РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. гр.Силистра , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500096 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260005/15.01.21г., постановено по гр.д. № 294/2019г.,
ТРС е отхвърлил като неоснователни предявените от Н. А. К., с ЕГН
**********, с посочен по делото адрес: гр. Русе, ул. „Драма” № 15, срещу А.
В. А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: гр. Тутракан, ул. „Сакар
планина” № 6, ет. 5, ап. 15 и М. В. С., с ЕГН **********, с посочен по делото
адрес: гр. Тутракан, ул. „Сава Огнянов” № 15, искове за установяване на
нищожността Договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи
са нот. заверка на подписите № 4276 от 14.09.2007 г„ Акт № 59 от, т. 6 на
Нотариус № 413 на НК - Йордан Даков, вписан в СВ - гр. Тутракан под вх. №
3506/14.09.2007 г., т. 4, стр. 274, тъй като А. В. А., действащ като
пълномощник на ищеца в сделката се споразумял със себе си и с М. В. С. във
вреда на ищеца по смисъла на чл. 40 от ЗЗД. Осъдил е Н. А. К. да заплати на
всеки от А. В. А. и М. В. С. направените по делото разноски, възлизащи на по
285 лв. за всеки от тях.
Недоволна от постановеното решение, е останала Н. А. К., която го
обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно, поради
1
което моли съда да го отмени и постанови друго, с което да бъде уважен
предявеният иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответните страни А. В. А. и М. В. С. чрез поцесуалния си представител
изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят обжалваното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото,
прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 40 ЗЗД.
Не се спори по делото, а и видно от Решение № 2010/16.01.1995г. на
ОСЗ - гр.Тутракан, на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, на наследниците на А А. Д
(дядо на ищцата и ответниците) е възстановена собствеността върху следните
имоти, находящи се в землището на с.Старо село, общ.Тутракан, обл.
Силистра: нива с площ 20,000 дка, пета категория в местността „ВАСИЛЕВ
КЛАДЕНЕЦ“, съставляващ имот М 036024 по плана за земеразделяне при
граници и съседи: имоти № 036023, имот № 036050, имот № 036049, имот №
036047, имот № 036057, имот № 036025 и имот № 025002; Нива с площ
19,497дка, шеста категория в местността „КУРТОМАН“, съставляващ имот
№ 054011 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 054049,
имот № 054048, имот № 054052, имот № 053023 и имот № 054012; Лозе с
площ 0,501 дка, четвърта категория, в местността „ЮРТА“, съставляваща
имот № 101054 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот №
101053, имот № 101056, имот № 101067 и имот № 101052.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на А
А. Д (стр. 111), собственическите му права върху процесните имоти са
наследени от синовете му В А. /поч. през 1987г./, А А. /поч. през 2018г./ и Р
А. /поч. през 2002г. и неоставил преки наследници/, като в дела си В А. А. е
заместен от своите деца М. В. С. и А. В. А. – ответници в процеса, като всеки
от тях получава по 1/4 ид. ч. (на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗН - по заместване от
баща му по отношение на дяла от дядо му - 1/6 ид. ч. и на осн. чл. 10, ал. 2 от
ЗН от дела на чичото Р А. А., поч. през 2002г., - 1/12 ид. ч.). В дела си
другият син - А А. А. /поч.през 2018 г./ е заместен от дъщеря му Н А. К. –
ищца в процеса, която получава 1/2 ид. ч. (на осн. чл. 5, ал, 1 от ЗН от бащата
- 1/3 ид. ч. и на осн, чл. 8, ал. 1 от ЗН от чичото Р А. А. -1/6 ид. ч. ).
От представеното пълномощно № 52/22.02.2007 г., заверено в
Кметство с. Старо село, общ.Тутракан, се установява, че на 22.02.2007 г.
наследодателят на ищцата е упълномощил първия ответник с посочените в
пълномощното права, включително и да преупълномощава трети лица, както
и да подписва и ангажира с подписа си упълномощителя навсякъде, където е
необходимо във връзка с дадените права по пълномощното.
Твърди се, че на 14.09.2007 г. между първия ответник, действащ лично
2
и като пълномощник на бащата на ищцата по силата на посоченото по - горе
пълномощно, и втората ответница е сключен договор за доброволна делба на
останалите в наследство земеделски земи на А А. Д.
Видно от този договор /стр. 8 от делото/, съгласно него страните се
споразумяват в дял на А А. да се постави Нива с площ 10,00 дка,
съставляваща имот № 054039 по плана на землището на с. Старо село
(впоследствие имот с идентификатор № 69078.54.39 по кадастралната карта)
и Нива с площ 3,166 дка, съставляваща имот № 054038 по плана на
землището на с. Старо село (впоследствие имот с идентификатор №
69078.54.38 по кадастралната карта); на А.А. да се поставят в дял Нива с
площ 10,000 дка, съставляваща имот № 036063 по плана на землището на е.
Старо село (впоследствие имот с идентификатор № 69078.54.63 по
кадастралната карта), Нива с площ 3,166 дка, съставляваща имот № 054036 по
плана на землището на с. Старо село (впоследствие имот с идентификатор №
69078.54.36 по кадастралната карта) и Лозе с площ 0,501 дка, съставляващо
имот № 101054 по плана на землището на с. Старо село (впоследствие имот е
идентификатор № 69078.101.54 по кадастралната карта), а на М.С. - Нива с
площ 10,000 дка, съставляваща имот № 036064 по плана на землището на с.
Старо село (впоследствие имот с идентификатор № 69078.54.64 по
кадастралната карта) и Нива с площ 3,166 дка, съставляваща имот № 054037
по плана на землището на с. Старо село (впоследствие имот с идентификатор
№ 69078.54.37 по кадастралната карта).
Ищцата и настояща жалбоподателка твърди, че този договор е сключен
във вреда на представлявания и неин баща, тъй като ответниците са получили
имоти с площ по - голяма от полагащата им се наследствена квота.
Последните оспорват наличието на вреда за пълномощника, сочейки че след
сключване на процесния договор за делба А А. лично продава поставения му
в дял имот, което изключва възможността същият да се чувства увреден.
Правят и възражение за погасяването на правото на иск по давност. Същото
обаче е неоснователно, тъй като искът по чл. 40 от ЗЗД е установителен и той
не се погасява по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, ако представителят и лицето, с
което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът
не произвежда действие за представлявания. С оглед твърдяното вредоносно
споразумявяне в процесния договор за делба, при неговата преценка
правилно ТРС е съобразил т. 3 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г.
на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, съгласно която фактическият състав,
пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД включва два елемента:
обективен - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна
по него (третото лице) да е във вреда на представлявания, като увреждането
на интересите на представлявания може да има най - различни проявни форми
/напр. договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е
неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда
допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични
3
за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както
и най - различни други хипотези/ и субективен елемент, който се изразява в
недобросъвестно „споразумяване” между представителя и насрещната страна
по договора (третото лице) за увреждането на представлявания, като той се
изразява в осъзнаване от страна на двамата, че сключеният договор обективно
уврежда представлявания, като тази недобросъвестност подлежи на доказване
от страна на представлявания.
В настоящата хипотеза по отношение на обективния елемент е видно,
че наследственият дял на А А. (наследодател на ищеца) - 1/2 ид. ч., е два пъти
по - голям от този на останалите съделители - А.А. и М.С., които притежават
по 1/4 ид. ч. От заключението по назначената по делото СИЕ се установява,
че А А. е получил дял на стойност 5 266 лв., като полагащата му се част в
съответствие с притежаваните 1/2 ид. ч. е 7 825 лв., съответно А.А. е
получил дял на стойност 5 316 лв., като полагащата му се част в съответствие
с притежаваните 1/4 ид. ч. е 3 912 лв,, а М.С. е получила дял на стойност 5
066 лв., като полагащата й се част в съответствие с притежаваните 1/4 ид. ч. е
3 912 лв.
При това положение правилно ТРС е приел, че е налице обективният
елемент, тъй като при наследствен дял на А А. два пъти по - голям от този на
останалите съделители, при доброволната делба той получава дял, равен на
другите съделители, поради което се явява ощетен с 2 559 лв. Приел е и че
субективният елемент е налице, тъй като всички наследници са наясно, че
наследството се разпределя в две колена - на В А. А. и на А А. А.. При това
положение наследниците на В А. А. ще си поделят делът на коляното, докато
А А. ще получи целия дял. Приел е, че наследниците на В А. А., при
сключването на договора за делба, са били наясно, че имотите на практика се
поделят „поравно”, независимо от факта, че А А. притежава по - голям
наследствен дял и би следвало да получи по – голяма част от имотите.
Посочил е и че самият пълномощник и съделител А.А. е заинтересован от
увреждането на А А. А., тъй като той получава дела с най - голяма стойност.
Не е ясно обаче какви са били вътрешните отношения между
упълномощителя и упълномощения и техните уговорки в този смисъл, след
като на последния е дадена пълна свобода на договаряне.
Съгл. т. 3 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.
д. № 5/2014 г., ОСГТК преценката дали е налице увреждане или не, е
предоставена единствено на представлявания и неговите наследници.
Недействителната сделка по чл. 40 ЗЗД не може да бъде потвърдена, но няма
пречка представляваният изрично да потвърди увреждащия договор и ако той
направи такова волеизявление за потвърждаване на договора, по същество
заявява, че представителят е действал в негов интерес и не го уврежда. От тук
следва изводът, че не е налице пречка представляваният мълчаливо или
изрично да потвърди увреждащата сделка. При това положение, щом като
сделката не е била възприета като увреждаща от представлявания, е
4
недопустимо неговият наследник по закон да се позовава на увреждането на
своя наследодател, тъй като правоприемниците не могат да имат повече права
от своите праводатели (в този см. и О. № 661 от 13.07.2018 г. на ВКС по гр. д.
N9 1561/2018 г., IVг.о.,ГК).
От показанията свид. Т се установява, че най - късно през 2017 г. А А.
се е запознал с договора за доброволна делба и изразил негодуванието си, че е
получил имоти с по - малка площ, но на практика не е предприел никакви
действия по атакуване на договора, а нещо повече - на 09.10.2017 г. той е
продал единия от имотите, попадащи в неговия дял при делбата - имот №
054038 /НА № 179/09.10,2017 г./. Следователно се налага изводът, че
наследодателят на ищцата е приел трансформираната по този начин
съсобственост в собственост върху индивидуални имоти и с тези си действия
той категорично е манифестирал, че представляващият го е действал в негов
интерес и не го е увредил, както и че желае да се ползва от последиците на
делбата. В тази връзка правилно ТРС е приел, че наследникът на увреденото
лице не може да се позовава на увреждането, след като самото увредено лице
е заявило с конклудентни действия, че желае да се ползва трансформиращия
ефект на делбата.
Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че наследодателят
на ищцата може по обективни причини да не е претендирал правата си по
увреждащата сделка, като например липсата на средства, отдалеченост на
населеното място, в което живее, от съда и т.н. По принцип това може да е
възможно, но то е в сферата на предположенията, а в тази сфера е и
евентуалната възможност, която е и по-логична предвид последващите
действия на наследодателя, той просто да е променил мнението си, което е
изказал пред свидетеля, а и само моментно да е изразил възмущение пред
него, без да има въобще трайна мисъл и воля за увреждащо поведение от
страна на упълномощения и намерение. В противен случай би потърсил
правата си, най-малко би споделил с дъщеря си - ищцата за това и тя би го
подпомогнала финансово, съответно би му съдействала за осигуряване на
правна помощ, както прави сега, предявявайки настоящия иск. Следва да се
отбележи в заключение, че са налице ясни конклудентни действия у
наследодателя, потвърждаващи сделката по доброволната делба, а по делото
липсват доказателства, установяващи той да е бил в състояние, което да не му
е позволявало да направи оспорването на сделката приживе. Нещо повече,
видно от находящото се на стр. 7 пълномощно, упълномощеният е действал в
рамките на учредената му представителна власт за сключване на договора за
доброволна делба, неограничена по никакъв начин, и в границите на
свободното договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД.
Предвид всичко изложено до тук, обжалваното решение следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на процеса пред СОС, на жалбоподателката не
следва да се присъждат деловодни разноски.
5
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005/15.01.21г., постановено по гр.д.
№ 294/2019г. по описа на ТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6