеца. Липсват доказателства по делото а
извършено уведомяване на ЧСИ относно извършената цесия – твърденията , че и без
да бъде уведомен за извършената цесия
ЧСИ Бъчваров е следвало служебно
да го присъедини като взискател не намира опора в нормативната уредба към
28.04.2014 г. – датата на постановлението за възлагане. Страната с оглед
процесуална икономия прави искане за оставяне на исковата молба без движение ,
за да се укаже на ищеца да представи
доказателства дали притежава претендираното от него право с цел установяване
допустимостта на предявения иск. По
същество предявения иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД се оспорва като неоснователен.
Ответниците оспорват неуточнеността на
претенцията – че всъщност ищеца не сочи каква правна норма
противоречи в случая, сочи се ТР , което не е било факт към момента на постановяване
на постановлението за възлагане. Отделно от това в исковата молба са изложени
неверни и неясни фактически твърдения. Оспорва се твърдението , че уведомлението и договора за цесия били
своевременно депозирани при ЧСИ заедно с молба за конституиране на ищеца като взискател. От изложението не става ясно какво
се е случило с изпълнителните дела на
ЧСИ Мавродиев - №43 и №51 по описа му за
2011 г. Твърди се само , че целия архив на ЧСИ Мавродиев бил предаден на ЧСИ Бъчваров без да се прилагат никакви доказателства в
тази насока. Не става ясно изп.д.№557/12
г. на ЧСИ Б. какво общо има с делата на
ЧСИ Мавродиев , какъв е предмета на това изпълнително дело. И по трите дела първоначален
взискател е бил „Еликон“ ООД. Дори е участвало в разпределението на получените от проданта суми, видно от Решение
№ІІІ-702 от 03.07.2012 г. на БОС. Очевидно е , че „Еликон“ООД е останал
взискател, без да е налице конституиране на ищеца А. като такъв, напротив цедентът „Еликон“ООД е останал взискател ,
дори е получил суми от оспорваната с
исковата молба публична продан. При това
положение ищецът А. би следвало да търси
тези суми от „Еликон“ООД по реда на неоснователното обогатяване, тъй
като към момента на получаването им той не е имал вземане от ГУСВ / с оглед
прехвърлянето с договора за цесия от 27.11.2011 г. Иска по чл.496 от ГПК също
се оспорва като недопустим. Според
ответниците условие за
възможността да се оспори по исков ред
действителността на продажбата е ако възлагането не бъде обжалвано. В
настоящия случай ГУСВ е обжалвал постановлението за възлагане като е било образувано възз. гр.д.№1056/14 г.
по описа на ОС – Бургас , който се е произнесъл , че публичната продан е
законна. При това положение – с оглед разпоредбата на чл.496 ал.3 от ГПК налице
е пречка за разглеждането на този иск,
тъй като възлагането е обжалвано. По
същество – страната сочи , че дори и да
се приеме , че е допустим, искът е неоснователен, тъй като твърдението ,
че ответникът К. не бил внесъл цената на имота е неверно: - в тази насока
страната представя приложение – платежни
нареждания – от 10.02.2014 г. и от 28.04.2014 г. за изплащане пълния размер
на цената по постановлението – 306 011
лв. Поради това се иска на първо място
– исковата молба да бъде оставена без движение като се укаже на ищеца доказване
наличието на правен интерес и в случай, че такъв не бъде доказан – делото да
бъде прекратено. Евентуално – при даване
ход на делото – да се постанови решение , с което изцяло да се
отхвърлят като недоказани и
неоснователни предявените искове като се претендира заплащане на разноските на
ответниците по делото. Направено е особено искане от страна на
ответниците – оспорва се представителната власт на адв. Борислав Златков като
се оспорва подписа на
ищеца А. върху пълномощното като се твърди , че това не е подписът на А..
Прави се искане за личното явяване на
ищеца А. в с.з. за отговаряне на
поставени въпроси – като в случай , че ищецът не се яви – да се открие производство по оспорване
автентичността на подписа н пълномощното, приложено по делото от адв. Златков.
Страната се противопоставя на изискване
на справка за обстоятелствата , които следва да бъдат установени от писмените
доказателства по изпълнителните дела. Прилагат се писмени доказателства по опис
в четири пункта , пълномощни и препис от отговора за ищеца. Пред съда становището
се поддържа от страната чрез процесуален представител – адвокат. Прилагат
се подробни писмени бележки по
съществото на спора.
В срока за произнасяне по делото е постъпила молба с вх.№16 805
от 28.10.2019 г. и от „Еликон“ЕООД по
повод направено от тази страна искане за
привличането й като трето лице – помагач.Отправят се обвинения за тежки
процесуални нарушения към съдията – докладчик.
Настоящият съдебен състав намира , че не
са налице основания за разглеждане и уважаване молбата с вх.№16 805 от
28.10.2019 г. Съдът се е произнесъл с
определение в проведеното съдебно заседание на 03.07.2019 г. по искането на
тази страна за встъпване като трето лице на страната на ищеца. Изрично е
посочено , че определението на съда е обжалваемо с частна жалба пред Апелативен
съд в едноседмичен срок като в този срок
жалба не е постъпила , което се възприема от съда еднопосочно
при такава липса на волеизявление за обжалване. Настоящото искане е
второ поредно и съдът намира същото за недопустимо и неоснователно.
