О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………..2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
Като
разгледа докладваното т.дело №192/2020г. по описа на съда и взе предвид извършената размяна, намира
следното:
Производството е по реда на глава XXXII от
ГПК /Търговски спорове/.
Производството
е образувано по искова молба на „ТУИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, град
Варна 9002, район „Приморски", бул.„Ген.
Колев"№113, ет.10, представлявано от управителя си А.Д.Д, действащо чрез
упълномощения адв.Б.Н.Б., със съдебен адрес за
връчване на съобщения и призовки: ***, офис сграда „***, срещу двама ответници
- „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, гр.Варна
9000, район „Приморски", ул. „Първа" №22,
представлявано от управителя и ликвидатор В Р К, ЕГН ********** и „МПК Инвестмънт"ЕООД,
ЕИК *********, град Варна 9000, ул. „Княз Борис
I" № 296, представлявано от управителя М П К, ЕГН **********, с която са
предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД (главен иск) и чл.135, ал.1 ЗЗД (евентуален иск), както и иск по чл.401, изр. 2 ГПК.
В молбата ищецът „ТУИ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД оспорва действителността на Договор
за продажба на търговско предприятие, сключен
на 31.07.2019г. между първия
ответник „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД, ЕИК ********* („ОЦЕ") и
втория ответник „МПК Инвестмънт" ЕООД, ЕИК ********* („МПК"), вписан
в Търговския регистър на 08.08.2019г. под рег.№20190808091905 („Договор за
продажба на търговското предприятие") като иска заличаване на вписването
на прехвърлянето по партидата на ОЦЕ в Търговскирегистър, както и в качеството
си на обезпечен кредитор моли да бъде осъден първият ответник „ОФИС ЦЕНТЪР
ЕВКСИНОГРАД"ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 25 500 лева, представляваща
част от вземането му, подробно описано в т.I. по-долу, като предявява срещу ответниците
ОЦЕ и МПК искове, съединени при следните условия:
1. Иск за прогласяване на нищожност поради накърняване на
добрите нрави, на Договора за продажба на търговското предприятие, на основание
чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
2. Иск по чл.29 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за установяване несъществуване
на вписано обстоятелство - прехвърляне на търговското предприятие по партидата
на ОЦЕ в ТРРЮЛНЦ, поради нищожност на прехвърлителната сделка. Заявяват, че предявяват втория иск като евентуален на иска по т. 1
от исковата молба, при уважаване на първия иск. В случай, че искът по т.
1 от настоящата молба бъде приет за недопустим или бъде отхвърлен като
неоснователен, ищецът претендира разглеждане на евентуален иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ТУИ на
Договора за продажба на търговско предприятие.
3. Независимо и едновременно с първите искове се поддържа
и осъдителен иск за осъждане на „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД, ЕИК
********* за сумата от 25 500 лева в качеството му на трето задължено лице,
която сума е предявена частично.
В исковата молба се твърди, че ТУИ е
кредитор на „Бизнес Център Евксиноград" ООД, ЕИК ********* („БЦЕ"),
като вземането му е установено с влязло в сила решение на Арбитражния съд при БТПП по ВАД №229/2016г. Въз основа на арбитражното решение в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист по ч. т. д. № 248/2018г.
по описа на ОС - Варна за събиране на следните суми: 88 880,48 лв., представляващи подлежаща
на връщане част от гаранционен депозит по прекратен договор за наем от
11.11.2008г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
08.11.2016г. до окончателното й изплащане; 2 671,75 лв., представляващи законна
лихва върху присъдената главница за периода от 23.07.2016 г. до 08.11.2016 г.; 14 023,75 лв., представляващи
арбитражни разноски по ВАД № 229/2016г. на АС при
БТПП; както и 211,16 лв. - държавна такса, заплатена по ч. т. д. № 248/2018г. по описа на ОС - Варна, (всички общо наричани
„Вземането"). За събиране на посочените суми са
образувани изпълнително дело № 227/2018
г. и изпълнително дело № 382/2018 г. и двете при ЧСИ Захари Димитров, per.
№808, район на действие - ОС Варна.
Твърди се, че към момента на започване на арбитражното
производство, длъжникът на ТУИ – БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ООД /БЦЕ/ е мажоритарен
съдружник, притежаващ 95 % от капитала на ответното дружество ОФИС ЦЕНТЪР
ЕВКСИНОГРАД ЕООД, което от своя страна е собственик на посочените в исковата
молба недвижими имоти, придобити посредством непарична вноска, извършена от БЦЕ
в капитала, вписана в Търговския регистър с рег.№ 20150805112742. Твърди се, че
в хода на арбитражното производство ответникът и длъжник БЦЕ прехвърлил всички
притежавани от него 2 667 300 дружествени дялове от капитала на ОЦЕ в полза на
„Вива Бизнес Груп" ЕАД, ЕИК ********* („Вива")\ по силата на Договор
за покупко-продажба на дружествени дялове от 09.11.2017г., сключен с нотариална
заверка на подписите с рег.№5219 и на съдържанието с рег. №
5220, извършени от нотариус В М, рег. № 465 на НК,
район на действие PC - Девня срещу сумата от 1 420 621, 38 лева, заплащането на
която било предвидено да се извърши „...чрез прихващане и директно плащане на
задължения”. Прехвърлянето на дяловете било вписано по
партидата на ОЦЕ в ТРРЮЛНЦ на 20.11.2017г. - вписване
с рег.№ 20171120131758. Поради включване в капитала на ценни
недвижими имоти, ищецът предявил срещу БЦЕ и Вива (купувач на дяловете), иск с
правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност на
сделката по прехвърляне на дружествените дялове на БЦЕ от капитала на ОЦЕ.
Въз основа на предявения иск в ОС - Варна било образувано ТД
№964/2018г. На 13.05.2019г. ОС
- Варна постановил решение, с което уважил изцяло иска на ТУИ и осъдил БЦЕ и
Вива да заплатят общо на ищеца сумата от 88 213, 31 лева разноски.
Решението е влязло в сила на 05.02.2020г., когато е
постановено Определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване /представени
са писмени доказателства/ По това дело било допуснато обезпечение чрез запор
върху притежаваните от Вива дялове от капитала на ОЦЕ. Запорът
е вписан по партидата на длъжника в Търговския регистър на 05.07.2018г. Следователно ищецът твърди, че се явява обезпечен кредитор, а ОЦЕ е
трето задължено лице при изпълнение върху дружествените дялове, предмет на
запора.
В исковата молба се твърди, че
посредством различни правни действия Вива Бизнес Груп ЕАД се стреми да забави
влизане в сила на решението на ОС - Варна, с което искът на ТУИ срещу БЦЕ и
Вива по чл.135 ЗЗД е уважен. Проява на тази цел
е обстоятелството, че Вива, в качеството си на едноличен собственик на капитала
на първия ответник ОЦЕ, взема решение за прекратяване на ОЦЕ чрез откриване
производство по ликвидация. Откриването на производството е вписано в
Търговския регистър на 12.09.2019г., с номер на
вписване 20190912100736. Преди да бъде открито производството
по ликвидация, с Договора за продажба на търговско предприятие първият ответник
ОЦЕ продава цялото си търговско предприятие, част от което са всички вещни
права върху недвижими имоти - собственост на ОЦЕ, на втория ответник – МПК
Инвестмънт ЕООД. По този начин дружеството ОЦЕ остава
без активи, от които кредиторът ТУИ да може да се удовлетвори посредством
принудително изпълнение върху дружествените дялове от неговия капитал. С Договора за продажба на търговско предприятие, е извършена продажба
на предприятие с балансова стойност от 2 704 060, 53 лева срещу сумата от 10
000 лева, т.е. на цена близо 270 пъти по-малка от стойността на активите,
включени в предприятието.
Твърди се, че втория ответник МПК е
дружество, чийто собственик и управител е М П К, за която ищецът твърди, че е майка
на В Р К - управител и ликвидатор на ОЦЕ, поради което знанието за увреждащия
характер на сключената сделка се предполага. М
П К е и един от законните представители на Вива (едноличен собственик на ОЦЕ),
поради което са й известни както вземанията на ТУИ, така и факта на наложения
запор върху дружествените дялове.
