№ 2093
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110111111 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Й. П. М.,
искова молба против „Б.П.“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ с искане да се
постанови решение, с което ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 70 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.01.2020 г.
до окончателно изплащане и сумата от 37,70 лева, представляваща обезщетение за
имуществени /заплатени потребителски такси / вреди във връзка с лечението, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно плащане на
сумата.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
страните се намират в трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор
на 13.08.1996 г., по силата на който, е заемала длъжността „чистач“. При изпълнение
на трудовите си задължения на 15.01.2020 г. около 09:30 ч. претърпяла трудова
злополука пред стаята на „Митническо обслужване“ в Български разменно-
сортировъчен център в гр. София, където било обичайното и стационарното работно
място на ищцата. Твърди, че е пострадала докато носи тежка кофа с вода и парцал и
закачила чувал, в който се спънала и паднала по лице. В резултат на падането получила
контузия на главата, фрактура на горния край на раменната кост на лява ръка и
фрактура на капачката на коляното на долен десен крайник. Сочи, че вследствие на
счупването на раменната кост на лявата ръка е претърпяла операция, удостоверена с
описан в Епикриза от УМБАЛ „Св. Анна“ оперативен протокол № 118/17.01.2020 г.
Междувременно претърпяла и друга операция на капачката на коляното на десния
крак, удостоверена с описан в Епикриза от УМБАЛ „Св. Анна“ оперативен протокол
№ 128/17.01.2020 г. Твърди, че в хода на лечението се е развило усложнение, като след
махане на оперативно поставената пластина в коляното на десния крак, болката
продължила, а отокът на коляното не спадал. Поддържа, че след травмата е било
констатирано ограничение в обема на движението на дясна колянна става. Сочи, че с
експертно решение № 4469 на ТЕЛК от 09.12.2020 г. е определена 10 % трайно
1
намалена работоспособност за срок от три години, което експертно решение било
потвърдено с последвали такива, съответно с номера № 1215/19.03.2021 г., №
2121/28.05.2021 г. и № 3303/02.2021 г. Излага, че вследствие на оперативни
интервенции има останал загрозяващ белег на крака в размер на около 6 см., както и на
лявото рамо. Твърди, че е била в болничен до 19.03.2021 г., като затруднението при
движението и болките не били напълно отшумели и към настоящия момент. С
разпореждане № 29190 от 27.01.2020 г. на НОИ, ТП София град, декларираната
злополука била приета за трудова. Сочи, че след инцидента не е могла да мигне
няколко денонощия поради силни болки, както и че след претърпените операции
лекарите й обяснили, че поради естеството на травмите болката ще се усеща
продължително време. Твърди и че проявилите се усложнения ограничили движението
на десния крак и затруднили самостоятелното й придвижване, не можела да се
обслужва самостоятелно поради затруднено движение на лявата ръка. Поддържа, че
лечението е продължило 14 месеца, като и към настоящ момент не била напълно
възстановена. В заключение излага, че травмите се намират в пряка и непосредствена
връзка с трудовата злополука и същите се квалифицирали като една лека и две
сравнително тежки средни телесни повреди. Твърди, че на 11.11.2021 г. е депозирала
пред ответното дружество претенция за определяне и изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на претърпяна трудова злополука, но до
момента не получила официално становище от работодателя. Претендира и разходи за
потребителски такси във връзка с лечението в общ размер на 37,70 лева. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва претенцията в размер на 70 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди. Ответникът твърди, че след настъпване на злополуката на
15.01.2020 г., ответното дружество е предприело необходимите действия за заплащане
на предстоящото и неотложно лечение в МБАЛ „Света Анна“ София АД, като била
изплатена сумата от 2 726,00 лева съгласно препис – извлечение на протокол №
05/21.07.2020 г. на комисия за обсъждане на постъпилите заявление за изплащане на
парични помощи на работниците и служителите на „Б.П.“ ЕАД, което плащане
покривало стойността на оперативната интервенция. Сочи, че съгласно заповед № РД-
10-273/04.08.2020 г. на директора на дирекция „УЧРАДС“ в „Б.П.“ ЕАД във връзка с
препис – извлечение на протокол № 05/21.07.2020 г. на комисия за обсъждане на
постъпилите заявления за изплащане на парични помощи на работниците и
служителите на „Б.П.“ ЕАД, на ищцата била изплатена парична помощ в размер на 285
лева за закупени от нея лекарствени средства и консумативи за лечението. Съгласно
заповед № РД-10-500/07.12.2020 г. на директора на дирекция „УЧРАДС“ в „Б.П.“ ЕАД
във връзка с препис извлечение на протокол № 10/27.11.2020 г. на комисия за
обсъждане на постъпилите заявления за изплащане на парични помощи на работниците
и служителите на „Б.П.“ ЕАД, на ищцата била изплатена парична помощ в размер на
1235,25 лева за временна неработоспособност, вследствие на претърпяна трудова
злополука. Излага, че е изпълнил надлежно всички задължения по отношение на
изплащането на ищцата на парични помощи за претърпените имуществени вреди,
които били в общ размер на 4 246,25 лева. Сочи, че с писмо с рег. № 95-А-212-
1/07.03.2021 г. е отговорил на ищцата, че претенцията се явява неоснователна и че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Счита,
че претенцията на ищцата за неимуществени вреди е многократно и необосновано
завишена. Развива съображения в насока, че фактическият състав по чл. 200, ал. 1 КТ
не е осъществен, т.к. на ищцата е определена 10 % трайно намалена работоспособност.
Поддържа и че на ищцата е направен инструктаж по безопасност и здраве при работа
съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с оглед на
което твърди, че ищцата е била запозната с правилата за безопасност при извършване
2
на вменените й задължения с длъжностната й характеристика. Сочи и че ищцата се е
подписала в книгата за периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа за
2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., но въпреки това същата нарушила установеното в
разпоредбата на чл. 33 ЗЗБУТ задължение. Излага, че след настъпване на трудовата
злополука е направен извънреден инструктаж. Счита, че ищцата с поведението си е
допринесла за настъпилата на 15.01.2020 г. трудова злополука, допускайки при
изпълнение на задълженията си „груба небрежност“. Моли съда да отхвърли
предявените искове, алтернативно да намали размера на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ с искане да се постанови решение, с което ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 15.01.2020 г. до окончателно изплащане и
сумата от 37,70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплатени
потребителски такси / във връзка с лечението, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.
За да е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ следва да са налице следните
юридически факти, а именно - да е съществувало валидно трудово правоотношение
между страните по делото, да е настъпила трудова злополука, професионално
заболяване или смърт, претърпени от работника в срока на действие на трудовото
правоотношение, състояние на временна неработоспособност или трайно намалена
работоспособност, или смърт, наличие на причинно-следствена връзка между
състоянието на временна нетрудоспособност, трайната неработоспособност или смърт
и трудовата злополука, вреда - имуществена или неимуществена и причинно-
следствена връзка между трудовата злополука, професионалното заболяване или
настъпилата смърт и вредата.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираното обезщетение, както и възражението си за съпричиняване, а
именно, че ищцата е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като е
допуснала „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите си задължения.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че страните са
се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов
договор на 13.08.1996 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „чистач“, че
при изпълнение на служебни задължения на 15.01.2020г., Й. М. е претърпял злополука,
при която е получила фрактура на горния край на раменната кост на лява ръка и
фрактура на капачката на коляното на долен десен крайник, която е приета за трудова
3
по надлежния ред.
Наличието на трудови правоотношения между страните намира опора в
приобщените по делото писмени доказателства, в частност приложените на л. 8 и л. 9
копия на трудов договор и допълнително споразумение към трудов договор.
Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ "трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт". В ал. 2 на същата правна норма са посочени случаите,
които са приравнени на трудова злополука. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване компетентния орган, който приема или не приема една
злополука за трудова е длъжностното лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Това лице следва
въз основа на документите в досието с разпореждане да се произнесе в 7-дневен срок
от декларирането. Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по
реда на чл. 117 КСО.
В процесния случай от приложеното на л. 9 копие на Разпореждане
№29190/27.01.2020г., издадено от длъжностно лице на НОИ ТД – София град, се
установява, че декларираната от работодателя злополука /копие декларация л. 10/
претърпяна на 15.01.2020г. от ищцата Й. М. е приета за трудова такава по смисъла на
чл. 55 КСО.
Процесното увреждането е причинило неработоспособност на ищеца – в случая
временна неработоспособност, видно от представените доказателства и заключението
на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-медицинска експертиза.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение, че обезщетението следва да бъде намалено на основание чл. 201, ал. 2 КТ.
Съгласно цитираната материалноправна разпоредба отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал „груба небрежност“.
Отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на чл. 201, ал. 2
КТ само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност /съзнавана непредпазливост/,
т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя
правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на
притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се
предполага. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия,
довело до осъществяването на грубата небрежност от негова страна като елемент от
неговото виновно действие. За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са
налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, като
доказателствената тежест е на работодателя, извършването на такива действия от
страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното
настъпване. Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на
предположение / в този смисъл Решение № 719 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2898/2008 г., I г. о., ГК /.
В случая твърденията на ответника, че при осъществяване на възложените й
трудови функции ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 33 от ЗЗБУТ / Закона за
здравословни и безопасни условия на труд / и вменените й задължения съгласно
трудовата й характеристика останаха недоказани, доколкото от страна на „Б.П.“ на
първо място не бяха ангажирани каквито и да било доказателства в тази насока, на
4
следващо място настоящият съдебен състав намира, че извод за проява на „груба
небрежност“ от страна на ищеца не може да бъде изведен и от приобщените по делото
доказателства.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следното.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали
от деянието. Съгласно Раздел II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.
От заключенията на вещото лице по основната и допълнителна съдебно-
медицински експертизи се установява, че Й. М. е претърпяла травматичните
увреждания вследствие на претърпяната трудова злополука изразяващи се в счупване
на лявата мишнична кост в горната и трета и счупване на капачката на дясната
колянна става, като видно от заключението на експерта процесните телесни
увреждания са в причинна връзка с трудовата злополука. Не е спорно по делото, че
след инцидента М. е била хоспитализирана по спешност в болница „Света Анна“, като
от заключението на вещото лице става ясно, че след извършване на необходимите
прегледи, образни изследвания и консултации е проведено оперативно лечение,
изразяващо се в открито наместване на счупванията и фиксиране на фрагментите на
лявата мишнична кост с плака и винтове и фиксиране на фрагментите на дясната
капачка на коляното с два серклажа. От становище на експерта става ясно, че ищцата е
била с обездвижваща превръзка на лявата раменна става за един месец и обездвижваща
шина на дясната колянна става за 45 дни, като през този период същата е имала
затруднения в хигиено-битовото си самообслужване. От заключението на експерта се
установява, че от оперативното лечение на дясната капачка на коляното е останал
надлъжен оперативен белег.
От допълнителното заключение на вещото лице, изготвено след личен преглед
на ищцата и при съобразяване на допълнително ангажирани писмени доказателства се
установява, че на 01.02.2021г. ищцата е постъпила в болница за нова оперативна
интервенция, свързана с отстраняване на металната остеосинтеза от дясната колянна
става. На 26.07.2021г., М. отново постъпва в болница за отстраняване на металната
остеосинтеза от лявата мишнична кост. На 14.04.2022г., е извършен преглед от отропед
– травматолог с описани болки лява раменна и дясна колянна става с ограничен обем
движение.
На 18.11.2022г. е извършен личен преглед на ищцата от вещото лице, при който
експертът е установил наличието на дъговиден белег по предновъншната страна на
лява раменна става с дължина от 11 см., хипотрофия на мускулатурата под белега,
ограничен обем в движението на лявата ръка в областта на раменната става, при
повдигане на ръката настрани и нагоре от 90 градуса, при норма 180 градуса, надлъжен
дъговиден белег с дължина 13 см, ограничен обем движение на дясната колянна става
при свИ.е от 90 градуса при норма от 130 градуса.
