№ 1528
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100110540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 14011/24.08.2021г., предявена от ВЛ. Н.
Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, против ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. „*******.
Ищецът ВЛ. Н. Н. твърди, че е служител на Специализирания отряд за борба с
тероризма (СОБТ) към МВР.
На 21.06.2019 г., спрямо ищеца било образувано наказателно производство, за
това, че като лице от състава на МВР, на 21.06.2019 г., в гр. София, на бул. „*******“, в
близост до 01 РУ-СДВР, е отвлякъл непълнолетно лице – престъпление по чл. 142, ал.
2, т. 6, вр. ал. 1 НК. През 2019 г., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършване на посоченото престъпление.
С постановление от 23.09.2020 г. по пр. № 13476/2019 г. по описа на Софийска
градска прокуратура, наказателното производство срещу ищеца било прекратено.
Постановлението било връчено на защитника на ищеца в наказателното производство,
на 16.10.2020 г. и като необжалвано влязло в сила на 23.10.2020 г.
Така за периода от 21.06.2019 г. до 23.10.2020 г., ищецът имал качеството на
лице, обвинено в извършване на тежко умишлено престъпление срещу личността,
наказуемо с наказание „Лишаване от свобода“ от 7 до 15 години.
Ищецът твърди, че обвинението в извършено престъпление му е причинило
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх, че незаслужено ще попадне в
1
затвора, че с това живота му свършва, а името и честта му на офицер от специалните
сили ще бъдат завинаги опетнени. Ищецът бил унижен, че името му се свързва с
подобно деяние, променил се драстично личния му живот. Затворил се в себе си,
изгубил всякакво желание за социална активност, обзело го чувство на несигурност, на
притеснение, емоционален срив и трайна апатия. Нямал желание за нищо, имал
чувството, че хората го гледат с укор и го отбягват. На случая бил даден широко
медийно отражение, при това с фрагментарно посочване на отделни елементи от
фактологията и с крайно негативна оценка за ищеца.
Ищецът твърди, че в началния етап на наказателното производство, е бил
задържан под стража и прекарал 12 кошмарни дни в ареста. Чувствал се зле пред сина
си, тежки последици претърпял и в най-близкото си роднинско обкръжение.
Отделно от горното, в хода на разследването, от ищеца били иззети 2 бр.
мобилни телефони - марка „Айфон“ и марка „Верту“. След връщането им, ищецът
установил, че от паметта на телефон „Айфон“ са изтрити над 3000 снимки, които
проследявали израстването на сина на ищеца и които били за него от изключително
значение. Ищецът потърсил специализирана помощ за възстановяването на снимките,
но това се оказала невъзможно.
Ищецът твърди, че спецификата на служебното му правоотношение предполага
участие в специализиране акции, командировки и курсове за обучение. Тезе
компоненти от обхвата на служебната дейност предполагали задължителен достъп до
класифицирана информация. Този достъп, съгласно ЗЗКИ, бил прекъснат за времето на
висящност на наказателното производство, което довело до невъзможност за
извършване на описаната служебна дейност в резултат на което, ищецът претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на служебното му възнаграждение с
380 лева на месец, или за периода от 01.07.2019г. до 31.10. 2020 г., в общ размер на
6080 лева.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати:
сумата от 71 920 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 24.10.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и
сумата от 6080 лева - обезщетение за имуществени вреди, за периода от
01.07.2019г. до 31.10. 2020 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло
исковете с възражението, че са неоснователни. Счита, че ищецът не е представил
надлежни доказателства, от които да се установят безспорно действително претърпени
2
вреди, като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение и воденото
срещу него наказателно производство. Оспорва настъпването на твърдените в исковата
молба неимуществени вреди и счита, че са недоказани.
Обръща внимание на обстоятелството, че в производството по ЗОДОВ на
обезщетение подлежат само вреди, претърпени лично от ищеца, но не и от трети лица.
На следващо място, липсвали доказателства за възпрепятстване на кариерното
развитие на ищеца в системата на МВР, като ответникът счита, че не носи отговорност
за понижаването на трудовото възнаграждение на ищеца, доколкото негов работодател
е МВР, а не Прокуратурата на Република България.
Ответникът твърди, че досъдебното производство е приключило в рамките на
около 1 година, т.е. касае се за кратък и разумен срок, като същото било прекратено от
прокурор още на досъдебна фаза, без да бъде внасян обвинителен акт в съда, което
само по себе си съществено е ограничило негативното въздействие на наказателното
производство спрямо обвиняемото лице.
Ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като сочи, че същото е завишено, не съответства на чл. 52 ЗЗД,
на трайната съдебна практика и на обществено-икономическите условия в страната.
Сочи, че размерът на обезщетението се определя по справедливост, като се преценяват
негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е
упражнено наказателна репресия. В настоящия случай, липсвали доказателства за
пряка причинна връзка между твърдените негативни последици и общото състояние на
ищеца. Изложените в исковата молба обстоятелства не сочели необичайно претърпени
неудобства във връзка с воденото наказателно производство.
Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 6080 лева,
като поддържа, че Прокуратурата няма отношение към намаленото трудово
възнаграждение на ищеца
Съдът приема следното от фактическа страна:
Ищецът ВЛ. Н. Н. е служител на Специализирания отряд за борба с тероризма
(СОБТ) към Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ на МВР. Този факт не се оспорва от ответника, а и се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
На 21.06.2019 г. е било образувано досъдебно производство по сл.д. №
233/2019 г. по описа на СО на СГП, за това, че на 21.06.2019 г., около 17.00 часа, в гр.
София, на бул. „*******“, в близост до 01 РУ-СДВР, е отвлечен Е.В.М., ЕГН:
********** – качен в черен лек автомобил „Рейндж Роувър“, с рег. № ******* и свален
от автомобила на ул. „Парчевич“ при кръстовището с ул. „Ангел Кънчев“, като
деянието е извършено от лице от състава на Министерство на вътрешните работи (л. 1
3
от досъдебното производство)
С постановление от 22.06.2019 г., по ДП № 233/2019 г. по описа на СО-СГП,
пр.пр. № 13476/2019 г. по описа на СГП, ищецът е бил привлечен като обвиняем, за
това, че на 21.06.2019 г., около 17.00 часа, в гр. София, отвлякъл Е.В.М., ЕГН:
**********, като на бул. „*******“, в близост до 01 РУ-СДВР, го принудил със сила да
се качи в лек автомобил „Рейндж Роувър“, с рег. № ******* - хванал Е.М. за ръката,
издърпал го към автомобила и го избутал да седни на задната седалка и около 17.30
часа, на същия ден, го свалил от автомобила в гр. София, на ул. „Парчевич“, в близост
до ул. „Ангел Кънчев“, като деянието е извършено от лице от състава на Министерство
на вътрешните работи - престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 НК (л. 25 от ДП).
На същия ден, на ВЛ. Н. Н. е наложена мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, за срок от 72 часа (л. 26 от ДП).
На 22.06.2019 г., ищецът е разпитан в качеството на обвиняем и е дал подробни
обяснения по случая (л. 27-31).
С определение от 24.06.2019 г. по НЧД № 2631/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, НО, 27 състав, спрямо ВЛ. Н. Н. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ (л. 36 и сл. от ДП).
С определение от 02.07.2019 г. по ВНЧД № 764/2019 г. по описа на Софийски
апелативен съд, НО, определението от 24.06.2019 г. на СГС е отменено, вместо и
вместо него, съдът е постановил, че не взема мярка за неотклонение по отношение на
обвиняемия Н. (л. 45 и сл. от ДП).
С постановление от 23.09.2020 г. на Софийска градска прокуратура, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 242, ал. 1, предл. 1 и чл. 199
НПК, наказателното производство по ДП № 233/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №
13476/2019 г. по описа на СГП е прекратено.