Твърди се, че впоследствие на
16.10.2019г. върху същото търговско
предприятие, вече собственост на МПК, е учреден особен залог в полза на В Б Й (едноличен
собственик на капитала и втори законов представител на Вива), вписан в TP с
номер 20191022085539. Залогът е учреден от МПК, представлявано от управителя М
П К. Заложният кредитор по този залог също е свързано лице с дружеството
залогодател и с главния длъжник, тъй като В Б Й е едноличен собственик на
капитала и изпълнителен директор на Вива, поради което се явява краен
собственик на БЦЕ и ОЦЕ. С договора за особен залог от
16.10.2019г. се обезпечават вземания на В Б Й към
МПК на стойност 352 305, 75 лв., произтичащи от Анекс № 1 от 08.08.2019г. към Договора за продажба на търговско предприятие, по силата
на който анекс, МПК на основание чл.101 ЗЗД е встъпило в дълга на ОЦЕ към В.Б.Й..
Твърди се, че на 07.11.2019г. МПК, представлявано от
управителя си М П К, сключва нов договор за залог на търговско предприятие в
полза на управителя и едноличен собственик М П К с номер на вписване в TP рег.№20191114160731.
С тази сделка се учредява втори по ред залог върху
търговското предприятие. Съгласно Анекс № I към
Договора за продажба на търговското предприятие МПК е встъпило в дълг по реда
на чл. 101 ал. 1, пр. второ от ЗЗД по отношение на задълженията на Вива към М П К
в размер на 737 201, 22 лева. Задължението е прехвърлено на М
П К от „Алгейт Трейдинг", дружество с ограничена отговорност с адрес на
Сейшелските острови, по силата на Договор за цесия от 2010г. Или, твърди се свързаност между цитираните по-горе дружества.
Поддържа се довод, че тази поредица от действия онагледява
твърдението, че всички дружества се контролират и управляват от едни и същи
свързани физически лица (В Б Й и М П К), поради което те са знаели за увреждащия
характер на извършените от тях действия. В резултат на тези действия,
ищецът ТУИ твърди, че е увреден като му е отнета възможността за
удовлетворяване на установените с влязло в сила арбитражно решение вземания,
както и свързаните с тях вземания за разноски, направени по делото пред ОС -
Варна, които са в значителен размер.
За да обоснове правния си интерес от
исковете ищецът твърди, че възможността за удовлетворяване на неговите вземания
зависи от имуществото, което стои зад дружествените дялове от капитала на ОЦЕ. Това е така, тъй като принудителното изпълнение върху дружествени
дялове в еднолично притежавано дружество с ограничена отговорност се
осъществява посредством ликвидация на дружеството, в случая на ОЦЕ. В процедурата по ликвидация ищецът като кредитор ще има право да се
удовлетвори от ликвидационната квота на Вива, която в отношенията между ищеца,
Вива и БЦЕ, се счита за ликвидационна квота на БЦЕ. Твърди
се, че ищецът има право да насочи принудително изпълнение върху тази
ликвидационна квота за удовлетворяване на вземанията си, установени с арбитражното
решение. По силата на съдебното решение по т. д. № 964/2018 г. на ОС
-Варна, с което е уважен предявения от същия иск по чл.135 от ЗЗД,
прехвърлянето на дяловете на БЦЕ от капитала на ОЦЕ не се счита за осъществило
се спрямо ТУИ, поради което последният може да насочи принудително изпълнение
върху тези дялове за удовлетворяване на вземането си както и за удовлетворяване
на вземането за разноски, присъдени с решението по горепосоченото търговско
дело на ОС-Варна. Едновременно с това Вива също се явява длъжник на ТУИ за
вземането за разноски по уважения иск по т.д. № 964/2018г. и
има право да насочи принудително изпълнение върху ликвидационната квота на
Вива, а стойността на тази квота зависи от наличното имущество след
удовлетворяване на кредиторите на ОЦЕ. Поради това се твърди,
че ОЦЕ се явява трето задължено лице, спрямо ТУИ. Преди да сключи
оспорения Договор за продажба на търговско предприятие ответникът ОЦЕ е
разполагал с достатъчно активи за удовлетворяване на кредиторите, така че да
остане имущество, което да бъде разпределено като ликвидационна квота в полза
на кредитора ТУИ, в чиято полза съдът по т.д. № 964/2018 г. на ОС - Варна е
допуснал запор върху дружествените дялове на Вива в ОЦЕ. Твърди
се, че в резултат на оспорваната сделка, това не е възможно. В случая ОЦЕ, което е извършило разпореждане с търговското си
предприятие, е и пряк длъжник на ищеца, тъй като му дължи изплащане на
ликвидационната квота, която се формира в производството по ликвидация на
основание наложения запор върху дяловете в ОЦЕ.
ТУИ се явява трето за атакуваната
сделка лице, което има правен интерес от прогласяване на нейната нищожност. Отделно от това, ТУИ е кредитор на Вива на собствено основание - за
вземането за разноски, присъдено с влязло в сила съдебно решение постановено по
т.д.№ 964/2018г. на ОС-Варна. Следователно, ТУИ
има право да насочи изпълнение върху всички притежавани от Вива дялове в ОЦЕ,
от което още по-ясно личи неговият интерес от прогласяване нищожността на
сделка, с която значително се намаляват активите на ОЦЕ във вреда на неговите
кредитори. Твърди се, че Вива е едноличен собственик на капитала на ОЦЕ, но 95
% от дяловете на Вива в ОЦЕ са придобити от БЦЕ, чрез сделка, която се счита за
недействителна спрямо ТУИ, поради което, спрямо ТУИ Вива притежава 5 % от
капитала на ОЦЕ и може да насочи принудително изпълнение за удовлетворяване на
своето вземане (за разноски, присъдени с влязло в сила решение по т.д. №
964/2018 г. на ОС-Варна) спрямо тези дялове, представляващи 5 % от капитала на
ОЦЕ. Твърди се, че договорът за продажба на търговското
предприятие е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗДК, тъй като по
своята цел, мотиви и начин на извършване, той накърнява добрите нрави поради нееквивалентност
на насрещните престации. Поддържа се наличие на правен
интерес за ищеца и от иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ,
който може да бъде предявен и от трето за регистърното производство лице, като
преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна,
обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права.
Интересът за ТУИ от предявяване на този иск отново се свързва
с възможността му да се удовлетвори от ликвидационния дял на Вива в ОЦЕ (който
спрямо ТУИ се счита за дял на БЦЕ), която възможност е пряко обусловена от имуществото
на ОЦЕ. Чрез заличаване вписването по партидата на ОЦЕ на прехвърлянето
на търговското му предприятие ликвидаторът на ОЦЕ ще може да извърши продажба
на включените в предприятието недвижими имоти и по този начин да се съберат
достатъчно пари, от които да бъдат удовлетворени вземанията на всички кредитори
на ОЦЕ и съответно да бъдат изплатени ликвидационните дялове на съдружниците
(спрямо ТУИ съдружници в ОЦЕ са БЦЕ с 95 % и Вива с 5%). Поради
това ищецът моли да бъде установено несъществуване на вписаното по партидата на
ОЦЕ обстоятелство - прехвърляне на търговското предприятие поради нищожност на
договора, с който е извършено.
Твърди се и интерес от конститутивния
иск по чл. 135 от ЗЗД, в случай, че се приеме, че
Договорът за продажба на търговско предприятие не е нищожен. ТУИ е
кредитор на БЦЕ, което в отношенията с ищеца все още притежава 95% от капитала
на ОЦЕ (това е така, защото прехвърлянето на дяловете в ОЦЕ от БЦЕ на Вива няма
действие спрямо ТУИ) и като такъв може да се удовлетвори от ликвидационния дял
на БЦЕ, размерът на който ликвидационен дял пряко зависи от размера на
имуществото на ОЦЕ. Разпореждайки се със своето предприятие
срещу цена, която е значително нееквивалентна, ОЦЕ е увредило интересите на
ТУИ, като е направило невъзможно удовлетворяването на вземането. Сделката
е възмездна, но за увреждането са знаели както БЦЕ (което дружество е пряк
длъжник на ТУИ и чиито едноличен собственик е Вива), така и ОЦЕ (чиито
едноличен собственик също е Вива), а така също МПК (чиито едноличен собственик
и управител е изпълнителен директор на Вива и роднина на управителя и
ликвидатор па ОЦЕ) и Вива (което е едноличен собственик на прекия длъжник па
доверителя ии - БЦЕ и страна по делото, по което е уважен иска по чл. 135 от ЗЗД на ТУИ за прогласяване относителна недействителност на прехвърлянето на
дяловете на БЦЕ от ОЦЕ, както и на отделно основание се явява пряк длъжник на ищеца
по вземане за разноски в производството по делото, по което е уважен искът по
чл. 135 ЗЗД). Ищецът моли при преценка допустимостта на исковете да бъде
съобразена т. 3 на Тълкувателно решение по т.д. № 2/2017 г., в което изрично се
допуска да се оспорят и поредица от сделки, включително тези, които са
извършени от лица, които не са преки длъжници иа кредитора.
С исковата молба се поддържа и
частичен осъдителен иск като се твърди, че ищецът в качеството си на обезпечен
кредитор (със запор върху дяловете на Вива в ОЦЕ) е уведомил ликвидатора на ОЦЕ
и е предявил вземането си. С оглед изтичащия срок на
ликвидация на ОЦЕ, ищецът като обезпечен кредитор има правен интерес да иска от
ОЦЕ заплащане на сумите, които ОЦЕ би дължало на Вива на основание вземане за
ликвидационна квота. Поддържа се довод, че
имуществените права като елемент на членственото право в дружество с ограничена
отговорност, имат характер на вземания, поради което запорирането на
дружествения дял, следва да се третира като запор на вземане за ликвидационен
дял. По тази причина ищецът предявява иск срещу ОЦЕ за
заплащане на сумата от 25 500 лева, които представляват част от общо вземане в
размер на 88 880, 48 лв. главница ведно със
законна лихвата върху присъдената главница, считано от 08.11.2016г. до окончателното й изплащане; обезщетение за забава в размер
на 2 671, 75 лв. върху присъдената главница за периода
от 23.07.2016 г. до 08.11.2016 г.; 14 023, 75 лв., представляващи арбитражни
разноски по ВАД № 229/2016 г. на АС при БТПП; 211, 16 лв. - държавна
такса, заплатена по ч.т.д. № 248/2018 г. по описа на ОС - Варна и 88 213.31 лв.
разноски по т.д. № 964/2018 г. по описа на ОС - Варна.
С настоящата искова молба се предявява част от вземането за главница съгласно
арбитражното решение на АС при БТПП, което е в размер на 88 880.48 лева.
Съдът намира, че исковата молба е
редовна и отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК. Исковете са предявени пред родово компетентния съд. Исковете са предявени от и срещу надлежно легитимирани страни,
платени са дължимите държавни такси. Исковата молба
подлежи на вписване съгл.чл.114а от ЗС. При
констатация за редовност на исковата молба, след преценка на въведените
твърдения и формулирания петитум, съдът намира исковете за допустими, вкл.
съгласно начина им на съединяване. По
делото е представена вписана искова молба вх.рег.№3314, акт №66, том втори,
дело –№426/14.02.2020г. на СВп – Варна.
В срока по чл.367 ГПК не е постъпил
отговор от ответника МПК ИНВЕСТМЪНТ ЕООД, редовно уведомен с преписи на
25.02.2020г.
Постъпил е отговор от другия ответник
ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД, в ликвидация, чрез ликвидатора В К, чрез адв.Б.П. от САК, за недопустимост на иска по чл.26 ЗЗД и чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Сочи, че ищецът не е страна по договора за
прехвърляне на търговско предприятие, сключен между ОЦЕ и МПК, поради което и
не притежава активна проц.легитимация. Сочи се, че
същия не притежава и правен интерес от исковете за нищожност, поради което
искът е недопустим. Поради това е недопустимо и
искането за заличаване на вписано в ТР обстоятелство съгласно чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Освен това, ответникът счита предявените искове и за
неоснователни. Твърди се, че единствено
нееквивалентност на престациите по договора не може да послужи като
самостоятелно основание за обявяване нищожността на договора поради
противоречие с добрите нрави. Оспорва се сочената от
ищеца съд.практика като ответникът се позовава на друга в обратен смисъл.
