РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20215001000864 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба против постановеното
решение №260250 от 30.06.2021 г. по т.д.№83/2019 г. по описа на Окръжен
съд С.З. в осъдителната му част.
С обжалваното решение са разгледани субективно съединени искове и е
осъден ответникът ЗАД Б.В.И.Г. да заплати, както следва:
- на Я. И. Г. сумата в размер на 200 000 лв., като частичен иск от 250
000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди
от смъртта на дъщеря и В. С. Г. при настъпило ПТП на 27.10.2018 г., ведно
със законната лихва, начиная от 09.11.2018 г. до окончателното плащане,
- на Г. С. Г. сумата в размер на 100 000 лв., представляваща
обезщетение за обезщетение за причинените и неимуществени вреди от
смъртта на сестра и В. С. Г. при настъпило ПТП на 27.10.2018 г., ведно със
законната лихва, начиная от 09.11.2018 г. до окончателното плащане.
1
Присъдени са и разноски.
Жалбоподателят ЗАД Б.В.И.Г. е останал недоволен от така
постановеното решение в осъдителната му част, както следва:
- за Я. И. Г. за сумата в размер разликата над 120 000 лв. до 200 000
лв., като частичен иск от 250 000 лв.,
- за Г. С. Г. изцяло за сумата в размер на 100 000 лв.
Счита, че присъденото обезщетение за Я.Г. не е съобразено с принципа
на справедливост, като се е стигнало до завишаването му спрямо съдебни
актове за сходни случаи за 2018 г. и 2019 г. и промените в икономическата
обстановка. Присъденото обезщетение за Г.Г. е изцяло неоснователно, тъй
като се дължи в изключителни случаи, каквито не се установяват по делото.
Ако се прецени, че се дължи обезщетение , счита, че неговият размер следва
да се порделени в съответствие с пар.96,ал.2 от КЗ. Моли да се отмени
решението в обжалваната му осъдителна част и се отхвърлят претенциите на
ищците в обжалваната им част, ведно с присъждане на разноските и
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор Я. И. Г. и Г. С. Г., които я
считат за неоснователна. Молят да се потвърди решението в обжалваната му
осъдителна част. Претендират разноски.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателя на 20.07.2021 г., като
въззивната жалба срещу него е подадена по пощата на 30.07.2021 г., което е в
срока на закона – чл.259, ал.1 от ГПК. Същата е от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледа
по същество съобразно наведените оплаквания.
С исковата молба са субективно съединени две претенции: на Я. И. Г.
за сумата в размер на 200 000 лв., като частичен иск от 250 000 лв., на Г. С. Г.
за сумата в размер на 150 000 лв. Първата претенция е уважена изцяло за
частичния размер, втората - до 100 000 лв. Решението за първата претенция
до присъдените 120 000 лв., както и за втората претенция в отхвърлената част,
е влязло в сила, като необжалвано. С оглед въведения предмет на въззивното
2
производство се спори относно размера на първата претенция и относно
материално правната легитимация на ищцата по втората претенция,
евентуално за приложението на пар.96,ал.2 от КЗ.
Ищците твърдят, че в резултат на ПТП, настъпило около 19,10 часа на
27.10.2018 г. на пътя С.З. – К., в района на община М., починала В. Г.,
дъщеря на първата Я.Г. и сестра на втората Г.Г.. ПТП било причинено от
Ц.П.П., водач на л.а.марка В., модел Г., с ДК № ****** **, със задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с
ответното застрахователно дружество. За ПТП уведомили ответника с
уведомление, вх.№5492 от 09.11.2018 г., а впоследствие с молба от 17.12.2018
г. поискали да им заплати обезщетение, каквото не им било заплатено.
Посочват, че били изключително близки със своята родственица, тъй
като съпругът и бащата на децата и починал през 1996 г., когато Г. била на 5
г., а В. на 1 г. При тези изключителни обстоятелства, останали сираци в най-
ранна възраст, двете сестри били отгледани с много грижи и обич от тяхната
майка, за да бъде компенсирана липсата на баща. Майката лишавала себе си и
подчинила целия си живот, за да могат да растат двете и дъщери без лишения.
Двете сестри станали много близки и сплотени по-между си, постоянно си
помагали една на друга. Г., като по-голяма сестра, често отговаряла за
гледането на по-малката си сестра. Смъртта на В. им причинила силен шок,
постоянно плачели и страдали, не можели да превъзмогнат случилото се,
променили начина си на живот, станали затворени и мрачни, не общували.
