Р Е Ш Е Н И Е № 260009
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 13.01.2021г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
При
секретаря Силвия Методиева като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова
в. гр. дело № 405 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 486/22.07.2020
г., постановено по гр.д. № 2640/2019 г. по описа на РС Шумен, изменено на осн. чл.
248 от ГПК в частта за разноските с определение №
260144/ 09.09.2020 год., ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е
осъдено на осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ да заплати на М.А.О. сумата от 3242.45
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение във връзка с щета
№51-04050-00298, касаеща лек автомобил марка „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. №,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил до
окончателното изплащане на сумата. За горницата до пълния предявен размер от
11262,45 лева искът е отхвърлен.
Против постановеното
решение са постъпили въззивни жалби рег. № 11678 от 10.08.2020 год., депозирана
от ответника по първоинстанционното производство ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ и рег. № 11765 от 11.08.2020 год., депозирана от ищеца М.А.О.. Първият
жалбоподател атакува решението в частта, с която е уважена исковата претенция
за сумата от 3242.45 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил до
окончателното изплащане на сумата. Сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Навежда твърдение, че към датата на депозиране на исковата молба ищецът не е
бил собственик на процесния лек автомобил, поради което счита, че последният
няма право да получи застрахователно обезщетение. Моли решението да бъде
отменено в атакуваната част, а исковата претенция – изцяло отхвърлена.
Претендира разноски.
Вторият жалбоподател
обжалва решението в отхвърлителната част. Изложени са доводи за необоснованост
и неправилност на решението в атакуваната част. Сочи, че доколкото в случая е
налице „тотална щета“, то следва да получи обезщетение, което не надвишава
действителната стойност на вещта, която от своя страна е в размер на 18000
лева. След приспадане на сумата от 2500 лева, която съгласно заключението по
назначената експертиза може да бъде получена от собственика и заплатената от
застрахователя извънсъдебно сума в размер на 4237,55 лева, дължимото
обезщетение възлиза на 11262,45 лева. Освен това сочи, че в ОУ към договора за
застраховка е налице клауза, съгласно която при наличие на запазени части,
възели и агрегати, застрахователното обезщетение може да бъде намалено, но с не
повече от 20% от действителната стойност на погиналата вещ. Счита, че
обезщетението за забава следва да се определи към датата на депозиране на
исковата молба, а не към датата на прекратяване на регистрацията на процесния
лек автомобил. Излага, че не е съществувала обективна възможност да бъде
прекратена регистрацията на автомобила, доколкото застрахователят преди
завеждане на делото е поддържал становище, че не е налице „тотална щета“. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с
което да бъде изцяло уважена претенцията му, както и да бъде уважена
претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че стойността на запазените
части на автомобила е по-голяма от 2500 лева, моли от действителната стойност
да бъде приспадната сумата от 3600 лева (20% от действителната стойност).
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК въззиваемите страни са депозирали писмени отговори на жалбите на
насрещните страни, в които съответно оборват доводите на жалбоподателите.
Въззивните жалби са
подадени в срока по чл. 259 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният
съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и
трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните, а и от данните по делото е видно, че между ищеца и ответника е
съществувало правоотношение по договор за застраховка Каско Стандарт на МПС,
сключен със застрахователна полица № 4704180700001014 от 26.06.2018 год.,
сключен във формата за валидност по чл.344, ал.1 от КЗ и със срок на действие
от 27.06.2018 г. до 27.06.2019 г. Обвързващи за страните по визираното
застрахователно правоотношение са и Общите условия на застрахователя по
застраховка Каско Стандарт на МПС, които при подписване на полицата
застрахованият е декларирал, че е получил, запознал се и приел.
Предмет на договора
за застраховка, съобразно изрично посоченото в полицата е: лек автомобил марка
„Мерцедес“, модификация „Е 200 CDI“, с рама № *9527,
с двигател № *432 и с рег. № , за застрахователна сума 18025,00 лева.
От приложената сметка
№ 20180322428/ 26.06.2018 год. се установява, че ищецът е заплатил първата
вноска по застрахователната премия в размер на 257,55 лева. Липсва спор между
страните, че ищецът е заплатил всички дължими вноски по застрахователната
премия, въпреки че не са представени писмени доказателства, удостоверяващи това
обстоятелство.
Видно от приетия като
доказателство по делото протокол за ПТП № 1601354, издаден на 10.05.2019 г. от
служител на с-р ПП РДВР - Шумен, на 10.05.2019 г., в 14.35 часа, е настъпило
пътно - транспортно произшествие (ПТП), по пътя с. С.-с. З.., общ. Ш.,
допуснато самостоятелно от ищеца М.А.О., който, при управление на посоченото
по-горе моторно превозно средство (МПС), е загубил контрол върху автомобила,
излязъл е в дясно от пътното платно и се е блъснал в канавка.
За така допуснатото ПТП на водача на МПС е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА № 113483 от 10.05.2019
г., изд. от мл. автоконтрольор при ОДМВР Шумен, сектор „Пътна полиция - Шумен“.
В издадения акт е отразено, че водачът е нарушил виновно чл. 20, ал. 1 и чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Не са представени доказателства същият да е влязъл в
сила и да е издадено наказателно постановление. Видно от приложеното към АУАН
копие на СУМПС на М.А.О., същият към датата на настъпване на ПТП е бил
правоспособен водач.
Не е спорно, че в
резултат на настъпилия пътен инцидент, е била увредена застрахованата движима
вещ, собственост на ищеца.
Застрахованият е
изпълнил задълженията си по глава трета, чл.1 от Общите условия да уведоми
застрахователя за настъпването на събитието и е допуснал негов представител за
извършване на оглед и заснемане на увреденото МПС, съгласно чл. 7 от глава
трета на ОУ. При застрахователното дружество е заведена щета № 470418191924357.
От застрахователя са
изготвени описи-заключения за вреди на МПС от 17.05.2019 год., 05.06.2019 год., 11.06.2019 год. и 17.07.2019
год. като са изброени засегнатите и увредени детайли на автомобила. Отразено е,
че предна броня, десен фар, десен фар за мъгла, предна дясна гума, греда на
преден мост, десен долен държач на радиатора, датчик на ниво на маслото, дясно
странично огледало и още много други елементи на автомобила се нуждаят от
подмяна, ремонт или пребоядисване.
Не е спорно, а и от
приложената по делото кореспонденция между страните се установява, че застрахователното
дружество е изплатило на ищеца извънсъдебно сумата от 4237,55 лева,
представляваща застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото
застрахователно събитие.
От приложения договор
за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен за подписите под рег. № 4632 от
24.06.2019 год. по описа на *, Нотариус, рег. № *на НК, с район на действие
ШРС, се установява, че ищецът се е разпоредил с процесния лек автомобил като е
прехвърлил собствеността на А.Н.А.за сумата от 500 лева.
Съгласно назначената
пред първоинстанционния съд съдебно-автотехническа експертиза стойността на
щетата при използване средната пазарна цена на труд в сервизи, непритежаващи
сертификат за качество ISO 9001:2008 е 13420,94
лева, а в сервизи притежаващи съответния европейски сертификат за качество –
14203,86 лева, като разликата е единствено в цената на труда. Вещото лице е
посочило, че между процесното ПТП и настъпилите вреди е налице
причинно-следствена връзка, като е уточнило, че е напълно възможно причината за
произшествието да е внезапно появило се препятствие на пътя (напр. сърна,
каквито твърдения навежда ищецът). Експертът излага още, че предвид липсата на
достатъчно данни не може да се определи точната скорост на движение, но с оглед
настъпилите вреди може да се достигне до извод, че скоростта най-вероятно е
била в рамките на разрешената за движение извън населено място. Вещото лице
сочи, че процесното МПС е било технически изправно. Счита, че ако се приеме
тезата на ищеца, че на пътя внезапно е излязло животно, произшествието е било
непредотвратимо. Изчислило е, че стойността на ремонта на процесния автомобил,
изчислена съобразно методиката на застрахователното дружество, възлиза на
5371,44 лева. Действителната стойност на автомобила е 18000 лева, а действителната
стойност на вредата – 13420,94 лева като съотношението между стойността на
автомобила и на вредата е 74,56%, т.е. налице е пълна загуба на МПС. Експертът
е заключил, че стойността на запазените части, възли и агрегати на процесното
МПС е 5400 лева. В съдебно заседание вещото лице допълва, че в ударено
състояние процесното МПС може да се продаде за около 2500 лева.
По делото е назначена и допълнителна САвТЕ, неоспорена от страните, от заключението на която се установява, че пазарната стойност, на която би могъл да бъде продаден процесният автомобил в увредено състояние възлиза на 2500 лева, а за скрап би могъл да бъде изкупен за 350 лева. Изготвен е списък на детайли и агрегати, които биха могли да бъдат използвани като резервни, като стойността им по пазарни цени е определена на 10545 лева. Уточнено е, че тази сума не би могла да бъде реализирана незабавно, а в течение на 5-10 години като част от детайлите няма да могат да бъдат реализирани като стойност, поради липса на търсене.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с
пр. осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.
405, ал. 1 от КЗ гласи, че при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да установи в условията
на пълно и главно доказване: 1. съществуването на действително застрахователно
правоотношение по застраховка „каско“, по което ищецът е изпълнил точно
задълженията си; 2. настъпването на застрахователното събитие като последица от
покрит по застраховката риск в срока на застрахователното покритие; 3.
Настъпили вследствие застрахователното събитие вреди и размерът им; 4.
изпълнено от страна на ищеца-застрахован задължение да уведоми в срок
застрахователя за осъществения застрахователен риск; 5. Наличието на забава,
както и началният момент на забавата. В тежест на ответника е да докаже
наведените от него възражения за проявена от ищеца груба небрежност, за
настъпила тотална щета по автомобила, че е налице надзастраховане.
В случая не е спорно, а и от представените по
делото доказателства се установява, че между ищеца и ответното дружество е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско Стандарт“, с обект на застрахователно
покритие лек
автомобил марка „Мерцедес“, модификация „Е 200 CDI“,
с рама № *9527, с двигател № *432 и с рег. № , с уговорена застрахователна сума в размер на 18025,00
лева, в срока на действие на която – 10.05.2019 г. – застрахованият
автомобил е увреден, вследствие на ПТП.
Доколкото не са
наведени възражения от страна на ответника за неизпълнение на задължението на
ищеца за заплащане на дължимите застрахователни вноски, настоящият съдебен
състав приема, че същите са изплатени изцяло.
Не се спори, че при
ответното дружество е заведена щета № 470418191924357 въз основа на заявление
за щета, подадено от собственика на процесния автомобил в законоустановения и
договорения между страните срок, съгласно което последният е констатирал, че са
нанесени щети по бронята на колата, десен фар, дясно огледало и десен калник. Не
съществува спор между страните досежно възникналите вследствие на ПТП
увреждания по застрахования лек автомобил, отразени в изготвените от ответното
дружество и представени по делото описи – заключения.
Видно от общите
условия към договора за застраховка „Каско Стандарт“ пътнотранспортното
произшествие (ПТП), при което са настъпили вреди за пътно превозно средство,
какъвто е и настоящият случай, представлява „покрит риск“.
Съгласно глава ІІ,
VІ, т. 1 на ОУ застрахователят не заплаща застрахователно обезщетение при
проявена от страна на застрахования груба небрежност, изразяваща се в
установените технически и технологични правила за експлоатация. В т.24, от І
глава на ОУ се пояснява, че „груба небрежност“ е налице при преминаване на жп
прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери,
независимо дали от съответното за това устройство се подават светлинни или
звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза; преминаване през жп прелез
при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация,
независимо от положението на бариерата; движение на ППС с незатворени врати или
капаци; движение на товарно МПС с вдигнат товарен кош и др. като изброяването
не е изчерпателно.
В случая пред
първоинстанционния съд ответното дружество е въвело своевременно възражение за
проявена от страна на застрахования „груба небрежност“. Релевираното възражение
е неоснователно по следните съображения:
Не е спорно, а и от
приложеното по делото заверено копие на СУМПС на ищеца се установява, че същият
към датата на настъпване на процесното ПТП е бил правоспособен водач.
Видно от изготвения
протокол за ПТП № 1601354/ 10.05.2019 г. застрахованият при настъпване на
процесното ПТП не е бил употребил алкохол. Съгласно
константната и задължителна съдебна
практика на ВКС (решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I
ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение №
24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г.
по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011
г. на ВКС, II ТО и др.), протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга
на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за
факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред
него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното
платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и
пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че
местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител – младши автоконтрольор
на с-р „Пътна полиция“ РДВР – Шумен, предвид
което същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от
съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него, в
т. ч. обстоятелството, че ищецът не е бил употребил алкохол при настъпване на
процесното ПТП, като тази констатация обвързва съда.
Действително е
издаден акт за установяване на административно нарушение серия АА № 113483 от
10.05.2019 г. на името на ищеца, но посочените в него нарушения на чл. 20, ал.
1 (водачът не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява) и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (водачът не носи свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява) не сочат на
проявена от страна на ищеца „груба небрежност“ при управление на лекия
автомобил. Освен това, в тежест на ответното дружество беше да докаже, че
издаденото АУАН е влязло в законна сила и е издадено наказателно постановление,
каквито доказателства, обаче, не бяха ангажирани.
От заключението на
назначената по делото САТЕ, която съдът кредитира напълно, тъй като вещото лице
е отговорило на поставените му задачи пълно, обективно и в съответствие със
специалните си познания, не може да се достигне до извод, че ищецът е карал с
превишена скорост. Напротив, вещото лице, изследвайки представените писмени
доказателства и съобразявайки се с нанесените върху автомобила щети, е
заключило, че предвид обстоятелството, че деформациите по металните детайли на автомобила
не са значителни по размер и дълбочина, водачът е имал време да реагира
своевременно при появяване на препятствието на пътното платно, т.е.
най-вероятно се е движил със скорост в рамките на разрешената за движение в
извън населени места. Експертът е изложил още, че не са налице повреди от
техническо естество пряко свързани с безопасността на движението, още повече че
от данните по делото е видно, че автомобилът е бил с преминат годишен
технически преглед. Въпреки това, вещото лице е категорично, че при описаната
от водача ситуация (внезапно излизане на животно на пътното платно), която е
приело за „напълно възможна“, предвид констатираните увреждания по автомобила,
произшествието не е можело да бъде предотвратено.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че застрахователното събитие (процесното ПТП)
не е настъпило вследствие проявена от ищеца „груба небрежност“.
Съгласно т. 5 от І
глава на ОУ „застрахователното събитие“ е осъществен покрит риск по условията
на застрахователния договор, проявлението на който причинява щета и поражда
задължение на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.
От друга страна, в
глава ІV на ОУ - „особени правила при изплащане на обезщетение при пълна
загуба, вследствие събития, различни от пожар и кражба“ е предвидено, че
застрахователят обявява пълна загуба, когато сумата за ремонт и възстановяване
на повредите по МПС надвишава 70% от действителната му стойност. Посочено е
още, че при обявена пълна загуба, се изплаща обезщетение в размер на застрахователната
сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване
на застрахователното събитие, като се приспада стойността на запазените части,
възли и агрегати, но в този случай намалението не може да надвишава 20% от
действителната стойност.
С оглед направеното
от ответната страна възражение за наличието на „тотална щета“ по смисъла на чл.
390, ал. 2 от КЗ, първоинстанционният съд е поставил задачи на вещото лице по
САТЕ да отговори на въпроса дали е налице пълна загуба и да изчисли
действителната стойност на процесното МПС към датата на ПТП. Изясняването на
тези въпроси е от значение и поради обстоятелството, че застрахователното
обезщетение, което се дължи при реализиране на риска „пълно погиване на
застрахованото имущество“, зависи от стойността, по която може да се купи вещ
от същия вид и качество, а тъй като покупката е възможна едва след загубата или
пълното унищожаване на вещта, то обезщетението ще се определя от стойността по
време на настъпването на вредата в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност (решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК; решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 165/24.10.2013 г. по т. дело № 469/2012
г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отд; Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010
г., ТК, І т. о. на ВКС).
Вещото лице по
назначената САТЕ с категоричност е заключило, че в конкретния случай е налице пълна
загуба на застрахованото имущество. За да достигне до този извод, експертът е
съпоставил действителната стойност на процесното МПС, съгласно чл. 400, ал. 1
от КЗ, възлизаща на 18000 лева и действителната стойност на вредата в размер на
13420,94 лева и е установил, че съотношението между тези 2 величини е 74,56%,
т.е. налице е „тотална щета“ по смисъла на закона и договорните клаузи.
Доколкото не са налице ангажирани доказателства, които да сочат на друга
пазарна цена към датата на ПТП, дължимото застрахователно обезщетение възлиза
на 18000 лева.
Налице е извънсъдебно
признание от страна на ищеца за заплатени от застрахователното дружество
4237,55 лева, които следва да бъдат приспаднати от така определеното
обезщетение.
За определяне на
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат принципно приспаднати
запазените части от моторното превозно средство (решение № 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о; Определение № 526 от 20.11.2018 г. на ВКС
по т. д. № 1365/2018 г., I т. о., ТК; Определение № 519 от 22.08.2017 г. на ВКС
по т. д. № 546/2017 г., II т. о., ТК; Определение № 92 от 20.02.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2662/2013 г., II т. о., ТК). Установяването на наличието на запазени
части и тяхната стойност е в доказателствена тежест на застрахователя. Целта на
приспадането на запазените е да не се допусне собственикът на увредения лек
автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен
размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат
реализирани на вторичния пазар. В случая, застрахователят в ОУ на договора
изрично е предвидил, че в случай на пълна загуба на застрахованото имущество,
при определяне на застрахователното обезщетение се приспада стойността на
запазените части, възли и агрегати, но в този случай намалението не може да
надвишава 20% от действителната стойност. Тълкувайки цитираната клауза,
настоящият съдебен състав намира, че застрахователят е предвидил ограничение в
стойността на запазените части, възли и агрегати, която може да бъде
приспадната от застрахователното обезщетение в случай на тотална щета, с което
ограничение страните по договора следва да се съобразят. Ето защо, от така
определеното застрахователно обезщетение следва да се приспадне и сумата от
3600 лева (20% от действителната стойност на застрахованото МПС).
Следователно застрахователят дължи действителната
стойност на процесния автомобил след приспадане на заплатената извънсъдебно
сума, възлизаща на 4237,55 лева и стойността на запазените части в размер на
3600.00лв., изчислена при спазване на предвиденото в ОУ ограничение, която се
равнява на 10162,45 лв.
Неоснователно е твърдението, че е налице надзастраховане
по отношение на процесния имот. В решение № 59/06.07.2017 г. по т.д.№ 2367/2015 г. по описа на I т.о. на
ТК на ВКС е посочено, че „надзастраховане“
има при превес на застрахователната стойност, посочена в полицата, над
действителната или възстановителната стойност, към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Уточнено е, че действителна е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Съгласно чл. 388, ал. 1 от КЗ извън случаите по чл. 387, ал. 1 от КЗ (когато страните са договорили фиксирана
застрахователна стойност), ако е уговорена
по-голяма застрахователна сума от действителната застрахователна стойност,
съответно възстановителната застрахователна стойност на застрахованото
имущество, договорът остава в сила, като всяка от страните може да поиска
застрахователната сума да се намали до размера на действителната, съответно до
възстановителната стойност. Същевременно в
т. 2 от глава ІV на ОУ
застрахователят е лимитирал отговорността си при пълна загуба на застрахованото
имущество – до действителната стойност на МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие. В настоящия процес, определената
от вещото лице действителна стойност (18000 лева), която е по-ниска от
посочената застрахователна сума (18025 лева), не представлява основание да се приеме тезата за наличие на надзастраховане, тъй като застрахователят изрично е лимитирал отговорността си, като застрахованото лице се е съгласило с въведения
лимит, подписвайки ОУ към договора за застраховка, и с този лимит съдът се
съобразява. Предвид изложеното, възражението на ответника за наличие на
надзастраховане е неоснователно.
По отношение на наведеното от ответника възражение, че
ищецът не бил активно легитимиран да предяви настоящата искова претенция, съдът
намира същото за неоснователно. Видно от материалите по делото, ищецът е
сключил валиден договор за застраховка „Каско“ с ответното дружество. В срока
на действие на застраховката е настъпил покрит риск, едва след което ищецът се
е разпоредил с вещта си. Именно ищецът е този, който има право да претендира и
да получи застрахователно обезщетение. В случая не се касае за встъпване в
правата и задълженията на застрахования по застрахователен договор. Посочената
от ответното дружество практика е неотносима към конкретния казус, тъй като
касае претенции на трети лица, които макар да са сключили застрахователен
договор, нямат и никога не са имали качеството нито на собственик на
застрахованата вещ, нито на трето ползващо се лице.
По претенцията за присъждане на обезщетение за забава:
Съгласно
чл. 390, ал. 1 от КЗ преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано,
че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Задължението
е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ. Няма спор, че към датата на
подаване на исковата молба регистрацията на автомобила не е прекратена. Не са представени
доказателства за прекратяване регистрацията на процесния автомобил, нито пред
първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция. Липсват и наведени от
ищеца твърдения в тази насока.
Спазването
на изискването по чл. 390, ал. 1 от КЗ не е условие за установяването на
задължението на застрахователя по съдебен ред, а само предпоставка за
определяне момента на изпадане на забава от страна на застрахователя за
изплащане на това обезщетение – аргумент от решение № 44 от 02.06.2015 г. на
ВКС по търг. дело № 775/2014 г. I т. о. на ТК, Решение № 59 от 12.06.2015 г. на
ВКС по търг. дело № 1256/2014 г., II т. о. на ТК, Определение № 105 от
24.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1280/2019 г., II т. о., ТК и др.
Непредставянето на удостоверение за прекратяване на регистрацията на автомобила
води единствено до неоснователност на претенцията за изплащане обезщетение за
забава. Ето защо, обезщетението за забава в размер на законната лихва ще се
дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за прекратяване
на регистрацията на процесното моторно превозно средство, а не от датата на
депозиране на исковата молба.
По разноските:
Предвид изхода на спора, корекция следва да
претърпят присъдените в първоинстанционното производство разноски, като на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед уважената част от исковите претенции, на ищеца
следва да се присъди допълнително сумата от 901,39 лева. Съобразно изложеното
по-горе и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед отхвърлената част от исковите
претенции на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 46,90 лева. Ето
защо първоинстанционното решение в частта, в която ищецът е осъден да заплати
разноски за горницата над 46,90 лева до присъдения размер от 344,41 лева,
следва да се отмени.
Пред
настоящата инстанция, доколкото въззивната жалба на ответното дружество се
явява изцяло неоснователна, то в негова полза не следва да се присъждат
разноски.
С
оглед частичната основателност на въззивната жалба на ищеца, в негова полза
следва да бъде присъдена съответната част от сторените разноски. Неоснователно
е направеното пред въззивния съд възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 880 лева, тъй като размерът му не превишава
значително уредения като минимален съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (867,87 лева). Ето защо, определеното възнаграждение не е прекомерно
и не следва да се намалява, а на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
жалбоподателя М.А.О. следва да се присъдят сторените пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски в размер на 897,70 лева (адвокатско възнаграждение и
Държавна такса), съобразно уважената част от въззивната жалба. Не следва да се
присъждат допълнително разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. - за изготвяне на отговор на
въззивната жалба на насрещната страна, тъй като не са налице и предпоставките
за присъждане на тези разноски. Действително съгласно чл.9 от наредбата, за
изготвяне на отговор на въззивна жалба се дължи
възнаграждение в размер на ¾ от възнагражданието по чл.7, но не
по-малко от 300лв., но това е само в случаите без процесуално представителство.
В разглежданата хипотеза е налице процесуално представителство, за което е
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение (880лв.), поради което не може
да се присъди отделно възнаграждение и за отговора.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 486/22.07.2020 г., постановено по гр.д. №
2640/2019 г. по описа на РС Шумен, изменено на осн. чл. 248 от ГПК в частта за
разноските с определение № 260144/ 09.09.2020 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за горницата
над присъдените 3242.45 лева до сумата от 10162,45 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответната
страна сторените пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски за
горницата над 46,90 лева до присъдения размер от 344,41 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗАД “Булстрат Виена Иншурънс Груп”, с ЕИК*, със седалище и адрес на управление:
гр. С..., представлявано от Изпълнителните директори – Н.Ч.и И.Г., действащи
чрез пълномощника юрисконсулт А.Б.да заплати на М.А.О., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: *** още 6920 лева, представляващи дължимо застрахователно
обезщетение във връзка с щета №51-04050-00298, касаеща лек автомобил марка
„Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. №, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
лек автомобил марка „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалите обжалвани части, с които ответното дружество е осъдено
да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3242.45 лева, определена е дължимост на
законната лихва върху тази сума, считано от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с
рег. № до окончателното изплащане и е отхвърлена претенцията с пр. осн. чл.
405, ал. 1 от КЗ за горницата над 10162,45 лв. до претендираните 11262,45 лева
(за сумата от 1100 лева).
ОСЪЖДА
ЗАД “Булстрат Виена Иншурънс Груп” да доплати на М.А.О. сумата от 901,39 лева, представляващи
сторените пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски, както и
сумата от 897,70 – разноски пред настоящата инстанция.
На
осн. чл. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК
решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.