Решение по дело №1238/2023 на Административен съд - Пазарджик

 

Производството е по реда на чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 и сл. от АПК и е образувано по исковата молба на И. П. С. с [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди че са настъпили за периода от 21.11.2022 г. до 18.01.2023 г., породени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, относно непредоставянето на движими вещи – 1 бр. сак, 1 бр. броеница, 1 бр. четка за зъби и 1 бр. комплект чаршафи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

С Решение № 783 от 15.12.2023 г. постановено по к.адм.дело № 439/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е обезсилено Решение № 110 от 07.03.2023 г. постановено по адм. дело № 1207/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пазарджик.

Първоинстанционното производство, преди постановяване на обезсиления съдебен акт, е образувано по искова молба на И. П. С. с [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10 000 лева, за това че не му е разрешено да предаде на близките си старите чаршафи и да получи нови, както и да поучи сак, броеница и четка за зъби.

С Разпореждане № 144 от 15.01.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да конкретизира предмета на делото.

В резултат на това, с писмена молба процесуалният представител на ищеца е конкретизирал исковата претенция като е посочил, че производството по делото е по реда на чл. 284 от ЗИНЗС и е образувано по исковата молба на И. П. С. с [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди че са настъпили за периода от 21.11.2022 г. до 18.01.2023 г., породени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, относно непредоставянето на движими вещи – 1 бр. сак, 1 бр. броеница, 1 бр. четка за зъби и 1 бр. комплект чаршафи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че ответникът го е поставил в унизително положение като е уронил човешкото му достойнство, унижил го е пред другите лишени от свобода, създал му е изключителен диксомфорт, изразяващ се в това да не може да спи нормално, което е довело до влошаване на психическото му здраве и общия здравен статус. Моли съда да уважи исковата му претенция като осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие и бездействие, а именно непредоставянето му на движими вещи – 1 бр. сак, 1 бр. броеница, 1 бр. четка за зъби и 1 бр. комплект чаршафи.

Ищецът И. П. С. – редовно призован за съдебно заседание, се явява лично, като поддържа исковата молба, представлява се и от адв. Ж., която излага съображения за нейната основателност и доказаност. Моли съда да заплати разноски за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по искане на Национално бюро за правна помощ в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, редовно призован, се представлява от юрк. Р.. В законоустановения срок е депозирал писмен отговор с вх. № 1529 от 14.02.2024 г., с който оспорва така предявеното искане като неоснователно и недоказано, и моли да бъде отхвърлено.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение, че исковата молба е неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установено е по делото, че на 25.05.2021 г. ищецът е приведен в Затвора – Пазарджик от Затвора – София. Не е спорно между страните, че в процесния период – ноември – декември 2022 г. ищецът е пребивавал в Затвора - Пазарджик.

Със Заповед № Л-994 от 08.07.2022 г. на Началника на Затвора – Пазарджик е определен реда, по който лишените от свобода могат да получават различни по вид вещи. Съгласно т. 2 от заповедта, след предварителна молба, по време на свиждане лишените от свобода могат да получат спално бельо до два комплекта и мека пътна чанта – сак. Съгласно т. 3 от същата заповед по подадените молби се извършва проверка от инспектор СДВР дали лишеният от свобода притежава или не притежава съответния брой вещи.

От представената молба с вх. № М-3318 от 23.11.2022 г., се установява, че ищецът е заявил пред началника на Затвора – Пазарджик, да му бъде разрешено при следващо свиждане, което ще се състои на 03-04.12.2022 г. да получи: 1 бр. зимно яке, 1 бр. сак, 1 бр. броеница, 1 бр. четка за зъби и 1 бр. комплект чаршафи. На молбата са поместени ръкописни резолюции, като е дадено съгласие от 22.11.2022 г. от служител ИСДВР, с изключение на броеница и четка за зъби. По отношение на искания сак – е записано „след нова проверка“, а по отношение на чаршафите – „не – вече е налично“. В същата е поставена обща положителна резолюция от страна на Началника на Затвора – Пазарджик „ДА – КО и ИСДВР“ от 23.12.2022 г.

По делото се установява, че посочената молба е уважена, съгласно отбелязване на гърба на същата, като към 04.12.2022 г. е отбелязано, че вещите са приети. Не е отбелязано част от вещите да не са предадени. В този смисъл липсват данни ищецът в настоящото производство да е оспорил отказ на Началника на Затвора – Пазарджик да бъдат изнасяни или внасяни негови вещи, вкл. чаршафи, сак, броеница или четка за зъби.

От представена молба вх. № М-175 от 18.01.2023 г. се установява, че ищецът е заявил пред Началника на Затвора – Пазарджик, да му бъде разрешено при следващо свиждане, което ще се състои на 21-22.01.2023 г. да предаде документи, хавлия и един комплект стари чаршафи. На молбата е поставена резолюция, с която е дадено съгласие за изнасяне на чаршафите, ако бъде дадено съгласие за внасяне на нови. В същия ден с молба вх. № М-176 от 18.01.2023 г. ищецът е заявил пред Началника на Затвора – Пазарджик, че моли за разрешение при следващо свиждане, което ще се състои на 21-22.01.2023 г. да получи един комплект чаршафи. На молбата е поставена резолюция за съгласие. На гърба на молбата е посочено от проверяващия служител ИСДВР, че лишеният от свобода твърди, че притежава два броя чаршафи, които посочва че притежава повече от две години и били стари и скъсани.

По делото е представен протокол за претърсване и обиск от 05.10.2022 г., на килията на ищеца, от който е видно, че същият разполага с два сака личен багаж и документни, часовник и метална верижка. Представен е и протокол за претърсване и обиск от 26.10.2022 г., на килията на ищеца, от който е видно, че същият разполага с личен багаж – 2 бр. сак. Опис на личните дрехи, вещи и предмети на ищеца от 23.12.2022 г., от който е видно, че лицето разполага и с електрическа четка за зъби, наред с други вещи.

По делото е представен и Списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, одобрен със Заповед № М-04-268 от 17.06.2022 г на Министъра на правосъдието. От т. 4, буква „г“ на Списъка е видно, че четка за зъби може да бъде притежавана при закупуването  от лавката на Затвора. Съгласно т. 5, буква „д“, спално бельо може да бъде притежавано до 2 комплекта, а буква „р“ на същата точка предвижда, че може да се съхранява 1 брой сак, (посочен в Списъка в единствено число „мека пътна чанта (спортен сак)“). Що се касае до броеницата, в Списъка не се съдържа такъв артикул. В т. 5, буква „к“ са посочени изчерпателно развлекателните битови вещи, които лишените от свобода имат право да държат при себе си, а именно: „шах, домино, табла, карти, не се сърди човече и дама“.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства. От свидетелските показания на разпитания свидетел А. К. – Инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в Затвора – Пазарджик, се установява, че той отговаря персонално за ищеца, като има достъп до неговото досие. Споделя, че е длъжен да обезпечи неговия социален и правен статус в затвора. Твърди, че не е присъствал когато ищецът е бил посетен от негов близък за предоставяне на сак, четка за зъби и спално бельо. Запознат е със случая, защото той е извършил проверката по молбата на ищеца за предоставяне на посочените вещи. Споделя пред съда начина на извършване на проверката – извършва се документална справка с лично досие на лишения от свобода. След това се проверява дали лицето е подавало молби, за да получи тези вещи, дали има някакви изготвени документи в тази връзка, докладни-записки или описи, с които е постъпил. На база на тази проверка се прави заключение дали лишеният от свобода притежава или не притежава тези вещи в момента в съответствие със списъка за разрешени вещи. Посочва че, ако ги притежава лицето е длъжно да ги изнесе, за да ги получи наново същите вещи, защото в този списък има ограничение в количеството, което може да се притежава. Посочва, че молбата е касаела броеница, сак, четка за зъби и спално бельо, като за броеницата е дал отрицателен отговор, защото според списъка за разрешени вещи същата е неразрешена вещ. Относно четката за зъби, упоменато е, че същата може да се закупи само от лавката на затвора. За саковете е установил, че ищецът е притежавал два сака към тази дата. Относно спалното бельо е установил, че лишеният от свобода е притежавал такова. Посочва, че ако се установи, че спалното му бельо не е в добро състояние, служебно ще му се осигури такова, което ще бъде заведено в личния му картон, но лицето не е поискало такова. Към тази дата не е бил изнесъл спалното бельо, а е притежавал два комплекта от същото, какъвто е максимално допустимия брой и те не са били изнесени. На зададени въпроси от процесуалния представител на ищеца, свидетелят К. посочва, че лишеният от свобода не е получавал чаршафи на територията на Затвора – Пазарджик, защото същият е постъпил от Затвора – София с такива, които са били налични към датата на постъпването му в Затвора – Пазарджик. Посочва, че не си спомня за чаршафите, за които е констатирал, че са били изнесени, като е възможно и да е сгрешил технически при проверката. По отношение на четката за зъби посочва, че същата е описана в списъка за разрешени вещи и може да се закупи от лавката на затвора. Ако лицето няма средства и се констатира, че няма четка за зъби, може да подаде молба до Началника на затвора и да му се осигури такава като социална помощ, такава молба не е подавана. Съответно администрацията на затвора няма как да констатира дали лишеният от свобода притежава или не притежава четка за зъби. Твърди, че към датата на молбата му лишеният от свобода не е имал запор на личната партида и е разполагал с финансови средства. Споделя пред съда, че към онзи момент лишеният от свобода е удостоверил, че притежава два комплекта чаршафи, като не си спомня, че е записал, че лицето ги е предало на близките си, както и че никога не е имало искане да му бъде осигурено служебно спално бельо. Впоследствие е констатирал, че чаршафите са негодни за ползване. Към дата 18.01.2023 г. това, което служителите са констатирали е в сферата на вероятностите, тъй като ищецът може да представи като свои чужди изхабени чаршафи на друг лишен от свобода, поради което се удостоверяването е по документи.

От показанията на свидетеля П. Г. се установява, че се познават с ищеца. Споделя, че през миналата година А. е бил без спално бельо за дълго време, нямало е с какво да се завие, били са скъсани. Твърди, че ищецът е върнал спалното си бельо по време на свиждане, но не е получил нови, тъй като не са му подписали молбата. Едно момче му е дало назаем, за да може да се завие. Посочва, че багажът го съхраняват в сакове. Споделя, че ищецът има запор, поради което няма как да си купи четка за зъби. Чист човек е, редовно си е миел зъбите. Когато ищецът не е имал чаршафи е бил ядосан, стягала го е главата, краката, сърцето, не е могъл да спи. Поведението му се е променило, ядосвал се е, защото администрацията не си е вършила работата. Споделя, че ищецът е разполагал със сак, който обаче е скъсан и при необходимост е молил някой да му услужи със сак. Твърди, че молбите на ищеца не се уважават, поради което се е чувствал зле, бил е нервен и не е могъл да спи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявената искова претенция e процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, по същество е частично основателна.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като съобразно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Към момента на предявяване на исковата претенция, ищецът е бил с настоящо местопребиваване в Затвора – Пазарджик, а и на същото място се твърди да са настъпили уврежданията.

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище гр. София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Съобразно установеното по-горе, главните искови претенции са за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора – Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, включваща и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето естество. При това положение изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при разрешаването на вещи за ползване на И. С. в Затвора - Пазарджик, определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

В този контекст е разписано общото правило на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, като съобразно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

В настоящия случай ищецът, при определяне предмет на иска е предявил претенция, основана на нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото му достойнство, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни условия сочи, че са в следствие противоправното бездействие на затворническата администрация да му позволи по време на свиждане с близки да изкара старите си чаршафи и да получи нови, както и да получи сак, броеница и четка за зъби.

Съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за поддържане на косата и бръснене, хигиена на ръцете и краката, къпане – по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично. Следва де се посочи, че действително ползването на четка и паста за зъби, принадлежности за бръснене и тоалетна хартия са продукти от първа необходимост. При тази правна регламентация, съдът приема, че разпоредбата на чл. 151 от ЗИНЗС не поставя задължение пред затворническата администрация да осигурява безплатно на лишените от свобода лица четка за зъби, в каквато насока са твърденията на ищеца. Задълженията на затворническата администрация са изчерпателно изброени в нормата на чл. 151 от ЗИНЗС и не включват твърдяното от ищеца задължение. В този смисъл, не следва чрез разширително тълкуване на разпоредбата да се извличат задължения на администрацията, каквито не са й вменени от закона и да се установява, че администрацията не ги е изпълнила с цел удовлетворяване на исковата претенция на ищеца.

Съобразно представения и приет списък на разрешените вещи, всеки лишен от свобода има право да държи при себе си четка за зъби – по 1 брой, които може да бъдат закупени единствено от лавката на Затвора. Иначе казано, тези вещи не могат да бъдат внасяни при свиждане на лишените от свобода, а единственият начин да бъдат набавени е при закупуването им от лавката, само със средства от личната сметка на съответния затворник, без да е възможно предоставянето му на пари в брой, респективно заплащане по този начин.

По отношение на твърдението на ищеца, че не е получил позволение от администрацията на Затвора – Пазарджик, по време на свиждане с близки да получи сак и броеница, то следва да се има предвид, че лишеният от свобода е притежавал два броя сакове. От представените и приети по делото писмени доказателства се установи безспорно, че след направена проверка от инспектор „СДВР“ А. К. по молба с вх. № М3318 от 23.11.2022 г. на лишения от свобода, същият притежава един брой сак, съгласно Заповед № ЛС-04.268 от 17.06.2022 г. Допълнително, видно от описа на личните дрехи, вещи и предмети, с които е пътувал за конвой лишения от свобода на 23.12.2022 г. се установява, че същият разполага с един брой мека чанта за път. В подкрепа на тези обстоятелства е и Протокол № 26.10.2022 г. в 14:15 часа за претърсване и обиск на лишения от свобода, от който се установява, че същия притежава два броя сакове.

Що се касае до броеницата, то следва да се има предвид, че като вещ нейното внасяне също не е разрешено съгласно списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, одобрен със Заповед № М-04-268 от 17.06.2022 г на Министъра на правосъдието. В този смисъл, що се касае до броеницата, в списъка не се съдържа такъв артикул. В т. 5, буква „к“ са посочени изчерпателно развлекателните битови вещи, които лишените от свобода имат право да държат при себе си, а именно: „шах, домино, табла, карти, не се сърди човече и дама“.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че разпоредбата на чл. 86, ал. 4 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода да получават по време на свиждане храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, а според чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да внасят и държат неразрешени предмети. Анализът на приложимото право налага извод, че ЗИНЗС въвежда разрешителен режим относно вещите и предметите, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват. Това произтича както от посочените разпоредби, така и от чл. 122 от ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС, според които Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Логическото тълкуване на горните норми сочи, че изброяването в списъка на разрешените вещи и предмети е изчерпателно, съответно всички, които са извън списъка не са разрешени.

При утвърждаване на списъка на разрешените вещи министърът действа в условията на оперативна самостоятелност, тоест законът го оправомощава той да извърши конкретната преценка и определи разрешените за внасяне храни и предмети. При издаване на съответната заповед министърът действа в рамките на закона, като съобразява целите, които законът преследва, в случая, това са целите, към които е насочено изпълнението на наказанието по чл. 2 от ЗИНЗС. В изпълнение на предоставената му от закона компетентност, министърът на правосъдието издава Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. (действаща за процесния период), с която, като утвърждава разрешените вещи и храни, определя ограниченията на правото на лишените от свобода да получават от близки и да съхраняват определени вещи, храни и други продукти. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 вр. чл. 122, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл. 82, ал. 7 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

С оглед горното следва да се приеме, че правилно е преценено от страна на органите на администрацията на Затвора – Пазарджик, кои лични вещи могат и следва да бъдат изнасяни от ищеца и кои внесени. Предвид това, не се установява нарушение на забраната на чл. 3 от ЗИНЗС.

По отношение на твърдението на ищеца, че не му е позволено от затворническата администрация, по време на свиждане с близки да изкара старите си чаршафи и да получи нови, то следва да се има предвид, че съгласно Списък на разрешени лични вещи, одобрен със Заповед № М-04-268 от 17.06.2022 г на Министъра на правосъдието в Раздел І-ви, т. 5, буква „д“, спално бельо може да бъде притежавано до 2 комплекта.

Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки имат право и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая тази разпоредба е нарушена. По делото са представени доказателства от които е видно, че действително към датата на подаване на Молба с вх. № М-3318 от 23.11.2022 г. и Молба с вх. № М-3319 от 23.11.2022 г. от лишения от свобода, същият е разполагал с два комплекта лично спално бельо, поради което Началникът на Затвора – Пазарджик не е разрешил да бъде изнесен и съответно внесен друг спален комплект. Следва обаче да се посочи, че ищецът е разполагал с двата комплекта спално бельо през месец май 2021 г., тоест непосредствено преди преместването му от Затвора – София в Затвора – Пазарджик. Тоест установява се, че лишеният от свобода не е получавал нови чаршафи на територията на Затвора – Пазарджик. Като се има предвид продължителния период на ползване на спалното бельо, съдът намира, че е естествено същите да са износени и скъсани. В тази насока са и свидетелските показания, които съдът кредитира като достоверни, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят заяви, че за продължителен период от време, ищецът не е разполагал със спално бельо и е нямало с какво да се завие. Свидетелят е посочил изрично, че ищецът е върнал старите чаршафи на свиждането и не е получил нови, тъй като не са му подписали молбата.

От представените Молба с вх. № М-175 от 18.01.2023 г. и Молба с вх. № М-176 от 18.01.2023 г., се установява безспорно, че лишеният от свобода е отправил отново искане до Началника на Затвора – Пазарджик да му бъде разрешено да изнесе от затвора по време на свиждане един комплект старо спално бельо и съответно да получи един комплект ново спално бельо. След извършена проверка от инспектор „СДВР“ А. К. е установено, че чаршафите, които се притежават от лишения от свобода са остарели и скъсани. Поради тези причини Началникът на Затвора – Пазарджик е дал разрешение на лишения от свобода да направи исканата смяна на чаршафите, като на молбата е поставена резолюция, с която е дадено съгласие за изнасяне на чаршафите, след извършена справка. По делото на лист 66 се съдържа и констатацията на св. К., който е констатирал, че ищецът не е получавал чаршафи на територията на Затвора – Пазарджик, а притежаваните от него са от 2021 г. и са стари и скъсани.

Предвид на гореизложеното съдът намира, че след като на ищеца не разрешено да изнесе старите и скъсани чаршафи и да получи от близките си нови комплекти чаршафи, то ответникът не е установил изпълнение на нормативно установеното задължение да осигури подходящи условия на лишения от свобода, през периода от 21.11.2022 г. до 18.01.2023 г. от престоя му в Затвора – Пазарджик.

Доколкото във всички случаи на неизпълнение на задължение на фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице, следва да се направи извод, че по делото е установен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 248 от ЗИНЗС, а по аргумент от чл. 248, ал. 5 от същия закон следва да се приеме, че настъпването на твърдените неимуществени вреди – изключителен дискомфорт, накърняване на човешкото достойнство, болки и страдания, е доказано.

Поради това следва да се приеме, че са налице нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, които са въздействали негативно върху личността на ищеца и са в пряка причинна връзка с изпитаните от него отрицателни чувства и изживявания.

Както беше посочено и по-горе, настъпили неблагоприятни последици за ищеца се презумират по силата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Ответникът е този, който следва да докаже, че условията, при които е бил настанен ищецът, са били различни от твърдените в исковата молба, каквото доказване не беше проведено в пълнота. Вредите са причинени от бездействието на ответника, който е задължен по силата за закона да изпълни административното си задължение да осигури на лишения от свобода елементарни битови и хигиенни условия при престоя му в затвора.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който те са били претърпени. В тази връзка съдът съобрази, че ограниченията, които е търпял ищецът и които са му причинили емоционален и физически дискомфорт, са за период от два месеца. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и практиката на Европейския съд по правата на човека относно размера на присъжданите на национално ниво обезщетения за задържане в лоши условия, според която следва да се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата. От значение в случая е и факта, че съгласно данни на Евростат, РБългария е сред държавите с ниска минимална заплата, както и социалната пенсия в страната за процесния период е със значително по-ниски стойности от тези в останалите страни-членки на ЕС. Съгласно НСИ за 2022 г. минималната работна заплата в страната е 710 лева.

Предвид горното – възрастта на ищеца, общите условия в затвора, както и жизненият стандарт в страната, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди за процесния период следва да се определи на 100 лева (50 лв. за всеки месец, за който е установено неизпълнение), което най-точно би компенсирало причинените на ищеца емоционални и физически страдания съобразно обществения критерий за справедливост. Искът следва да бъде уважен до този размер, като за горницата до пълния предявен размер от 10 000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Върху сумата за обезщетение следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 16.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от Националното бюро за правна помощ гр. София с молба с вх. № 2412/14.03.2024 г., то следва да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, изплатено възнаграждение по НЗПП на назначения служебен защитник, за предоставената от него правна помощ.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на И. П. С. с [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, сумата от 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие противоправно бездействие на длъжностни лица от администрацията в Затвора – Пазарджик, в периода 21.11.2022 г. до 18.01.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И. П. С. с [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата му част над 100 (сто) лева до претендирания размер от 10 000 (десет хиляди) лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на Националното бюро за правна помощ гр. София, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, изплатено възнаграждение по НЗПП на назначения служебен защитник, за предоставената от него правна помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.