Майката останала съвсем сама в жилището си и била постоянно депресирана.
Сестрата загубила единствената си сестра, която е втората най-голяма
трагедия в живота и и ще бележи целия и живот.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковата молба, като с
оглед наведените оплаквания във въззивната жалба спори относно размера на
обезщетението на първата ищца и относно дължимостта на обезщетение на
втората ищца съгласно тълкувателно решение .
По делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства
настъпването на ПТП, причиняването му от Ц.П.П., водач на л.а.марка В.,
модел Г., с ДК № ****** **, със задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно
дружество, който навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно
3
движещите се МПС, нанесените увреждания на В. и настъпването на смъртта
и в техен резултат. Установява се и, че тя е била пътник, заемала е предната
дясна седалка от лекия автомобил, като е била с поставен обезопасителен
колан. Всичко това води до извод за наличие на фактическият състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД.
Разпитани по делото на страната на ищците са свидетелите Д.П. и
Р.П.. Свидетелката П. е съседка на ищците. От показанията и се установява,
че всеки ден били заедно с ищците. Майката отгледала децата си с много
лишения, защото баща им бил починал. Г. се грижила са сестра си, водела я
на училище, а после я посрещала от работа. Двете сестри били много близки,
като приятелки, не можели да живеят една без друга. След катастрофата Я.
отишла при нея, за да и измери кръвното, била много зле, с високо кръвно.
Продължава да се чувства много зле, изминалият период не е заличил тъгата
и. Г. се затворила в себе си и никъде не излизала. Сключила брак с едно
момче в А., чакала виза, но след случилото се със сестра и не заминала,
останала при майка си.
От показанията на свидетелката Петкова, приятелка на ищцата Я., с
която работят заедно, се установява, че майката и двете и дъщери живеели
заедно, били като скачени съдове. След катастрофата Я. плачела упоена, Г.
също. Майката още не е преживяла загубата. Преди пишела стихове, сега
престанала, вдигала кръвно. Сестрата Г. вече не се прибирала по тъмно. Била
сключила брак с едно момче с оглед да отиде в А. и след това да отидат
сестра и и майка и. След катастрофата се отказала и се развела. Затворила се в
себе си, не излизала с приятели. И двете не са преодолели загубата, всяка
събота ходят на гробища, даже майката взела заем, за да направи
паметник.
Така събраните показания от страна на ищците са непротиворечиви и
непосредствени. Не са оборени от ответната страна. Ето защо следва да бъдат
кредитирани от съда при изграждане на изводите му. Въз основа на тях се
установяват отношенията между двете ищци и загиналата В., страданията на
ищците в резултат от смъртта на В., техният интензитет, непреодоляването
им към настоящия момент.
Възмездяването на неимуществените вреди е уредено в чл.52 от ЗЗД –
по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
4
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинена смърт, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са се възприели от ищците
и как са се отразили върху психиката и емоциите им. Следва да се имат
предвид отношенията между починалата и ищците в настоящия случай,
близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това,
отражението върху психиката и начина на живот. От значение са и
нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения,
социално икономическите и обществени условия в страната, както и всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
Първият иск се отнася до претендирано обезщетение от майката за
починалата и дъщеря, като връзката родител - дете е най-близката родствена
връзка и няма спор, че искът е основателен. Преценявайки обстоятелствата,
при които е настъпила смъртта на дъщерята В., възрастта и, отношенията в
семейството, обстоятелството, че майката се е грижила сама за отглеждането
на дъщеря и от едногодишна възраст, когато починал съпругът и, лишавала се
от всичко, за да замести баща и, общуването между двете, отражението на
смъртта на дъщерята върху нейната майка, настъпилата промяна във външния
и вид и емоционалното състояние, страданията, чувствата, които е изпитала,
неотшумяването на настъпилите травми към настоящия момент, съдът
намира, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, се явява сумата от 200 000 лв. Тази сума се включва в лимитите
на застрахователното обезщетение. Съответства на социално икономическите
и обществени условия, както и на съдебната практика за сходни случаи. Ето
защо, предявеният като частичен иск за сумата от 200 000 лв., като част от
250 000 лв., следва да бъде уважен. До този извод е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което неговото решение по първия
предявен иск следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Вторият предявен иск се отнася до претендирано обезщетение по
връзката сестра – сестра. В разпоредбата на чл.52 от ЗЗД не са посочени
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, но съгласно
задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №1/2016 г. на
ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на смърт са всички лица, които са създали изключителна
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата
5
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. В мотивната част е разяснено, че
възможността на обезщетяване на други лица, извън най - близкия семеен и
родствен кръг, се допуска по изключение, само в случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди.
Така, фактът на родствена връзка сам по себе си не е достатъчен, за да
се присъди обезщетение на сестрата. Необходимо е между лицата да са
съществували дълготрайни и емоционални отношения на близост, обич,
привързаност, подкрепа, уважение, които са изключителни по своя характер и
съответстващи на най – близката родствена връзка, тази между родител и
дете. В случая такива не се установяват. От свидетелските показания се
установява, че между сестрите са съществували чудесни отношения. Били са
привързани една към друга, били много близки, като приятелки, не можели
да живеят една без друга. Г. се грижила за по - малката си сестра, водела я на
училище, а после, като започнала работа, я посрещала от работа. Имали
планове да заминат за А.. Тези отношения са обичайни във връзката между
сестри. Съответстват на традиционните отношения в българското общество, а
и на нормалните сестрински отношения изобщо. Не се установява сестрата Г.
да е заместила баща им при положение, че свидетелите установяват, че
майката се е грижила сама за децата си, като се е лишавала от всичко, както и
с оглед възрастта на сестрите – те са били на 5 и на 1 години.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
съответно особено близка житейска връзка с починалия, и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност,
морални болки и страдания. В случая, въпреки настъпилите сериозни
морални болки и страдания в резултат на смъртта на починалата сестра, не е
налице изключителност в отношенията по смисъла на тълкувателното
решение, което води до неоснователност на предявения иск. Ето защо,
предявеният втори иск следва да бъде отхвърлен. Не до този извод е
6
достигнал окръжният съд, поради което подадената въззивна жалба се явява
основателна досежно този иск. Обжалваното решение следва да се отмени,
като се отхвърли предявения втори иск, ведно с отмяна на присъденото
адвокатско възнаграждение за защита на тази страна в размер на 3 624 лв.
По отношение на разноските -
С оглед резултата по делото следва да бъдат присъдени на
въззиваемата страна Я.Г. направените разноски в размер на 9 600 лв. по
приложен списък по чл.80 от ГПК, представляващи внесено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. ия И. К. направените разноски за
въззивното производство в размер на 4 400 лв., тъй като е приложен списък по
чл.80 от ГПК и договор за правна помощ, служещ и като разписка за
получаване на уговореното възнаграждение.
На жалбоподателя въззивник следва да се присъдят разноските по
втория иск от приложения списък по чл.80 от ГПК – платената ДТ в размер на
2000 лв. съответстваща на размера на иска и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв., които са за въззивното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260250 от 30.06.2021 г.
по т.д.№83/2019 г. по описа на Окръжен съд С.З. в осъдителната му част, с
която дружеството ЗАД Б.В.И.Г. е осъдено да заплати на Я. И. Г. сумата в
размер на 200 000 лв., като частичен иск от 250 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на дъщеря и
В. С. Г. при настъпило ПТП на 27.10.2018 г., ведно със законната лихва,
начиная от 09.11.2018 г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №260250 от 30.06.2021 г. по т.д.
№83/2019 г. по описа на Окръжен съд С.З. в осъдителната му част, с която
дружеството ЗАД Б.В.И.Г. е осъдено да заплати на Г. С. Г. сумата в размер на
100 000 лв., представляваща обезщетение за обезщетение за причинените и
неимуществени вреди от смъртта на сестра и В. С. Г. при настъпило ПТП на
7
27.10.2018 г., ведно със законната лихва, начиная от 09.11.2018 г. до
окончателното плащане, както и в частта му за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 3 624 лв. за осъществена безплатна помощ на Г.
С. Г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г. С. Г. срещу ЗАД Б.В.И.Г. за
заплащане на сумата в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за
обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на сестра и
В. С. Г. при настъпило ПТП на 27.10.2018 г., ведно със законната лихва,
начиная от 09.11.2018 г. до окончателното плащане.
Осъжда ЗАД Б.В.И.Г. да заплати на Я. И. Г. сумата 9 600 лв.
направени разноски за въззивното производство.
Осъжда Г. С. Г. да заплати на ЗАД Б.В.И.Г. направените разноски за
въззивното производство, а именно 2000 лв. платена ДТ и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8