РЕШЕНИЕ
№ 135
Разград, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - III състав, в съдебно
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
|
Съдия: |
МАРИН
МАРИНОВ |
При секретар
РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИН МАРИНОВ
административно дело № 20237190700177 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното
осигуряване (КСО.
Образувано е по жалба на Н. О. Ш. с
постоянен адрес гр. Р., бул. *** № **, вх. *, ап. **, срещу Решение № 1012-16-48/1от 25.08.2023 год. на
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено Разпореждане №
2141-16-15 от 27.07.2023 год., с което Ръководителят „ПО” при ТП на НОИ –
Разград е отменил разпореждане № ********** от 30.01.2009 год. на ръководителя
по „ПО” при ТП на НОИ – Разград за продължаване изплащането на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване /ЛПИОЗ/ считано от 01.12.2008 год. на
оспорващата Ш., разпореждане № ********** от 16.02.2009 год. на ръководителя по
„ПО” при ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична социална пенсия за
инвалидност /ЛСПИ/ считано от 21.11.2008 год. на оспорващата Ш., както и на
всички последващи разпореждания, издадени във връзка и по повод отпуснатите
ЛПИОЗ и ЛСПИ на оспорващата и е указано на оспорващата, че добросъвестно
получените суми следва да бъдат възстановени без лихви до изтичане на срока за
доброволно изпълнение.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
доводи, че от проведеното досъдебно производство е установено по категоричен
начин, че не е знаела, че и е издаден неистински документ, който е послужил на
пенсионните органи при отпускане на пенсиите ѝ, както и че е била добросъвестен
получател на пенсиите и няма умисъл и вина от нейна страна при представяне на
експертното решение пред ТП на НОИ – Разград. Прави възражение на основание чл.
115, ал. 1 от КСО за изтекла погасителна давност по отношение на поисканите
суми, изплатени от 01.12.2008 год. до 21.12.2017 год. От съда се иска да отмени
оспореното решение, както и да присъди сторените по делото разноски.
Ответникът по
оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт В., намира жалбата за неоснователна и иска от съда
да я отхвърли.
Съдът, като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане ат
18.09.2002 год. /л.183/ на оспорващата Ш. е била отпусната лична пенсия за ИОЗ
считано от 17.09.2001 год. до 01.12.2003 год. въз основа на ЕР № 3025 от
30.12.2001 год. на ТЕЛК /л.204/ за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски –
Разград” АД /л.204/ с определени ** % ТНР , с начална
дата на инвалидизиране 17.09.2001 год. и срок на инвалидност до 01.12.2003 год.
С разпореждане № 4501 от 16.06.2004 год. л.180/ личната пенсия за ИОЗ на
оспорващата е била прекратена считано от 01.12.2003 год., поради отпадане на
основанието за получаването ѝ.
С разпореждане №
********** от 11.04.2006 год. /л.170/ , издадено по заявление с вх. № 5898 от
05.04.2006 год. /л.174/, личната пенсия на оспорващата за ИОЗ е била
възобновена считано от 05.04.2006 год. до 01.03.2008 год. Разпореждането е
издадено по представено ЕР на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски –
Разград” АД от 21.08.2006 год., с което на оспорващата е призната ** % ТЗР със срок на инвалидност до 01.03.2008 год./л.
172/. От 01.03.2008 год. оспорващата е получавала лична пенсия за ИОЗ на
основание разпореждане № ********** от 22.02.2008 г. /л.163/, издадено въз
основа на ЕР на ТЕЛК № 0321 от 07.02.2008 год. /л.164/, с признати ** % ТНР със срок до 01.02.2009 год.
С разпореждане №
********** от 30.01.2009 год. /л.152/ на ръководителя по ПО при ТП на НОИ –
Разград год. получаваната от оспорващата лична пенсия за ИОЗ е била увеличена и
срокът за получаване продължен пожизнено на основание представено ЕР на ТЕЛК
„Общи заболявания” при МБАЛ „Св. Иван Рилски- Разград” АД № 2337 от 21.11.2006
год. /л.156/, с което на оспорващата е определена **
% ТНР пожизнено с дата на инвалидизация 17.09.2001 год.
Със заявление вх.
№ МП-608 от 13.01.2009 год. /л.153/ оспорващата е поискала отпускане на
социална пенсия за инвалидност въз основа на представеното ЕР № 2337 от
21.11.2006 год. /л.156/. С разпореждане № ********** от 16.02.2009 год. /л.151/
на ръководителя по ПО при ТП на НОИ – Разград на оспорващата е отпусната на
основание чл. 90, ал. 1 от КСО социална пенсия за инвалидност пожизнено,
считано от 21.11.2008 год.
В последствие
отпуснатите пенсии са преизчислявани и осъвременявани, съгласно чл. 100 и чл.
102 от КСО и разпоредби от Закона за бюджета на ДОО за съответните години / виж
разпореждания л.88, 94, 95, 100, 101, 102, 109, 118, 122, 131, 132, 158 /.
Социалната пенсия
за инвалидност на оспорващата Ш. е била прекратена считано от 01.01.2019 год.
на основание чл. 96, ал. 1 ,т. 4 от КСД във вр. с §7, ал. 1 от ПЗР на Закона за
хората с уврежданията /ДВ бр. 105/2018 г./
С разпореждане №
Ц2146-16-50 от 24.02.2020 год. /л.85/ ръководителят по ПО при ТП на НОИ –
Разград на основание чл. 95, ал. 2 от КСО / в тогавашната му редакция/, във
връзка с представени доказателства, които могат да доведат до прекратяване на
получаваната от оспорващата пенсия, съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО, е спрял,
считано от 01.08.2020 год., личната пенсия за ИОЗ на Ш.
С разпореждане №
********** от 29.04.2022 год. /л.44/ на оспорващата Ш. е отпусната пожизнено
лична пенсия за Осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО в
минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, считано от 23.03.2022 год.
На 05.07.2023 год.
в ТП на НОИ – Разград е постъпило Постановление на Районна прокуратура Разград,
издадено на 30.06.2023 год., с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 330 ЗМ-48/2020 год. по описа на ОДМВР – Разград, вх. №
1619/2020 г. по описа на РП – Разград и е отнето в полза на държавата Експертно
решение № 2337 от 21.11.2008 год. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.
Иван Рилски – Разград” АД . В мотивите на постановлението /л.5 от
постановлението/ е посочено, че експертно решение № 2337 от 21.11.2008 год. на
ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград” АД е неистински
документ, тъй като не е подписан от лицата, сочени за автори на документа и е
довело до отпускане на лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия за
инвалидност на Ш., които тя е получавала през съответните периоди. В
постановлението е посочено също така, че извършеното деяние от оспорващата Н.
Ш. е несъставомерно по чл. 212, ал. 1 от НК от субективна страна, тъй като не е
установено тя да е знаела, че ползва неистински документ.
От направената от
съда в хода на съдебното дирене справка по досъдебно производство № 330
ЗМ-48/2020 год. по описа на ОДМВР – Разград, се установи, че копие от
постановлението е връчено на засегнатите от престъплението лица – Агенция
„Социално подпомагане” – София и Националния осигурителен институт – София на
05.07.2023 год. и в срока на обжалването му, който е изтекъл на 12.07.2023 год.
не са постъпили жалби срещу него по предвидения в НПК ред и същото е влязло в
сила на 13.07.2023 год.
Във връзка с така
постъпилото постановление на Районна прокуратура Разград,
Ръководителят на
„ПО” при ТП на НОИ – Разград е издал Разпореждане № 2141-16-15 от 27.07.2023
год., с което на основание чл.
99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО., е отменил разпореждане № ********** от
30.01.2009 год. за продължаване изплащането на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване считано от 01.12.2008 год. и разпореждане № **********
от 16.02.2009 год. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност считано
от 21.11.2008 год. на оспорващата Ш., както и всички последващи разпореждания,
издадени във връзка и по повод отпуснатите ЛПИОЗ и ЛСПИ на оспорващата. На
основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е указал на оспорващата Ш., че
добросъвестно получените суми подлежат на връщане без лихви до изтичане на
срока за доброволно изпълнение.
Разпореждането е
връчено на Ш. на 01.08.2023 год., съгласно известие за доставка /л.13/ и е
обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба от 08.08.2023 год.
/л.10/
С Решение №
1012-16-48/1от 25.08.2023 год. /л.5/ Ръководителят на ТП на НОИ – Разград е
отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането. Решението е съобщено на
оспорващата на 21.09.2023 г., а жалбата срещу него е подадена чрез лицензиран
пощенски оператор на 02.10.2023 год.
При така
установеното от фактическа страна и след като извърши проверка по реда на
чл.168 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган съобразно чл.
117, ал. 1, т. 1 от КСО, в предвидената от закона писмена фирма. Същото е
мотивирано, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО и съдържа
реквизитите, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Твърдението на оспорващия, че
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не са мотивирани е
неоснователно и се опровергава от съдържанието на самите актове в които ясно и
точно са посочени фактическите основания за тяхното издаване и приложените
материални и процесуални норми.
При издаването му
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Следва да се посочи, че съществени са тези нарушения на
административнопроизводствените правила, които създават вероятност за
неистинността на фактите, които административният орган е счел за установени и
които са от значение за съществуването на разпореденото или отказано субективно
право. В случая такива нарушения не са налице.
Съдът намира, че
решението и потвърденото с него разпореждане съответстват на материалния закон.
Предмет на настоящото производство е отмяната на основание чл.
99, ал. 1, т. 2 б. „а” от КСО на разпореждания № ********** от
30.01.2009 год. и № ********** от 16.02.2009 год., които касаят отпусната на
оспорващия лична пенсия за ИОЗ – първото и лична социална пенсия за инвалидност
– второто, както и последващите ги разпореждания във връзка с тези пенсии до
прекратяването им.
Съгласно тази
разпоредба влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се
измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа – когато
се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен
документ или на документ с невярно съдържание.
В случая
неистинността на Експертно решение № 2337 от 21.11.2008 год. на ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград” АД, въз основа на което с разпореждане
№ ********** от 30.01.2009 год. и разпореждане № ********** от 16.02.2009 год.
и всички последващи разпореждания, органите по пенсионно осигуряване са се
произнасяли по определянето на основанията за отпускане и размера на лична
пенсия за ИОЗ и лична социална пенсия за инвалидност на оспорващата Ш., е
установена с влязло в сила постановление на Районна прокуратура от 30.06.2023
год., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал.2 във вр. с чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 330 ЗМ-48/2020 год. по описа на ОДМВР – Разград, вх. № 1619/2020 г. по описа
на РП – Разград.
Вярно е, че това
постановление няма задължителната сила на влезлите в сила актове на съда, съгласно
чл.413, ал. 1, нито задължителната сила за гражданския съд, според чл. 413, ал.
2 от НПК, но доколкото фактическите установявания в т.ч. и неистинността на
Експертно решение № 2337 от 21.11.2008 год. в това постановление, са извършени
по реда и с доказателствените средства на НПК и от съответните компетентни
длъжностни лица – органи на досъдебното производство, те се смятат за верни от
административния орган до доказване на противното.
Следва да се
посочи, че жалбоподателката Ш. не оспорва факта, че Експертно решение № 2337 от
21.11.2008 год. е неистински документ, нито в хода на административното и
съдебно производство е представила доказателства, които да го опровергаят, а
само твърди, че не е знаела за това обстоятелство. Релевантният за настоящото
производство факт е, че процесното експертно решение е неистински
/неавтентичен/ документ, а не дали оспорващата е знаела или не това
обстоятелство. Това е имало значение за евентуалната ѝ наказателна отговорност
за неговото използване, но няма значение за настоящия правен спор. В случая
органите на прокуратурата са приели, че тя не е знаела, че експертното решение
е неистинско и за това са приели, че не е извършила от субективна страна
състава на престъпление от общ характер по НК.
Ето защо съдът
счита, че в случая по несъмнен и безспорен начин е установено наличието на
материално правните предпоставки, визирани в чл.
99, ал. 1, т. 2 б. „а” от КСО, за издаване на Разпореждане № 2141-16-15
от 27.07.2023 год., Като е стигнал до същия извод при издаване на оспореното
решение, ръководителят на ТП на НОИ- Разград е постановил административен акт,
който съответства на материалния закон. В този смисъл са Решение № 9140 от
18.10.2022 г. по адм. д. № 3374/2022 г. и Решение № 2605 от 25.02.2021 г. по
адм. д. № 10966/2020 г. – двете на ВАС – Шесто отд.
Що се касае до
възраженията на оспорващия относно получените пенсионни плащания, определени с
отменените разпореждания, техния размер, дали са добросъвестно получени или не,
подлежат ли на възстановяване или не и възражения за изтекла погасителна
давност, съдът намира същите за неотносими към настоящия правен спор. В
диспозитива на потвърденото с оспореното решение разпореждане, няма властническо
волеизявление по тези въпроси. В него административният орган само е цитирал
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, като пояснение. Въпросите за
възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания са уредени в друго, специално производство по чл. 114 от КСО и с разпореждане издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО. Разпореждане№
2141-16-15 от 27.07.2023 год. не е такова.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в предвидената в закона форма, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което оспорването му се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и
на основание чл.
172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Н. О. Ш. с постоянен адрес гр. Р., бул. ***
№ **, вх. *, ап. **, срещу Решение № 1012-16-48/1 от 25.08.2023 год. на
Ръководителя на Териториално поделение на НОИ – Разград.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, чрез Административен съд – Разград.
|
Съдия: |
/п/ |