МОТИВИ
към Присъда № 26 от 14.03.2019 г.
на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 152 по
описа за 2019 година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия С.Й.А.
*** обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление
по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, за това, че в периода 16.05.2018г. - 21.05.2018г., в гр.Хасково,
при условията на продължавано престъпление, като помагач, в съучастие с неизвестни
по делото лица действали като извършители, с цел да набави за себе си и за неустановените
извършители имотна облага, умишлено улеснил неизвестните извършители да поддържат
у различни лица заблуждение, както следва: у К.М.К. *** - чрез осигуряване на транспорт,
явяване на мястото, вземане на предадените от нея пари, относно основанието за предаване
на паричната сума, а именно, че се провежда полицейска операция за задържане на
измамници, и че сумата ще послужи за залавяне на престъпниците от органите на МВР,
и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 6 000.00 /шест хиляди/ лева и
у И.Г.И. *** - чрез осигуряване на транспорт, явяване на мястото, вземане на оставените
от него пари, относно основанието за оставяне на парична сума, а именно, че се провежда
полицейска операция за задържане на измамници, и че сумата ще послужи за залавяне
на престъпници от органите на МВР, и с това му причинил имотна вреда в размер на
5 000 лева, 1 300 щатски долара и 410 евро, всичко на обща стойност 7 957.50 лева,
или всички суми на обща стойност 13 957.50 лева.
В разпоредително заседание, проведено
на дата 14.03.3019 г., след надлежно отправено искане от едно измежду лицата,
посочено като пострадало – К.М.К. *** е приет за съвместно разглеждане
предявения от нея срещу подс. С.Й.А. граждански иск с правна квалификация чл.
45 от ЗЗД за сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени
от деянието по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.05.2018г. до окончателното й изплащане.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на
съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и без да подлага на детайлен анализ доказателствените
източници, счита, че чрез съответните доказателствени
способи били установени всички елементи от обективна и субективна страна на посоченото
престъпление и акцентира на индивидуализацията на наказанието. Предлага при
определяне вида и размера на наказанието да бъдат взети предвид изброените от
прокурора смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и то да бъде
индивидуализирано по реда на чл. 54 от НК, доколкото в хода на съдебното производство
не се събраха данни за изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
за да бъде приложен чл. 55 от НК. Поради това и като се отчетат обществената опасност
на деянието и дееца, всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства,
установени по делото, предлага на подсъдимия
да се наложи наказание от една година „лишаване от свобода”, след
редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК и да бъде приложен института по чл. 66, ал. 1
от НК. Относно предявения граждански иск, прокурорът изразява становище да бъде
уважен в цялост.
Гражданския ищец - К.М.К. заявява, че
поддържа предявения граждански иск, моли същият да бъде уважен изцяло, както и
акцесорното искане за присъждане на законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на главницата.
Защитникът на подсъдимия С.Й.А. *** –
адв. И. *** пледира в насока, че случаят бележел особености, които следвало да бъдат
зачетени наказателноправно. Изразява съгласие с прокурора, че това явление наречено
граждански „телефонна“ измама имало епидемични размери напоследък в обществото и
безспорно, че едно от средствата за неговото прекратяване било тежката наказателна
репресия. Разбира се, това следвало да бъде насочено към лица, които действително
са доказани, като извършители на това деяние. В конкретната хипотеза прокуратурата
не предложила анализ как тези факти и обстоятелства, които безспорно се признавали
от неговия подзащитен, се субсумират под състава на чл.209 НК и доколко неговият
подзащитен се явявал помагач по смисъла на НК в осъществяване на престъпление по
чл.209, ал.1 от НК. Липсвал правен анализ, което създавало затруднение у
защитника да изложи свои възражения против съставомерността на това деяние, но го
и улеснявало в аспекта да изложи единствено неговата теза. При безспорното становище,
че признава фактите, деянието на подсъдимия било несъставомерно по текста на обвинението
и същият следва да бъде оправдан, като излага конкретни и подробни съображения
в тази насока, основани на тезата му, че в дефинитивната разпоредба на чл.20, ал.4
от НК нелимитативно били описани определени житейски форми, които биха могли да
бъдат помагачество. Прокуратурата била използвала част от тях, като твърдяла, че
те били извършени от неговия подзащитен, но заявява, че той не намирал нито една
от тези форми, които са описани в НК, да са реализирани от неговия подзащитен. След
обстойна аргументация на очертаните фактически положения, защитникът на
подсъдимия акцентира на факта, че никъде по делото нямало доказателства за това,
че към момента на получаване на парите и предаването в неговото съзнание бил налице
онзи субективен субстрат, който влизал в така наречения умисъл. Т.е. към момента
на отиване и вземане на парите подсъдимият не знаел за проведения разговор между
неизвестния телефонен измамник с пострадалата, нито за съдържанието на разговора.
Така че нямало как да му се вмени умисъл, както твърдели от прокуратурата, а
навежда доводи за хипотеза по чл. 14 от НК. Малко по-сложно стоял въпросът за второто
деяние на 21.05.2018г., но твърдението на защитата било, че там отново нямало изискуемия
пряк умисъл, като въпреки отделните индиции за нещо нередно, мотивацията на
подсъдимия от липсата на робота изключвали възможността да прояви умисъл,
каквато била единствено възможната форма на вината за престъплението по чл.
209, ал. 1 НК. Не само убеждението, но и доказателствата били такива, че липсвала
изискуемата форма на вина - пряк умисъл и при първия, и при втория случай, поради
което моли подзащитният му да бъде оправдан, а гражданският иск – съответно отхвърлен.
Подсъдимият С.Й. ***
заявява, че разбира обвинението, което му е повдигнато, и първоначално се признава за
виновен по него, като преди това признава изцяло фактическите положения,
очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, станало основание за
протичане на производството по диференцираната процедура по реда на Глава 27
НПК – съкратено съдебно следствие. В хода на съдебните прения се придържа към
заявеното от неговия защитник. В даденото му право
на последна
дума обаче заявява, че съжалявал за пострадалите, но твърди, че
единствените му съмнения за нещо нередно в случая било дали „работодателят“ не изпробва
лоялността му, като му възлага да пренася по този начин парични суми.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Й.А. е роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, същият е български гражданин, с основно образование,
женен, безработен.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 775, издадена от
Районен съд – Хасково на 04.06.2018 г., подс. С.Й. С. не е осъждан, към периода,
посочен в обвинителния акт и няма данни да е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. От
представената по досъдебното производство характеристична справка за подсъдимия
се установява, че за същия няма регистрирани криминални прояви. В попълнената
от него декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е
вписал, че не получава доходи от трудови възнаграждения, като не получава
парични доходи от други законови източници, притежава недвижими имоти –
½ идеална част от къща в град Хасково и моторно превозно средство,
регистрирано на негово име – лек автомобил марка „Сеат“, модел „***“.
През първата половина на месец май
2018 г. подсъдимият С.Й.А. ***, посредством своя познат – О. Х.А., разпитан в
качеството на свидетел се свързал с непознато нему лице, което се представило като
„Димитров“ и му предложило работа, със сключен трудов договор. „Димитров“ обяснил,
че естеството на работата била да се вземат документи, договори, пари и нотариални
актове, които трябвало да бъдат доставяни в град Габрово. За връзка подсъдимият
предоставил своя телефонен номер ********.
Гражданският ищец К.М.К.,***, на
16.05.2018г. била сама в дома си, когато в около 11:37 часа, на домашния
ѝ телефон с номер *****, се обадил непознат мъж и се представил за полицай,
след което я предупредил, че имало телефонни измамници и че телефонът ѝ се
подслушвал и всички телефонни разговори се записвали. Казал ѝ, че в момента
някой ѝ звънял, и когато К.К. затворила, след малко телефонът наистина звъннал
и отсреща „измамникът“ ѝ казал, че дъщеря ѝ е катастрофирала и, че трябвало
да се направи спешна операция, която струвала 30 000 лева. К.К. отговорила, че не
може да събере тридесет хиляди лева, на което „измамникът“ ѝ казал, че щял
да се обади допълнително и затворил. После на свид. К.К. се обадил „полицаят“ и
я информирал, че чул целия разговор понеже подслушвали телефона ѝ, инструктирал
я да задържа на телефона възможно най-много телефонните измамници, за да могат да
ги засекат от къде говорят и да ги хванат. К.К. казала на полицая и мобилния си
номер ********, регистриран на името на сина ѝ - свидетеля П. В. К., но го
ползвала тя. Направило ѝ впечатление, че „измамникът“ и „полицаят“
ѝ звънели от скрити номера. Отново ѝ се обадил на домашния телефон измамникът
и я попитал колко пари е събрала. Тя му отговорила, че ще трябва да потърси и че
не знаела дали ще мога да ги събере, тогава „измамникът“ я заплашил, че щял да я
намери, да я изнасили, дори щял да отмъсти на всички нейни познати, след което затворил.