Отделно от това се поддържа, че в
случая не е налице нееквивалентност на престациите. Твърди
се, че въз основа на подписания към договора анекс от 08.08.2019г., МПК не само
заплаща продажна цена по сделката, но и поема по реда на чл.101, ал.1 ЗЗД
значителни по размер задължения на продавача ОЦЕ и едноличния собственик на
капитала Вива Бизнес Груп ЕАД към трети лица.
Относно иска по чл.135 ЗЗД ответникът
ОЦЕ също счита иска за недопустим и неоснователен. Сочи, че нито продавачът по сделката, нито купувачът, са длъжници
на ТУИ ЕООД. Последното е кредитор на БЦЕ за вземане
по договор за наем, но не и на ответниците по настоящото производство. Поради това се твърди липса на правен интерес от Павловия иск.
Прави се довод, че не е налице поредица от сделки, които
водят до увреждане на кредитора по смисъла на цит.в исковата молба ТР №2/2017г.
на ОСГТК на ВКС. Според ответника,
производството, по което ищецът е имал интерес от иска по чл.135 ЗЗД, е
приключило с влизане в сила на решението по ТД №964/2018г. на ВОС, ТО. Поради това не е налице
поредност от сделки, които да обосноват интереса от водения сега иск срещу
лица, които не са длъжници на ищеца. Освен това се
твърди и неоснователност на иска както поради липса качество „кредитор” на
ищеца, така и поради липса на увреждането му посредством атакуваната сделка.
По осъдителния иск ответникът сочи, че
не дължи на ищеца процесната сума. Твърди
се, че липсва пасивна легитимация на ответника по иска, тъй като същия не се
явява задължено лице по ВАД №229/2016г. на АС
при БТПП. Такова задължено лице е БЦЕ. Нещо повече, твърди се снабдяване на ищеца с ИЛ и образуването от
него на две изпълнителни дела за събиране на вземането от БЦЕ.
Освен гореизложеното, ответникът счита
предявения иск за преждевременен, тъй като в изпълнителното производство същия
има определени правомощия като едва при непризнаване на задължението от третото
задължено лице, има основание да води осъдителен иск спрямо ОЦЕ.
Въз основа на изложеното ответникът
моли съда да прекрати производството по всеки един от предявените срещу него
искове поради липса на абс.проц.предпоставки. В
условие на евентуалност, желае отхвърляне на исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД
вр.чл.29 ЗТРРЮЛНЦ както и на иска по чл.135 ЗЗД и на иска по чл.79 ЗЗД. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
С допълнителна искова молба ищецът
поддържа исковете. Поддържа се наличието на
правен интерес и от двата иска – по чл.26 ЗЗД и по чл.135 ЗЗД, при
предявяването им в евентуалност на втория спрямо първия. Оспорва се и становището за неоснователност на исковете. По отношение нееквивалентността на престацията ищецът сочи, че
твърдението за възмездност по сделката посредством подписания анекс №1, е
несъстоятелно. Твърди се, че действителността на
сделката се преценява към момента на сключването и. Освен това се твърди, че
представения анекс бил симулативен и без основание, поради което нищожен.
Налице била свързаност на представляващите посочените в
анекса лица. Налице било и договаряне сам със себе си
в анекса, което е отделно основание за нищожността му. Твърди се, че липсва основание за встъпване в дълг от страна на
МПК, поради което встъпването в дълг било недействително. Посредством този анекс се целяла привидност за поемане и на други
задължения наред с продажната цена.
Поддържа, че е налице и поредица от
сделки, които увреждат ищеца, поради което е налице интерес от предявения в
евентуалност иск по чл.135 ЗЗД. Поддържа се и
основателност на иска. Твърди се, че един от начините
за удовлетворяване на ищеца е от дяловете на БЦЕ доколкото прехвърлянето им на
Вива е обявено за недействително спрямо ищеца по ТД на ВОС. Всички действия впоследствие – прехвърляне на търговското предприятие
на ОЦЕ, учредяването на залози в полза на свързани лица, са насочени според
ищеца да затруднят удовлетворяването му. Твърди се, че
по двете образувани изп.производства /въз основа на решение на АС при БТПП и за
разноските, присъдени от ВОС/ не са извършвани плащания в полза на взискателя.
