РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. ХАСКОВО, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500642 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Обжалвания акт
С решение №125/21.VII.2022 г. постановено по гражданско дело
№722/2021 г. Районен съд-Свиленград допуска извършването на съдебна
делба между К. Т. В., с ЕГН: **********, и О. Ю.П., с ЕГН: **********, при
равни квоти от правото на собственост върху следните вещи:
1/. Недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65677.701.2377.5.28 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град ***, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп.
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект - от 15.07.2021г, намиращ се на етаж ** в сграда с идентификатор
65677.701.2377.5, с предназначение: жилищна сграда със смесено
1
предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор
65677.701.2377, с адрес на имота: гр.***, с предназначение на обекта: за
обслужваща дейност за битови услуги, с площ по документ за собственост:
50.34 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
65677.701.2377.5.1, 65677.701.2377.5.29, 65677.701.2377.5.27, под обекта-
няма, над обекта - 65677.701.2377.5.7, 65677.701.2377.5.6, ведно със
съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, върху който тя е построена, ведно с 27/1028 идеални
части от правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор
65677.701.2377 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***,
одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016п на Изп. директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - от 27.07.2021г., с
адрес на имота: гр.***, с площ: *** кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), с номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел **, при
съседи: 65677.701.2372, 65677.701.2374, 65677.701.2376, 65677.701.9112,
65677.701.9100.
2. Лек автомобил марка „Волво", модел ХС90, с рег. № ***, с номер на
рама ***, с местонахождение в гр. ***;
Районен съд-Свиленград отхвърля исковете за делба на движимите
вещи, включени в делбената маса по реда на чл.341, ал.II от ГПК, предявени
от О. Ю.П., с ЕГН: **********, срещу К. Т. В., с ЕГН: **********, а именно:
1. Комплект „ъглови дивани - 2 бр. и ракла", уточнено с молба от
18.01.2022г, че представлява холов ъглов диван, състоящ се от три секции,
без ракла за багаж, изработен от ПДЧ за носеща конструкция, с тапицерия,
комбинирана от дамаска и екокожа, с възглавници - закупен през 2018г.;
2. Осветителни тела, включващи 3 бр. аплици от метал, цвят бронз,
находящи се в антре, и 2 бр. полилеи (броят им е намален от 3 на 2 с
уточнителна молба от 18.01.2022г.), от които 1 бр. — от метал и текстил, цвят
лилав, Ф: 580, и 1 бр. — от метал, цвят бял - закупени през2015г.;
3. Електрическа камина, модел „art flameqstone & Lowrans", цвят кафяв,
с размери 88 см. х 30.50 см., 50,00 кг., с вътрешна електро част -закупена през
2018г.;
4. Хладилник, двукамерен, марка „Liberman", енергиен клас: Е, цвят
2
бял, с дисплей, тип свободно стоящ, с 2 бр. врати, с размери 201.1/60.0/62.5
см. - закупен през 2015г.;
5.Пералня, марка „Samsung", цвят бял - закупена през 2015г.;
6. Комплект спалня, включващ легло, 2 нощни шкафчета, четирикрилен
гардероб, огледало и тоалетна масичка, като спалнята е с размери 1800/2000
мм., материал ПДЧ/ екокожа, с матрак, с повдигащ механизъм за ракла; двете
нощни шкафчета са с цвят бяло/ лилаво; гардеробът е с размери 2000/ 3000
мм., с 4 плъзгащи врати, вътрешна част - с вградени шкафчета и рафтове, цвят
бял, с лилави шарки по вратите - закупен през 2015г.;
7. Детски легла - 2 бр., от материал ПДЧ, цвят сив - закупени през
2015г,;
8. Трикрилен детски гардероб, от материал ПДЧ, цвят сив - закупен
през 2015г.;
9=Маса за хол, от дърво, с 4 крака, със заоблени ъгли, разтегателна с
механизим, цвят венге, размер 1800x90 - закупена през 2015г.;
10.Клими - 2 бр., за детска стая и за хол, от които 1 бр. - килим „Шаги
Париж" с размер 1600/2000 мм. и 1 бр. - килим, машинно тъкан, цвят бежов, с
размер 1800/3000 мм. -закупени през 2018г.;
11.Диспенсър за вода, марка „Midea YL1135S", с 19 л. бутилка, 95 W
компресор, 420 W нагревател, цвят черен - закупен през 2017г.;
12.Абсорбатор, със следните характеристики: панел от неръждаема
стомана, дебит 175куб.м./час, алуминиев филтър, предпазно стъкло, .лед
лампа с 3 нива на работа, номинална мощност - 90 w, шум при работа - 46 dЬ,
ширина - 60 см., 95W, 220-240v 50-60 Нz - закупен през 2015г.;
13.Котел за отопление - пелетен, с предна врата, пeлетна горелка и
табло за управление - закупен през 2015г.;
14. Радиатори - 8 бр., от алуминий, цвят бял - закупени през 2015г.;
15. Керамична мивка за баня, цвят бял - закупена през 2015г.;
16.Мебели в антре - 2 бр, шкафове от дърво, цвят венге - млечен дъб (с
уточнителна молба от 18.01.2022г. броят на шкафовете е променен от 2 на 3,
но в делбената маса са включени 2 бр. шкафове, тъй като третият не е
своевременно заявен), и 2 бр, закачалки за дрехи, от дърво - закупен през
2017г.;
3
17.Велоелгометър, тип „спининг байк", със следните характеристики:
магнитна спирачна система, 8 степени на трудност, маховик с двойна маса 13
кг, дисплей, седалка с хоризонтално и вертикално регулиране, регулируеми
дръжки за по-точно позициониране, максимално допустимо тегло 120 кг.;
тегло на велоергометьра - 35 кг., размери -107x51x115 - закупен през 2017г.;
18. Телевизор, марка „Тoshiba", модел 48Т5435, ЗD Full HD LED, 48
(122) см., закупен на стойност 899 лв. с ДДС - на 12.08.2018г.
