№ 73
гр. Варна, 05.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20233000500125 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:25 часа се явиха:
Въззивницата Й. М. М., редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззивникът ПРОКУРАТУРАТА НА РБ, чрез Апелативна
прокуратура – Варна, редовно призована, се представлява от прокурор от
Апелативна прокуратура Р.Г..
АДВ.А.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И ПОСТЪПИЛИТЕ ОТГОВОРИ
Производството по в.гр.д. № 125/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивни жалби на страните срещу решение
№ 1654/19.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1012/2022 г. по описа на
Варненския окръжен съд в различни негови части, както следва:
По въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор
Златев от Окръжна прокуратура –Варна, против решението на окръжния съд в
осъдителната му част, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Й. М. М.:
- на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 8000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същата
наказателно производство, приключило с Присъда № 260006 /22.07.2021 г. по
ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е призната за невинна и е
1
оправдана по повдигнатите обвинения, ведно със законната лихва от датата на
подаване на иска в съда - 09.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението;
- на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 608.89 лв., представляваща
обезщетение за забава върху размера на претърпените неимуществени вреди
от 8 000лв. за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
09.08.2021г. до 09.05.2022г.;
- на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 400 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски
за НОХД № 5116/2017 на ВРС – 45 с-в, ведно със законната лихва от датата
на подаване на иска в съда - 09.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението;
- на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 30.44 лв., представляваща
обезщетение за забава върху размера на претърпените имуществени вреди от
400лв. за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
09.08.2021г. до 09.05.2022г.;
- сумата от 274.29 лв. , представляваща разноски по делото, съразмерно
на уважения размер на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради
необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част и отхвърляне на
исковете изцяло, евентуално за намаляване размера на обезщетението.
Оплакванията са: - за липсата на обсъждане в решението на съда на
направеното от ответника в писмените му бележки възражение по чл. 5, ал.1
ЗОДОВ, че увреждането е причинено по изключителна вина на М. (че тя с
поведението си станала причина за образуваното срещу нея НОХД), водещо
до отхвърляне на всички искове; - за неправилна оценка от окръжния съд на
събраните по делото доказателства и въз основа на това и за погрешен извод
за претърпени от ищцата неимуществени вреди (страх от загуба на работа;
липса на желания за грижа по децата; кошмари), евентуално и за неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и завишаване на размера на
присъденото обезщетение;
Й. М. е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила
същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията е
молила за отхвърлянето й и за потвърждаване на решението в обжалваната от
другата страна осъдителна част.
По въззивна жалба на Й. М. М., против решението на окръжния съд в
отхвърлителната му част, с която са отхвърлени предявените от нея срещу
Прокуратурата на РБ искове:
- по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие
незаконно воденото срещу същата наказателно производство, приключило с
Присъда № 260006/22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС,
с което е призната за невинна и е оправдана по повдигнатите обвинения за
горницата над уважената част от 8 000 лв. до претендираните 90 000 лв.;
2
- по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху размера на
претърпените неимуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г. за горницата над
уважената част от 608.89 лв. до претендирания размер от 6850лв.;
- по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди - разноски в досъдебната и съдебна фаза, в
частта за горницата над уважената част от 400 лева до претендираните 8 000
лв.;
- по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху размера на
претърпените имуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г. за горницата над сумата
от 30.44 лв. до претендираните 608.89 лв.
Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно -
постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молила за отмяната му в отхвърлителната част и за
уважаване на исковете до претендирания размер. Изложила е съображения за
дължимост на разноските за адвокатско възнаграждение в наказателното дело
независимо дали и кога са платени и в тази връзка за неправилни изводи на
окръжния съд в обратна насока и за липсата на имуществени вреди над
присъдения размер. Навела е оплаквания за занижаване размера на
обезщетението за неимуществени вреди и определянето му в разрез с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като е сочила, че окръжният съд не отчел
изцяло вредите й от разгласяването на наказателното производство в медиите
и социалните мрежи и връзката им с действията на прокуратурата, както и
тежестта на повдигнатото обвинение, професията й на полицай и в тази
връзка по-значимото засягане на емоционалната й сфера. Молила е за
приемане по делото на извлечение за резултатите при търсене в интернет чрез
търсачка Google с таг „Й. М. – Прокуратура“. При липсата на необходимост
от нарочно доказване, съдът не отчел обичайните вреди от воденото срещу
нея наказателното преследване. Не определил обезщетението с оглед
постигане целта му да възстанови психическото, емоционалното и
психологическо равновесие на пострадалата и да респектира прокуратурата и
да формира у нея перманентна нужда от самооценка при обвиненията.
Прокуратурата е подала отговор на жалбата, с който е оспорила същата
и по съображения за неоснователност на оплакванията е молила за оставянето
й без уважение. Със съображения, че начинът на търсене на ищцата в
интернет е тенденциозен, е молила за прилагане на копие от разпечатка от
интернет търсачка с резултати от търсене.
Въззивните жалби са в срок, подадени са от лица с правен интерес от
обжалване на съответните части от решението на първата инстанция, като
неизгодно за тях, редовни са и допустими.
Съдът, с определението си от разпоредително заседание е приел по
делото, представените от двете страни, съответно с въззивната жалба на
ищцата и с отговора по нея от ответника, на списъци с резултати от търсене с
интернет търсачка на публикации за Й. М., свързани със случая.
ПРОКУРОР Г.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорвам
жалбата на другата страна. Поддържам отговора. Нямам искания за събиране
3
на нови доказателства.
АДВ.А.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам въззивната жалба на
прокуратурата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.
Претендираме държавната такса в настоящото производство.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ПРОКУРОР Г.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната
жалба на Прокуратурата на РБ относно неправилност и незаконосъобразност
на първоинстанционното решение, с оглед негова необоснованост и
нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението по чл.52
от ЗЗД за неимуществени вреди, което намирам за завишено, с оглед
критериите за справедливост и конкретните събрани по делото доказателства.
Не поддържам възраженията във въззивната жалба относно наличие на
основания за приложение на чл.5 от ЗОДОВ, като считам, че със съдебния акт
е даден отговор на този въпрос, поради което в тази част не поддържам
подадената жалба. Относно въззивната жалба на Прокуратурата на РБ
намирам, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е
установено наличието на незаконно обвинение спрямо ищцата М., което е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 09.08.2021 г. В тежест
на ищцата обаче е било да докаже твърдяните от нея неимуществени вреди в
резултат на това незаконно обвинение. Тук напълно се солидаризирам с
изводите на първоинстанционния съд, че голяма част от тези наведени
твърдения и доводи в исковата молба за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на незаконното обвинение, са останали недоказани. Такива са
относно влошеното здравословно състояние на ищцата, за което не са били
представени медицински документи, такива са и относно медийно
разгласяване на незаконното обвинение от страна на прокуратурата, което по
безспорен начин е установено, че е в резултат на проведено журналистическо
разследване и то много преди да са предприети действия от страна на
прокуратурата по повдигане на обвинение спрямо нея. Солидаризирам се с
изводите на Окръжен съд - Варна, че недоказани са останали и твърденията
на ищцата за смяна на работното място в резултат на повдигнатото незаконно
обвинение и претърпяно неудобство, срам и унижение от страна на нейните
съграждани в родния й град, каквито твърдения са били наведени с исковата
молба.
По отношение на размера считам, че от страна на Окръжен съд - Варна
не е било взето предвид, че по време, когато е било повдигнато обвинение на
М., спрямо нея е била налична и дисциплинарна проверка и производство от
страна на Областна дирекция на МВР – Варна, което безспорно е причинило
стрес, неудобство и безпокойство, като тези обстоятелства не са били взети
предвид от първоинстанционния съд, а такива твърдения се навеждат и в
настоящата въззивна жалба от страна на ищцата, като считам същите поради
тази причина за безспорно доказани.
По отношение на размера намирам, че същият е завишен, именно с
оглед конкретните събрани по делото доказателства, а именно, че голяма част
от наведените твърдения за претърпени неимуществени вреди са останали
недоказани и че е безспорно доказано по делото, че ищцата е претърпяла
4
стрес и безпокойство в резултат на незаконното обвинение не по-високо от
обичайното за такива случаи, поради което Ви моля да отмените
първоинстанционното решение в тази му част и определите справедлив
размер, съобразно критерия за справедливост и доказателствата по делото.
Изцяло смятам за правилно и законосъобразно съдебното решение в
частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди. В тази връзка, тъй
като въззивната жалба на ищцата в първата си част е отбелязано неправилност
по отношение на обезщетението за имуществени вреди, считам, че
твърдението на защитата, че договореното възнаграждение в договор за
адвокатска защита, без да е налично плащане, следва да се приеме за щета,
тъй като съществувало задължение бъдещо за неговото плащане. Тук
подлежат на обезвреда реално настъпили щети, като такива са доказани до
размера, който е посочен от Окръжен съд – Варна, а именно в размер от 400
лв. – заплатено, за което е налична разписка на адвокатско възнаграждение.
Досежно доводите, във въззивната жалба на ищцата, че следва да
подлежи на обезвреда и периода от възникване на инцидента и отразяването
му в медиите до повдигане на обвинение, считам този период за ирелевантен
към предмета на делото, тъй като към него момент няма повдигнато
незаконно обвинение. Такива остават и твърденията – неоснователни и
несъстоятелни, за медийно разгласяване на факта на повдигнатото спрямо
ищцата М. обвинение от страна на прокуратурата, както и за претърпените в
резултат на това вреди, тъй като е наблегнато главно на публичността, която е
придобил случая, това не се дължи отново казвам на прокуратурата, за което
поддържам гореизложеното от мен.
В този смисъл считам, че въззивната жалба на ищцата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В този смисъл моля за
Вашия съдебен акт.
АДВ.А.: Уважаеми апелативни съдии, ще се опитам да спестя
процесуално време. Написал съм въззивна жалба, становище, искова молба и
там подробно сме изложили нашите аргументите. Особено възмутително за
мен беше твърдението на Окръжна прокуратура, което за щастие сега не се
повтори, че така й се пада на М., че като подвела прокуратурата да излъже и
сега трябвало за тази работа да не си търси обезщетението. Това е безобразно
неуважение към влязъл в сила съдебен акт. Нейната невиновност е доказана в
резултат на пет производства, два пъти връщане във въззивни инстанции и
цялата тази работа по справедливост ще бъде обезщетена като се намали и
присъденото 8000 лв. обезщетение. Аз само искам да попитам прокурора,
който е поддържал това обвинение в продължение на 7 години каква заплата е
вземал и справедливо ли ще бъде да му се отнеме тази заплатата доколкото
той незаконно е поддържал едно обвинение. Във „Фейсбук“ и навсякъде в
медиите се разгласява този случай не в резултат на М., а на прокуратурата,
която е повдигнала това обвинение, разследвала го е, създала е шум,
абсолютно безпочвено. Да не забравяме, че е бил оправдан и субекта, който е
участвал в спречкването в морската градина. Прокуратурата абсолютно, не
искам да употребя тежка дума, но непрофесионално се е отнесла към двете
производства и в резултат на двете производства и Братоев е в правото си да
търси обезщетение от прокуратурата, защото тя не е успяла да докаже и
неговото обвинение и то не защото М. е лъгала, а защото е прокуратурата е
5
навела глава пред очевидни фалшиви доказателства по този процес. При
цялата тази изключително тежка за М. обстановка не намирам за необходимо
да споря с прокуратурата, че косопада, или незнам си какво, не било
причинено от обвинението, което незаконно е повдигнато. Може би трябваше
М. рак да получи, та да го удостоверим по някакъв причинно-следствен ред.
Моля да уважите въззивната жалба и да постановите един съдебен акт,
който справедливо обезщетява претърпените неудобства, депресивни
състояния, болезнени отклонения, изолация от среда, от близки и т.н., всичко
което естествено съпътства едно незаконно повдигнато обвинение. Не мога да
претендирам разноски в настоящото производство, защото нямам връзка с М.
към настоящия момент.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.36 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6