На мобилния номер на свид. К.К. се обадил мъжът, представящ се, че е от полицията
и ѝ казал да събере каквото има в една торбичка и ако имала пари в банковата
сметка да отиде да провери дали не са ѝ били изтеглени от банката. Подведена
свид. К.К. му казала, че имала пари в „Банка ДСК“ в гр. Хасково. Тогава „полицаят“
ѝ казал, че ще се обади на директора на банката да ѝ блокират сметката.
Затворил и след няколко минути отново се обадил, като ѝ казал, че директорът
на „Банка ДСК“ отказал по телефона да даде информация и че трябвало лично да отиде
до банката да си изтегли парите. Свид. К.К. тръгнала към банката с такси, като по
пътя мнимият полицай, започнал да я уверява, че много хора я следели, имало и хора
от „Нова телевизия“, които щели да снимат всичко. Пристигайки пред Банка ДСК“,
„полицаят“ ѝ казал, че всички знаят за случая и че охраната била предупредена,
предупредил я също, че сред касиерките имало замесени и да внимава. След всичко
това свид. К.К. наистина повярвала, че човекът, с който разговаряла бил полицай
и че тя помагала на полицията да залови измамници.
Така, К.К. влязла в банковия клон на „Банка
ДСК“, изтеглила си номер и зачакала реда си. „Полицаят“ ѝ казал, да е спокойна,
за да не се усъмни измамникът, който я следял и да избяга. Докато чакала реда си,
мнимият полицай се обадил и казал на свид. К.К. да излезе навън, като я
уговорил да не казва на никого, че била заплашена от измамници. Докато свид. К.К.
влизала отново вътре в малкото коридорче, един мъж я спрял и я попитал „Госпожо
да не ви звънят телефонни измамници“, тя му казал, че няма такова нещо и на свой
ред го попитала „Кой ти каза, че измамници ми звънят?“. Непознатият млъкнал и казал
че просто попитал. Свид. К.К. го подминала, влезнала в банката и зачакала реда си.
Когато отишла пред касиерката, тя попитала защо ѝ били толкова много пари,
на което свид. К.К. отговорила, че щели да правят ремонт в дома си. Касиерката в
банката дала парите, попълнили документите и свид. К.К. излязла. Мнимият полицай
веднага ѝ се обадил и я попитал дали е готова, а свид. К.К. му отговорила
утвърдително, „полицаят“ ѝ казал, че всичко било обградено с цивилни колеги
и чакали нея. Казал ѝ да отиде до МБАЛ - Хасково и когато тя отишла там, констатирала,
че никой не я чакал. Отново й се обадил мъжа, който се представил за полицай и
ѝ казал, че измамниците били зад нея и я следели. Попитал я какви са банкнотите
и колко общо са парите. Свид. К.К. му отговорила, че двете пачки били с номинал
от 20 лева, а другите две пачки с номинал 10 лева, общо 6 000 лева. Описала всичко
на мнимия полицай, а той ѝ казал, че правел опис на тези вещи, за да може
после да ѝ ги върнел, когато хванели измамниците.
Междувременно, докато свид. К.К. била
заблуждавана, на същата дата - 16.05.2018г. на телефонния номер ******* на подс.
С.Й.А. се обадил „Димитров“ и му казал, че имало една жена на спирката до магазин
„Чочко“ в гр. Хасково, която била облечена с шарена блуза и черни панталони и той
трябвало до отиде до нея да й каже „господин Димитров го пращал за капарото“, което
подс. А. и сторил. Същият отишъл до спирката и се приближил до свид. К.К. и
ѝ казал, че „Димитров“ го пращал за капарото. Свид. К.К. видяла подс. С.Й.А.,
около ** годишен мъж, със слабо телосложение, висок около *** см, мургав, със синя
тениска и ***, и му предала найлоновия плик с пари. Било около 14:00- 14:30
часа, когато К.К. дала парите. Подсъдимият, вземайки плика, тръгнал към задната
улица, а не към булеварда пред магазин „Чочко“, не отворил чантата да види колко
пари има вътре, просто взел найлоновата торбичка и я сложил в колата си марка „Мазда***“,
peг. № *****. Тогава отново му се обадил „Димитров“ и му казал да тръгва към гр.