Видно от извършеното отбелязване, постановлението от 23.09.2020 г. е било
връчено на процесуалния представител на ищеца на 16.10.2020 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.С. Е.
и И.С.С..
И двамата свидетели сочат, че са работили заедно с ищеца в Специализирания
отряд за борба с тероризма (СОБТ) и са колеги с ищеца. И двамата свидетели знаят, че
на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление и че е бил
задържан.
Свидетелят Е. сочи, че от това ищецът е претърпял „доста негативи“ в
служебен аспект. Докато бил обвинен, на ищеца бил спрян достъпът до информация и
ищецът не можел да участва в задачите, които колегите му изпълнявали, в
командировки, курсове и др. Свидетелят сочи, че ищецът обичал работата си и се
4
притеснявал дали изобщо ще продължи да работи. Формата му „паднала“, не му се
тренирало. Семейството и приятелката му приели доста тежко случващото се. Ищецът
измислил лъжи за пред детето си, изпратил го при родителите си, които също доста се
притеснявали. Ръководството на поделението започнали да го гледат „с друго око“.
Заради отнетия му допуск до класифицирана информация, ищецът не бил допускан до
обсъждането и планирането на специалните операции. Не можел да участва в
обучителни курсове, не можел да ходи на парашутни лагери, а той бил парашутист.
Колегите му започнали да странят от него.
Свидетелят С. заявява, че работата им е такава, че с ищеца са заедно почти
ежедневно. Делото срещу ищеца се отразило на служебната му дейност, тъй като след
като бил освободен и се върнал на работа, му бил отнет достъпа до класифицирана
информация, което пък довело до намаляване на доходите на ищеца. Променило се
отношението и на ръководния състав към него, започнали да го изолират. Това се
отразило на психичното състояние на ищеца, не бил същия човек. Споделял че е
притеснен, че може да отиде в затвора. Това много му навредило. В личен план също
му се отразило – жена му рухнала, криели детето при родителите му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и отразяващи
непосредствено възприети от тях факти, поради което приема за установено по делото,
че ищецът е търпял посочените в показанията негативни преживявания.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
Отговорността на Прокуратурата на Република България се претендира на
основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 НПК и чл. 52, ал. 3 НПК, съгласно които
прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и
осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство. Следователно Прокуратурата на Република България (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по
предявения иск, тъй като осъществяващо и ръководство и надзор върху разследващите
органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и
върху действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1
НПК).
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление. Следователно, основателността на иска с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предполага кумулативната наличност на следните
5
предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; наказателното производство срещу него да е
прекратено поради това, че деянието не е извършено или че извършеното не
съставлява престъпление; да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени
вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи от
фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. От така
цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно т. 7 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС,
отговорността на правозащитните органи на Държавата в лицето на Прокуратурата се
пораждат и при прекратяване на наказателното производството било защото
извършеното не съставлява престъпление, било защото обвинението е недоказано.
В настоящия случай, по делото се установи, че с постановление за привличане
на обвиняем по ДП № 233/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 13476/2019 г. по
описа на СГП, на 22.06.2019 г., ВЛ. Н. Н. е бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 НК (л. 25 от ДП).
Безспорно се установи също така, че с постановление от 23.09.2020 г. на
прокурор от СГП, наказателното производство по ДП № 233/2019 г. по описа на СО-
СГП, пр.пр. № 13476/2019 г. по описа на СГП, е било прекратено на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 242, ал. 1, предл. 1 и чл. 199 НПК.
Разпоредбата на чл. 242 и сл. НПК уреждат правомощията на прокурора след
завършване на разследването. Съгласно чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, прокурорът прекратява
наказателното производство, в случаите на чл. 24, ал. 1 и 6. Видно и от мотивите на
самото постановление, досъдебното производство е прекратено, на две конкуриращи се
основание – по чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК – поради липса на съставомерност от обективна
и субективна страна и по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – недоказаност на обвинението,
което съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето.