Съдът кредитира заключенията на експерта, доколкото същите са изготвени от
лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, като кореспондират,
както с приобщените по делото медицински документи, така и с показанията на
разпитаните свидетели. По време на разпита на свидетеля П.К. /живее с ищцата на
съпружески начала/ същият заяви, че след инцидента М. е имала болки в областта на
коляното и рамото, като към настоящия момент продължава да изпитва болки, че не
5
може да изпълнява рутинни ежедневни дейности, поради болки в рамото, както и че
има затруднения при ходенето. В тази насока са и показанията на другия разпитан по
делото свидетел А.А., който посочи, че ищцата е претърпяла трудова злополука, като
не помни точно на която дата, но като излязъл от неговия кабинет видял М. паднала на
земята, като при опита да я вдигне тя викала от болка и имала кръв по главата.
Свидетелят посочи, че след инцидента ищцата е отсъствала от работа за период повече
от една година. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като
последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал.
По изложената аргументация, настоящият съдебен състав като съобрази, че М. в
началната фаза на възстановителния период е била с обездвижваща шина на дясната
колянна става за период от 45 дни, което неминуемо е ограничило възможността й за
самостоятелно придвижване, че е била с обездвижваща превръзка на лявата раменна
става за период от 1 месец, че при извършения личен преглед от вещото лице се
установява ограничение в движението и на коляното и на рамото, че във връзка с
процесната трудова злополука е претърпяла четири оперативни интервенции, две при
първоначалното констатиране на телесните увреждания и други две за отстраняване на
металната остеосинтеза от дясната колянна става и за отстраняване на металната
остеосинтеза от лявата мишнична кост, че вследствие оперативните интервенции са
останали два белега с дължина 13 и 11 см, както и че при изслушването на вещото лице
в проведеното на 27.01.2023г. открито съдебно заседание експертът заяви, че травмите
/ограниченото движение на коляното и рамото / не са в тенденция да се възстановят
напълно, а ще останат и занапред и при съобразяване обстоятелството, че ищцата е
била в отпуск по болест за период по-дълъг от една година, намира че адекватният
размер на обезщетението за неимуществени вреди е 42 700.00лв. При определяне
размера на същото съдът взе предвид и социално икономическите условия в страната,
размера на минималната работна заплата, която към датата на настъпване на трудовата
злополука е в размер на 610.00лв., респективно обезщетение в размер на 70 минимални
работни заплати би репарирало претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В обобщение следва извода, че претенцията за неимуществени вреди се явява
частично основателна за сумата от 42 700.00лв., като над уважената част до
максимално претендирания размер от 70.000лв. или за разликата от 27 300.00лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че
в случая не е осъществен фактическият състав на чл. 200, ал. 1 КТ, доколкото на
ищцата не е призната трайна намалена работоспособност 50 или над 50 на сто, а е
определена такава в размер на 10%.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ „За вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина
за настъпването им.“
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в
решение № 323 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 483/09 г.; решение № 521 от 23.06.2010 г. по
гр. д. № 550/2010 г.; решение № 128 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 268/09 г., решение №
286 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 69/2009 г. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК за
уеднаквяване практиката на съдилищата, работодателят дължи обезщетение за вреди
от трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайна
нетрудоспособност както над 50%, така и под този процент , по който въпрос не е
имало колебание в съдебната практика до изменението на чл. 200, ал. 1 КТ през 2004 г.
(§ 26 от ЗИД КТ, ДВ бр. 52/2004 г.). С изменението на чл. 200, ал. 1 КТ от 2004 г.,
извършено с цел уеднаквяване на терминологията на КТ с възприетата от КСО и
6
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове, терминът "инвалидност"
е заменен с "трайна неработоспособност над 50 %". Двата термина са смислово
идентични, поради което не се променя режима на отговорността на работодателя,
който следва винаги да е съобразен с общия принцип за обезвреда при непозволено
увреждане, залегнал в чл. 200, ал. 1 КТ, изискващ пострадалият работник да бъде
обезщетен пълно / в този смисъл Решение № 150 от 16.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1936/2009 г., IV г. о., ГК/.
В обобщение следва извода, че работодателят отговаря имуществено за пълното
обезвреждане на настъпили в резултат на професионално заболяване вреди,
независимо от определения от медицинските органи процент трайна
неработоспособност.
Ирелевантни за определяне размера на неимуществените вреди са и изплатените
от ответника суми в общ размер на 4 246.25лв., доколкото от приложените към
отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че същите са
относими към евентуално претендирано обезщетение за имуществени вреди,
доколкото тази сума е изплатена на ищцата във връзка с разходи, свързани с лечението
й.
По отношение на претенцията за имуществени вреди.
Претенцията за имуществени вреди е заявена за сумата от 37,70 лева -
/заплатени потребителски такси /. От приложените на л. 41 – 43 по делото копия на
фактури се установи, че ищцата е сторила разходи за потребителски такси в
претендирания размер, като видно от отразяването във фактурите сумите са заплатени
в брой, респективно претенцията се явява изцяло основателна.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че процесните 37.70лв. не
попадат в изплатените от ответника на М. 4246.25лв., доколкото същите са изплатени
за разходи за лечение, различни от процесните потребителски такси. Този извод
намира опора в приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
От приложеното на л. 55 копие на препис – извлечение от протокол № 05/2020г. и
копие на платежен документ се установява, че 285.00лв. – са изплатени на ищцата за
закупени лекарства и закупен консуматив за ортопедично лечение, а 2 726.00лв. за
закупени консумативи и заключваща плака за проксимален хумерус.
От приложеното на л. 59 копие на Заповед № РД – 10- 500/07.12.2020г.,
приложеното на л. 60 копие на Препис – извлечение от протокол № 10/2020г. и
приложеното на л. 61 копие на фиш за заплата се установява, че останалата част от
сумата или 1235.25лв. са заплатени за лекарства по социална програма.
В обобщение следва извода, че претендираните от ищеца и сторени разноски в
размер на 37.70лв. за потребителски такси не са възстановени от работодателя на
ищцата.
По искането за присъждане на законна лихва от датата на увреждането до
окончателно изплащане на сумите.
Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената
отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на
работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за
забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на
настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими
са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от
трудова злополука /виж и решение № 5 от 02.02.1995 г. по гр. д. № 565/1994 г. на IV на
ВС/. С оглед изложеното следва да се присъди лихва за забава върху определените
7
обезщетения за периода от датата на настъпване на трудовата злополука 15.01.2020г.
до окончателно изплащане на сумите.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер 70037.70лв. Уважената част е в
размер на 42737.70лв., респективно отхвърлената част е в размер на 27300.00лв., като
при това съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00лв.
– договор л. 91 по делото, като в договора е отразено, че сумата е заплатена в брой,
респективно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013г. на ВКС, в тази
част договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
с оглед уважената част на исковете в размер на 915.31лв.
На ответника следва да се признаят разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200.00лв., като при определяне размера на обезщетението съдът съобрази
обстоятелството, че в проведеното последно открито съдебно заседание представител
на „Б.П.“ не присъства. С оглед отхвърлената част на претенциите, на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
77.95лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 2246.17лв., от които
1758.00лв – дължимата се държавна такса с оглед уважената част на исковите
претенции и 488.17лв. – платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице
по СМЕ, съгласно уважената част на претенцията.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
/АДРЕС/, да заплати на Й. П. М., ЕГН **********, с адрес: /АДРЕС/, на основание
чл. 200, ал. 1 КТ, сумите както следва: 42700.00лв. – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова
злополука, настъпила на 15.01.2020г., около 09.30часа в гр. София, сградата на
„Български разменно – сортировъчен център“ и 37.70лв. – обезщетение за
имуществени вреди - заплатени потребителски такси / по фактура №
**********/01.03.2021г., фактура № **********/04.02.2021г. и фактура №
**********/29.07.2021г./, ведно със законна лихва върху присъдените обезщетения от
датата на настъпване на увреждането – 15.01.2020г. до окончателно изплащане на
сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди, в частта, за сумата от 27
300.00лв. / разликата над уважената част до максимално претендирания размер /,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Й. П. М., ЕГН **********, сумата от 915.31лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Й. П. М. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 77.95лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 2246.17лв., от които
8
1758.00лв – дължимата се държавна такса с оглед уважената част на исковите
претенции и 488.17лв. – платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице
по СМЕ, съгласно уважената част на претенцията.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9