Решение по дело №922/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба от „РАЛ ВЕТ“ ЕООД, представлявано от управителя Л. И. Г., подадена чрез адв. О. Б. от АК – Плевен, с която се обжалва Ревизионен акт № Р-15-1302410-091-001/25.06.2024 год. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-04001524119846-003-001/04.07.2024г., потвърдени с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 107/30.09.2024г. на директор Дирекция „ОДОП“ - В. Търново при ЦУ на НАП.

В жалбата на първо място се излагат оплаквания за изтекла абсолютна давност към датата на издаване на РА - 25.06.2024 г., съобразно чл. 171, ал.2 ДОПК, в редакцията на разпоредбата ДВ бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., с оглед което задълженията, предмет на РА и РАПРА не е следвало да се определят като дължими.

При условията на алтернативност се твърди, че при изготвяне на констатациите в издадения РА неправилно е приложен материалния закон, както и че не са анализирани всички факти и обстоятелства, водещи до правилно определяне на данъчните задължения на „Рал-Вет“ ЕООД. Излагат се подробни съображения, че не е налице основание за прибавяне към приходната част на сумата в размер на 341 157. 44 лв. като извънредни приходи, тъй като въпросната сума фактически не е била приход на „Рал-Вет“ ЕООД и не са налице основания за увеличаване на финансовия резултат на жалбоподателя с тази сума, поради което действителният такъв за 2012 г. следва да бъде загуба в размер на 25 036. 20 лв.

Изразява се несъгласие и с констатациите по ЗДДС във връзка с допълнително начисления ДДС общо в размер на 11 320.45 лв., от които за внасяне 8 340.99 лв. и лихви в размер на 10 315.37 лв. Сочи се, че органите по приходите са направили прихващане на установения ДДС за възстановяване за периодите м.05.2012 г., м.06.2012 г., м. 07.2012 г., м. 09.2012 г., м.12.2012 г., м. 01.2013 г. м. 04.2013 г., м. 05.2013 г. и м. 06.2013 г. за задължения по СД по ЗДДС за м. 05.2024 г. Според жалбоподателя сумата в размер на 1750.84 лв. е следвало да се прихване за най-старото задължение, установено с обжалвания РА, съгласно изискването на чл.92 от ЗДДС, поради което направеното прихващане, описано в Таблица II се явява незаконосъобразно, следва да бъде отменено и да се извърши прихващане на ДДС за възстановяване по РА с ДДС за внасяне, установено със същия РА.

В заключение е направено искане за отмяна на обжалваните Ревизионен акт № Р-15-1302410-091-001/25.06.2024г. и РАПРА № П -04001524119846-003-001/04.07.2024г., издадени от органи по приходите към ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърдени с Решение № 107/30.09.2024г. на директора на Дирекция “ОДОП“ - гр.В.Търново, като незаконосъобразни, както и за отмяна на допълнително определените данъчни задължения на дружеството за корпоративен данък за 2012г. в общ размер от 31 211.62 лв. и лихви в размер на 36 893.35 лв., както и задължението по ДДС в общ размер на 11 320.45лв., от които за внасяне в размер на 8 340.99 лв. и лихви 10 315.37 лв.

В ОСЗ процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения и прави искане да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на деловодни разноски. В предоставен от съда срок представя писмена защита, в която повтаря доводите от жалбата и допълнително се позовава на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, с които според адв. Б. се установяват твърдените обстоятелства за липса на основание за увеличаване на финансовия резултат на дружеството със сумата 341 157. 44 лв., респективно неправилност на изводите за наличие на допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС.

Ответникът – директор Дирекция „ОДОП“ – В. Търново се представлява от гл. юрк. В. В., която оспорва подадената жалба, прави искане за отхвърлянето й като неоснователна и претендира присъждане на разноски. В представена писмена защита излага доводи, че РА, предмет на съдебното производство е издаден при спазване на закона и в съответствие с установените факти и обстоятелства, поради което е правилен и законосъобразен, за което са налице подробни мотиви в ревизионния доклад и потвърдителното решение на директора на Дирекция „ОДОП“ - Велико Търново. Оспорва доводите на жалбоподателя за изтекла абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, позовава се на изменение на разпоредбата в хода на ревизионното производство - ДВ. бр. 105 от 1 декември 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., в резултат на което чл. 171, ал. 2, т. 3 от ДОПК въвежда изключение по отношение на приложението на института на абсолютната давност за случаите, при които е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение, какъвто и е и процесният случай.