При това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-
6
горе предпоставки за уважаване на исковете чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде
ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието на
причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в
престъпление, което не е извършено от ищецът.
Относно иска за присъждане на сумата от 71 920 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди:
Съдът приема, че от събраните по делото гласни доказателства се установи, че
провежданото наказателно производство срещу ищеца му се е отразило
неблагоприятно. Това се установява от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на двамата свидетели.
Съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката на
обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират и от естеството на
упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от
22.06.2019 г. до 23.09.2020 г., т.е. от привличането на ищеца към наказателна
отговорност (от който момент е налице „обвинение в извършване на престъпление“)
до прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, последният е имал
неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди,
подлежащи на репариране от държавата.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй
като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). С решение
№ 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280,
ал.1, т.1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009г., е прието, че доказването на релевантните за спора
факти е съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени към
разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са фактите от обективната
действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на
опитните правила - такива на житейския опит, на отделни професии или клонове на
науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без
необходимостта от гласни или писмени доказателства, посредством един логически
извод се разкриват явления от действителността. Ето защо, при наличие на едно
прекратено наказателно производство, без съмнение за него са произтекли
неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което
ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на
своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен
еквивалент, както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
7
1091/2009 г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр. решение от 02.02. 2006г. на
Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, по делото Й. срещу България
(Iovchev v. Bulgaria), образувано по жалба № 41211/98г., в което е посочено, че имайки
предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този подход - да се изискват
отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя,
изглежда необосновано формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на
този на жалбоподателя, където фактите не могат да бъдат обективно, външно доказани
… да бъдат отхвърляни като неоснователни.
Съдът приема, че при определяне на размер на дължимото обезщетение следва
да се вземе и задържането на ищеца от 22.06.2019 г. до 02.07.2019 г. Независимо дали
се касае за задържане за срок до 24 часа по ЗМВР от полицейски орган, до такова за 72
часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем пред съд или
за наложена от съда мярка за неотклонение „Задържане под стража“, при
неоснователност на обвинението причинените в резултат на незаконното задържане
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Размерът на обезщетението за вредите от незаконно задържане се включва в общия
размер на дължимото обезщетение, съгласно приетото в т. 13 от ТР №3 на ВКС по
тълк. д. №3/2004 г. на ОСГК (в този смисъл и решение №95/08.05.2011 г. по гр. д.
№849/2010 г., ІІІ г.о., ВКС).
С оглед на горното искът е доказан по основание по отношение на
неимуществените вреди, които съдът установи, че ищецът е търпял във връзка с
образуваното срещу него наказателно производство, а именно: негативни емоции,
притеснение, тревога. Възраженията на ответника за липсата на връзка между
обвинението против ищеца и претърпените от него неимуществени вреди са
неоснователни.
При това положение съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените вследствие
на незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди и в
полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане
и поддържане на обвинение за престъпление, производството по което е било
прекратено поради несъставомерност и недоказаност на обвинението.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът намира следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим предвид
§1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва
„съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има ефекта
на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
8
вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за
справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните обстоятелства,
включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и др. Т.е.
критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България.
Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените
неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата
продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени,
ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение (решение №
532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014 г. по
гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г.,
IV г. о., ВКС, е подчертано, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на
чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди
следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по
себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и
източник на обогатяване за пострадалия. В решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. №
1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в цитираните в него решения на ВКС) е прието, че при
исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
9
продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази, че процесното
наказателно производство е продължило 15 месеца (от 22.06.2019 г. до 23.09.2020 г.),
че производството е образувано срещу ищеца за тежко престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 7 до 15 години, мерките за
процесуална принуда спрямо ищеца – задържане от 22.06.2019 г. до 02.07.2019 г., и
цялостното отражението, което всичко това е имало върху живота на ищеца.