С решението си съдът осъжда О. Ю.П., с ЕГН: **********, да заплати
по сметка на Районен съд - Свиленград държавна такса в размер на 25,00 лв.
Обстоятелства по въззива
Недоволна от постановеното решение е останала О. П.,поради което го
обжалва като неправилно и незаконосъобразно в частта относно
недопускането от съда на делба на посочените съдебния акт в т.2 в частта на 3
бр. аплици от метал, цвят бронз, в антре, и 1 бр. полилей от метал и текстил,
цвят лилав, в спалня; т. 6 - в частта на легло /спалня/ с размери 180/200 см с
повдигащ механизъм за ракла; т.7- детски легла 2 бр. от ПДЧ, цвят сив; т.10 -
1 бр. килим за детска стая „Шаги Париж" с размер 160/200 см и 1 бр.
за хол, машинно тъкан с размер 180/300 см;т. 11 - диспенсер за вода, марка
Midea YL1135S", с 19лбутилка, 95 лкомпресор, 420 W нагревател, цвят черен
;т. 12 - Абсорбатор - панел от неръждаема стомана. Дебит 175мЗ /час;
Алуминиев филтър. Предпазно стъкло, лед лампа 3 нива на работа,
Номинална мощност 90W, Шум при работа 46 db, Ширина: 60см, 240V/50-
60Нz;т. 13- Котел за отопление - пелетен котел с предна врата, пелетна
горелка и табло за управление; т. 14 Радиатори - 8 бр. от алуминий, цвят:
бял, т-16 - в частта на 2 бр. шкафове от дърво цвят венге -млечен дъб и 2 бр.
закачалки за дрехи от дърво;
Иска се отмяна на решението в посочените части и допускане на
съдебна делба и за тези вещи.
За да постанови решението си в обжалваната част РС-Свиленград
приел,че въззивницата не доказала,че въпросните вещи са придобити по
време на брака с общи семейни средства,поради оспорване на презумпцията
по чл.21 ал.III от СК.Изложени били обаче конкретни мотиви само за
4
обзавеждането на детската стая/т.3 и 4/ в насока,че същите били подарени на
децата от бабата и дядото.Първата инстанция приела и че радиаторите и
котела на парната инсталация били закупени от бащата на ищеца преди
брака,поради което не били собственост на страните.За останалите
вещи,обект на жалбата в атакуваното решение нямало изложени конкретни
мотиви.
Въззинницата извежда,че оспорената презумпция по чл.21 ал.III от СК от
страна ищеца следало да се обори от самия него,но същият не сторил това
чрез пълно и главно доказване.РС-Свиленград неправилно разместил
доказателствената тежест и приел,че въззиваемата не е доказала придобиване
на процесните вещи.В тази насока съдът необосновано не приел показанията
на свидетелите К.,К. и неправилно кредитирал тези на свидетелите В.а и Р.
В тази насока се излагат подробни доводи,като се иска отмяна на
обжалваното решение и допускане на делба и на посочените във въззивната
жалба вещи.
Въззиваемият К. Т. В. представя отговор на въззивната жалба,с който
извежда нейната неоснователност,като се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Законовата презумпция по чл.21 ал.III от СК обхващала само съвместния
принос,поради което само по отношение на нея П. не дължала доказване.По
отношение на останалите елементи от нормата обаче/придобиване по време
на брака от двамата съпрузи/ важали общите правила на доказване и при
възражение каквото било отправено от В.,доказването се следвало от страна
на въззивницата.В тази насока правилно районният съд указал на същата
доказателствената тежест в насока установяване придобиването на
процесните вещи по време на брака.Презумпцията по чл.21 ал.III от СК била
зачетена от съда в решението му.Пред първаата инстанция обаче нямало
доказване на придобиване на процесните вещи по време на брака на страните
то двамата.
В хода на производството не се установило,дори е да се приемело,че П. е
разполагала с някакви средства,с тях да са закупени конкретни вещи по време
на брака.
По отношение на вещите в детската стая било установено,че същите са
подарени от бабата и дядото на децата,а на страните,какъвто довод бил
5
недопустим пред въззивния съд поради настъпила преклузия.
Несъмнено било установено и че радиаторите от парната инсталация
били закупени и монтирани преди брака на страните със средства на бащата
на въззиваемият.Котела от същата бил закупен от същото лице,като не било
установено дарение от негова страна на двамата съпрузи,а се установило,че
вещта е останала собственост на бащата на В..
В съдебно заседание страните поддържат доводите и възраженията
си.
Правни съображения
В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по
чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Представената въззивна жалба е израз на налично субективно право на
активно легитимирана страна,породено от постановения негативен за нея
правен резултат с първонистанционното решение.Ето защо същата следва да
се разгледа по същество,като се прецени правилността и законосъобразността
на акта на районния съд, в каквато насока са и изцяло доводите на
въззивникът.
Решението на Районен съд-Свиленград в обжалваната част е правилно и
законосъобразно като обективиран резултат и последици, постановено е при
напълно изяснена фактическа обстановка,възприета изцяло от страните и от
съда,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане
на материалния и процесуален закон спрямо установените факти..В хода на
производството пред първата инстанция страните са участвали надлежно
съобразно действащото законодателство в процеса и са имали възможност да
упражнят адекватно наличните им процесуални права.Съдебния акт е и точно
измерение на обвързващата практика на ВКС.
С постановеното си решение РС-Свиленград дава пълен и точен отговор
на поставените въпроси,оформили предмета на делото.
Обект на въззивния контрол е отхвърлянето на предявената претенция
пред първоинстанционния съд относно изрично посочените във въззивната
жалба вещи.
Тези вещи са въведени като предмет на делото с молба от ответницата в
първоистанционното делбено производство по реда на чл.341 ал.II от ГПК с
твърдения,че са съпружеска имуществена общност, придобити от двамата
6
съпрузи преди прекратяването на брака им Искането е оспорено от ищеца с
възражения че част от тези вещи не са съпружеска имуществена
общност,другите са погинали или не може да се установят като
местонахождение.
Съобразно чл.21 от СК вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити.Този съвместен принос може да
се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството.Ал. III от нормата въвежда презумпция,че съвместният
принос се предполага до доказване на противното.
Презумпцията е въздигнато от нормативен акт предположение в
юридически факт,което е неразделна част от съответната норма.В случая е
налице материално правна оборима презумпция,че след като е налице
водещия факт- две лица са в брак,то е налице и презумптивния факт- всичко
придобито по време на същия се дължи техния съвместен принос.
В случая чл.21 ал.III от СК извежда презумпция само относно
съвместния принос.Извън обхвата на същата остават придобиването на
съответните права и времето на придобиване.Т.напр. не се предполага от
закона,че всички установени вещи в семейното жилище са придобити по
време на брака или др. под. Поради това придобиването и времето на
придобиване на вещи подлежат на общия режим на доказване.Ако се докаже
по надлежен ред,че дадени вещи са придобити по време на брака, тогава се
активира чл.21 ал.III от СК.
В случая вещите заявени за включване в делбената маса по особения ред
на чл.341 ал.II от ГПК са посочени от П.,че са съпружеска имуществена
общност-придобити по време на брака с В.,следователно според нея са
резултат на съвместен принос.
Доказването в случая по отношение на тях обхваща придобиването
въобще от страните на тези вещи и времето на това придобиване.Едва след
доказването на тези факти от П.,законът предполага,че същите са резултат на
съвместния принос на двамата съпрузи.
Обзавеждането на детската стая категорично се извежда,че е дарствен акт
от родителите на В. за децата от брака му с П..В тази насока са изрично
показанията на свидетелката В.,майка на ищеца,че същите за закупени именно
7
като дарение за децата от нея и съпруга й,като двамата дали парите за тази
цел на съпрузите П. и К. В..Тези показания ясни безпротиворечиви и
категорични.По делото същевременно няма установени други факти,които да
ги разколебават.Изложеното е съвсем уместно и с нормалната житейска
логика.По отношение на тези вещи очевидно няма придобиване от двамата
съпрузи по време на брака.Поради това за тях не важи и презумпцията по
чл.21 ал.III от СК.Поради това и същите не могат да са обект на делба.
Относно радиаторите,част от парната инсталация,също безспорно е
доказано,че те са обект на придобиване преди брака и въобще не са свързани
с него.Съвсем ясно в тази насока са показанията на свидетелят Г. Р.Изрично
същият заяви,че лично той ги е поставял,заедно с другата инфраструктура по
отоплението,преди повече от 15 години.Радиаторите,работата и всички други
елементи били заплатени от бащата на К. В..По делото също няма други
доказателства, които по какъвто и да е начин да внасят съмнение в
изложеното от този свидетел.Следователно и тези вещи не се доказа да са
придобити от съпрузите по време на брака. За тях също не важи
презумпцията по чл.21 ал.III от СК.Поради това и същите не могат да са обект
на делба.
Котелът на отоплителната инсталация доказано е вещ,която не е
придобита по време на брака и от страните по делото.Същата очевидно е
собственост на бащата на В.,тъй-като не се установи несъмнен акт на каквото
и да е транслиране на собствеността върху котела на съпрузите.В тази насока
е представената гаранционна карта ,в която именно Т.П.В. е посочен като
неин потребител и купувач и на негово име е издадена гаранцията,като и
същият е инструктиран за работа с котела.Обстоятелството,че котелът е
монтиран към отоплителна инсталация,ползвана от страните по делото по
време на брака не променя собствеността му при тези доказателства по делото
в полза на страните по делото.
По отношение на останалите вещи,за които съдът е отхвърлил
претенцията за делба също няма доказателства,които да извеждат акта на
придобиването и че този акт е станал по време на брака на страните по
делото.Изложеното от свидетелите по делото К. и К. в тази насока е
общо,неясно,почива на предположения и на преразказ на посоченото от О.
П.,поради което не следва да се кредитира.Те така и не извеждат изрично и
8
категорично дата на придобиване на тези вещи,с чии средства е станало
това,кой ги е придобил и т.н.Няма и други доказателства в тази насока.Дори и
да се приеме за доказано обстоятелството,че при идването си в България от
Русия,според тези свидетели ,П. имала средства,не доказва ,че същите са
използвани за купуването на процесните вещи.Представения опис на
движимото имущество по делото относно установените от „комисията“ П.,Г.
и К. и Е. К. вещи в семейното жилище също не доказва кога отразените в него
вещи са придобити,кой е заплатил придобиването им и въобще
правнорелевантните за делото отношения по чл.21 от СК.Следва да се
съобрази и че в този списък автор е и О. П.,която очевидно е заинтерусувана
страна,същият е нарочно съставен за целите на евентуален процес за
имуществени отношения/по съвет на адв.Р. по думите на свид.К./,а и
съобразно чл.180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са
ги издали, съставляват само доказателство, че изявленията, които се съдържат
в тях, са направени от тези лица.
Ето защо и по отношение тази част от исканите да се допуснат до делба
вещи няма установен акт на придобиване по време на брака и от двамата
съпрузи.
Поради това се налага единствения възможен извод,че правилно първата
инстанция е отхвърлила претенцията,обект на въззивната жалба.По
отношение на тези вещи въобще не се доказа че същите попадат в обхвата на
чл.21 от СК-че са придобити от бившите съпрузи по време на брака
им.Поради това няма и предпоставки за активиране на хипотезата на чл.21
ал.III от СК.
Въз основа на така установените факти се налага извода,че атакуваното
решение на Районен съд Свиленград е правилно и законосъборазно,като
същото следва да потвърди и на основание чл.272 от ГПК въззивния съд
препраща към мотивите му.
Разноски в производството по делба пред въззивния съд се дължат,тъй-
като същото е образувано по пътя на обжалване на първоинстанционно
решение.В този случай общото правило по чл.355 от ГПК се дерогира и се
прилагат разпоредбита на чл.81 и чл.78 от ГПК.В тази насока е практиката на
ВКС вкл. и Определение № 34 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2019
г., I г. о., ГК , Определение № 44 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
9
1183/2020 г., I г. о., ГК.В случая съобразно изхода от производството
разноски не следва да се присъждат,тъй-като страната в чиято полза е решено
делото не представя доказателства за такива.
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-
Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №125/21.VII.2022 г. постановено по
гражданско дело №722/2021 г. на Районен съд-Свиленград в обжалваната
му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по касационен ред пред ВКС
на РБ в месечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10