Изразява становище, че от събраните доказателства при ревизията безспорно се установява наличието на предпоставките за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК, а в хода на съдебното производство жалбоподателят, в чиято тежест е опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт по аргумент от чл.124, ал.2 от ДОПК, не е ангажирал относими доказателства, респективно не е опровергал посочените констатации. Процесуалният представител на ответника сочи, че жалбоподателят не е представил каквито и да е писмени доказателства, установяващи твърдяното от него обстоятелство, че получените от „ФМК“ ООД и „Екзотик- 2000" ЕООД суми, общо в размер на 341 157.44 лв., преведени по банковата сметка на „РАЛ-ВЕТ" ЕООД, не представляват извънреден приход на дружеството, а след изтеглянето им са били предадени в брой на лицето А. М.. Оспорва се възможността установяването на това обстоятелство да се извърши със свидетелските показания на разпитаните по искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство свидетели Ц. Г. и на А. М., първият от които е пълномощник на жалбоподателя, а вторият осъждано лице. Излага се становище за недопустимост на така събраните гласни доказателства с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предложение второ от ГПК, във вр. с § 2 на ДОПК и наред с това се твърди, че показанията на тези свидетели са лишени от конкретика по отношение на сумите и датите на тяхното предаване, а освен това са противоречиви и по отношение основанието за това. Излагат се доводи, че установеното задържане на паричните средства в патримониума на предприятието по своята същност съставлява увеличение на икономическите изгоди за дружеството под формата на обогатяване, което не е с източник стопанска операция, извършвана регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност и представлява „извънреден приход“ по смисъла на Счетоводен стандарт 8 „Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика“, с оглед което подадената жалба срещу РА, потвърден с решение на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново, е неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, което е адресат на акта и в законоустановения 14 -дневен срок. Ревизионният акт, както и този за неговата поправка са обжалвани по административен ред, като жалбата до съда е подадена в срок след произнасянето на решаващия орган.

Процесният Ревизионен акт № Р-15-1302410-091-001/25.06.2024 год., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-04001524119846-003-001/04.07.2024 г., е издаден от екип на органа по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в резултат на ревизия, възложена на основание Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1302410/23.09.2013 г., изменена със Заповеди за изменение на ЗВР № 1302783/30.10.2013 г.; № Р-15-1302889-03/11.11.2013 г.; № Р-15-1400125-04/16.01.2014 г.; № Р-15-1400329-05/13.02.2014 г.; № Р-15-1302410-020-006/27.02.2024 г., спирана със Заповеди № 1300147/04.10.2013 г.; № 1300174/30.10.2013 г.; № 1400033/17.03.2014 г.; № 1400086/18.06.2014 г. и възобновявана със Заповеди № 1302643/17.10.2013 г.; № 1302831 - В/06.11.2013 г.; № 1401448 - В/18.06.2014 г. и № Р-15-1302410-143-004/23.02.2024 г., с обхват установяване на задълженията на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД, ЕИК ********* за корпоративен данък за периода 29.03.2012 г. - 31.12.2012 г. и за ДДС в периода 12.04.2012 г. - 14.06.2013 г.

За резултата от извършената ревизия е съставен Ревизионен доклад № Р-15-1302410-092-001/24.04.2024 г., срещу който е подадено възражение от дружеството жалбоподател, което е съобразено в издадения на основание чл.119 от ДОПК ревизионен акт и същите са приети за частично основателни. С издадения въз основа на ревизионния доклад ревизионен акт, по отношение на дружеството жалбоподател са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2021 г. в размер на 31 211,62 лв. и лихви в размер на 36 893,35 лв., както и за ДДС за м. 04.2012 г.; м.08.2012 г. и м. 10.2012 г. общо в размер на 11 320, 45 лв. и съответни лихви в размер на 10 315,37 лв.

Също така за данъчни периоди м.05.2012 г.; м.06.2012 г.; м.07.2012 г.; м.09.2012 г.; м.12.2012 г.; м.01.2013 г.; м.04.2013 г.; м.05.2013 г. и м. 06.2013 г. са определени суми за възстановяване, произтичащи от ДДС за възстановяване и надвнесена лихва за ДДС, общо в размер на 1750 лв.

С РАПРА № П-04001524119846-003-001/04.07.2024 г. са поправени очевидни фактически грешки, свързани с некоректно отразяване на извършени от ревизираното дружество плащания на лихви за корпоративен данък за 2012 г. и лихви за ДДС за м.05.2013 г., в резултат на което са увеличени: 1.) установените с РА задължения за внасяне, представляващи лихви за корпоративен данък от 36 893,35 лв. на 36 905,71 лв. и 2.) надвнесените лихви за ДДС от 4,92 лв. на 57,02 лв.

Като краен резултат с РА, поправен с РАПРА, са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 31 211,62 лв. и лихви в размер на 36 905,71 лв. и за ДДС за м. 04.2012 г., м.08.2012 г. и м. 10.2012 г. общо в размер на 11 320,45 лв., от който за внасяне 8 340,99 лв., и съответни лихви в размер на 10 315,37 лв., както и суми за възстановяване, произтичащи от ДДС за възстановяване и надвнесени лихви за ДДС за данъчни периоди м.05.2012 г., м.06.2012 г., м.07.2012 г., м.09.2012 г., м.12.2012 г., м.01.2013 г., м.04.2013 г., м.05.2013 г. и м.06.2013 г., общо в размер на 1 802,94 лв. С РА, поправен с РАПРА, с установените суми за възстановяване са прихванати изискуеми задължения за м.05.2024 г. в размер на 1 520,97 лв. и част от корпоративния данък за 2023 г. в размер на 281,97 лв.

Срещу процесния РА, поправен с РАПРА е подадена жалба от ревизираното лице по реда на чл.152, ал.2 вр. ал.1 от ДОПК, която е отхвърлена и същите са потвърдени с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 107/30.09.2024г. на директор Дирекция „ОДОП“ - В. Търново при ЦУ на НАП.

В хода на извършената ревизия са предприети редица процесуални действия, описани в констативната част на РД, неразделна част от издадения РА, като са изложени предприетите от органа по приходите действия, събраните доказателства, както и установената въз основа на тях фактическа обстановка, както следва:

При извършване на ревизията на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД са връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № 11703/26.09.2013 г., № 589/17.01.2014 г. и № 636/20.01.2014 г., с които са изискани счетоводни и търговски документи, и по - конкретно такива свързани с клиентите - „ФМК“ ООД и „Боримар“ ЕООД и доставчиците - „Хляб Кайлъка“ ЕООД и „Миг 30“ ЕООД. В отговор от дружеството са представени декларация за извършваната от дружеството дейност, попълнени справки по образец от № 1 до № 5, инвентаризационен опис, акт за регистрация на дружеството по ЗДДС, нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти и декларация от управителката на ревизираното лице, според която всички търговски и счетоводни документи се намират в офиса на СК „Далера“ ЕООД, с което има сключен договор за счетоводно обслужване.

С ИПДПОЗЛ №819/24.01.2014 г., отправено до Р. Ц. Г. – М., в качеството й на управител на „РАЛ-ВЕТ" ЕООД, както и с № 820/24.01.2014 г., отправено до Ц. Т. Г., в качеството му на упълномощено лице на „РАЛ ВЕТ" ЕООД, е изискано да представят декларации и писмени обяснения, свързани с извършени покупки и продажби от дружеството, информация за лицата, които издават фактурите за покупки и продажби, както и други обстоятелства, подробно описани в исканията. В отговор от тези лица са представени декларации, според които лицето, упълномощено да подава информация към НАП, в т.ч. и СД по ЗДДС, е А. М., служител на СК „ДАЛЕРА“ ЕООД, а лицето, което е упълномощено да издава фактури и то саморъчно написани от кочан, а не издавани чрез софтуерен продукт, е Ц. Г.. Р. Г.-М. и Ц. Г. са декларирали, че не са договаряли, контактували и не са получавали доставки на стоки и услуги от „Миг - 30“ ЕООД и ако има такива доставки, отразени в дневниците за покупки на дружеството, то отговорност за тях носи А. М., служител на СК „ДАЛЕРА“ ЕООД. Декларирали са също така, че нямат търговски и делови отношения и не са се срещали с представители на дружествата - „Боримар“ ЕООД, „ФМК“ ООД, „Екзотик 2000“ ООД, „Нестинарки“ ООД, ЗП М. Д. К., „К. груп 0791“ ЕООД, ЕТ „Синхрон - И. П.“, „Темизел“ ЕООД и „В. 777“ ООД. Р. Г.-М. и Ц. Г. са представили и фактури за продажби от № 1 до № 11, саморъчно написани от кочан, Договор за абонаментно счетоводно обслужване, сключен между „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД (възложител) и „ДАЛЕРА“ ЕООД (изпълнител) и Анкетна карта за регистрация на земеделски производител, според която за стопанската 2011/2012 година „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД има намерение да обработва общо 36,2321 хектара земеделска земя в землищата на с. Бреница, общ. Кнежа и с. Глава, общ. Червен бряг, които ще засее с царевица.

В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на „ФМК“ ООД, „Боримар“ ЕООД и „Миг-30“ ЕООД, приключили с Протоколи за извършени насрещни проверки (ПИНП) № 04-15-1302783-15126/10.12.2013 г., № 15-1302783-12047/14.01.2014 г. и № 15-1302783-556/11.02.2014 г. С Протокол № 1312814/08.11.2013 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № 132641/21.10.2013 г. Приобщени са събраните доказателства в резултат на извършените насрещни проверки на „ФМК“ ООД, „К. груп-0791“ ЕООД, „С. трък“ ЕООД и „Миг-30“ ЕООД, приключили съответно с ПИНП №2214-53-1301402-29/23.05.2013 г., № 22-49-1300507-9/02.04.2013 г.,№ 1319617- 1/03.09.2013 г. и №1309617-217866/-4.09.2013 г. Със същия протокол е приобщено ИПДПОЗЛ № 5858/28.09.2013 г., връчено на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД и представените във връзка с него документи, сред които са главна книга и хронологична синтетична ведомост за периода от 01.01.2012 г. до 31.01.2013 г., фактура за продажба на угоени пилета № 11/30.11.2012 г., издадена на „Чикас“ ООД с данъчна основа в размер на 7 935,00 лв. и ДДС в размер на 1 587,00 лв., фактури за покупка на стоки и материали, издадени от „С. трък“ ЕООД, „Миг-30“ ЕООД и „Хляб КАЙЛЪКА“ ЕООД, част от тях придружени с приемо-предавателни протоколи, фактури за продажба на стоки и материали, издадени от ревизираното лице чрез софтуерен продукт, на „Боримар“ ЕООД, ЗП М. Д. К., „Екзотик 2000“ ООД (фактура № 4/25.06.2012 г. с данъчна основа в размер на 36 431,20 лв. и ДДС - 7 286,24 лв. и издадено във връзка с нея кредитно известие № 20/30.06.2012 г. със същата данъчна основа и размер на ДДС), „Нестинарки“ ООД, ЕТ „Синхрон - И. П.“ и други. В хода на ревизията е извършена и насрещна проверка на „Хляб КАЙЛЪКА“ ЕООД, приключила с ПИНП № 15-1302783/11.12.2013 г., при която са събрани доказателства за извършена от ревизираното лице покупка на соев шрот, сред които са фактура № 39/04.09.2012 г. с данъчна основа в размер на 39 000,00 лв. и ДДС в размер на 7 800,00 лв. и кредитно известие към нея № 69/29.09.2012 г. с данъчна основа в размер на (24 258,33 лв.) и ДДС в размер на (4 851,67 лв.).

Органите по приходите са събрали информация и доказателства от ДФ „Земеделие“ за извършено държавно финансиране в полза на ревизираното лице във връзка със засети площи с царевица.

С ИПДПОЗЛ № 1482/12.02.2014 г., връчено на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД на 13.02.2014 г., отново са изискани първични счетоводни документи и вторични счетоводни регистри за ревизирания период. В тази връзка от ревизираното лице е подадена Молба с вх. № 1482# 1/17.02.2014 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Плевен, за удължаване на срока за представяне на документи и писмени обяснения, описани в искането, с оглед обстоятелството, че документите и счетоводните регистри за периода от 2012 г. и 2013 г. се намирали в СК „ДАЛЕРА“ ЕООД и не са му предоставени към датата на молбата. Към същата е приложена жалба от управителя на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД до Районна прокуратура - гр. Плевен, съдържаща твърдения, че в хода на възложената ревизия на представляващия дружеството е станало известно обстоятелството, че от името на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД са издавани фактури за продажба на „Боримар“ ЕООД, „ФМК“ ООД, „Екзотик 2000“ ООД, „Нестинарки“ ООД, ЗП М. Д. К., „К. груп 0791“ ЕООД, ЕТ „Синхрон - И. П.“, „Темизел“ ЕООД и „В. 777“ ООД, с които дружеството никога не е имало търговски взаимоотношения. В жалбата е посочено, че пълномощникът А. М. е осчетоводявал фактури с невярно съдържание по нереални доставки и ги е включвал в СД по ЗДДС, отчел е приход по тях, отразен в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и Годишен финансов отчет на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД.

Във връзка с така подадената молба за удължаване на срока за представяне на документи и писмени обяснения адм. орган се е произнесъл с Решение № 1400124/28.02.2014 г., с което същият е удължен до 13.03.2014 г., но до изтичането му ревизираното лице не е представило обяснения или писмени доказателства, изискани с ИПДПОЗЛ № 1482/12.02.2014 г.

В Протоколи № 1904686/29.02.2024 г„ № 1904687/22.03.2024 г. и № 1904688/27.03.2024 г. са документирани извършени от органите по приходите посещения в Наказателното деловодство към Окръжен съд - Плевен за запознаване със събраните доказателства по Наказателно дело от общ характер (НОХД) № 20234400200927/2023 г. по описа Окръжен съд - Плевен, образувано срещу подсъдимия А. Б. М.. Събрани са преписи от протоколи за разпити на свидетели, фактури за продажби, сочени като издадени от „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД, банкови извлечения от разплащателни сметки, открити на името на ревизираното лице в „Уникредит Булбанк“ АД, и други. След анализ на банковите извлечения, органите по приходите са установили, че по разплащателна сметка с [IBAN] са постъпвали суми от контрагенти, в т.ч. и от „ФМК“ ООД общо в размер на 297 440,00 лв. и от „Екзотик-2000“ ООД в размер на 43 717,44 лв.

Органите по приходите са провели среща с представители на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД - Ц. Г. и П. М., документирана с Протокол № 1904689/10.04.2024 г., при която лицата са запознати с извършените до момента процесуални действия и събрани доказателства. Във връзка с тази среща от Ц. Г., в качеството му на пълномощник на ревизираното лице, са представени писмени обяснения, заведени с вх. № 8118/18.04.2024 г. по описа на офис Плевен при ТД на НАП - Велико Търново. В същите са изложени твърдения, че получените от „ФМК“ ООД и „Екзотик-2000“ ООД по банковата сметка на дружеството суми, представлявали паричен заем и по нареждане на управителя са изтегляни от него. След изтеглянето им веднага са предавани на А. М..

С Протокол № Р-15-1302410-ППД- 001/22.03.2024 г. е присъединена Присъда № 33/17.11.2023 г., постановена по НОХД № 20234400200927/2023 г. по описа за Окръжен съд - Плевен, с която подсъдимият А. М. е признат за виновен за това, че през периода от 01.01.2011 г. до 14.01.2014 г. в гр. Плевен, гр. Ловеч и гр. Благоевград, при условията на продължавано престъпление, в качеството му упълномощено лице и/или счетоводител, в т.ч. и на „РАЛ- ВЕТ“ ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като потвърдил неистина в подадени СД по ЗДДС, при водене на счетоводството съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупки и/или продажби на различни дружества, в т.ч. и на „РАЛ-ВЕТ” ЕООД, в които отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит без да са налице такива по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, данъчни фактури с некоректна стойност чрез преместване на десетичния знак, една и съща данъчна фактура в два отчетни периода и с некоректни стойности фактури, по които дружеството не е клиент, кредитни известия към фактури за продажби, които не са включени в дневниците за покупки на клиента, и приспаднал неследващ се данъчен кредит.

При така събраните доказателства в хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че ревизираното лице не е представило счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, както и че необходимите документи за установяване на основата за облагане с данъци липсват, поради което са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК, както и тези на чл.122, ал. 1, т. 8 от ДОПК, тъй като ревизираното лице не осигурило достъп до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител, с оглед което основата за облагане с корпоративен данък за периода от 29.03.2012 г. до 31.12.2012 г. и ДДС за периода от 12.04.2012 г. до 14.06.2013 г. следва да бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В изпълнение на чл.124, ал.1 от ДОПК за горното „РАЛ- ВЕТ“ ЕООД е уведомено писмено с Уведомление № 1485/12.02.2014 г. Връчено му е и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, изискани са декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за всеки от ревизираните периоди. В указания от органите по приходите срок обаче такива не са представени.

При определяне на данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК за облагане с корпоративен данък за 2012 г. и след съобразяване на твърденията на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД, че не е извършвало търговски сделки с „Боримар“ ЕООД на обща стойност 1 743,32 лв., „ФМК“ ООД на обща стойност 217 850,00 лв., „Нестинарки“ ООД на стойност 9 933,00 лв., ЗП М. Д. К. на обща стойност 35 771,10 лв., „К. груп 0791“ ЕООД на обща стойност 157 725,00 лв. и ЕТ „Синхрон - И. П.“ на стойност 5 472,00 лв., органите по приходите са приели, че неправомерно и без да са налице реални стопански операции са отчетени приходи в счетоводството от тези сделки общо в размер на 428 494,42 лв. Освен това са установили, че в счетоводството на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД са отчетени повече приходи в размер на 1 587,00 лв. по осъществената с „ЧИКАС“ ООД сделка, документирана с фактура № 11/30.10.2012г. Формиран е извод, че получените суми от „ФМК“ ООД общо в размер на 297 440,00 лв. и от „Екзотик-2000“ ООД в размер на 43 717,44 лв. по своя характер представляват извънреден приход за дружеството, тъй като тези средства не са възстановени на дружествата, същите веднага след получаването им по разплащателната сметка с [IBAN], открита на името на ревизираното лице, са изтеглени на каса в пълен размер от Ц. Г. или Р. Г., а като основание за произхода им, посочено от управителя и упълномощеното лице, е търговски операции, продажба на продукция, търговия със зърнени храни и други. В резултат на направените констатации и изводи и след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122 от ДОПК, органите по приходите са определили общо приходи в размер на 400 801,02 лв. за 2012 г., получени като към декларираните в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. приходи в размер на 489 725,00 лв. са прибавени установените от тях извънредни приходи в размер на 341 157,44 лв., след което е извадена стойността в размер на 430 081,42 лв., представляваща неправомерно отчетени в счетоводството на дружеството приходи по сделки с „Боримар“ ЕООД, „ФМК“ ООД, „Нестинарки“ ООД, ЗП М. Д. К., „К. груп 0791“ ЕООД и ЕТ „Синхрон - И. П.“, в т.ч. и отчетения в повече приход по фактура № 11/30.10.2012 г., издадена на „ЧИКАС“ ООД. Определени са общо разходи в размер на 84 679,79 лв. като разлика между декларираните от ревизираното лице разходи в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2012 г. в размер на 485 720,00 лв. и непризнати за данъчни цели разходи, отчетени по фактури, издадени от „Миг-30“ ЕООД и „С. трък“ ЕООД, и документално необосновани разходи, отчетени по дебита на сметка 701 и кредита на сметка 303, общо в размер на 401 040,21 лв. След анализ на събраните и приобщени доказателства в резултат на извършените насрещни проверки на „Миг-30“ ЕООД, „С. трък“ ЕООД и Присъда № 33/17.11.2023 г., постановена по НОХД № 20234400200927/2023 г. по описа за Окръжен съд - Плевен, органите по приходите са достигнали до извод, че осчетоводените разходи по фактурите, издадени от тези лица, са документално необосновани.