След преценка на доказателствата по
делото , преценени поотделно и в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд
приема за установено следното:
С постановление за възлагане на ЧСИ от
24.07.2014 г. ответникът В.Н.К. в режим
на съпружеска имуществена общност със съпругата си А.М.К. са придобили недвижим
имот с идентификатор №07079.8.828 и сграда с идентификатор 07079.8.828.1, бивша
собственост на „ГУСВ“. Ищецът твърди , че е суброгиран взискател по същото изпълнително дело по договор за цесия
от 27.11.2011 г. като са му прехвърлени вземания от страна на „Еликон“ООД. Прилага
договор за цесия от 27.11.2011 г. – копие, както и копие на уведомление до ДП
„Строителство и възстановяване“ с дата на печата 30.11.2011 г. Твърди се , че
договорът за цесия и уведомлението са
били своевременно депозирани пред ЧСИ с
молба за конституиране на ищеца А. като суброгиран взискател. Въпреки неколкократните призовавания на ищеца по чл.176 от ГПК за
даване на обяснения пред съда и неговото неявяване , както и действията на процесуалните представители –
адв. Златков и адв.Влайков да противодействат по отношение съмненията на съда и
ответната страна по наличието на воля на
ищеца А. за воденето на делото ,
съдът с оглед процесуалните права на тази страна намира , че
видно и от приложените по делото доказателства и липсата на оспорване от
страна на ответника - фактическата
обстановка твърдяна от ищеца отговаря на действителната и намира , че следва да се
приеме за установено: наличието на договор за цесия , че същата е
уведомена на длъжника, че липсва конституиране на цесионера А. като суброгиран взискател по изпълнителното
дело. Всички тези факти обаче не пораждат материално право за ищеца на иск по
чл.26 от ЗЗД , /още повече , че в случая се касае за атакуване по исков ред на властнически акт на съдебния изпълнител каквото е постановлението за възлагане като
същото се приравнява от ищеца на договор
- а такъв договор по смисъла на ЗЗД в
процесния случая няма/. Правата на ищеца, породени от недопускането му като суброгиран взискател в изпълнителното
производство биха могли да бъдат реализирани по пътя на обжалването в рамките на изпълнителното производство.
Неясно защо за настоящия съдебен състав
това не е било сторено. Право на иск по чл.26 от ЗЗД обаче в процесния случай
ищецът А. няма и производството по този иск като недопустимо следва да бъде
прекратено на основание чл.130 от ГПК.
Що се отнася до евентуално предявения иск
по чл.496 ал.3 от ГПК - за
недействителност на публичната продажба поради невнасяне на цената –
налице е право на иск на това основание за страната. Тази хипотеза е
приложима поради неограничеността със
срок във времето. Същата обаче се явява неоснователна и недоказана с оглед
представените от ответната страна доказателства – банков документ находящ се на
л.122 по делото , който документира окончателното плащане на сумата в размер на
297 386 лв. по сметка на ЧСИ Бъчваров
за имот №07079.8.828. Твърденията в
исковата молба за недействителност на продажбата се опровергават от изложеното
в отговора на исковата молба , както и от представеното доказателство –
платежен документ. Този документ не е оспорен във възможния срок от ищцовата
страна и поради това същият следва да
бъде приет, както и доказан факта – че сумата е платена от страна на купувача –ответник по делото. Поради това в тази си част исковата претенция
е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора по делото в полза на ответната страна следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 8448 лв. , в потвърждение на
който разход страната прилага по делото банков документ за платената сума и
фактура. Разхода не е оспорен от ищцовата страна , поради което същият следва
да бъде присъден в размера , в който е посочен от ответника и съобразно приложените документи.
На
основание гореизложеното и на основание чл.130 от ГПК , на основание чл.496
ал.3 от ГПК , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения
от А.Х.А., ЕГН – ********** от гр. С. иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД
против В.Н.К. и А.М.К., съпрузи и двамата от гр.Б. за нищожност на
постановление за възлагане от 28.04.2014 г. на ЧСИ Б., издадено по
изп.д.№557/2012 г. по описа на ЧСИ Бъчваров, с което постановление двамата ответници в режим на
СИО са придобили недвижим имот с идентификатор 07079.8.828 и сграда с
идентификатор 07079.8.828.1 по КККР на гр.Бургас поради противоречие със
закона поради недопустимост на иска.
Решението в тази му част е с характер на определение и може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от
уведомяването му на страните.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Х.А., ЕГН – **********
от гр. С. с правно основание чл.496 ал.3 от ГПК против В.Н.К. и А.М.К. ,
съпрузи и двамата от гр.Б. с който се иска да се признае публичната продан по
изп.д.№557/2012 г. по описа на ЧСИ Б. на
недвижим имот с идентификатор 07079.8.828 и сграда с идентификатор
07079.8.828.1 по КККР на гр.Бургас за
недействителна поради неплащане на продажната цена на имота от купувачите като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ищеца А.Х.А., ЕГН – ********** от гр. С. да заплати на ответниците В.Н.К. и А.М.К. сумата в размер на 8448 / осем хиляди
четиристотин четиридесет и осем/ лв. – направени по делото разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението в тази му част може да
се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: