№ 182
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Николай Гугушев
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно
административно наказателно дело № 20211100602169 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 23.02.2021г. по НАХД № 9742/2020г., СРС, НО, 116 състав е признал
обвиняемия Т. М. ИВ., за ВИНОВЕН в това, че на 07.07.2018г., за времето от 02,00ч. до
02,30ч., в гр.София, ул.“******* *******, чрез нанасяне на два удара с ръка в областта на
лицето и блъскане с ръце в областта на гърдите, довело до падане на земята, причинил на
П.П.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на предна дясна повърхност на
шията, кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош в областта на външния край
на лявата ключица, кръвонасядане в областта на външния край на лявата ключица и
кръвонасядане в седалищната област срединно в областта на опашната кост, реализирала
медикобилогичния признак „болка и страдание“, като деянието е извършено по хулигански
подбуди /без смислена причина, брутално и демонстративно незачитане на обществения ред
на публично място, в противоречие с възприетия морал и добрите нрави и демонстрирайки
явното си неуважение към човешката личност, нейната телесна неприкосновеност и
достойнство и при липса на личен мотив във взаимоотношенията /поради което и на
основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност за извършеното от
него престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал.2 от НК, като му налага
административно наказание “глоба” в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.
С решението съдът е признал обвиняемия Т. М. ИВ., за ВИНОВЕН в това, че на
същото място, по същото време, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и
последващо падане на земята, причинил на Р.В.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в
оток на лявата слепоочна област на главата, кръвонасядане в средата на горепосочения оток,
оток в лявата трета на челото, кръвонасядане два броя в областта на страничната
повърхност на шията, кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница,
1
охлузване в областта на десния лакът, охлузвания 3 броя в областта на левия лакът,
охлузване в областта на капачката на дясното коляно, реализирали медикобилогичния
признак „болка и страдание“, като деянието е извършено по хулигански подбуди /без
смислена причина, брутално и демонстративно незачитане на обществения ред на публично
място, в противоречие с възприетия морал и добрите нрави и демонстрирайки явното си
неуважение към човешката личност, нейната телесна неприкосновеност и достойнство и при
липса на личен мотив във взаимоотношенията /, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от
НК го освобождава от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК , като му налага административно наказание “глоба”
в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил Т. М. ИВ. да заплати направените
по делото разноски в размер на 987.69 лева по сметка на СДВР, както и на основание
чл.190, ал.2 от НПК по 05,00 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Срещу решението е постъпила жалба от упълномощения защитник на обвиняемия Т.
М. ИВ. - адв.М. , с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановения акт, както и превратно тълкуване на доказателствения материал. В
депозираното допълнение към въззивната жалба се отправя критика към кредитирането на
свидетелските показания на св. Д. и св. Д.а, като се навеждат доводи, че изложеното от тях и
прието от съда без надлежна критичност с оглед процесуалното им качество, а именно на
пострадали лица. Критикува се преценката на първоинстанционният съд да ползва
изготвената видеоехническа експертиза. Намира, че районният съд не се е съобразил със
съдебната практика, свързана с квалифицирания признак „по хулигански подбуди“, като
твърди че обвиняемият не е извършил с хулигански мотиви или подбуди инкриминираното
деяние. В допълнението към въззивната жалба се изразява несъгласие към кредитирането на
показанията на св.Ф. и св. Р.. Отправя искане към въззивната инстанция да отмени
първоинстанционният съдебен акт или алтернативно да измени наложената глоба, като я
определи в минимално предвидени от закона размер.
С депозираната въззивна жалба не се правят доказателствени искания към съда.
В разпоредително заседание на 16.06.2021г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В хода на съдебните прения в проведеното открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция защитникът на обвиняемия И.- адв. М. поддържа въззивната жаба и
допълнението към нея. Посочва, че първоинстанционното решение е неправилно и
противоправно, тъй като е нарушен материалния и процесуалния закон. По отношение на
наложеното наказание, се твърди, че то е наложено при нарушение на материлно-правните
норми , а именно че са наложени две отделни наказания, а не е наложено едно наказание за
инкриминираните деяния. В заключение моли съда да отмени решението на районният съд,
алтернативно да се върне делото за разглеждане на друг първоинстанционен съдебен състав.
Представителят на СГП. счита, че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин, доказателствата са еднопосочни и непротиворечиви, като в пълнота
установяват извършените от обвиняемия престъпления, за които са му повдигнати
обвинения. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Подсъдимият Т.И. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното му право на последна дума от съда моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговото
2
изменение или отмяна, поради което намира, че постановеното решение следва да бъде
потвърдено, по следните съображения:
Първоинстанционното решение е постановено при изключително подробно изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в
мотивите към съдебния акт на СРС. Първата инстанция е направила изключително
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, довела до единствено възможния
правен извод. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка
по делото и прие за установено от фактическа страна следното:
Обв. Т. М. ИВ. е роден на ******* в гр.София, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, със средно-специално образование, безработен с ЕГН: **********.
Св. П.Д.а и синът й - Р. Д. живеели в гр.София, ул.“*******. На 07.07.2018г. след
полунощ чули викове, крясъци, шум от чупещи се предмети, както и рев на жена от
съседната къща, намираща се на ул.“******* *******.
Около 02,00-02,30 часа св. Р. Д. отишъл до оградата на къщата и се провикнал на
живущите да спрат да вдигат шум. На приземния етаж на къщата били обв. И., св. С. И.а и
Д. И.а. Обв. И. излязъл, застанал от вътрешната страна на оградата на сградата и разговарял
с пострадалия, нанесъл удар с ръка в областта на главата на св. Р. Д.. Прескочил оградата и
продължил да нанася удари с ръце в областта на главата на св. Р.Д., вследствие на което
последния паднал на земята. Св. П.Д.а наблюдавала от домът си случващото се, взела
телефона си, излязла на улицата и сигнализирала ЕЕН 112. Обв. И. й нанесъл два удара с
ръка в областта на лицето и я блъснал с ръце в областта на гърдите, вследствие на което
паднала на земята. Намесила се и св.Д.И.а.
Вследствие на нанесените от обв. И. удари, на св. Р. Д. били нанесени оток на лявата
слепоочна област на главата, кръвонасядане в средата на горепосочения оток, оток в лявата
трета на челото, кръвонасядане два броя в областта на страничната повърхност на шията,
кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница, охлузване в областта на
десния лакът, охлузвания 3 броя в областта на левия лакът, охлузване в областта на
капачката на дясното коляно, причинили му болка и страдание.
Вследствие на нанесените от обвиняемия удари, на св.Д.а били причинени
кръвонасядане на предна дясна повърхност на шията, кръвонасядане по предната
повърхност на гръдния кош в областта на външния край на лявата ключица, кръвонасядане в
областта на външния край на лявата ключица и кръвонасядане в седалищната област
срединно в областта на опашната кост, реализирала медикобилогичния признак „болка и
страдание“.
По време на инцидента на св.Д.И.а били причинени кръвонасядания на дете ръце и
двата крака; охлузвания на лявата ръка и на двата крака, причинили й временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
При медицинския преглед на обв.И. било установено хирургически обработена рана и
оток на горната устна; охлузвания по лицето, двете ръце и двата крака, причинили му
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 18.07.2018г., св.П. Д.а предала доброволно на органите по разследването 1бр.
флаш-памет, съдържащи записи от видеокамери на ул.“******* При изследването й било
установено, че в 02:10:01ч. на 07.07.2018г. се отразяват части от пътно платно и ограда,
поставена пред сграда, като от лявата страна върви мъж от видим мъжки пол - „Л1“, с шапка
с козирка, с видимо окосмяване в областта на лицето, облечен с черна блуза с къс ръкав и
светли панталони. Лицето се приближило до оградата и разговаряло с друго лице от видим
мъжки пол - „Л2“, с къса черна коса, облечено със светла блуза с къс ръкав и светли къси
панталони. След известно време и ръкомахане „Л2“ се приближило до оградата и през нея с
дясната си ръка нанесъл удар в областта на главата на „Л1“. „Л1“ се оттегля от оградата,
3
връща се по обратно посоката, от която е дошъл и излиза извън обсега на заснемащото
устройство.
В 02:16:01 ч. „Л1“ се върнало, като с него вървяло лице от видим женски пол със
светла коса. Двамата стоели на пътното платно. „Л2„ ги гледало и стояло на оградата. “Л2“
прескочил оградата, насочил се към „Л1“ и видимо започнали да извършват движения с
ръцете си, като се бутат, падат на платното и си разменят удари в различни области на
тялото. Лицето от женски пол се опитва да ги разтърве, разделя ги едно от друго и застава
между тях. Лицата известно време разговаряли, след което „Л2“ започва да се бута и да си
нанасят удари в областта на главата на „Л1“.
Обв.И. е психично здрав. Към момента на инкриминираното деяние е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното
му състояние му позволява правилно да възприема фактите, имащи значение за досъдебното
производство и да дава достоверни обяснения по тях и да участва в наказателното
производство във всичките му етапи. Цялостното му поведение по време на инцидента и
последващото му поведение след това не дават основания да се приеме наличие на
физиологичен афект- „силно раздразнено състояние“.
Престъплението е извършено по хулигански подбуди, тъй като обвиняемия е
причинил телесната повреда без установен личен мотив, на обществено място, тъй като при
отправена забележка относно неспазване на нощната тишина нанесъл удари на
пострадалите, с което им причинил инкриминираните телесни повреди, от което е видно, че
същият е искал да демонстрира пренебрежение към установеният правов ред, грубо е
нарушил общественият ред, без да има смислена причина и личен мотив за това.
Обв. И. е неосъждан, без данни за повдигнати обвинения по наказателни дела от общ
характер, безработен.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните
от първата инстанция доказателства и доказателствени средства : от обясненията на
обвиняемия, дадени пред съда; от показанията на св.П. Д.а, Р. Д., В. Д., Д. И.а, И. Р., М. Ф.,
С. И.а; от заключенията на вещите лица по назначените и приложени по делото съдебно-
медицински, съдебно- технически и психиатрично-психологична експертиза; от
приложените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства: протоколи за
разпознаване на лица, ведно с приложените фотоалбуми, справка от МВР-Д“НС 112“,
съдебномедицински удостоверения, докладна записка,свидетелство за съдимост.
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти
са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства
не са допуснати логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в
мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на
кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.
Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се
приемат, а други се отхвърлят. Събраната по делото съвкупност е последователна, като от
нея с пълна категоричност се установява времето, мястото и авторството на извършеното
деяние. Въззивният съд споделя изцяло направения от първоинстанционния доказателствен
анализ, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.
С оглед задълженията си, въззивният състав в решението си дължи отговор на
доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно
заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
Относно наведеното от защитата възражение за допуснато от районния съд
процесуално нарушение, изразило се в нарушението да не бъдат непосредствено разпитани
свидетели по делото, настоящият състав следва да отбележи, че същото би било принципно
основателно при условие, че от показанията но тези свидетели (св. М. Ф. и св. А. Р.) от
досъдебното производство не може да се установят действително възприетите от последните
факти. В настоящия случай макар по делото да се очертават два диаметриално
4
противоположни тези относно причината за възникването на процесната конфликтна
ситуация, непосредствен разпит на свидетелите не се явява наложителен. Това е така, тъй
като показанията на всеки от свидетелите са вътрешно безпротиворечиви и разкриват
непосредствените им възприятия за процесния инцидент, като обстоятелството дали ще
бъдат възприети с доверие или отхвърлени за сметка на обясненията на обвиняемото лице
следва да се извърши след внимателна съпоставка както помежду им, така и с останалия
събран по делото доказателствен материал. В тази връзка следва да се подчертае и това, че
съдът без основание е бил упрекнат, тъй като е изпълнил задълженията си за преценка на
доказателствата в тяхната взаимовръзка и чрез задълбочен и детайлен анализ на цялата
доказателствена съвкупност е достигнал до решението да не бъдат възприети като
опровергаващи обясненията на обв. И., което настоящата инстанция не прие като
произволно и едностранно. Следва да се има предвид, че изложеното от двамата свидетели
се допълва от останалия събран по делото доказателствен материал, кореспондира и със
заключенията на съдебно-медиинските експертизи, като настоящата инстанция, в унисон с
първоинстанционният съд ги кредитира изцяло.
Без съмнение е, че правилно контролираният съд е дал вяра и изцяло на показанията
на свидетелите П. Д.а и Р. Д.. Изготвените съдебномедицински удостоверения
непосредствено в деня на инкриминираното деяние е , че физическата неприкосновеност на
П. Д.а и Р. Д. е била засегната. От заключението на СМЕ се установи, че механизма на
получените травматични увреждания съвпада с изложените твърдения от страна на
пострадалите лица. Дори съдът да отчете показанията на пострадалите лица като
заинтересовани и ненадеждни няма как да игнорира останалата доказателствена съвкупност,
която по еднопосочен начин установява съставомерните признаци на престъпленията и
тяхното авторство.
Неоснователно се явява и възражението на защитата, в което са отправени критики
по отношение на кредитирането на експертното заключение на видео-техническта
експертиза. Този съд не намира основателна причина да не кредитира изготвеното
експертно заключение. Към вещото лице са поставени няколко въпроса, които включват
освен лицева идентификация на извършителя на престъпното посегателство, така и какви
конкретни действия са били предприети от лицата, записани на видеозаписа. Предходната
инстанция е посочила при анализа на доказателствената съвкупност за какво точно
кредитира експертното заключение, а именно относно хронологията на предприетите от
обвиняемия действия спрямо пострадалите лица, които се намират в унисон с останалите
доказателства по делото.
Неоснователно се явява и възражението на защитата, че по делото липсва становище,
касателно психичното здраве и състояние на обв. И.. По време на досъдебното производство
е била назначена съдебно- психиатрична и съдебно- психологична експертиза( л. 104 от
ДП), като от заключението вещите лица се установява състоянието на обв. И., а именно, че
е психично здрав. Към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние му
позволява правилно да възприема фактите, имащи значение за досъдебното производство и
да дава достоверни обяснения по тях и да участва в наказателното производство във
всичките му етапи. Цялостното му поведение по време на инцидента и последващото му
поведение след това не дават основания да се приеме наличие на физиологичен афект-
„силно раздразнено състояние“.
Правилно СРС е приел като относими към правните си изводи и заключенията на
изготвените по делото съдебно-медицински експертизи, отчитайки факта, че същите са
обосновани и отговарят в пълнота на поставените задачи. От експертизите се установяват
причинените на св. П. Д.а и св.Р. Д. телесни увреждания, характера и медико-биологичните
им характеристики, както и механизмът на получаването им.
Правилно са били кредитирани и приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства и доказателствени средства, които също допринасят за разриване на
обективната истина по делото.
5
След така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената
фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че първостепенният съд е
направил правилни правни изводи досежно съставомерността на инкриминираното деяние,
като е подвел обвиняемия Т.И. напълно законосъобразно под състава на престъпленията по
чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК и по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК.
Телесната повреда е типично престъпление против здравето, чийто непосредствен
обект са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Касае се за резултатно вреждащо престъпление,
изразяващо се в противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите
или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и страдание.
Безспорно обвиняемият Т.И. е автор на вменените му престъпления, което е
категорично доказано въз основа на правилно кредитираните от първия съд гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства.
Правилно е установено от обективна страна, че обв. Т.И. на 07.07.2018г., за времето
от 02,00ч. до 02,30ч., в гр.София, ул.“******* *******, чрез нанасяне на два удара с ръка в
областта на лицето и блъскане с ръце в областта на гърдите, довело до падане на земята,
причинил на П.П.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на предна дясна
повърхност на шията, кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош в областта на
външния край на лявата ключица, кръвонасядане в областта на външния край на лявата
ключица и кръвонасядане в седалищната област срединно в областта на опашната кост,
реализирала медикобилогичния признак „болка и страдание“, като деянието е извършено по
хулигански подбуди /без смислена причина, брутално и демонстративно незачитане на
обществения ред на публично място, в противоречие с възприетия морал и добрите нрави и
демонстрирайки явното си неуважение към човешката личност, нейната телесна
неприкосновеност и достойнство и при липса на личен мотив във взаимоотношенията; и на
същото място, по същото време, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и
последващо падане на земята, причинил на Р.В.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в
оток на лявата слепоочна област на главата, кръвонасядане в средата на горепосочения оток,
оток в лявата трета на челото, кръвонасядане два броя в областта на страничната
повърхност на шията, кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница,
охлузване в областта на десния лакът, охлузвания 3 броя в областта на левия лакът,
охлузване в областта на капачката на дясното коляно, реализирали медикобилогичния
признак „болка и страдание“, като деянието е извършено по хулигански подбуди /без
смислена причина, брутално и демонстративно незачитане на обществения ред на публично
място, в противоречие с възприетия морал и добрите нрави и демонстрирайки явното си
неуважение към човешката личност, нейната телесна неприкосновеност и достойнство и при
липса на личен мотив във взаимоотношенията.
В случая е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на
обвиняемия И.- чрез нанасяне на два удара с ръка в областта на лицето и блъскане с ръце в
областта на гърдите, довело до падане на земята на П.П.Д. и чрез нанасяне на удари с ръце в
областта на главата и последващо падане на земята на Р.В.Д. и получените от двамата
пострадали увреждания, тъй като видно от изготвените по делото съдебно-медицински
експертизи, приложените съдебно-медицински удостоверения и показанията на свидетелите,
уврежданията на пострадалите са били причинени вследствие противоправните действия от
страна на обвиняемия И.. Инкриминираните телесни повреди попадат в обхвата на чл.130,
ал.1 от НК, тъй като по своята медико-биологическа характеристика са довеели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и съответстват на тълкуването в
ППл на ВС № 3 от 27.09.1979г. по н.д. № 6/1979г. относно леката телесна повреда. Именно
от правилно кредитираното заключение на съдебно- медицинските експертизи, съставът на
районния съд е извел категоричния факт относно получените от св.П. Д.а и св.Р. Д. телесни
увреждания, които съответстват според вещото лице като начин на заявеното от
пострадалите.
Правилни и съобразени със задължителната съдебна практика и тълкуване на закона,
6
са изводите на първия съд в насока наличието на „хулигански мотив“ в поведението на
обвиняемия при извършване на инкриминираните деяния.
Доводите на защитата за несъставомерност на извършените престъпления по чл.131,
ал.1, т.12 НК от страна на обв. И., тъй като е извършено с цел последният да се предпази от
поведението на пострадалия Д., настоящият въззивен състав намира за неоснователни. По
същество чрез тези твърдения защитата иска да обори хулиганските подбуди и да накара
съда да приеме, че обвиняемият е действал при личен мотив, а не за да покаже себе си и да
изрази неуважение към установените правила за нормално човешко общуване. Въззивният
съд изразява несъгласие с подобна теза, тъй като по делото бе категорично установено, че
обвиняемият е предприел инкриминираните действия срещу пострадалите, без да е бил
поставен в положение, което да е налагало да се отбранява или да е бил провокиран от св.П.
Д.а и св.Р. Д.. Увреждането на последните не е в резултат на тяхното провокативно
поведение и при „възникнало чувство на уплаха“, а е резултат от хулиганската проява на
обвиняемия и първоинстанционния съд правилно съобразил това. Първостепенният съд е
изложил обстоятелствени мотиви в тази насока, с които настоящата инстанция изцяло се
съгласява, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Доводът на защитата, че
действията на обвиняемия не са били възприети от трети лица, не се споделя от настоящия
съд, тъй като за да се приеме, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл.131, ал.1,
т.12 НК, то следва да бъде установено по делото, че хулиганските действия са станали
достояние или могат да станат достояние на трети лица. Следва да се отбележи, че такива
лица са св. Ф. и св.Р..
От субективна страна деянията са извършени при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК – обвиняемият е предвиждал общественоопасните последици
от деянията, съзнавал е общественоопасния им характер и е целял настъпването на тези
последици.
По отношение на наказанието:
При извършената самостоятелна проверка в тази част на постановения съдебен акт за
прецизност, този състав намира за необходимо да отбележи, че съдът е допуснал нарушение
и на материалния закон при така постановената присъда, тъй като съгласно чл. 78а, ал. 7 от
НК, алинеи от 1 до 5 не се прилагат по тази норма, при множество престъпления, каквито
безспорно са налице, поради което неправилно се явява наложените от РС административни
наказания – глоба, но с оглед липсата на протест и предвид забраната за утежняване
положението на обвиняемия, въззивната инстанция следва да потвърди присъдата и в тази и
част.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно, на основание
чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 НПК е възложил в тежест на обвиняемия направените по делото
разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.Същото е постановено при
безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.02.2021 г., постановено по НАХД № 9742/2020 г.,
по описа на СРС, НО,116-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8