След определяне на общите приходи и разходи с РА е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2012 г. в размер на 316 121,23 лв. Върху така определената данъчна основа с РА са определени задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 31 612,12 лв., от който деклариран и внесен в размер на 400,50 лв., и допълнително определен в размер на 31 211,62 лв. и съответни лихви в размер на 36 905,71 лв.

При определяне на данъчната основа за облагане с ДДС органите по приходите са извършили анализ на обстоятелствата по чл. 122 от ДОПК, взели са предвид, че част от отразените в дневниците за покупки или продажби фактури или кредитни известия са издадени, без обаче да са налице реални доставки на стоки и услуги към/от „Боримар“ ЕООД, „ФМК“ ООД, „Екзотик 2000“ ООД, „Нестинарки“ ООД, ЗП М. Д. К., „К. груп 0791“ ЕООД, ЕТ „Синхрон - И. П.“, „Темизел“ ЕООД, „Миг- 30“ ЕООД, „С. трък“ ЕООД и „В. 777“ ООД, като са се позовали на събраните и приобщени доказателства, в т.ч. и писмените обяснения на пълномощници и представляващи ревизираното лице, и Присъда № 33/17.11.2023 г., постановена по НОХД № 20234400200927/2023 г. по описа за Окръжен съд - Плевен. Въз основа на горното са достигнали до извод, че начисленият ДДС във фактурите и кредитните известия, посочени като издадени към тези лица не е изискуем от „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД на основание чл. 85 от ЗДДС, тъй като не дружеството е лицето, посочило данъка във фактурите, а това е сторено от А. М.. Ето защо са приели, че данъчните основи на доставките по тези фактури и кредитни известия не участват при определяне на резултатите за данъчните периоди по ЗДДС, в които са отразени. По отношение данъчните основи по доставките, документирани с фактури, сочени като издадени от „Миг-30“ ЕООД и „С. трък“ ЕООД, е прието, че също не следва да участват при определяне на резултатите за данъчните периоди по ЗДДС, в които са декларирани, тъй като и за тях е установено, вкл. и от обясненията на ревизираното лице, че такива доставки не са извършвани.

По отношение на фактура № 39/04.09.2012 г., издадена от „Хляб КАЙЛЪКА“ ЕООД, органите по приходите са приели, че е включена в неправилен данъчен период - м.08.2012 г. и с некоректни стойности на данъчната основа - 54 000,00 лв. и ДДС - 10 800,00 лв., а не в данъчния период м.09.2012 г. с правилните стойности на данъчната основа - 39 000,00 лв. и ДДС - 7 800,00 лв. Установили са, че към тази фактура е издадено кредитно известие № 69/29.09.2012 г. с данъчна основа в размер на (24 258,33 лв.) и ДДС в размер на (4 851,67 лв.), което обаче не е отразено в подадения от лицето дневник покупки за м. 09.2012 г.

След анализ на подадените към НАП данни от ЕКАФП, регистриран на името на дружеството, отчитащ продажбите му в брой и декларираните доставки в дневниците за продажби към населението, органите по приходите са установили, че „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД не е отчело извършените касови продажби в регистъра по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС през м.09.2012 г. с данъчна основа в размер на 5 000,00 лв. и ДДС в размер на 1000,00 лв. и през м.10.2012 г. с данъчна основа в размер на 14 601,67 лв. и ДДС в размер на 2 920,33 лв.

Въз основа на горните обстоятелства и при съобразяване чл. 122 от ДОПК, органите по приходите са определили данъчни основи за облагане с ДДС, подробно описани в таблици, поместени от стр. 66 до стр. 71 на РД. Върху така определените данъчни основи за м. 04.2012 г., м. 08.2012 г. и м. 10.2012 г. е определено допълнително задължение за ДДС общо в размер 11 320,45 лв., от които за внасяне 8 340,99 лв. и съответни лихви в размер на 10 315,37 лв., както и ДДС за възстановяване и надвнесени лихви за ДДС за данъчни периоди м.05.2012 г., м.06.2012 г., м.07.2012 г., м.09.2012 г., м.12.2012 г., м.01.2013 г., м.04.2013 г., м.05.2013 г. и м.06.2013 г. общо в размер на 1 802,94 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона, в писмена форма и е мотивиран.