Габрово. Когато подс. С.А. ***, „Димитров“ му казал да се върне към град Велико
Търново. Подсъдимият послушал и тръгнал за град Велико Търново. В момента, в който
пристигнал в град Велико Търново, „Димитров“ му казал да завие по пътя за град Варна.
Подсъдимият възнегодувал, че така го разкарвал, но продължил да изпълнява указанията
на „Димитров“. По пътя за град Варна от град Велико Търново, подсъдимият минал през
първото село - Шереметя, после на около 5-6 км от селото имало един билборд „****“,
тогава „Димитров“ му казал да остави парите до билборда и после да си тръгвал обратно.
Подсъдимият се учудил малко на тези указания, даже казал на „Димитров“, че се разбрали
за сключването на договор, а даже не се видели, на което „Димитров“ му казал, че
втория път като се видели ще сключат договора. „Димитров“ му казал да бръкна вътре
в плика и да си вземел 500 лева и че това бил хонорара на подс. С.А., както и разходите
за гориво. Около 16:30 - 17:00 часа на 16.05.2018г. подсъдимият С.Й.А. тръгнал обратно
от с. Шереметя към гр.Хасково.
След като свид. К.К. дала парите, мнимият
полицай се обадил и ѝ казал че идвала полицейска кола да я вземе, за да подаде
жалба в полицията. Тъй като колата не идвала, тогава „полицаят“ ѝ казал, че
трябва да отиде до „МБАЛ – Хасково“, но К.К. му казала че имала ангажименти и тогава
той й казал да се прибира у дома си. Тя се обадила на сина си - свид. П. К., който
дошъл до „МБАЛ –Хасково“ и тръгнали към Б.. Когато започнали да разговарят за разигралата
се ситуация свид. К.К. разбрала, че станала жертва на телефонни измамници. Свид.
П. К. се обадил на тел.112 и съобщил, че майка му била измамена.
На 21.05.2018г. свидетелят И.Г.И. се намирал
в дома си, представляващ едноетажна къща с прилежащ и двор, находящи се в гр. Х.,
****. В дома си ползвал стационарен телефон на „БТК“, с абонатен номер ****. В
14:00 часа същия ден, докато свид. И.И. бил сам в дома си, домашният му телефон
позвънил. И.И. вдигнал слушалката и чул мъжки глас, който му се представил като
„майор И. от полицията“. Същият обяснил на свид. И.И., че спрямо него предстои да
се извърши телефонна измама, като измамниците щели да му се обадят всеки момент
по телефона, щели да го заплашват и да му искат пари. Мнимият майор И. разяснил
на свид.И.И., че около дома му бил разположил 10 въоръжени полицаи, които чакали
измамниците да дойдат и да ги арестуват. „Майор И.“ указал на свид. И.И., че следвало
да съдейства на полицията, като му каже с колко пари разполагал и по-късно да ги
предаде на измамниците, когато същите му се обадят, като неговите полицаи щели да
ги задържат в момента, в който вземат парите. Обяснил му още, че парите му били
застраховани и щели да му бъдат върнати от полицията, след като се задържат измамниците.
Мнимият „майор И.“ заявил на пострадалия, че бил задължен да съдейства на полицията
и че измамниците ще му се обадят всеки момент, след което затворил. Малко след това
на домашния телефон на свид. И.И. отново се позвънило. Свид. И.И. вдигнал слушалката
и чул мъжки глас, различен от този на мнимия „майор И.“. Мъжът, който се обадил
не се представил. Попитал свид И.И. дали има дъщеря, при което пострадалият му отговорил,
че няма. Тогава мъжът го питал с колко пари разполага, като свид. И.И. в изпълнение
на указанията, дадени му по-рано от мнимия „майор И.“, му отговорил, че държи в
дома си сумата от 5000 лева в банкноти от по 100, 50 и 20 лева, 1300 щатски долара
в банкноти от 100 и 50 щатски долара, както и 410 евро в банкноти от 100, 50 и
10 евро. Мъжът указал на пострадалия да преброи парите си, след което му указал
да ги постави в черна найлонова торбичка, като го заплашил, че ако не го направи,
ще изпрати затворник, който щял да го убие. Този мъж държал на телефона пострадалия
И. няколко часа, като му поискал трите имена, адреса на който живее. Пострадалият
И.И. му съобщил и тези данни, описал и района и къщата, в която живеел. В 17:00
часа на 21.05.2018г. свид. И.И. оставил сумата от 5000 лева в банкноти от по
100, 50 и 20 лева, 1300 щатски долара в банкноти от 100 и 50 щатски долара, както
и 410 евро в банкноти от 100, 50 и 10 евро покрай телена ограда в близост до водната
кула до дома си, каквито били указанията на мъжът, с който разговарял последно.
По негови указания свид. И.Г.И. оставил черната найлонова торбичка с горепосочената
сума в нея в храсти между второто и третото дърво в пресечката към водната кула.
На 21.05.2018г. „Димитров“ отново се
обадил по телефона на подс. С.А. и му казал, че до пловдивските гробища в гр. Хасково,
имало едни гуми оставени до пътя и че там в тези гуми имало скрити пари. Подсъдимият
се усъмнил в редовността на събитията, „Димитров“ му казал, че парите ги оставил
дядо дето трудно вървял и не можел да го чака, само трябвало да мине и да ги вземе.
Подсъдимият С.А. тръгнал с колата си към уреченото място. Между водната кула и склада
на „енергото“ имало пресечка и там от лявата страна на пътя наистина видял гуми
захвърлени в поляната, а до гумите имало найлонова торба - черна на цвят. Подсъдимият
взел торбата и се качил в колата си, в далечината видял в гръб, стар мъж с бастун
и си помислил, че този мъж е оставил парите, защото наоколо нямало други хора. Като
се качил в колата, „Димитров“ пак се обадил и му казал да преброи парите. Подсъдимият
С.А., отворил торбата и видя, че вътре имало 5 000 лева, 1 300 щатски долара
и 410 евро. Българските левове бил с различен номинал от 10 лева, 20 лева, 50 лева,
имало даже и с номинал 2 лева. После „Димитров“ му казал да отива към гр. Велико
Търново, после по пътя за Варна, към това село Шереметя. Там подс. С.А. отново оставил
парите до билборда. „Димитров“ пак му казал, че не можел да дойде, защото отивал
за Пловдив и че пак нямало да се видят. Подсъдимият го попитал какво става с трудовия
договор, а той му отговорил, че другия път щели да се видят и ще направят договора.
Тогава подсъдимият С.А. му казал, че тази работата не „била чиста“, и че повече
нямало да работи за него и да не го търсел повече.
Около половин час след като оставил парите
си в храстите, свид. И.И. се усъмнил, че бил измамен, тъй като не видял полицейски
коли и полицаи наоколо. Тогава се върнал на мястото, където бил оставил чантичката
с парите, но същата липсвала. Около 23:00 часа на 21.05.2018г. свид. И.И. подал
сигнал за случая в РУ-Хасково.
В резултат на проведените издирвателни
мероприятия бил установен подсъдимият С.Й. А.. Последният при проведените разузнавателни
беседи и в снетите си обяснения признал за участието си в деянията на 16 и
21.05.2018г. Заявил, че никога не се бил срещал с „Димитров“ на живо, а комуникирал
с него единствено в телефонни разговори, като винаги представящият му се като „Димитров“
му се обаждал от скрит номер.
По делото било извършено разпознаване на лица,
при което пострадалата К.М.К. разпознала по безспорен подсъдимият С.Й.А. като лицето
на което предала паричната сума в размер на 6 000 лева в района на магазин „Чочко“
в гр. Хасково.
От получената справка за движението на
управлявания от подс. С.А. автомобил марка „Мазда ***“ с peг. *****, същият е бил
в района на местопроизшествието, както и в района на с. Шереметя, обл. Велико Търново
на датите, на които са извършени престъпленията, което се подкрепя и от обясненията
на самия подсъдим, дадени в качеството на
обвиняем.
Приложени по досъдебното производство
са справки от мобилните оператори и след анализ на същите се потвърждава съпричастността
на подс. С.А. към извършените престъпни деяния на посочените дати, както по време
на обажданията към телефонния номер ползван от обвиняемия, така и по регистрираното
движение по клетки.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283
от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, както и от ангажираните гласни доказателствени
средства, чрез проведените разпити на свидетели и дадените в хода на съдебното
следствие обяснения от страна на подсъдимия, приобщени в съдебна фаза по
съответния ред, всички подкрепящи направеното от подсъдимия признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, станало
основание за провеждане на производството в съдебна фаза по диференцираната
процедура по Глава 27 НПК.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа
на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи
относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен
и категоричен извод,
че подсъдимият С.Й.А. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под състава на чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от Наказателния кодекс,
за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна
отговорност,
тъй като в периода 16.05.2018г. - 21.05.2018г., в град Хасково, при
условията на продължавано престъпление, като помагач, в съучастие с неизвестни по
делото лица, действали като извършители, с цел да набави за себе си и за неустановените
извършители имотна облага, умишлено улеснил неизвестните извършители да поддържат
у различни лица заблуждение, както следва: у К.М.К. *** - чрез осигуряване на транспорт,
явяване на мястото, вземане на предадените от нея пари, относно основанието за предаване
на паричната сума, а именно, че се провежда полицейска операция за задържане на
измамници, и че сумата ще послужи за залавяне на престъпниците от органите на МВР,
и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 6 000.00 лева и у И.Г.И. ***
- чрез осигуряване на транспорт, явяване на мястото, вземане на оставените от него
пари, относно основанието за оставяне на парична сума, а именно, че се провежда
полицейска операция за задържане на измамници, и че сумата ще послужи за залавяне
на престъпници от органите на МВР, и с това му причинил имотна вреда в размер на
5 000 лева, 1 300 щатски долара и 410 евро,
всичко на обща стойност 7 957.50 лева, или всички суми на обща стойност 13 957.50
лева.
За да бъде осъществен състава
на това престъпление, е необходимо деецът, когато действа в качеството на
извършител, да е възбудил у едно лице заблуждение или да поддържа възбуденото
такова, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, като в съзнанието
на пострадалия трябва да е създадена такава невярна представа, която да доведе до
акт на имуществено разпореждане, в резултат, на който за последния да настъпи имуществена
вреда. В случая, след направения анализ на фактическата обстановка, следва да се
приеме, че фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт се свързват
с конкретно поведение на подсъдимия. Установи се по безспорен начин, че действително
основна роля във въвеждането на гражданския ищец К.М.К. и на пострадалия И.Г.И.
в заблуждение е имал останалият неразкрит /според съда единствено отново, както
и в други случаи поради липсата на съответна процесуална активност и
настойчивост от страна на органите на досъдебното производство/ съучастник на
подсъдимия С.Й.А., който с обаждане по телефон е създал невярна представа за
съществуването на основание за предаване на парична сума от двамата пострадали а
именно, че се провежда полицейска операция за задържане на измамници, и че сумата
ще послужи за залавяне на престъпниците от органите на МВР, а самият подсъдим в
контакта си с пострадалата К.М.К. донякъде е спомогнал за поддържане на тази
представа. Оттам и за това, че именно на него следва да бъде предадена
процесната сума пари в първия от двата отделни акта, поддържайки същевременно и
вече създадената от неговия съучастник невярна представа относно основанието за
предаване на тази парична сума, каквото обвинение обаче не му е повдигнато, за
да бъде обсъждано. Неговата роля и в двата случая обаче консумира хипотезата по
чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, доколкото с действията си е
подпомогнал преките извършители да установят фактическа власт по отношение на
премета на престъпление, след осъществените два акта на имуществено
разпореждане от въведените в заблуждение лица, като се явил на място според
дадените указания, осигурил е транспортиране на сумите от едно място на друго,
след като са предадени, съответно оставени на определено място до друго, с
което е способствал установяване на фактическа власт от страна на извършителите.
Това възбуждане на заблуждение от страна на неизвестния извършител и поддържане
на вече възбуденото у пострадалите от неустановения по делото съучастник, съизвършител
е съставомерно, защото няма друга цел, освен визираната престъпна такава по чл.
209, ал. 1 НК, а именно да набави за себе си имотна облага и то е осъществено с
конкретни действия, описани по – горе при изложение на осъществената фактическа
обстановка, в което се осъществява и конкретният принос на подсъдимия в
осъществяване на инкриминираната деятелност от неизвестните извършители,
мотивиращо и извод относно формата на съучастие по отношение на провлеченото
към отговорност лице, а именно помагачество. Като резултат, след като се е
стигнало до възбуждане на заблуждение у гражданския ищец К.М.К. и другото
пострадало лице – И.Г.И. и впоследствие поддържано у всяко от тях относно
основанието за предаване на паричната сума и действителната самоличност на
лицето, което я е получило и качеството на това лице – служител на органите на
полицията, поведението на подс. С.Й.А. е довело и до престъпния резултат, свързан
с подпомагане на дейността по реализиране целта на деянието – придобиване на
имотна облага, обосноваващ съставомерност по чл. 209, ал. 1 НК чрез фактическо
подпомагане на придобиване на държането и транспортиране на паричните средства
в изпълнение на указанията на неизвестните извършители, тяхното оставяне и по
този начин способстване за придобиването им от извършителите. Визираният
престъпен резултат се изразява в акт на разпореждане от страна на пострадалите,
мотивиран единствено от създадената у тях
и впоследствие поддържана невярна представа за основанието и качеството на лицето,
в чиято полза го прави, довело до довършване на престъплението. Актът на имуществено
разпореждане, изразяващ се във фактическо разпореждане, чрез предаване на два
пъти на парични суми – веднъж направо във фактическата власт на подсъдимия, а
втори път – чрез оставянето им на място, до което той има достъп, както бе вече
посочено, стои в основата на престъпния състав по основния текст на престъплението
измама по чл.209, ал.1 от НК, този акт има обективен характер и за неговото осъществяване
са събрани достатъчно и убедителни гласни доказателства.
От събраните данни е безспорно установена
обективната страна на всяко от деянията,
включени в състава на продължаваното престъпление, механизма на осъществяването му, както и авторството
на престъплението - а именно, че подсъдимият
С.Й.А.
е извършил същото, макар и не единствен и не самостоятелно в посочената
форма на престъпна деятелност, а именно помагачество. Обстоятелство, което се оспорва
от него и неговия защитник, не поради липса на измама, а поради липса на
установеност на субективния елемент, но тези възражения се оказват изцяло
несъстоятелни, вследствие направения анализ на събрания в хода на разследването
и приобщен в
съдебно следствие по съответния ред доказателствен материал.
На следващо
място, установени са по безспорен начин времевите граници на осъществените отделни
деяния в рамките на продължаваното престъпление, както по отношение на гр. ищец
К.М.К., така и по отношение на пострадалия
И.Г.И., а така също и най – вече общата стойност на предмета на престъпление – пари
в различни валути. С това за всяко от инкриминираните
деяния в процесния период е осъществен престъпния състав по чл. 209, ал. 1 от Наказателния
кодекс, а предвид факта, че тези деяния са извършени през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка, еднородна форма на вината и всяко от последващите
деяния се явява продължение на предшестващите го, правилно е възприето в акта на
държавното обвинение, че се касае за едно единно продължавано престъпление и в съответствие
със закона е дадената квалификация по чл. 26, ал. 1 НК.
От
субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс. С.Й.А. умишлено, при пряк умисъл, т.е
съзнавал е, че с действията
си подпомага лицата, незивестни извършители, въвели в
заблуждение и поддържали такова у пострадалите с цел последващо
разпореждане от тяхна страна да постигнат онзи фактически и правен
резултат, към който се стремят и целял
настъпване на съставомерните последици, воден от подбудите за
извличане по този начин на материална облага, каквато не
му се следва – нему, с получаване на „хонорар“ и за другиго - на неизвестния по
делото съучастник, съизвършител, като е налице и съзнаване на неговия умисъл и
специална користна цел. Това характеризира
деянието, като извършено при общност на умисъла от тях, с обща користна цел,
което прави предложената от прокурора квалификация по чл. 209, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК обоснована и дадена в
съответствие с материалния закон. Предложената интерпретация
на поведението на подсъдимия, от гледна точка интелектуалния момент при формиране
на умисъла, за грешка по смисъла на чл. 14 от НК не намира опора в събраните по
делото доказателства, включително и направените от него самопризнания, неоттегляеми
на този етап от производството. Освен това, житейски предложената конструкция, че
пострадалите връщали капаро, но извършителят не знаел неговият размер, при положение,
че се предполага именно той го е дал, а подсъдимият е този, който трябвало да провери
каква е сумата, не намира логическа опора, за да се приеме по друг начин, различен
от този, че съставлява защитна теза.
При индивидуализацията
на наказанието за деянието по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1
от НК, извършено
от подсъдимия, съдът взе взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението, както и степента на самото му
участие в съвместната инкриминирана деятелност. Съдът прецени обстоятелствата, които
имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Подсъдимият следва да се приеме, че към датата на извършване на деянието
е с необременено съдебно минало, т.е. не е осъждан и за него
са събрани даннио,
характеризиращи личността му в положителен план. Налице и положително процесуално
поведение на подсъдимия в съдебна фаза, довело до протичане на производството в
съдебна фаза по облекчен ред, а след това проявата на искрено разкаяние, но най
– вече поведението му на досъдебна фаза, насочено изцяло към разкриване на деянието
откъм всички негови белези и спомогнало в значителна степен за това, не само е възможно,
но в конкретната хипотеза, предвид спецификите на случая, следва да бъде обсъдено
в светлината на смекчаващо вината обстоятелства, имащо определящо значение, наред
с изразеното искрено съжаление за пострадалите и случилото, за преценката на съда,
противопоставено на сравнително високата стойност на предмета на престъпление. Преценявайки поотделно
и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието
за подсъдимия С.Й.А.
не би могло да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 1 от Наказателния кодекс - под установения в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК
минимум, но следва да бъде индивидуализирано по реда на чл. 54 от НК при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, над, но близо до установения специален
минимум, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, а след редукцията
с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 НК – наложено за срок от 1 година, като изпълнението
на същото на основание чл. 66, ал. 1 НК - отложено с изпитателен срок от три години,
доколкото се установи едновременното наличие на законовите предпоставки за това
и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане целите на наказанието.
Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие
и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото.
По отношение на предявения граждански
иск:
Предявеният от К.М.К. *** против подс.
С. Й. А. от град Х. граждански иск, приет за съвместно разглеждане от съда в рамките
на наказателното производство, за сумата в размер на 6000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран
от съда. Същият, с оглед достигнатия извод за наличие на деяние, осъществено от
подсъдимия виновно, съдът намира, че е доказан по основание. Установен е и размерът
на причинените от деянието имуществени вреди, за които следва да се приеме, че са
в пряка причинно – следствена връзка от извършеното престъпление. В резултат на
осъществените актове на имуществено разпореждане от страна на пострадалата К.М.К.,
сумата в посочения размер е получена от подсъдимия С.Й.А. без правно основание и
същият се разпоредил с тях в свой личен и на своя съучастник интерес и за задоволяване
на собствените си потребности. Предвид на това, установена, освен надлежна активна
процесуалноправна легитимация, е и активната материалноправна легитимация на гражданския
ищец да претендира и получи обезщетение. По тези съображения по отношение на подсъдимия
С.Й.А. ще следва, освен наказателната, да бъде ангажирана и деликтната му отговорност,
изразяваща се в необходимост да възстанови причинените на пострадалото лице имуществени
вреди и то изцяло, предвид формата и степента на участие в извършеното деяние, като
заплати процесната сума в размер общо на 3850 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 16.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Относно разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимия
С.Й.А. бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност, в негова тежест,
на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се възложат разноските по делото, като
същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково
сумата в размер на 81.01 лева, представляваща направени на досъдебното производство
разноски за възнаграждение на вещо лице, а в полза на Държавата по сметка на Районен
съд – Хасково – сумата в размер на 240.00 лева - държавна такса, съобразно уважения
размер на предявения граждански иск, както и сумата в размер на по 5.00 лева във
всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото.
Приобщените като веществени доказателства
1бр. CD-R Махеll /оптичен носител; - 1бр. CD-R
Verbatim /оптичен носител/, както и 1бр. CD-R Verbatim с надпис „ПИБ –Хасково“
/оптичен носител/, 1бр. CD-R 700 mb /оптичен носител/ бе прието от съда, че е
необходимо да останат приложени по делото, а приобщените по делото, като веществени
доказателства 1бр. мобилен телефон/апарат марка „Huawei“ IMEI 862665037694210, със
сим - карта на „Теленор“ – да бъдат върнати на С.Й.А., с постоянен адрес ***, ЕГН:
**********, като правоимащо лице, доколкото не се доказа от страна на държавното
обвинение, че са послужили за извършени на умишленото престъпление.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!!!
Секретар:К.С.