№ 75
гр. Плевен, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500872 по описа за 2022 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството по делото е образувано на основание Въззивна
жалба,регистрирана с Вх.№26654/11.11.2022г. по регистъра на Плевенски районен съд,
подадена от адв. З. П. Т. от АК-Плевен – особен представител на въззивната
жалбоподателка Д. М. М. – ответница в първоинстанционното производство по гр.
№1069/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу
постановеното от V-ти гр. състав съдебно Решение №1621/06.11.2022г, с което е прието за
установено , че Д. М. М., ЕГН-**********, дължи на Агенция „Социално подпомагане“-С.,
ЕИК-********* със седалище и адрес на управление в гр.С., ***, сумата от 250лв.-главница,
ведно със законната лихва, считано от 26.10.2021г. до изплащане на вземането и лихва за
забава в размер на 24.58лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№3878/27.10.2021г. по ч.гр.д№6727/2021г. на ПлРС.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и се прави искане да бъде отменено, като вместо него въззивният съд постанови
друго, с което да отхвърли предявеният иск както неоснователен. Излагат се съображения в
подкрепа на изразеното становище.
Постъпил е Отговор на въззивната жалба, регистриран с Вх.
1
№29469/08.12.2022г., подаден от ответника по въззивната жалба( ищец в първата
инстанция) - Агенция за социално подпомагане-С., чрез директора на Дирекция за
социално подпомагане – Плевен, в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и се предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, въззивната
жалбоподателка чрез особения представител адв. Здр.Т., а ответникът по въззивната жалба
чрез пълномощника юрк. С. С., поддържат изразените становища.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в,
като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба ,
обсъди събраните доказателства, съобрази закона и относимата съдебна практика, приема
следното:
Въззивната жалба, регистрирана с Вх.№26654/11.11.2022г. по
регистъра на Плевенски районен съд, подадена от адв. З. П. Тон„чев от АК-Плевен –
особен представител на въззивната жалбоподателка Д. М. М. – ответница в
първоинстанционното производство по гр.№1069/2022г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от V-ти гр. състав съдебно
Решение №1621/06.11.2022г,е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционтото производство по гр.д.№1069/022г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на предявен по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК установителен иск, ищеца( понастоящем ответник по въззивната) -
Агенция за социално подпомагане - С., против ответницата( понастоящем въэззивна
жалбоподателка) -Д. М. М., ЕГН **********, от с.***, за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 250.00 лева - главница, лихва за забава в размер на
24.58 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 20.07.2021 г., лихва за забава в размер на 6.53 лв. за
периода от 21.07.2021г. до 22.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.10.2021 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди следното: Сумата е отпусната като
помощ за децата С. Д. М., ЕГН ********** и М. Д. М., ЕГН **********, със заповед №
ЗМДВИП/Д-ЕН/52 от 12.08.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" -
Плевен - по 250лв. за всяко от тях, но впоследствие е установено, че детето С. Д. М. е
допуснало 14 неизвинени отсъствия през месец април 2021г., потвърдени през месец май
2021г.Ответницата е получила недобросъвестно сумата от 250лв., еднократна помощ за това
дете - ученик, записан в осми клас. С издадена заповед № Д_ЕН-ВС-36/20.07.2021г. на
директора на ДСП -Плевен за възстановяване на недобросъвестно получената от
ответницата, посочената по-горе еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл.
2
12а ЗМДВИП за дъщеря й С. М. връчена по ,реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, видно от
уведомление от 16.08.2021г. и известия за доставяне. Начислена е и лихва за забава. Тъй
като ответникът не е възстановил сумата, е подадено заявление по чл.417 от ГПК, като е
издадена и заповед за изпълнение и изпълнителен лист, връчени по реда на чл.47, ал. 5 от
ГПК.
Петитумът е съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата дължи на Агенция за социално подпомагане -С. посочените в
Заповедта суми,и да псе присъдят разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис и е
направено доказателствено искане - да се изиска ч.гр.д.№6727/2021 г. на ПлРС.
Назначеният особен представител на ответницата - адв. З. Т. от
АК-Плевен, е подал писмено становище в смисъл на „Отговор на исковата молба“, с което
изцяло е оспорил исковата претенция. Заявил е,че помощта е получена недобросъвестно,
договорът е сключен в полза на трето лице.Направил е искания за допускане до разпит на
свидетели -директорът на училището и класният ръководител на децата за техните
отсъствия, поискано е да се изиска характеристика на семейството на ответницата от кмета
на с. ***, т.к. това би изяснило делото от фактическа страна.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, V-ти гр.
възз.състав, се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение №1621/06.11.2002г., с е
уважил исковата претенция.
За да постанови горния резултат, съдът е изложил следните
мотиви:
„Със Заповед за изпълнение № 3878/27.10.2021г. по ч.гр.д. №
6727/2021г. на ПлРС, съдът е разпоредил длъжникът Д. М. М. да заплати на кредитора
Агенция „Социално подпомагане”, следните суми: 250.00 лева - главница, лихва за забава в
размер на 24.58 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 20.07.2021 г., лихва за забава в размер на
6.53 лв. за периода от 21.07.2021г. до 22.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.10.2021г. до изплащане на вземането. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да подаде в
едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е
подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.
Видно от представените по делото доказателства, ответницата е
представила пред ищеца заявление – декларация от 07.08.2020г. за отпускане на еднократна
помощ за ученици, записани в осми клас за учебната 2020-2021г. за децата С. Д. М., ЕГН
********** и М. Д. М., ЕГН **********, по повод на което е издадена Заповед №
ЗМДВИП/Д-ЕН/52 от 12.08.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" -
Плевен, за отпускане на еднократна помощ за двете деца в размер на по 250лв./общо 500лв.,
на осн. чл. 12 а ал. 1 от ЗМДВИП, като 250лв. – след влизане в сила на заповедта, а
останалите 250лв. – в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава
3
училище. Със Заповед № 1506-РД01-0369 от 09.06.2021г. на ДСП Плевен, е наредено да се
извърши проверка за ученици, допуснали неизвинени отсъствия, в случая – детето С. Д. М.,
и подлежи ли на възстановяване отпуснатата еднократна помощ. На 10.06.2021г. е изготвен
констативен протокол от упълномощеното лице – Т. Ч., за извършена проверка в
Интегрираната информационна система на АСП от Министерството на образованието и
науката, и констатация, че са допуснати неизвинени отсъствия от детето С. Д. М. – над 5
неизвинени отсъствия през м. април 2021г., като през следващия месец информацията е
потвърдена. Посочено е, че за посочения период няма информация за издадено ЕР на ТЕЛК
на детето. Проверката е констатирала, че отпуснатата еднократна помощ подлежи на
възстановяване на осн. чл. 12 а ал. 6 т. 2 от ЗМДВИП. Със Заповед № Д_ЕН-ВС-
36/20.07.2021г., Директорът на ДСП - Плевен е наредил недобросъвестно получената
социална помощ да се възстанови от ответника в пълен размер от 250 лв., и лихва, като е
описана изцяло фактическата обстановка по отпускане на помощта и неизпълнение на
условията за нейното получаване. Направен е опит за връчване на тази Заповед по пощата,
но същата е върната с отбелязване, че адресатът е преместен. Впоследствие, след изчерпване
на възможността за връчване по друг начин, заповедта е връчена по реда на чл. 18 а, ал. 10
от АПК на 31.08.2021 г. чрез залепване на уведомление на таблото на ищеца на 16.08.2021г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което се счита за дата на подаване на
исковата молба в настоящия процес е подадено на 26.10.2021г. Съдът не е уважил исканията
на представителя на ответницата за събиране на характеристични данни и разпит на
свидетели, и доказателства в тази насока не бяха събрани, но това обстоятелство не може да
бъде предмет на разглеждане в настоящия процес, доколкото заповедта за възстановяване на
получената социална помощ е била влязла в сила към датата на подаване на заявлението.
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: По
делото е представен документ по чл.417, т.1 от ГПК, а именно - акт на административен
орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища -
Заповед № Д_ЕН-ВС-36/20.07.2021г. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия, и при служебната проверка по реда на чл.17, ал.2 от ГПК се
установява, че същият е валиден и е влязъл в сила, т.е. въпросите относно неговата
правилност не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство. Именно по тази
причина, съдът няма право да преразглежда въпросите – правилно ли е отпусната помощта,
правилно ли са констатирани отсъствията на детето от училище и недобросъвестността на
получателя й, правилно ли е изчислена законната лихва. С представянето на този валиден
акт, както и цялата преписка по неговото издаване и връчване, доказваща влизането му в
сила, съдът намира, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване,
вземането си за главница от 250лв. и лихва от 24.58 лв. за периода от 01.08.2020г. до
20.07.2021г./вписана в заповедта/, по основание и размер. Ответницата, от своя страна не
твърди и доказва нито плащане, нито други правопогасителни възражения, каквито
единствено могат да бъдат противопоставяни след влизане в сила на административния акт.
При това положение, съдът намира, че претенцията на ищеца за главница и за лихва от 24.58
лв., се явява основателна и следва да бъде уважена. В случая, със заявлението по чл. 417 от
4
ГПК е поискано присъждане, и е присъдена и още една лихва - лихва за забава в размер на
6.53 лв. за периода от 21.07.2021г. до 22.10.2021г. Тази лихва обаче не е вписана в
съдържанието и не е част от представения акт по чл. 417 от ГПК - Заповед № Д_ЕН-ВС-
36/20.07.2021г. Съобразно даденото разрешение в т. 4.а. изр. второ от ТР 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, не може да бъде издавана заповед за незабавно изпълнение за законната лихва
върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението, поради което
искането за установяване на дължимостта на тази лихва - от 6.53 лв., следва да се отхвърли
като неоснователно, т.к. периодът й не отговаря на изискването на чл. 417 от ГПК.
Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца,
ответницата следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски в производството в
размер на 150.00 лв. – заплатено възнаграждение за неин особен представител.“
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания за нищожност и/или
недопустимост на обжалваното решение, а въззивният съд съгласно правомощията по
чл.269 от ГПК, не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, съдържащи правилни
фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.Затова въззивният съд, при условията на чл.272 от ГПК препраща към тях, без да
счита за необходимо да ги преповтаря в същия вид.
Предявеният от ищеца против ответницата ,по реда на чл.422 от ГПК
установителен иск, е допустим като предявен в указания срок, между надлежни страни, за
установяване съществуване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК въз основа на документ, която е връчена при условията на ч.47,ал.5 от ГПК.
Документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение,
е сред посочените в разпоредбата на чл.417,т.1 о ГПК – акт на административен орган, по
който допуснатото изпълнение е възложено на гражданските съдилища. В случая това е
Заповед № № Д_ЕН-ВС-36/20.07.2021г , издадена от Директора на Дирекция“Социално
подпомагане“-Плевен, с която е наредено на основание чл.123а,ал.7 във вр. ал.6 от
ЗМДВИП да се възстанови получената еднократна помощ.
Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.
Съгласно чл.12а,ал.1 от ЗМДВИП, на семействата, чиито деца са
записани в осми клас на държавно или общинско училище за учебната 2020 – 2021 г.,
дирекция "Социално подпомагане" отпуска еднократна помощ за покриване част от
5
разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са
настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Съгласно ал.6,помощта по ал. 1 се възстановява, ако през учебната
2020 – 2021 г.:
1. ученикът не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно
поради здравословното му състояние;
2. ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до
завършване на осми клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му
състояние;
3. ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година
отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини, определени по реда на
Закона за предучилищното и училищното образование.
Съгласно ал.7, в случаите по ал. 6 директорът на дирекция "Социално
подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената помощ заедно със
законната лихва.
Какви са данните в случая?
Със Заповед №ЗМДВИП/Д-ЕН/52/12.08.2020г. на въззивната
жалбоподателка Д. М. М.(ответница в първата инстанция) е отпусната на основание чл.12а
от ЗМДВИП, еднократна помощ от 250.00лв. за детето С. Д. М..
При служебна справка в Интегрираната информационна система на
АСП от МОН, е установено, че детето С. Д. М. е допуснала 14 неизвинени отсъствия през м.
април 2021г. При това положение, са налице предпоставките на чл. 12а ал. 6 т. 2 от
ЗМДВИП и със Заповед № Д_ЕН-ВС-36/20.07.2021г., която е влязла в сила, Директорът на
ДСП - Плевен е наредил недобросъвестно получената социална помощ да се възстанови от
ответника в пълен размер от 250 лв., и дължимата лихва.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до краен правен
извод, който е еднакъв с този на първоинстанционния, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно, при споделяне на мотивите съгласно на чл.272
от ГПК.
Особеният представител на въззивната жалбоподателка има право на
разноски, независимо от изхода на делото. Въззивният съд не е разпоредил предварителното
заплащане на такива от ответника по въззивната жалба, който е ищец в
първоинстанционното производство. С оглед предмета на спора, характеризиращ се с
липса на фактическа и правна сложност, съдът намира, че възнаграждението на особения
представител адв. Здр. Т. следва да се определи съгласно чл.47,ал.6, пр. последно от ГПК в
размер на 200.00лв.(двеста лв.) Тъй като съдът не е разпоредил предварително внасяне на
сумата, ще стори това с настоящето решение, а изплащането на особения представител ще се
извърши след постъпването по сметка на съда.
Относно претендираните разноски от ответника по въззивната жалба,
6
съдът ще се произнесе с определение, след внасянето на възнаграждението от 200.00лв. от
тази страна и изплащане на сумата от особения представител.
Съгласно чл.78,ал.6 от ГПК, въззивната жалбоподателка следва да
заплати по сметка на ОС-Плевен и държавна такса от 25.00лв. за въззивно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.272 във вр.чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №1621/06.11.2022г.
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, V-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№1069/2022г.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН-**********, с регистриран адрес Област-
Плевен, с.***“, ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-Плевен, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК, сумата от 25.00лв.( двадесет и пет лв.) държавна такса за въззивно
обжалване.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-С., ЕИК-
********* със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенски окръжен съд, сумата от 200.00лв.( двеста лв.) – възнаграждение та особения
представител адв. З. Т. от АК-Плевен.
ДА СЕ изплати на особения представител адвокат З. П. Т. от АК-
Плевен, вписан под №*** в Националния регистър за правна помощ с адрес в
гр.Плевен, *** възнаграждение на основание чл.47,ал.6,пр.последно от ГПК в размер
на 200.00лв.(двеста лв.), след внасяне на сумата от АСП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7