На първо място съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя за изтекла абсолютна давност към датата на издаване на РА - 25.06.2024 г., съобразно чл. 171, ал.2 ДОПК, в редакцията на разпоредбата ДВ бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., с оглед което задълженията, предмет на РА и РАПРА не е следвало да се определят като дължими. Въпросната разпоредба регламентира абсолютната давност, след изтичането на която се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването й. Ревизионното производство е започнало при действието на посочената норма в тази й редакция. Същото е било спряно на основание чл. 34. ал. 1, т. 2 от ДОПК заради образуваното по жалба на“РАЛ-ВЕТ“ ЕООД наказателно производство срещу А. М., резултатите от което са съобразени при издаване на процесния РА. Преди приключване на ревизионното производство и преди изтичане на така регламентираната абсолютна давност е последвала законодателна промяна на чл.171, ал.2 ДОПК, публикувана в ДВ. бр. 105 от 1 декември 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., в резултат на което с т. 3 от посочената разпоредба е въведено изключение по отношение на приложението на института на абсолютната давност за случаите, при които е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение, какъвто е и настоящият случай. Тъй като ревизионното производство не е било приключено към момента на влизане в сила на тази законодателна промяна и при липса на допълнителни разпоредби, указващи неприложимост на чл.171, ал.2, т.3 ДОПК за заварените производства, следва да се приеме, че към датите на издаване на РА и РАПРА не е изтекла абсолютната давност за погасяване на публичните задължения, установени с тях.

Правният спор по делото във връзка с определените допълнителнителни задължения по ЗКПО се свежда до това дали получените от „ФМК“ ООД и „Екзотик – 2000“ ЕООД суми по банковата сметка на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД в общ размер на 341 157,44 лв., които впоследствие са изтеглени от сметката на дружеството, се ползват от характеристиките на извънреден приход.

В конкретния случай данъчна основа за облагане с корпоративен данък законосъобразно е определена по реда на чл.122 от ДОПК, при доказано наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 8 от ДОПК, което не се оспорва от жалбоподателя. С оглед разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. Ето защо в тежест на жалбоподателя е да докаже обстоятелството, че посочените по-горе суми не представляват извънреден приход на дружеството.

На процесуалния представител на жалбоподателя бе предоставена възможност чрез издадено съдебно удостоверение да се запознае с материалите по НОХД № 20234400200927/2023 г. по описа за Окръжен съд – Плевен и да посочи доказателства, които според него са относими към настоящия правния спор, но същият не е посочил такива и не е направил искане да бъдат изискани писмени доказателства от наказателното производство. В съдебно заседание на 18.02.2025 г. адв. Б. заявява, че след обстоен преглед на наказателното производство не е установила релевантни към предмета на настоящето дело писмени доказателства. Във връзка с указаната доказателствена тежест по смисъла на чл.124, ал.2 от ДОПК е направила искане да бъде допуснат до разпит като свидетел осъденият по наказателното дело А. Б. М., а в предходно заседание е поискала извършване на разпит като свидетел и на Ц. Т. Г..

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на тези гласни доказателства на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Това е така, защото посочената разпоредба не допуска установяване със свидетелски показания на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. В конкретния случай с посочените свидетелски показания се установява липсата на сключени договори и реални доставки на стоки и услуги между „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД, „ФМК“ ООД и „Екзотик – 2000“ ЕООД, както и обстоятелството, че превежданите по сметка на ревизираното лице суми от тези дружества след изтеглянето им са били предавани на свидетеля А. Б. М..

Обстоятелството, че отразените в дневниците за покупки или продажби фактури или кредитни известия между „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД, „ФМК“ ООД и „Екзотик – 2000“ ЕООД са издадени без да са налице реални доставки на стоки и услуги между тях е прието за установено и от органите по приходите при определяне на данъчната основа за облагане с ДДС. Безспорно в хода на производството е установено и обстоятелството, че постъпилите от „ФМК“ ООД и „Екзотик – 2000“ ЕООД суми по банковата сметка на „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД в общ размер на 341 157,44 лв. са били теглени в брой от пълномощника Ц. Г., който е действал по нареждане на управителя на дружеството. Няма законова недопустимост за установяване със свидетелски показания на обстоятелството, че тези суми след изтеглянето им са предавани на свидетеля А. М., в който смисъл са както неговите показания, така и тези на свидетеля Г.. Горните гласни доказателства кореспондират и с обстоятелството, че А. Б. М. е осъден с влязла в сила Присъда № 33/17.11.2023 г., постановена по НОХД № 927/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен за престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26 от НК, извършено през периода 01.01.2011 г. – 14.01.2014 г., вкл. и във връзка с фактури, издавани от посочените по-горе дружества - /л.334 и сл. от том 2/. Именно във връзка с това наказателно дело е било спряно ревизионното производство и същото е възобновено след влизане в сила на присъдата.

Съдът обаче намира, че посочените по-горе обстоятелства не съставляват основание за отмяна на процесните РА и РАПРА в частта им по ЗКПО. Със събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства не се опровергават фактическите констатации на органите по приходите, отразени в оспорения ревизионен акт, във връзка с разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК.

Основателно е прието, че получените от ревизираното лице по банков път суми от „ФМК“ ООД и „Екзотик – 2000“ ЕООД в общ размер на 341 157,44 лв. се ползват с характеристиките на извънреден приход. Същите са постъпили по сметка на дружеството, а впоследствие са изтеглени от пълномощник на ревизираното лице със знанието и съгласието на управителя, за което може да се направи извод както от показанията на свидетеля Ц. Г. от съдебно заседание, така и от представените от него писмени обяснения в хода на ревизионното производство. Обстоятелството, че впоследствие са предадени в брой на А. М. е ирелевантно за правния спор, тъй като както самото им изтегляне в брой, така и последващото им предаване на трето лице представляват разпоредителни действия с вече реализирани приходи от дружеството, които макар и документално необосновани, са направени по нареждане на управителя на „Рал – Вет“ ЕООД.

Получаването и задържането на посочените паричните средства в партимониума на дружеството представлява обогатяване, което не е с източник на стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност, поради което правилно е прието, че представлява извънреден приход по смисъла на Счетоводен стандарт 8 „Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика“, респективно законосъобразно са определени допълнителните задължения за корпоративен данък.

Съдът намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателя по отношение на установените задължения по ЗДДС и извършеното прихващане.

Както бе посочено по-горе, при определяне на данъчната основа за облагане с ДДС органите по приходите са извършили анализ на обстоятелствата по чл. 122 от ДОПК, взели са предвид, че част от отразените в дневниците за покупки или продажби фактури или кредитни известия са издадени, без обаче да са налице реални доставки на стоки и услуги към/от „Боримар“ ЕООД, „ФМК“ ООД, „Екзотик 2000“ ООД, „Нестинарки“ ООД, ЗП М. Д. К., „К. груп 0791“ ЕООД, ЕТ „Синхрон - И. П.“, „Темизел“ ЕООД, „Миг- 30“ ЕООД, „С. трък“ ЕООД и „В. 777“ ООД, и са достигнали до извод, че начисленият ДДС във фактурите и кредитните известия, посочени като издадени към тези лица не е изискуем от „РАЛ-ВЕТ“ ЕООД на основание чл. 85 от ЗДДС, тъй като не дружеството е лицето, посочило данъка във фактурите, а това е сторено от А. М.. Ето защо са приели, че данъчните основи на доставките по тези фактури и кредитни известия не участват при определяне на резултатите за данъчните периоди по ЗДДС, в които са отразени.

Ревизионното производство е проведено при наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 8 от ДОПК, наличието на които предпоставки не е оспорено от жалбоподателя. Съдът е указал доказателствената тежест за оборване на фактическите констатации в ревизионния акт по смисъла на чл.124, ал.2 от ДОПК, но в хода на съдебното производство не са ангажирани каквито и да е било доказателства по отношение фактическите констатации на органите по приходите по отношение на установените задължения по ЗДДС от страна на оспорващия, във връзка с бланкетно направеното от него оплакване за неправилност на определеното задължение. С РА, поправен с РАПРА, с установените суми за възстановяване на ДДС за данъчни периоди м.05, м.06, м.07, м.09 и м.12.2012 г., м.01, м.04, м.05 и м.06.2013 г. са прихванати изискуеми задължения за ДДС за м.05.2024 г. в размер на 1 520,97 лв. и част от корпоративния данък за 2023 г. в размер на 281,97 лв. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че с определената сума за възстановяване е трябвало да бъде прихванато най-старото задължение, установено с обжалвания РА. Прихващането е способ за погасяване на две насрещни еднородни задължения до размера на по-малкото от тях. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ДОПК и чл.92, ал.1 т.4 от ЗДДС, могат да се прихващат изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Изискуемо е вземане, на което падежът е настъпил. Съгласно чл.127, ал. 1 от ДОПК, установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. Според чл.127, ал.2 от ДОПК, след изтичането на срока по ал.1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. От горното следва извод, че изискуемостта на задълженията, установени с настоящия РА № Р-15-1302410-091-001/25.06.2024 г., настъпва с изтичането на срока по чл.127, ал.1 от ДОПК, тоест с изтичане на 14-дневния срок от връчването на акта, т.е. към датата на издаване на процесния РА, установените с него задължения не са били изискуеми и правилно същите не са прихванати с РА с установените с него суми за възстановяване на ДДС.

С оглед изложеното съдът счита, че издадените РА и РАПРА се явяват законосъобразни, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход от делото следва да се уважи претенцията на ответника за присъждане на деловодни разноски в размер на 7 830,25 лв. по представения от тази страна списък по чл.80 ГПК, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК.

Воден от горното, Административен съд - Плевен, втори административен състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба с вх.№ 6219/04.11.2024 г. на „РАЛ ВЕТ“ ЕООД, представлявано от управителя Л. И. Г., подадена чрез адв. О. Б. от АК – Плевен против Ревизионен акт № Р-15-1302410-091-001/25.06.2024 год. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-04001524119846-003-001/04.07.2024г., потвърдени с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 107/30.09.2024 г. на директор Дирекция „ОДОП“ - В. Търново при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „РАЛ ВЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, с. Бреница, обл. Плевен, [улица], с управител Л. И. Г., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, сумата от 7 830,25 лв. (седем хиляди осемстотин и тридесет лева и двадесет и пет стотинки.), представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС-Плевен пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.