№ 607
гр. Варна, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500788 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба вх.№ 76202/04.11.2022г., имаща
характера на въззивна жалба, депозирана от И. Д. Й., уточнена с молба от
31.01.2023г. чрез назначения особен представител на Й. адв. П., срещу
Решение № 2886/27.09.2022г., постановено по гр. д. № 7856/22г. по описа на
ВРС, 8-ми с-в, с което е определена мярка за закрила, като е настанено детето
И. Г. Й., ЕГН **********, в приемното семейство на Д. М. Б., ЕГН
**********, гр. Варна, ******** за срок от една година, считано от датата на
влизане в сила на решението, на основание чл.28 вр.чл. 25 ал.1 т. 4 от Закона
за закрила на детето. В жалбата се излага, че неправилно ВРС е приел, че с
поведението си жалбоподателката е неглижирала състоянието на детето,
поставила е в риск здравето и живота му, което представлява и упражнено
насилие. Твърди се, че детето е било отглеждано от своята майка и въпреки
неколкократните посещения на ДСП Провадия, не са били констатирани
нарушения- детето е било добре обгрижвано и гледано, като са му осигурени
1
добри битови условия от неговата майка, водено е редовно на медицински
консултации и е имунизирано. Излага се и че не е констатирана от
доказателствата по делото злоупотреба с наркотични вещества и алкохол.
Сочи, че неправилно са интерпретирани свидетелските показания, като не са
кредитирани тези на бабата по майчина линия, които би следвало да са преки
и непосредствени, както и обясненията на Д.Ил.. Сочи, че не е в интерес на
детето с оглед възрастта му да бъде отделяно от майка си. В евентуалност
излага, че дори и майката да е била в недобра кондиция към момента на
отнемане на детето, то това е било изолиран случай. Твърди, че социалните
работници не са оказвали подкрепа, което е допринесло за този инцидент.
Моли решението на ВРС да бъде отменено и детето да бъде върнато на
неговата майка И. Й..
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
заинтересованите страни.
Детето И. Г. Й. сочи, чрез назначения си особен представител, сочи, че
решението е законосъобразно. Излага, че в жалбата не се твърди настъпване
на нови обстоятелства, поради което и не е налице основание за
преразглеждане на решението. Сочи, че в интерес на детето е то да бъде
отгледано в семейна среда, но когато са налице важни обстоятелства това да
бъде променено- съдът постановяване настаняването му извън семейството.
Твърди, че животът и здравето на детето са били поставени в риск от
поведението на майката- употреба на алкохол и наркотици, поддържане на
лоша хигиена на детето и в жилището, където се отглежда. Съобразено е и
неадекватното поведение н а майката, както и установената от вещите лица
лабилна емоционалност, която се трансформира в невъздържано поведение.
Моли решението да бъде потвърдено, като постановено в интерес на детето.
ДСП Варна оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност
на решението предвид доброто му мотивиране, обосновка в съответствие със
събраните доказателства, както и зачитане на най-добрия интерес на детето.
Твърди, че дори и след постановяването на решението, майката е продължила
да демонстрира житейска незрялост- не се възползва от предложените и
помощ и подкрепа от социалните служби, продължава да ги обвинява в
бездействие. Същевременно се сочи, че в началото на 2023г. И. Й. отново е
задържана с наложена мярка „задържане под стража“. Моли решението да
2
бъде потвърдено.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.28 ЗЗДт
се излагат следните твърдения от страните:
Делото е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Варна с искане за настаняването на детето И. Г. Й., ЕГН
********** в семейството на Д. Б. за срок от една година от датата на влизане
в сила на съдебното решение. В молбата се излага, че И. Й., родена на
********г., е с установен произход от майка И. Й. и баща Г. Й., явяващ се
съпруг на майката, който обаче не е пребИ.вал на територията на РБългария
от 10 години. Твърди се, че биологичен баща на детето е Д.Ил., явяващ се
партньор на майката, с когото тя съжителства от 2020г. На 17.05.2022г.