Твърди се допустимост и основателност и на предявения
частичен осъдителен иск. Ищецът сочи, че като
взискател по изп.дело – обезпечен кредитор с допуснато по ТД №964/2019г.
на ВОС, запор върху дружествените дялове на Вива в
ОЦЕ, има интерес да търси изпълнение от трето задължено лице ОЦЕ на вземането,
което последното би дължало на Вива на основание вземане за ликвидационна
квота. ОЦЕ е трето задължено лица, тъй като дължи
равностойността на ликв.квота на БЦЕ/Вива. Поддържат се исковете така, както са
предявени.
С допълнителен отговор ОФИС ЦЕНТЪР
ЕВКСИНОГРАД поддържа направените оспорвания вкл. срещу
допустимостта на предявените искове. Поддържа се и липса на правен интерес от иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ тъй като евентуално заличаване вписването на договора за прехвърляне
на предприятие няма да доведе до благоприятни за ищеца последици, а единствено
за кредиторите на ОЦЕ. Освен това поради откритото
производство по ликвидация на същото, то към момента се удовлетворяват неговите
кредитори. Оспорват се твърденията на ищеца за
нищожност/симулативност/ на подписания Анекс №1 към договора по чл.15 ТЗ.
Сочат се доказателства, които обслужват твърдението на
ответника за действителност на договора за встъпване в дълг от страна на БПК за
задълженията на ОЦЕ и Вива Бизнес груп. Не е налице и
следващото сочено от ищеца основание за нищожност на анекса – договаряне сам
със себе си. /ТР №3/2013г. на
ОСГТК на ВКС/ Поддържат се аргументите за недопустимост и неоснователност и на
иска по чл.135 ЗЗД.
По осъдителния иск се твърди, че
неоснователно е твърдението на ищеца, че наложеният обезпечителен запор му дава
право на принудително изпълнение върху запорираното имущество; че се
преобразува и в изпълнителен запор. Твърди
се, че наложения запор не дава на ищеца привилегия. Не
са налице основания за реализиране процедурата по събиране на вземането от
трето задължено лице.
По предварителните въпроси:
Спорът подлежи на разглеждане от субективна и обективна
страна по реда на гл.XXXII
от ГПК. /чл.365 ГПК/ Искът е родово подсъден на
ОС.
Въз основа на изложените от страните
твърдения и възражения срещу исковете, съдът на основание чл.374 ГПК намира, че
производството следва да бъде насрочено в съдебно заседание.
При предварителна преценка за
допустимост на исковете съдът намира, че не са налице основания да се изключи
интерес на ищеца от предявените искове по отношение на двамата ответници.
Представените от страните
доказателства и направените док.искания съдът намира за допустими и относими
към предмета на спора, поради което следва да бъдат приобщени и допуснати за
събиране.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ТУИ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, Варна, срещу „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД, ЕИК *********
(„ОЦЕ"), Варна и втория ответник „МПК Инвестмънт" ЕООД, ЕИК *********
(„МПК"), Варна, искове, предявени както следва:
1. Иск за прогласяване на нищожност поради накърняване на
добрите нрави, на Договора за продажба на търговското предприятие от 31.07.2019г.,
сключен между първия и втория ответник, вписан в ТР рег.№20190808091905, поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал.
1, пр. трето ЗЗД.
