Решение по дело №736/2019 на Районен съд - Шумен

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                                        312/22.5.2019г.

.

 

                                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                                                                Председател:Кр. Кръстев

 

 

Секретар Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №736 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 27-0000742/28.02.2019г. на Директора на Дирекция “ОИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.1 от КТ  на “С. 2012” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен бул. „Велики Преслав” № 60, ет.3, ап.5 представлявано от М.С.Б. ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. В жалбата си до съда жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно, тъй като страда от непълнота на доказателствата. Редовно призован, жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, нито пък изпраща представител, но представя писмена защита от редовно упълномощен представител.

            Административно-наказващият орган, издал НП, в придружителното писмо, с което изпраща жалбата в съда не взема становище по жалбата. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда да постанови решение с което да потвърди издаденото НП.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

            Жалбата е неоснователна.

            От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 13.01.2019г. в 00.30ч. в гр. Шумен, в дискотека „Луксори рум“, пл. „Освобождение“, стопанисвана от дружеството жалбоподател, на 16.01.2019г. и на 29.01.2019г. (по документи представени в Д. „ИТ“), в изпълнение на вменените им правомощия, длъжностни лица от инспекцията на труда гр. Шумен, извършили проверка по Мярка №3 „Осъществяване на контрол по спазване на законодателните изисквания за възникване и осъществяване на трудовите правоотношения и за основни изисквания по осигуряване на здраве и безопасност при работа в икономически дейности „Хотелиерство“ и „Ресторантьорство“ от годишния план за дейността на ИА „ГИТ“.

Административното производство било обявено съгласно чл. 26 ал.1 от АПК лично на Пълномощника М.В.Р., като и той присъствал при нея. Било констатирано, че заетият персонал в заведението е общо от 12 лица (в т.ч. 6 жени), наети с трудови договори. Било установено, че трудовото правоотношение на барманката К.Д. И. е прекратено със Заповед № 39/01.01.2019г., считано от 01.01.2019г.на основание взаимно съгласие на страните без от лицето да има изразено писмено такова, каквото е изискването на чл. 325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда

В обясненията дадени на осн. чл. 402 ал.1 т.2 от КТ, Пълномощника М.Р. заявява, че И. иска да напусне, но не е депозирала писмена молба за напускане по взаимно съгласие. Видно от находящия се на стр. 20 от делото трудов договор, той е сключен за неопределено време т. е бил е безсрочен. За така установеното на 29.01.2019г. бил съставен протокол № ПР1901095 за извършена проверка. В съставения протокол било описано и констатираното нарушение, като на осн. чл. 404 ал.1 от КТ било дадено и предписание  това повече да не се повтаря, а да се съобразява с изискването на чл. 325 ал.1 от КТ. Така даденото предписание не е обжалвано на осн. чл. 81 ал.1 чл. 84 от АПК от дружеството жалбоподател и е влязло в законна сила. Същия ден съобразно констатираното от проверяващите на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000742/29.01.2019г., като актосъставителя е счел, че  е нарушен чл.325 ал.1 от КТ. Акта е връчен лично на Пълномощника на дружеството. В законоустановения срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не е постъпило възражение от актуваното дружество. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директора на Дирекция “ОИТ” - гр. Шумен е издал Наказателно постановление № 27-0000742/28.02.2019г. на Директора на Дирекция “ОИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.1 от КТ  на “С. 2012” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен бул. „Велики Преслав” № 60, ет.3, ап.5 представлявано от М.С.Б. ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел - свид. П.В.С. - участник в проверката, както и от всички останали събрани по делото писмени доказателства.

            С най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетеля П.С., които следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочения свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител,  който да извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на дружеството - жалбоподател. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на дружеството - жалбоподател. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Доводите на жалбоподателя, че липсва конкретизация на нарушението са неоснователни.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от Кодекса та труда /КТ/ регламентира хипотезите, при които трудовото правоотношение между страните се прекратява без която и да е от тях да дължи предизвестие. Една от тях е по взаимно съгласие на страните, изразено писмено - т. 1 на чл. 325, ал. 1 от КТ. В конкретният случай трудовият договор  между страните е прекратен на това основание. Взаимното съгласие изисква два елемента: волеизявление на работника и волеизявление на работодателя като двете волеизявления трябва да бъдат в смисъл, че се желае трудовият договор да се прекрати по взаимно съгласие, тъй като, ако едната страна желае договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие, а другата – на друго основание, той не може да се прекрати по взаимно съгласие. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност.