момиченцето е изведено от дома, в който е отглеждано от своята майка, баба
по майчина линия и Д.Ил., тъй като е установено, че съществува пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето му. Социалното проучване е
установило, че майката е родител с нисък родителски капацитет, която не е в
състояние да полага преки и адекватни грижи за невръстната си дъщеря,
вероятната причина за което е злоупотреба с алкохол и наркотици.
Системното неглижиране на момиченцето е довело до предприемане на мярка
за закрила по административен ред чрез настаняването му в дома на приемния
родител Д. Б., считано от 17.05.2022г. Предвид изложеното се настоява
момченцето да бъде настанено в приемно семейство, в среда най-близка до
семейната за поискания в молбата срок.
Особеният представител на детето И. Й. също настоява за уважаване на
молбата за поискания в нея срок и настаняването му в дома на приемен
родител.
Родителят И. Й. се противопоставя на исканата мярка за закрила,
изтъквайки, че разполага с капацитет да отглежда и възпитава дъщеря си.
Приемният родител Д. Б. изразява желание и готовност да продължи да
отглежда И. Й..
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане е, че детето
И. Г. Й. е родено на ********г. от майка И. Д. Й. по време на брака й с Г. Т.
Й.. Безспорно е установено, както и изготвения социален доклад, така и от
твърденията на майката, че Г. Й. е вписан като баща на детето, макар и
същият да не е пребИ.вал на територията на РБългария дълъг период от
време, доста преди раждането на детето. И понастоящем майката не живее в
едно домакинство и не е живяла нито към момента на раждането му, нито
3
преди това.
Със заповед № ЗД–Д–В–П–022/17.05.2022г. на Директора на ДСП –
Провадия, момиченцето е изведено спешно семейството на своята майка и е
настанено в приемното семейство на Д. Б. с цел запазване на физическото,
емоционално и психическо здраве на детето И. Й..
Видно от изготвените по делото доклади от ДСП, както и от
представените писмени доказателства е, че към деня на извеждането на
детето, последното заедно с майка си И. Й., и баба си Д.В. са живели заедно
на територията на с. Неофит Рилски в имот, представляващ двуетажна къща,
в който са се самонастанили, но за който са заплащали дължимите
консумативни разходи за електроенергия и В и К услуги към 11.08.2022г.
Наред с тях, в посочения имот е живял и съжителстващият с бабата Д.В..
Безспорно е, че към 17.05.2022г. в дома, в който родителят е живял с
малолетното си дете, е бил и Д.Ил., който в заявява, че предполага, че е баща
на момиченцето.
Към деня на издаване на административния акт майката не е трудово
ангажирана, а към деня на приключване на устните състезания, тя полага труд
по трудово правоотношение на длъжността „камериерка“. Трудовата заетост
на родителя сочи, че И. Й. е заемала през различни периоди длъжността
„танцьорка“, „главен сервиТ.“, „мияч съдове“ и „обслужващ персонал“, като
трудовите договори са преимуществено с твърде кратък срок- един-два
месеца.
От изготвения доклад се установява и факта, че през месец август и
септември 2021г., Д.Ил. е подал два сигнала, съобщавайки, че И. Й. е под
въздействие на психоактивни вещества и не е била в състояние да обезпечи
живота и здравето на дъщеря си. Проучванията са установили конфликтни
отношения между партньорите. В този момент, социалните работници не са
установили опасност за живота и здравето на детето.
На 17.05.2022г. в ДСП – Провадия е постъпил сигнал от инспектор
„Детска педагогическа стая“, в който са се съдържали данни, че от два дни г-
жа Й. е в нетрезво състояние вследствие злоупотреба с алкохол и наркотични
вещества. Установено е, че на посочената дата е имало скандал между
партньорите, като с цел запазване живота и здравето на детето, то е изведено.
Актуалното проучване не установява близки и роднини, съгласни да поемат
грижи над детето. След извеждане на детето, на 07.07.2022г., г-жа Й. е
сключила договор със Сдружение „Асоциация SOS“ за жени и деца,
преживели насилие за предоставяне на социална услуга „информиране и
консултиране – повишаване на родителския капацитет“ в гр. Нови пазар.
