Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Ихтиман, 20.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 20.04.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя
Борисова като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
9 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Ц.С. против Наказателно постановление № 20-1184-000480
от 27.10.2020 г. на началника на РУ на МВР – Костенец, с
което за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2
от ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
В жалбата и в съдебно заседание се претендира отмяна на наказателното
постановление при подробно изложени съображения.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана по същество е основателна.
Свидетелят И. в
качеството на младши автоконтрольор към РУ - Костенец съставил срещу
жалбоподателката Акт № 778576 от 04.10.2020 г. за установяване на
административно нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 04.10.2020
г. в гр. Костенец на ул. „Търговска“, като водач на л.а. марка „Ауди“, модел
„А3“ с рег. № М3006ВР около 12.35 часа
извършва нарушение като не пропуска преминаващи пешеходци, стъпили на
пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак Д/17/.
Въз основа на
АУАН за това, че в 14.01 часа на 04.10.2020 г. в гр. Костенец, в 12.35 часа в
гр. Костенец, при същото фактическо описание на деянието, е издадено Наказателно постановление № 20-1184-000480 от
27.10.2020 г. на началника на РУ на МВР – Костенец, с което за нарушение на чл.
119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателката
е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
При издаването
на акта е допуснато съществено нарушение на правилата на чл. 42, т. 3 ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
На първо място
е допусната неяснота относно времето на извършване на деянието. В АУАН е
посочено, че то е извършено в 12.35 часа. В НП е посочено, в 14.01 часа и в
12.35 часа. Констатираното противоречие на представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила доколкото не може да бъде направен
еднозначен извод дали жалбоподателката е наказана за нарушение, извършено в
12.35 часа, така както е посочено в АУАН и на едно място в НП или в 14.01 часа,
както е посочено в началото на наказателното постановление. По този начин е
ограничено правото ѝ на защита, тъй като същата не може да организира
адекватно защитата си.
На второ
място, липсва точно описание на мястото на извършване на нарушението. В случая
посочване като място на извършване на нарушението, ул. „Търговска“ в гр.
Костенец не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това е така, защото видно от представената
схема на знаковата сигнализация в ул. „Търговска“ са разположени 3 броя пешеходни
пътеки, обозначени със знак Д17, които са с малко отстояние една от друга. От
представените от процесуалния представител на жалбоподателката веществени
доказателства снимки се установява, че към момента на деянието една от
пешеходните пътеки с поставена изкуствена неравност е била с изтрита
маркировка, имало е множество паркирани автомобили на пътното платно, а знакът
Д17 е разположен към тротоара, т.е. с видим за пешеходците, но не и за водачите
при управление на МПС. По този начин тя е била практически невъзможна за
възприемане от водача. От показанията на свид. П. се установява, че
жалбоподателката при управление на автомобила си е преминала две пешеходни
пътеки – с изкуствена неравност и след преминаване на втората, разположена на
кръстовището на ул. „Търговска“ с ул. „Белмекен“, била спряна от полицейските
служители, но не ѝ било обяснено от полицейските служители на коя от
двете жалбоподателката е осъществила деянието, като не е пропуснала пешеходец.
При
установената съвкупност от обстоятелства неиндивидуализирането на пешеходната
пътека, на която е осъществено нарушението е било от съществено значение за
законосъобразно развитие на производството. Като не е направено е допуснато
съществено процесуално нарушение, защото жалбоподателката е лишена от
възможност да разбере къде конкретно се твърди, че е извършила нарушени и по
този начин и да е възможност да обори твърденията в АУАН и НП. Недопустимо е
неизпълнението на законовите задължения на актосъставителя и АНО да бъде
преодолявано чрез разпит на свидетели и събиране на допълнителни доказателства
за първи път пред въззивния съд, тъй като по този начин наказаният е поставен в
ситуация на процесуална изненада.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила са
съществени, поради което наказателното постановление подлежи на отмяна.
Искането на процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА е
неоснователно, тъй като по делото липсват доказателства същият да е упълномощен
на посоченото основание. Или казано с други думи твърденията, изложени в
съдебно заседание, не са подкрепени с доказателства, доколкото в представеното
пълномощно или друг писмен документ липсва отбелязване, че защитата е
предоставена безплатно на основание чл. 38, ал. 3, 3 от ЗА.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-1184-000480 от
27.10.2020 г. на началника на РУ на МВР – Костенец.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София
област в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: