№ 1051
гр. Плевен, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Инес Людм. Димитрова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело №
20254430100113 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на П. Д. А. чрез адв. Б.,
срещу „***“ ООД, ЕИК ***, за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит №***/***г. и осъждане на ответника да заплати сумата
от 1340 лв., недължимо платени суми по договора за кредит, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане. В исковата молба се твърди, че между ищеца и
ответника е сключен договор за паричен заем №***/*** г., по силата на който
ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемател паричен
заем в размер на 1000 лв., с параметри: ГЛХ 40,05%, срок за издължаване на
кредита 10 месеца, с крайна дата 11.01.2023 г. и ГПР 47,85%. Съгласно чл. 6.1.,
вр. чл. 6.2. от договора и чл.3.2 от ОУ били уговорени условия за обезпечаване
на договора за паричен заем чрез предоставяне на гаранция по кредита, която
да отговаря на изискванията в общите условия към договора, а при
непредставяне на обезпечение най-късно в тридневен срок от подписване на
договора, е предвидено начисляване на неустойка в размер на 1102,01 лв.
Ищецът твърди, че е заплатил всички начислени суми по договора за кредит,
ведно с възнаградителна лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Счита обаче, че договорът е потребителски, тъй като разкрива
характеристиките по чл. 9,ал.1 от ЗПК, а той има качеството на потребител.
Ищецът въвежда и довод за нищожност на договора за паричен заем съгласно
чл. 22 вр. чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 20 от ЗПК, тъй като в годишния процент на
разходите по договора не е ясно какво включва и как е формиран. В него
според ищеца е следвало да се включат освен възнаградителна лихва и всички
допълнителни разходи, в т.ч. начислената неустойка, което не било сторено.
Според ищеца начислената неустойка за непредоставено обезпечение
1
представлява скрито възнаграждение за кредитора, същата се кумулирала и
противоречала на принципа на добросъвестност и излизала от присъщите за
неустойката обезпечителна и обезщетителна функция. Неустойката освен
това била уговорена в необосновано висок размер и обуславяла извод за
неравноправност на клаузата, въз основа на която се дължи. Противоречието
на договора с чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК давало основание да се признае целия
договор за недействителен и всичко над чистата стойност на кредита счита, че
е платено при липсва на основание. Претендират се разноски.
Представят се писмени доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „***“ ООД, ЕИК***,
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искове.
В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява представител.
В с.з. ответникът редовно призован, не се явява представител.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото, с определение от 29.05.2025г, по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК
е прието направеното изменение на предявеният иск с правно основание чл.
55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чрез неговото намаляване, до размер на сумата от
74,84лв.- договорна лихва и 449,80лв. -неустойка за непредставено
обезпечение, съставляващо недължимо платени суми по процесия договор за
паричен заем №***/***г. Съдът, като обсъди становищата на страните, на
основание представените по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, видно от съдържанието по процесния Договор за паричен
заем №***/***г. се установява, че същият е сключен за сумата от 1000лв, за
срок от 10 месеца, при ГПЛ от 40,05 % и ГПР от 47,85%; обща сума за
плащане -1237,99лв. Установява се също, че в чл. 6, ал.1 страните са
уговорили, че заемателят се задължава за предостави обезпечение - съобразно
чл. 33, ал.1 от ОУ, в една от следните форми: 1. Поръчител или 2. Банкова
гаранция. Съдът констатира, че в чл. 33, ал.1 от ОУ са посочени конкретните
условия, на които следва да отговарят поръчителите/банковата гаранция.
Установява се също, че съобразно чл. 6.2 от договора, при непредставяне на
обезпечение, заемателя дължи неустойка от 1102,01лв.; посочено е също, че
неустойката се начислява автоматично, с подписване на договора и се дължи
разсрочено, заедно с погасителните вноски по заема. Съдът констатира,
съобразно представеният към договора погасителен план, че сумата за
неустойка е включена в същия, като общо погасителната вноска е определена
в размер на 234лв./месечно.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява, че по процесният договор за заем, са извършвани плащания, въз
основа на които задължението по договора е погасено предсрочно- на
20.05.2022г, като е внесена сумата от 1524,64лв.; ВЛ сочи, че е погасена
2
изцяло дължимата главница от 1000лв., сума от 74,84 лв. договорна лихва,
449,80 лв. неустойка. ВЛ сочи също, че ГПР по договора от 47,85% е изчислен
при главница 1000 лв., договорна лихва от 40,05%, разпределена на 10
месечни вноски. ВЛ сочи, че ако при изчисляване на ГПР по договора се
включи и начислената неустойка от 1102,01лв., ГПР ще възлиза на 694,19%.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателствени средства и заключение на ССЕ. Съдът дава пълна вяра на
събраните и анализирани писмени доказателствени средства, тъй като се
ползват с придадените по смисъла на ГПК доказателствена стойност и не са
налице данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност.Съдът дава
вяра изцяло на заключението на допуснатата ССЕ, тъй като същото е
обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т.1 и чл.19
от ЗПК.
По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител
по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова
финансова институция - търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените
средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се
подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 - чл.147б от ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи и се произнася служебно.
Съдът приема, че клаузата по чл.6 от Договора за заем е нищожна, на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката в посочената клауза,
въвеждаща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в
кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор
между посочените видове обезпечения- банкова гаранция или поръчител,
които да отговарят на определени условия, са трудно осъществими и то в
предоставеният кратък срок, поради което същата се явява и неравноправна,
по смисъла на чл. 143, ал. 2 т.20 от ЗЗП. Заедно с това, вземането за неустойка
е фиксирано- още при сключването на договора за заем и е включено като част
3
от погасителната вноска по погасителен план. Така, тази допълнителна сума
представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в
отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по
чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/. Съдът счита, че анализът на клаузите относно
обезпечението на кредита, не подкрепят доводите за доброволност при избора
на обезпечение. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай
уговорената неустойка има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Съдът намира, че клаузата за неустойка по същество противоречи и
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Неустойката обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това
противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК - клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая
формално посоченият размер на ГПР не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита- уговорената и начислена
неустойка, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането и на
неустойката като несъмнен разход, действителният ГПР по договора би бил в
размер на 694,19%, както сочи ВЛ. С оглед изложеното, съдът приема, че
заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по
договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и
потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по
кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора,
съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
4
С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е приложима нормата
на чл. 22 от ЗПК, и целият договор за кредит е нищожен. Предявеният като
главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1,
т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността на договора за
паричен заем №***/***г. е изцяло основателен и следва да бъде уважен като
такъв.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
С оглед изхода но главния иск, следва да бъде разглеждан по същество и
предявеният, при условията на евентуалност, осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
По делото, съобразно заключението на ВЛ безспорно се установява, че
ищецът е погасил изцяло сумите по кредита- главница от 1000лв, сумата от
74,84 лв. договорна лихва, сума от 449,80 лв.- неустойка, начислени към
момента на погасяването- 20.05.2022г.
Съобразно нормата на чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. С оглед на установената по- горе
нищожност на договора за заем, то исковата претенция по чл. 55 ал. 1 предл. 1
от ЗЗД се явява основателна и доказана, и следва да бъде изцяло уважена.
Заплатените от ищеца суми за договорна лихва и неустойка, по арт. чл. 23 от
ЗПК, си явяват заплатени без основание. Следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 449,80 лв.- неустойка и сумата от 74,84лв.-
договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
08.01.2025г.
По разноските.
Съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, като бъде съобразно и направеното от
ответника възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
процесуалният представител на ищеца. Съдът приема, като прецени
действителната фактическа и правна сложност на делото, че претендираното -
като уговорено и заплатено в брой адв. възнаграждение в общ размер от
1800лв. е прекомерно. Съдът приема, че е налице ниска фактическа и правна
сложност на настоящето производство, приключило в две открити съдебни
заседания, в което ищецът и неговият процесуален представител не са
присъствали, събрани са незначителен по обем доказателства. Заедно с това,
от началото на 2025 година, в ПлРС са образувани множество искови
производства с ищец П. Д. А., с идентичен предмет /макар и за различни
договори и ответници/, по които се претендира адв. възнаграждение. С оглед
изложеното и на основание чл. 78, ал.5, вр. чл. 3 от ГПК, съдът приема, че в
полза на ищеца следва да бъде присъдено адв. възнаграждение, в минимален
размер от 400лв.- общо за предявените искове, което отговаря на
действителната фактическа и правна сложност на делото и е съответно на
принципа на добросъвестност, закрепен в нормата на чл. 3 от ГПК. Следва в
полза на ищеца да бъдат присъдени разноски от общо 797,20 лв./вкл. д.т.,
разноски за ВЛ и адв. възнаграждение/.
Ръководен от горното, Съдът
5
РЕШИ:
На основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10,
вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за
паричен заем № ***/***г, сключен между П. Д. А., ЕГН **********, с адрес:
*** - като заемател и ***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***- като заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, "***“ ООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА П. Д. А., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 74,84 лв.-
договорна лихва и сумата от 449,80 лв.- неустойка за непредставено
обезпечение, съставляващи платени без основание суми по нищожен Договор
за паричен заем №***/***г., ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ- 08.01.2025г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „***“ ООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА П. Д. А., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 797,20 лв.- деловодни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6