На 17.08.2022г. е изготвен социален доклад за нагласата на Д.В. да
отглежда в семейството си своята внучка. Становището на социалните
работници е, че бабата по майчина линия е изградила връзка с внучката си.
Заявила е, че желая да я отглежда в своето семейство, като е готова да
напусне работа и счита, че финансово ще бъде подкрепена от своята дъщеря
И. Й.. Социалният работник е посочил, че честите конфликти и нарушената
комуникация между членовете на семейството и в частност тези между
4
партньора на бабата и дъщеря й, не биха позволили на г-жа В. да гарантира
спокойна и сигурна среда на внучката си. Установено е, че г-жа В. работи
като „помощник – готвач“ в „Аква хаус“ и по нейни данни получава
възнаграждение за положения труд от 1 000 лв., като това са доходите, с
които се осигурява материално семейството. При напускане на работа за
отглеждане на невръстното дете семейството би било необезпечено.
От ангажираните по делото доказателства- свидетелство за съдимост на
И. Й., справки от РП Варна, РУ-Провадия и РУ-Девня се установя, че:
И. Й. е осъждана за престъпления по транспорта – чл. 343б, ал. 1 НК –
управление на МПС под въздействие на алкохол през 2011г., престъпления
против реда и общественото спокойствие – чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК
/самоуправство/, съпроведено със съпротИ. срещу орган на властта през
2013г. и 2014г., престъпление по чл. 131, ал. 2 предл. 4, т. 3 и т. 4вр. ал. 1, т. 4,
предл. 3 и т. 12 – лека телесна повреда на полицейски орган през 2014г.
Към 18.03.2019г. Й. е изтърпяла наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора в гр. Сливен.
Пред настоящата инстанция са събрани отново справки от посочените
институции, като се установява, че след 17.05.2022г. И. Й. има множество
противообществени прояви- кражба, телесна повреда, закани възпрепятстване
на орган на властта да изпълни служебните си задължения, нарушаване на
заповед за защита по ЗЗДН, хулиганство, оплаквания във връзка със скандали,
нарушаване на обществения ред, осуетяване изпълнението на съдебно
решение. Понастоящем И. Й. е задържана в Арест-Варна с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по ДП №36/2023г., което
обстоятелство се установява от изпратените от нея молби и писмени
становища, както и справката от Началник сектор „Арести“ в ОСИН-Варна.
По делото във връзка с факта, че здравето и животът на детето И. са
застрашени от неговата майка са събрани гласни доказателства. Свидетелката
Б.Й., началник отдел „Закрила на детето“, гр. Провадия сочи, че на
17.05.2022г. домът, в който е отглеждано детето И. Й., е посетен за четвърти
път по повод сигнал, получен от инспектор „Детска педагогическа стая“, за
това, че И. Й. е в неадекватно състояние и за това, че между нея и партньора й
Д.Ил., е имало прояви на насилие. Домът в с. Неофит Рилски е посетен през
месеците август – септември 2021г. по повод сигнали на тел. „112“ и на
Националната телефонна линия за деца 116 111, които са били подадени от
Д.Ил., за това, че майката е в нетрезво състояние и не може да полага грижи
за бебето си. При извършените посещения, /които обаче са били на следващия
подаване на сигналите ден/, социалните работници не са установили рискове
за детето. През месец януари 2022г. е подаден първоначално анонимен
сигнал, за това, че майката разхожда дъщеря си с облекло, което е
неадекватно за сезона на територията на селото. Според свидетеля, сигналът е
подаден от съжителстващия с бабата на момиченцето. На 17.05.2022г. домът
в с. Неофит Рилски е посетен от две социални работнички, които са
споделили на свидетеля, че майката се намира в двора на къщата, а в
непосредствена близост е било и детето във видимо влошено здравословно
5
състояние със следи от засъхнали сополи. Разговор не е бил провеждан с г-жа
Й., която е била раздразнителна. След уведомяване на полицията, домът в с.
Неофит Рилски е посетен от г-жа Й. и двама полицаи. Свидетелят заварил
майката и детето в двора на къщата. Г-жа Й. била в неадекватно състояние,
мръсна, с широки панталони, които непрекъснато падали и без бельо, с мокра
коса, миришела ужасно – на урина и алкохол. От неудобство, полицаите я
помолили да вдигне панталоните си. Покрай нея е имало празна бутилка от
алкохол и две шишета бира. Към тях се присъединила и Д.В., която се
прибирала в дома си. Детето било в количка и му личало, че е болно. Майка
му обяснила, че му растат зъби и има температура, хрема и секрет в носа. То
било раздразнително, вероятно и поради недоспИ.не. Дрехите му били
мръсни, а косата неизмита – със сплъстени кичури. Миришело на повръщано,
а памперсът му бил за подмяна. На втория етаж, в който момиченцето се
отгледало, свидетелят заварил разхвърляни вещи и потрошени мебели, вкл. и
детското креватче, а помещението мръсно – с „воня“ на урина. Навсякъде е
имало блистери от антибиотик „Оспамокс 1000.“ Със съдействието на г[1]жа
В., детето било снабдено с чисти дрехи и лекарства - „нурофен“, а г-жа Й.,
която налитала да бие, била отведена от полицаите. Прародителят споделил,
че предходната вечер е имало скандал между дъщеря й и Д.Ил., в резултат на
който партньорът е счупил мебелите. Заявила пред свидетеля следните думи:
„Вземете го това дете, защото тя, когато изпадне в това състояние даже и мен
бие“, т.е. след употреба на алкохол. Прояви на насилие от страна на майката
към детето не е имало на 17.05.2022г. Свидетелката уточнява, че при
предходните посещения, социалните работници са установи значително
по[1]добри условия за отглеждане на момиченцето, но отново сочи, че
посещенията по повод подадани сигнали винаги са били не веднага, а на
следващи дни. От служителите на ЦОП – Нови пазар свидетелят е получил
информация, че г-жа Й. не съдейства на социалните работници във връзка с
ползваната услуга за повишаване на родителския капацитет и най-вероятно
договорът, ще бъде прекратен от страна на доставчика.
По делото е разпитан и свидетеля Ст.Ст., заемащ длъжността
„Разузнавач по криминални престъпления“ в РПУ – Провадия, че на
17.05.2022г. по молба на Д.В., имотът в с. Неофит Рилски бил посетен от
служители на МВР – свидетелят и полицай Арг.. По телефона г-жа В.
споделила за възникнал конфликт между дъщеря й и Д.Ил. и помолила за
съдействие. Служителите на полицията заварили партньорите да се карат в
двора. Г-жа Й. била във видимо нетрезво състояние, разположена на фотьойл
в двора. Д.Ил. споделил, че от доста време И. Й. употребява алкохол и
наркотици и е в неадекватно състояние. Конфликтът помежду им възникнал
от направена забележка относно състоянието и поведението й. Пред
свидетеля, г-н Ил. заявил: „Вие, какво правите? Това дете трябва да се изведе,
защото ще му се случи нещо.“ Посочените обстоятелства са писмено
изложени от г-н Ил. по-късно в Кметството. При идването им на адреса,
полицаите заварили детето на една маса в двора, близо до негова майка. То
плачело. След разговора с г-н Ил. свидетелят уведомил служител на „Детска
педагогическа стая за дете в риск“, че И. Й. е в риск. Узнал, че спрямо И. Й. е
6
издадена ограничителна заповед по повод молба на съжителстващия с майка
й партньор да не приближава дома им в с. Неофит Рилски. За нарушение на
заповедта, е образувано и досъдебно производство към момента.
По делото са разпитани свидетелите Д.Ил. и Д.В.. Д.Ил. предполага, че
е баща на момиченцето И. Й.. Признава, че е подавал сигнали в ДСП –
Провадия, но поведението си определя като „измишльотина“ и неотговарящо
на действителното положение. Подал е сигнал от ревност, тъй като г-жа Й.
поддържала връзка със съпруга си. Показанията му установяват, че от около
7-8 месеца партньорите не живеят заедно. Отрича г-жа Й. да употребява
наркотици. Никога не я е виждал пияна. Пие само по една чаша бира. Г-н Ил.
изобщо не употребява алкохол. На 16.05.2022г. счупил мебелите в дома й, а
на 17.05.2022г., на обяд, свидетелят сам провокирал скандал от ревност.
Искал да я унижи и затова позвънил в полицията. Отрича г[1]жа Й. да е била
в нетрезво състояние. Напротив, била просто сънена и с чисти дрехи. Детето
спяло през цялото време. През месец юни 2022г. в гр. Девня възникнал
конфликт между партньорите. Г-н Ил. искал да припознае детето, а г-жа Й.
заявила, че момиченцето си има баща. Показанията на г-жа В. установяват, че
от раждането на внучката й, основните грижи по отглеждането и, са положени
от нейната майка, която била подпомагана финансово от своя приятел Д.Ил..
Заявява, че на 17.05.2022г. е потърсила съдействието на Ст.Ст., който заедно
със свой колега, посетили дома им. Когато влезли полицаите и социалните
работници, детето било при партньора на бабата. То било нахранено, чисто и
измито. Отрича да е поверявала момиченцето на социалния работник и да е
казвала, че следва да го вземат. Дъщеря й е напуснала къщата в с. Неофит
Рилски и се е установила в гр. Девня в жилище под наем. Работи в „Аква
Хаус“ в к.к. „Св. Св. Константин и Елена.“ Заявява, че срещу дъщеря й е
издадена заповед за защита и за да се избегнат „разправии“, тя е напуснала
дома им. По време на задържането й, спрямо И. Й. е упражнено насилие от
един от полицаите.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде давана вяра на
показанията на свидетелите Ил. и В.. Същите са нелогични, противоречиви,
както на даваните пред социални служби и други институции сведения, така и
по отношение на събраните писмени и гласни доказателства по делото. Като
се има предвид изявлението на св. В. пред социлната работничка, че понякога
дъщеря й я бие, когато е под влияние на алкохол, то може да бъде направен
извод, че дадените пред ВРС сведения са недостоверни, манипулирани и
необективни.
По делото е допусната КСППЕ, като от заключението по същата се
установява, че И. Й. демонстрира социално желателно и манипулативно
поведение, изказвайки позитивните си качества и изтъквайки умения в
отглеждане на дъщеря си, чиято цел е да окаже позитивно въздействие върху
околните. Същата омаловажава проблемното си поведение – употреба на
ПАВ и алкохол, отричайки да употребява. Отрича реално случили се събития
и често афектът в поведението й ескалира, представяйки различни житейски
ситуации, в който самоизгражда позитивен образ. Пред вещите лица майката
е признала, че е употребявала наркотици до преди 3-4 години и само по една
7
чаша алкохол вечер. В урината й към момента на изследването не са
установени наркотични вещества. По време на интервюто е изразявала
критичност към смисъла на задаваните й въпроси, коментирайки, че те не са
правилно задавани, но в същото време отговорите, които е дала са
несъответни на същността й и са насочени към представяне в добра светлина.
Настроена е агресивно и упрекващо към приемния родител. Тестовата
диагностика е показала умерено повишен невротизъм, силен и неуравновесен
тип „нервна дейност“, което според експертите сочи за лабилна
емоционалност, която бързо може да прерасне в невъздържаност и
раздразнителност. Често налага собственото си мнение, без да изслушва
другата страна и бързо губи търпение. Формално е критична към поведението
си и не понася чуждо мнение. По отношение на дъщеря си демонстрира
родителско отношение. Декларира грижа и задоволяване на потребностите
му. Теоретично отчита заявки за разбиране на потребностите на детето си, но
все още би трябвало да надгражда родителки опит и постоянна отговорност,
самоконтрол и елиминиране на факторите в начина й на живот, които биха
затруднили функционирането й в ролята на майка. Експертите са
категорични, че през периодите на употреба на алкохол и ПАВ и
последващото й агресивно и неадекватно поведение крият сериозни рискове
за отглеждането на детето в семейна среда. При изследване на детето вещите
лица не са установили на този етап отклонение в нормалното за възрастта
развитие на момиченцето. Детето прегръща майка си и остава по-дълго в
обятията й. Отговаря на подадените играчки и се заиграва с тях. По време на
изследването, предвид негативно изразеното отношение на г-жа Й. към
приемния родител, г-жа Б. е напуснала помещението. Посочила е пред вещите
лица, че е приела момиченцето „мизерно“, но от месец и половина има
огромна промяна.“ Не е можело да сяда и почти не е стъпвало на краката си.
Уточнила е, че майката се интересува от дъщеря си, но е много нервна в
общуването, укорителна и обвиняваща към приемния родител. Към момента,
момиченцето е видимо напреднало в психомоторното си развитие, като се
отчитат елементи от развитието на грубата и фината моторика. Стои
изправено и прави крачки, показвайки готовност да проходи. Развита, макар и
на ранен етап е и игровата дейност. Проявява интерес към подадени му
играчки и задържа вниманието си към боравенето с тях. Има желание за
контакт, резонира с околните и проявява готовност за контакт. Необходими
са индивидуални занимания с детето за стимулиране на речевото развитие.
Пред настоящата инстанция в обясненията си открито съдебно
заседание представителят на ДСП Варна излага, че след съдебното решение
социалната служба е влязла в нормални и регулирани отношения с майката,
същата е посещавала редовно детето, започнало е ползването на социална
услуга. Твърди обаче, че са новонастъпили обстоятелства- в края на годината
срещите са намалели, преустановила е контактите със социалния работник,
който е опосредявал срещите. Сочи, че майката се върнала към стария тип
поведение. Представителят на ДСП излага обаче, че е налице промяна в
позицията на прародителя В.. Сочи, че същата е осъзнала, че дъщеря й се
нуждае от подкрепа, лечение и терапия. Отношението на бабата към майката
8
на детето е критично. Бабата е възстановила съжителството си с мъжа, с който
живее на съпружески начала. Социалният работник излага, че може да се
работи върху промяна на мярката за закрила, и настаняването на детето при
неговата баба, извеждането му от приемното семейство, но сочи, че още е
много рано за тази стъпка.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по
наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от
правна страна следното:
Чл. 25 ал.1 т.4 ЗЗДт. сочи, че може да бъде настанено извън
семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува
сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. Насилието като понятие не е
дефинирано в ЗЗДт., но настоящият състав намира, че по смисъла на закона
насилие върху детето представлява и всяко действие, което поставя детето в
риск, т.е. застрашава от увреждане неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. Безспорно от събраните по
делото доказателства се установява, че на 17.05.2022г., И. Й. е била в
неадекватно поведение, в резултат на употреба на алкохол, оказвайки
съпротИ. при задържането й от органите на МВР, като детето И., към
момента е било на 11 месеца, във влошено здравословно състояние, с мръсни
дрехи и лоша лична хигиена, захвърлено на неподходящо място. По делото,
освен констатирания случай, няма установени други системно повтарящи се
ситуацции. Но следва да се съобрази изложеното от свидетелите Ст.Ст. и
Б.СТ., които имат преки и непосредствени впечатления, а и предвид
служебната им ангажираност по случая, установяват, че майката Й.
злоупетребява с алкохол и в случаите, когато същата е в такова състояние, не
е способна да полага адекватни грижи нито за детето, нито за себе си.
Горното се установява безспорно от изготвеното заключение от вещите лица
по КСПЕ. Същите сочат, че у И. Й. липсва критичност по отношение на
поведението и състоянието си, което е демонстрирано и на практика,
поставяйки живота и здравето на детето И. Й. „в риск“ по смисъла на § 1, т. 11
ДР на ЗЗДт. Неглижиращото отношение и поведение на родителя съставлява
тежка форма на насилие спрямо дете в беззащитно състояние, каквото е било
състоянието на детето към деня на извеждането му. Вещите лица са
установили, че макар и понастоящем детето да е наваксало във физическото
и емоционалното развитие, то към момента на отнемането му, то е изоставало
в нормалното за възрастта си физическо състояние, предвид не добре
развитата фина и груба моторика. Това състояние на детето мотивира съда да
приеме категорично установеността от събраните по делото гласни
доказателства и изготвената експертиза, които сочат на извод за
безкритичност в поведението на майката и отношението й към детето,
демонстрация на социално желателното поведение, лабилна емоционалност,
бързо разрастващ се афект, демонстрираната пред експертите и съда.
Несъобразяване с установените правила и норми и демонстрация на
агресивно поведение, се установяват и от множеството преписки и сигнали ,
9
както и осъждания на И. Й.. Категорично доказателство за липса на
критичност по отношение на поведението и е факта, че от периода на
постановяване на първоинстанционното решение до даване ход на устните
прения пред настоящата инстанция срещу Й. има подадени множество нови
сигнали и образувани преписки за хулиганство, нанасяне на телесна повреда,
неизпълнение на съдебно решение. Доказателство за това, че въззивницата
въпреки изложените в жалбата си твърдения не е предприела действия по
промяна в поведенческите си прояви, а напротив- възстановила е старите си
навици, прекъснала е изпълнението на договора за социални услуги,
преустановила е връзката със социалния работник. Липсва воля за промяна и
преодоляване на констатираните от вещите лица характерови особености на
майката, водещи до неадекватност в грижите й към детето, поведение, което
води до извод за сериозни липси в родителския капацитет и невъзможност за
родителя да обезпечи живота, здравето и нормалното развитие на детето.
Горната установеност води до извода, че детето И. е било поставено в
сериозен риск от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие вследствие невъзможността на неговата
майка да полага адекватни грижи за него. Затова и по отношение на детето
следва да бъде взета мярка за закрила. Макар и настаняването извън
семейството да е най-драстичната измежду предвидените в ЗЗДт. мерки, то
настоящия състав намира, че не са налице към настоящия момент основания
детето да бъде поверено на близък роднина- неговата баба по майчина линия,
каквито искания са били обективирани в първоинстанционното производство.
На първо място, от противоречивите показания, дадени от св. Д.В. пред ВРС,
се установява неосъзнатост на проблемите в поведението на майката,
безкритичност към липсата на предприети действия по лечение, терапия от И.
Й.. Поведението на майката е неглижирано, като прародителят демонстрира
самонадеяност, че той може да поеме функциите на родителя без обаче да
прави адекватна преценка на обстоятелствата- че ще живее в едно
домакинство с майката на детето, т.е. детето ще бъде поставено в същата
среда за отглеждане, че материалните нужди на детето и семейството няма да
бъдат задоволени, ако Д.В. напусне работа, за да отглежда внучката си и т.н.
И ако и ДСП Варна да дава сведения, че към настоящия момент има промяна
в отношението на прародителя към майката- осъзнаване на проблемите, както
и на нуждата от лечение, то категоричното становище на Дирекцията е, че все
още е твърде рано за предпримане на друга мярка за закрила по отношение на
детето И.. По делото няма и ангажирани доказателства за настъпила промяна
както в обективните условия, при които детето би било отглеждано от своята
баба, така и в отношението на последната към поведението на родителя И. Й..
Затова и съставът намира, че понастоящем настаняването в приемно
семейство е най-адекватната с оглед „най-добрия интерес“ на детето И. мярка
за закрила. Установява се, че детето е настанено при приемен родител, който
е запознат с личната му история, чиито адекватни грижи и поведение, са се
отразили благоприятно на физическото и психическото развитие на И. Й.,
който не възпрепятства, а насърчава запазване връзката на детето с
биологичния му родител. Настаняването следва да бъде за период от една
10
година от влизане в сила на съдебното решение. Посоченият период съдът
намира за достатъчен за демонстриране на промяна в поведението на майката,
евентуално за установяване на нови обстоятелства, обосноваващи промяна на
наложената мярка за закрила.
По всички изложени съображения настоящият състав приема, че
решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2886/27.09.2022г., постановено по гр. д.
№ 7856/22г. по описа на ВРС, 8-ми с-в.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11