Съдът не споделя навеяното твърдение на процесуалния представител на жалбоподателя, че с издаването на заповед № 39/01.01.2019г. е постигнато взаимно съгласие, тъй като същата е подписано и от работника и от работодателя, тъй като това не е достатъчно. Както бе споменато по горе липса писмената форма на съгласие, която е формата за действителността на това съгласие.

Когато инициативата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е на работника, писменото му съгласието следва да предхожда  издаването на акта за прекратяване, а в настоящия случай това липсва. Разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ не изиска писмено изразяване на несъгласие, а точно обратното – писмено изразяване на съгласие. Дори лицето първоначално устно да е изразило съгласие, след като не е обективирало това свое съгласие писмено, съобразно изискванията на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, не е следвало трудовото му правоотношение да бъде прекратявано на това основание, тъй като е незаконосъобразно. С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че установената от законодателя писмена форма за действителност на двете насрещни волеизявление, не е спазена. Сочените причини за това от страна на дружеството нямат извинителен характер и не могат да бъдат възприети за основание, налагащо погазването на задължителния ред по прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие. При това положение, закономерно административно-наказващия орган е извел решаващия извод за безспорната установеност на приписаното на търговеца нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ. В този смисъл е и Решение от 16.07.2018 г. по КАНД № 145/2018 г. по описа на Административен съд – Шумен.

Следва да се изтъкне, че субект на нарушението по чл.325 ал.1 от КТ може да бъде всяко юридическо лице, което се явява в качеството на работодател. Административно наказателната разпоредба не поставя изискване за притежаване на специално качество от субекта.

Относно размера на наложеното наказание, разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ предвижда: Работодател, който наруши разпоредбата на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер на от 1500 до 15000 лева. В настоящия случай на жалбоподателя “С. 2012” ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. т. е в минимален размер на наказанието, предвидено за извършеното нарушение по действащото към момента на извършване на нарушението законодателство.

 Административно-наказващият орган в наказателното постановление правилно е посочил, че липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в,  ал. 1 от КТ.  

Неизпълнението не покрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на специалния текст на чл. 415в, ал. 1 от КТ, дерогиращ приложението на чл. 28 от ЗАНН. Цитираната разпоредба въвежда изискване по отношение на нарушенията на трудовото законодателство, без наличието на които простъпката на дружеството не би могла да бъде квалифицирана като „маловажна“. Кумулативните предпоставки, визирани в посочения текст от Кодекса на труда, не са налице, което препятства приложимостта на института на „маловажния случай“ по отношение на инкриминираната деятелност. Това обстоятелство е съобразено и от административно-наказващия орган, който е формирал правилен и законосъобразен извод за невъзможност поведението на нарушителя да бъде санкционирано по реда на  чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН и с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално - правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, а извършеното нарушение рефлектира пряко и накърнява правата на работника, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. Съгласно редакцията на чл. 415в, ал. 1 от КТ към момента на извършване на нарушението и към настоящият момент, същата предвижда по – леки санкции за нарушения на КТ, които са били отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. Констатираното нарушение не е отстранено, поради което разпоредбата е неприложима.

При индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите установени с разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, административно-наказващия орган правилно е определил размера на наложеното наказание в съответствие с чл. 414 ал.1 от КТ, чл. 27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г. Проверката е планова и е извършена по повод Мярка № 3. По изложените съображения, както и поради факта, че нарушението е извършено за първи път, съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното нарушение, съгласно наличните данни в преписката ще бъде административно наказание “ имуществена санкция” в размер на минимума предвиден от закона по време на извършване на нарушението,  а именно 1500 лева. Това е и наказанието което административно наказващия орган е наложил.

 Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                                     Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 27-0000742/28.02.2019г. на Директора на Дирекция “ОИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.1 от КТ  на “С. 2012” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен бул. „Велики Преслав” № 60, ет.3, ап.5 представлявано от М.С.Б. ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                                                       Районен  съдия: