№ 833
гр. Перник, 06.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Б.-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500639 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 129/28.06.2023 г. по гр.д. № 1033/2022 г. по описа на Районен съд – Р. са
отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Средец“ № 11, със законен представител инж. Борислав Иванов, чрез адв. М. М. от АК-
Перник, срещу ответницата С. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с които моли съда
да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 2584,16 лв. за доставена, отведена, но
незаплатена вода в жилище на адреса: гр. ***, с абонатен № 3101095, от която сума
главница в размер на 2257,89 лв. за периода от 09.08.2019 г. до 04.02.2022 г. и лихва за
забава на месечните плащания в размер на 326,27 лв., начислена за периода 09.10.2019 г. –
06.04.2022 г., както и лихва за забава от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и да му
бъдат присъдени направените по заповедното и настоящото производство разноски.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба с вх.рег. №
3153/07.07.2023 г. от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, чрез адв. М. М. срещу
горепосоченото решение, постановено от Районен съд – Р..
В жалбата се твърди, че със становище по хода на делото е поискано от жалбоподателя
– ищец в първоинстанционното производство, издаването на съдебно удостоверение, по
силата на което да се снабди с доказателства, установяващи качеството потребител на
1
ответницата. Сочи се, че Районен съд-Р. е приел, че искането е преклудирано и го е
отхвърлил, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По
тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени, и присъждане на сторените разноски за
производството.
С въззивната жалба е направено искане за издаване на съдебно удостоверение, въз
основа на което въззивното дружество да се снабди с друго такова от Община Р., от което да
е видно декларирала ли е С. И. Б., с ЕГН **********, като свой собствен имот, находящ се в
гр.***, и ако да – да получи копие от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ и копие от документа
за собственост, ако има приложен.
Въззиваемата страна – С. И. Б., чрез назначения особен представител, в срока по чл.
263 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Излага, че правилно районният съд е отхвърлил искането за издаване на съдебно
удостоверение и е приел, че ищецът не е представил доказателства по отношение на
собствеността на имота и наличието на договорно правоотношение между страните. С оглед
изложеното моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Направено е искане за
задължаване на въззивното дружество да внесен възнаграждение за особен представител във
въззивната инстанция в размер на 558,42 лв.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По направеното в жалбата доказателствено искане съдът намира следното:
Видно от книжата по първоинстанционното дело, че с молба от 25.05.2023 г. ищцовото
дружество чрез пълномощника си адв. М. е поискало да му бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което на което да се снабди с друго такова от Община Р., от
което да е видно декларирала ли е С. И. Б., с ЕГН **********, като свой собствен имот,
находящ се в гр.***, и ако да – да получи копие от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ и копие
от документа за собственост, ако има приложен към същата такъв. С молба от същата дата,
дружеството е коригирало искането си като е посочило, че ЕГН на лицето е **********, а
не, както е поискано с предходната молба. Върху молбата е поставена резолюция от
26.05.2023 г. „да се издаде“, но липсват данни за изпълнението й от съдебния деловодител.
Същевременно в проведеното на 30.05.2023 г. открито съдебно заседание съдът е докладвал
молбата и е приел, че искането е преклудирано, тъй като не е направено с исковата молба.
Съгласно чл. 146, ал. 3 ГПК съдът предоставя на страните възможност да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност
страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-
2
късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК. В случая с определението за насрочване на делото в
открито съдебно заседание съдът не е съобщил на страните проекта си за доклад по чл. 140,
ал. 3 ГПК. Доказателственото искане е направено от ищеца с писмена молба, депозирана
преди първото открито съдебно заседание, в което е обявен доклада по делото, за
установяване на оспорен с отговора на исковата молба факт, доказателствената тежест за
който е на ищеца – качеството на ответника на потребител на предоставените от ищеца ВиК
услуги. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е оставил
искането без уважение. По изложените съображения искането, направено с въззивната
жалба за издаване на съдебно удостоверение за установяване на посочените факти, следва да
бъде уважено на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.
По направеното в отговора на въззивната жалба искане на особения представител
на ответника, съдът намира следното:
Съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от
съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Съдът като
съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че минималният
размер на възнаграждението, изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 558,42 лв., една втора от което е 279,21
лв., намира, че въззивното дружество следва да бъде задължено да представи доказателство
за внесен аванс за разноски по депозитната сметка на Окръжен съд - Перник за
възнаграждение на назначения особен представител на въззиваемия в размер на 300,00 лв.
Искането на особения представител за определяне на по-висок размер на депозита е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.11.2023 г. от
10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивната част на определението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ след заплащане на държавна такса от 5,00 лв. /пет лева/ съдебно
удостоверение на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, въз основа на
което да се снабди с друго такова от Община Р., от което да е видно декларирала ли е С. И.
Б., с ЕГН **********, като свой собствен имот, находящ се в гр.***, и ако да – да получи
копие от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ и копие от документа за собственост, ако има
приложен към същата такъв.
ЗАДЪЛЖАВА „Водоснабдяване и канализация“ ООД в едноседмичен срок от
съобщението, да представи доказателства за внесен депозит в размер на 300,00 лв. /триста
3
лева/ по депозитна сметка на Окръжен съд-Перник за вещи лица и гаранции за
възнаграждение на назначения особен представител на въззиваемата С. И. Б., по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, че при невнасянето на
указания депозит съдът ще се произнесе с определение за принудителното събиране на
сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на въззивното дружество да
внесе депозит за възнаграждение на особения представител на ответника за разликата над
300,00 лв. до 558,42 лв.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, ведно с
обективирания в него доклад по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4