№ 13352
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110135834 по
описа за 2022 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както
следва: 865,80 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.10.2014 г. до окончателното изплащане, 129,87
лв. – такса, 117,93 лв. – мораторна лихва за периода от 19.04.2013 г. до 26.09.2014 г.,
325 лв. – разноски по делото, за които срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от
19.01.2015 г. по ч.гр.д. № 55816/2014 г. по описа на СРС, 88 състав, събирани
принудително в производството по изпълнително дело № ххх г. по описа на ЧСИ СЯ.
Ищецът – К. С. Й., твърди, че не дължи на ответника „фирма“ ЕАД посочените
суми, поради погасяване на задълженията по давност. За принудително събиране на
същите е образувано изпълнително дело № ххх г. по описа на ЧСИ СЯ, което обуславя
правния интерес на ищеца от предявяването на посочените по-горе искове с правно
основание чл. 439 ГПК. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „фирма“ ЕАД, оспорва исковете с твърдението, че задълженията,
предмет на делото, не са погасени но давност. Ето защо моли исковете да бъдат
отхвърлени, като претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че в полза на
праводателя на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 19.01.2015 г.
1
по ч.гр.д. № 55816/2014 г. по описа на СРС, 88 състав за процесните суми, че за
принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на
праводателя на ответника е образувано изпълнително дело № ххх г. по описа на ЧСИ
СЯ, като по посоченото изпълнително дело ответникът претендира заплащането от
ищеца на процесните суми.
По отношение на вземанията на ответника за главница, такса и разноски се
прилага петгодишен давностен срок, а вземнията за лихва се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Предвид липсата на други данни по делото следва да се
приеме, че давностният срок е започнал да тече от датата, на която е издаден
изпълнителният лист – 19.01.2015 г.
Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ
СЯ, същото е образувано на 01.07.2016 г. за принудително събиране на сумите, за
които е издаден процесният изпълнителен лист, като праводателят на ответника е
подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по
принудителното изпълнение, в която е налице възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
В хода на посоченото изпълнително производство в рамките на следващите две години
не са искани от взискателя и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни
действия. На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. В периода след 01.07.2016 г. не са извършвани изпълнителни действия в
продължение на две години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма
данни взискателят да е поискал извършването на такива. Следователно,
изпълнителното дело е прекратено на 01.07.2018 г. по силата на закона – на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено
последното изпълнително действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г. Последващите молби на взискателя и
изпълнителните действия след 01.07.2016 г. са извършени в рамките на прекратено по
силата на закона изпълнително производство, поради което не са от естеството да
прекъснат давностния срок.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
2
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както
беше посочено, последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната
давността по отношение на процесните задължение, е образуването на изпълнителното
дело. Нова погасителна давност за задълженията е започнала да тече именно от тази
дата, поради което задълженията са погасени по давност на 01.07.2021 г. с изтичането
на 5-годишния давностен срок.
От посоченото следва извод, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които
е издаден изпълнителен лист от 19.01.2015 г. по ч.гр.д. № 55816/2014 г. по описа на
СРС, 88 състав, събирани принудително в производството по изпълнително дело № ххх
г. по описа на ЧСИ СЯ, както следва: 865,80 лв., представляваща главница по договор
за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2014 г. до
окончателното изплащане, 129,87 лв. – такса, 117,93 лв. – мораторна лихва за периода
от 19.04.2013 г. до 26.09.2014 г., 325 лв. – разноски по делото, поради погасяване на
задълженията по давност.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 439 ГПК следва да се уважат изцяло.
По разноските:
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца е неоснователно, тъй като същото е под
минималния размер, предвиден в НМРАВ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 357,54 лв., представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от исковете.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 439 ГПК,
че К. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, не дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК ххх, с
3
адрес: гр. ххх, сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 19.01.2015 г. по ч.гр.д.
№ 55816/2014 г. по описа на СРС, 88 състав, събирани принудително в производството
по изпълнително дело № ххх г. по описа на ЧСИ СЯ, както следва: 865,80 лв.,
представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.10.2014 г. до окончателното изплащане, 129,87 лв. – такса,
117,93 лв. – мораторна лихва за периода от 19.04.2013 г. до 26.09.2014 г., 325 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, да заплати на К. С. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 357,54
лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4