Съдът съобрази още и възрастта на ВЛ. Н. Н. към момента на образуване на
досъдебното производство – 41 г., в която възраст човек е трудоспособен и социално
активен, както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение за
такъв тип престъпление естествено води до накърняване честта и доброто име на
личността, като последиците на това отзвучават дълго. В същото време не е
установено по наказателното производство да са извършвани много на брой и/или
интензивни процесуално– следствени действия.
При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 10 000 лева. Следва да се отбележи, че размерът на
обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва
освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че
сумата от 10 000 лева в пълна степен отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира за
справедливо обезщетение в размер на 10 000 лева, до който предявеният иск е
основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер от 71 920 лева, искът
е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Умата е дължива ведно със
законната лихва, считано от 24.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Относно иска за присъждане на сумата от 6080 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, за периода от 01.07.2019г. до
31.10. 2020 г.:
Както беше посочено, по делото се установи, че са налице първите две от
предпоставките за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
За да бъде ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде
10
установено наличието на причинна връзка между имуществените вреди, чието
обезщетяване се претендира и обвинението в престъпление, което не е извършено от
ищецът.
В т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г по т.д № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. В решение № 54/13.06.2017 г. по гр.д
№ 2755/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че пропуснатата полза също подлежи на
обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който не
се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е случайна, а
закономерна последица от установените по делото обстоятелства (решение № 73/2017г
по гр.д № гр. д. № 3728/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО), да е обективно, а не само субективно
очакван като увеличение на имуществото и получаването му при нормални
обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите по чл. 2
ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода да е реално и сигурно (решение №
156/29.11.2010 г. по т.д. № 142/2010г.), като свързано с конкретните обстоятелства.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за
настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в
процеса. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда,
това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на общо логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Съгласно разясненията в ТР № 3/12.12.2012
г. на ОСГТК на ВКС, установяването на пропуснатата полза при договор се основава
на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало,
ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му
към момента на неизпълнението. Когато пропусната полза се основава на очаквано
получаване на възнаграждение по изпълнен договор, от значение са причините за
неизпълнението и дали същото е било осуетено от незаконните действия и актове на
органите по чл. 2 ЗОДОВ. Сигурност при установяването на пропусната полза ще има
ако от обстоятелствата преди тази намеса не следва извод за друга пречка пред
изпълнението , предвид поведението на страните по договора, волята им, нормалното
развитие на договорните отношения и добросъвестността.
В настоящия случай, от показанията на свидетите Е. и С. и от представените по
делото служебни бележки, се установява, че поради повдигнатото обвинение на ищеца
е бил отнет допуска му до класифицирана информация, което е препятствало участието
на ищеца в обучения, курсове и специални операции. Видно от удостоверението от ГД
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, получаваното от ищеца,
през периода от 01.07.2019г. до 31.10. 2020 г., брутно, респ. и нетно възнаграждение, е
11
намаляло, като съдът приема, че това намаление е в резултат именно на липсата на
допуск на ищеца до класифицирана информация, отнет поради повдигнатото
обвинение. Така за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2020 г., поради образуваното
наказателно производство срещу ищеца, последният е пропуснал да реализира приход,
изразяващ се в неполучено възнаграждение, чиито размер, съдът определя по реда на
чл. 162 ГПК, на 6080 лева. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло. Сумата е
дължима, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.
София, бул. „*******, да заплати на ВЛ. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ул. „*******, както следва:
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 10 000 лева – главница,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца от
незаконното му обвинение в извършване на престъпление по ДП № 233/2019 г. по
описа на СО-СГП, пр.пр. № 13476/2019 г. по описа на СГП, ведно със законната
лихва, считано от 24.10.2020 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 6080 лева – главница,
представляваща обезщетение за имуществените вреди, за периода от 01.07.2019г.
до 31.10.2020 г., претърпени от ищеца от незаконното му обвинение в
извършване на престъпление по ДП № 233/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №
13476/2019 г. по описа на СГП, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2021
г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от
71 920 лева, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12