2. Предявен при евентуалност от уважаване на първия иск,
иск с правно основание чл.29 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, за установяване несъществуване на вписано
обстоятелство - прехвърляне на търговското предприятие по партидата на ОЦЕ, ЕИК
********* в ТРРЮЛНЦ, поради нищожност на прехвърлителната сделка.
3. В условие на евентуалност от отхвърляне/прекратяване/
на първия иск за нищожност, иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване
относителната недействителност на Договора за продажба на търговско
предприятие, сключен на 31.07.2019г. между двете
ответни дружества, при твърдения за договаряне между свързани лица с общо
знание за увреждане на кредитора ТУИ България ЕООД;
4. Независимо и едновременно с първите искове ТУИ
БЪЛГАРИЯ ЕООД поддържа осъдителен иск по отношение на първия ответник „ОФИС
ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД, ЕИК *********, Варна, предявен като частичен за
сумата от 25 500 лева, от общо 88 880.48 лева съгласно арб.решение по ВАД
№229/2016г. на АС при БТПП.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.29 ЗТРРЮЛНЦ,
чл.135 ЗЗД и чл.
Претендират се и разноските по водене
на делото.
НЯМА БЕЗСПОРНИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи
материалната си легитимация като кредитор на БЦЕ ООД, ЕИК *********, Варна и на
Вива Бизнес груп ЕАД, ЕИК *********, респ. наличието
на вземане по отношение имуществото, представляващо част от предмета на договор
за продажба на търговско предприятие от 31.07.2019г., сключен между ОЦЕ и МПК;
качеството си на кредитор по отношение на първия ответник по предявения
частичен иск; основанието на предявения иск за нищожност на сделката от
31.07.2019г. – противоречие с добрите нрави;
основанието за нищожност на Анекс №1 към същия договор, подписан на
08.08.2019г. поради липса на основание, симулативност
и договаряне сам със себе си; наличие на увреждане посредством атакуваната
сделка както и знанието на страните по сделката и намерението им за увреждане
на ТУИ България ЕООД; качеството си на обезпечен кредитор както и всички
твърдения и доводи, от които черпи изгодни правни последици.
ИЗИСКВА за кратко послужване ТД
№964/2019г. на ВОС, ТО.
ИЗИСКВА от ЧСИ Захари Димитров,
рег.№808 в КЧСИ, Варна, справка за страни, основание, обезп.мерки и етап на
изп.-дела №№111/2020г., изп.дело №227/2018г. и
№382/2018г., на осн.чл.186 ГПК.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да установят
възраженията си срещу исковете, вкл. твърденията
за възмездност и еквивалентност на престацията по атакувания договор по чл.15 ТЗ; плащане и/или погасяване на вземанията спрямо взискателя по образуваните
две изп.дела на ЧСИ З.Д както и всички възражения, от които черпят изгодни
правни последици.
УКАЗВА на страните, че обявените и
вписани в ТР обстоятелства относно страните по спора и останалите дружества –
трети лица, които имат касателство по спора, са служебно и публично известни,
на основание чл.155 ГПК. Служебно известно на съда
е и цитираното от страните т.дело №964/2019г. на
ВОС, ТО.
ДОПУСКА представените от страните
доказателства до приобщаване по делото, което ще бъде сторено в първото
заседание.
ДА СЕ СНАБДИ ИЩЕЦА чрез адв.Б.Б. и адв.К.Г. със съдебно
удостоверение за снабдяване с друго удостоверение от Община Варна съгласно т.1
от исковата молба, след държавна такса от 5.00 лева, вносими по сметка на ВОС.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по искане на ищеца
в допълнителна искова молба, по която вещо лице да отговори на поставените
въпроси /на л.162 по делото/, при депозит в размер на 300 лева, вносими от
ищеца в 1 седмичен срок от уведомяването по сметка Вещи лица на ВОС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М., която следва да бъде
уведомена след внасяне на депозита по експертизата.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността за постигане доброволно уреждане на спора чрез спогодба или
чрез Центъра за медиация при ВРС. центърът
предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17 ч. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански,
частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния
район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Центърът е разположен на 4 етаж в сградата, в
която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев"
№12. За връзка с
Центъра по медиация страните могат да се свържат за дела на окръжен съд Варна с
Нора Великова, на тел.052 623 362 както и
да изпратят запитване по e-mail: mediation@vos.bg
.
НАСРОЧВА
производството в съдебно заседание на 28.09.2020г.
от 10.00 часа.
ДА СЕ
УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ, ищецът – с препис от постъпилия допълнителен отговор на ОЦЕ
ЕООД и приложенията.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: