Решение по дело №1179/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Г. , против решение № 469/14.04.2025 г. по НАХД № 4212/2024г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено издаденото от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция наказателно постановление /НП/ № 11-01-340/21.08.2024 г. и Г. е осъден да заплати разноски в размер на 100 лв.

Развити са в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, предвид липсата на изложени в него мотиви, както и такива за допуснато нарушение на материалния закон, във връзка с което са изложени подробни аргументи за това, че Медицински университет „Проф. д-р П. Ив. С.“ не притежавал качеството на публичноправна организация по смисъла на §2, т.43 от ДР на З-на за обществените поръчки /ЗОП/, а възложителят на обществената поръчка действал при отсъствието на виновно негово поведение. Иска се отмяна на обжалваното решение с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, а в условията на евентуалност е отправено искане за решаване на спора по същество чрез отмяна на процесното НП с присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат М. Р..

Ответникът – директорът на АДФИ, чрез упълномощения юрисконсулт Т. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

 

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

 

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 247, ал.1 във вр. с чл. 261, ал.2 от ЗОП глоба в размер на 10 000 лв. на настоящият касатор Д. Г. Г. за нарушаване на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП, извършено с взетото от него Решение № [рег. номер]/17.06.2022 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с което е одобрил обявлението и документацията за участие в обществената поръчка, в които е поставил към участниците изисквания, които ограничават конкуренцията, като дават необосновано предимство на едни и необосновано ограничават участието на други стопански субекти в обществената поръчка.

 

За да потвърди обжалваното пред него НП, районният съд е приел, че при извършената от него проверка не се констатират допуснати в хода на административно-наказателното производство каквито и да било нарушения на процесуалните правила. Приета е материална законосъобразност на обжалваното НП с мотиви, както следва :

По отношение на поставеното от възложителя изискване участниците в обществената поръчка да са членове на IАТА или да бъдат акредитиран агент от IАТА, съдът е приел, че така поставеното изискване не съответства на предмета, обема и сложността на поръчката и необосновано ограничава потенциалните участници от участие в процедурата, тъй като в законодателството не било предвидено изискване за регистрация в IАТА към лицата осъществяващи посредническа дейност за осигуряване на самолетни билети.

По отношение на поставеното от възложителя изискване участниците да разполагат най-малко с две лица от персонала осъществяващи функции по продажба на самолетни билети, които следва да отговарят на изискванията за образование , придобита професионална квалификация в областта на туризма и езикова квалификация на персонала, посочени в чл.7 от Наредба № 16-1399 от 11.10.2013 г., а лицата осъществяващи функция по продажба на самолетни билети следва да са с висше образование или средно образование и придобита професионална квалификация в областта на туризма и да притежават сертификат удостоверяващ IАТА квалификация, да трябва да владеят най-малко един чужд език, за което се изисква удостоверяване на ниво на владеене на чужд език В2 спрямо приетата Обща Езикова Европейска Рамка, съдът е приел, че така поставеното изискване не съответства на предмета, обема и сложността на поръчката и необосновано ограничава потенциалните участници от участие в процедурата, тъй като доставката на услугата за осигуряване на самолетни билети може да бъде предоставяна и от независим неакредитиран в ИАТА посредник, действащ от името и за сметка на първични доставчици като авиокомпании например или агенция, която е лицензирана с ИАТА акредитация, каквито посредници могат да бъдат лицата по чл. 62 от З-на за туризма /ЗТ/, по отношение на които въведеното изискване по чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 16-1399 от 11.10.2023 г. е неприложимо в случаите на свободно предоставяне на услуги на територията на РБ от чуждестранни лица, вписани в аналогичен регистър на държавата членка, в която са установени или притежават аналогично разрешение или членство в определена организация, съгласно законодателството на държавата, в която са установени.

По отношение на поставеното от възложителя изискване участникът да е оторизиран за работа със системата BSP или еквивалентна, съдът е приел, че така поставеното изискване е в несъответствие с чл.49, ал.1 от ЗОП и също ограничава конкуренцията, като дава необосновано предимство на едни и необосновано ограничава участието на други стопански субекти в обществената поръчка, тъй като тази система представлява вид разплащателна електронна система за таксуване, използването на която не е свързано с годността на участника да изпълни поръчката, доколкото и участници които не използват BSP система или еквивалентни системи, също могат да предоставят услуги по осигуряване на самолетни билети за превоз на пътници и съпътстващи дейности – оторизацията през BSP системата не е възможност за покупка, а за представителство при издаване на билетите.

По отношение на поставеното от възложителя изискване участникът да има право да резервира, издава и продава самолетни билети чрез глобалната резервационна система „Амадеус“, „Галилео“ , „Уърлдспан“ , „Сейбър“ или друга еквивалентна, като системата да предлага висока степен на пълна, достоверна и актуална информация за наличните цени на самолетните билети, съдът е приел, че така поставеното изискване е в несъответствие с чл.49, ал.1 от ЗОП и също ограничава конкуренцията, като дава необосновано предимство на едни и необосновано ограничава участието на други стопанки субекти в обществената поръчка, тъй като използването на въпросните системи предполага въвеждане на индивидуален IАТА номер притежаван от всеки член или агент на IАТА, без който самолетен билет не би могъл да бъде издаден, поради което нискотарифните авиокомпании които не участват в BSP системата и в глобалните резервационни системи, са лишени от възможността за участие в обществената поръчка.

По отношение на поставеното от възложителя изискване участникът да има сключен договор с резервационна система за продажба на хотелско настаняване в Европа и извън Европа, съдът е приел, че така поставеното изискване е в несъответствие с чл.49, ал.1 от ЗОП и също ограничава конкуренцията, като дава необосновано предимство на едни и необосновано ограничава участието на други стопански субекти в обществената поръчка, тъй като не е налице нормативно изискване за наличието на такъв договор за да бъде извършвана такава дейност, съответно предметът на поръчката може да бъде изпълнен и от участник, който няма сключен договор с резервационна система за продажба на хотелско настаняване.

 

Тези така изложени от въззивния съд правни изводи за незаконосъобразност на поставените от възложителя изисквания към участниците в обществената поръчка, за които с обжалваното НП е прието, че са в нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП и поради това осъществяват състава на адм. нарушение по чл.247, ал.1 от ЗОП, абсолютно дословно възпроизвеждат съдържащите се в НП правни изводи на административно-наказващия орган, което обстоятелство сочи, че мотивите на обжалваното решение не съдържат собствени на съда правни изводи по основния спорен във въззивното производство въпрос относно законосъобразността на НП. Доколкото фактите по делото не са били спорни (в това отношение съдът не приема за основателни възраженията в касационната жалба за липсата на приети от ВРС фактически установявания), то за осъществяването на действителен съдебен контрол върху обжалваното НП, въззивния съд е следвало да формира собствени правни изводи дори и в случаите, когато споделя тези на наказващия орган, именно предвид характера на въззивното производство – единствено в касационното производство е допустимо в ограничената хипотеза на чл.221, ал.2, изр. ІІ от АПК, касационния съд да препраща към мотивите на първата инстанция, като каквато в случая действа наказващия орган. Липсата на съдържащи се в мотивите на обжалваното решение собствени на въззивния съд правни изводи е равнозначна на липсата на мотиви, която във всички случаи обективира наличието на съществено процесуално нарушение, представляващо достатъчно съгласно чл.348, ал.1, т.2 вр. с ал.3,т.2, пр. І от НПК касационно основание за отмяна на обжалваното решение.

Липса на мотиви е налице и в изложението на ВРС по въпроса за субективната страна на нарушението, за което е наказан настоящият касатор, тъй като същото не съдържа произнасяне по всички наведени от Г. възражения. В тази връзка, въззивния съд правилно е отхвърлил възражението за липсата на вина поради това, че възложителят се е доверил на екипа работил по възлагането на процесната обществената поръчка, но в нарушение на процесуалния закон не се е произнесъл по другото възражение съдържащо доводи за липсата у възложителя на съзнание за неправомерност в действията му, тъй като при възложена при същите условия и със същия предмет предходна обществена поръчка, контролния орган е приел тази обществена поръчка за законосъобразна. Едно от същностните проявления на правото на защита е релевирането на възражения както по фактите , така и по правото, непроизнасянето по които от страна на съда винаги има за последица ограничаването на това право, поради което този пропуск представлява израз на допуснато съществено процесуално нарушение и по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

 

Липсата на изложени от въззивната инстанция собствени мотиви по горепосочените въпроси касаещи обективната и субективната страна от вмененото с НП адм. нарушение , препятства касационната инстанция да вземе отношение по наведените с касационната жалба доводи за материална законосъобразност на процесното решение за възлагане на обществена поръчка с изключение на въпроса за статута на Медицински университет- Варна като публичноправна организация по смисъла на §2, т.43 от ДР на ЗОП, по отношение на който мотиви се съдържат в обжалваното решение. В тази връзка и доколкото при връщане на делото за ново разглеждане, дадените от касационната инстанция са задължителни за въззивната инстанция, то касационния съд намира, че нормата на §2, т.43 от ДР на ЗОП е правилно тълкувана и приложена от ВРС. Съществуващия във връзка с нея спор във въззивното производство е бил обусловен от приетата с НП теза, че възложителят сам се определял като публичноправна организация по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП. Спора е бил сведен до отричане от наказаното лице на кумулативно необходимата предпоставка по §2, т.43, б. „б“ от ДР на ЗОП – обект на управленски контрол. Според касационния съд, нормативно признатата автономия на висшите учебни заведения не дерогира в случая друго нормативно създадено положение, въвеждащо контрол върху държавните висши училища каквото е МУ-Варна, именно в областта на обществените поръчки. Осъществяването на контрол под формата на влияние върху решенията в областта на обществените поръчки представлява същностен белег на публичноправната организация, според цитираното от касатора решение на СЕС по съединени дела № С-155/19 и С-156/2019 год. Такъв контрол по отношение на МУ-Варна е наличен не поради сключения между ректора и министъра на образованието и науката договор за управление, а поради статута на МУ-Варна като второстепенен разпоредител с бюджет. В качеството му на държавно висше училище, за МУ-Варна е приложима разпоредбата на чл.11, ал.9 от З-на за публичните финанси, според която разпоредителите с бюджет по бюджетите на БАН и държавните висши училища, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но бюджетните им отношения утвърдени със закона за държавния бюджет за съответната година, се включват в бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, са със статут на второстепенен разпоредител с бюджет. В този смисъл, министъра на образованието и науката е първостепенен разпоредител с бюджет, а ректора на МУ-Варна е второстепенен разпоредител с бюджет, като съгласно чл.5, т.16 от Устройствения правилник на МОН, първия осъществява контрол върху дейността на втория. В областта на обществените поръчки такъв контрол е регламентиран в разпоредбата на чл.7, ал.4 от ЗОП, която предвижда именно възможност за контрол от страна на първостепенния разпоредител с бюджет под формата на влияние върху решенията на второстепенния разпоредител с бюджет по смисъла на цитираното решение на СЕС, чийто обем дори позволява изземване от разпоредителя с бюджет от по-висока степен на правомощията по възлагане на обществените поръчки на разпоредителя с бюджет от по-ниска степен.

 

Независимо от така приетите от ВРС правилни правни изводи за статута на МУ-Варна като публичноправна организация по смисъла на пар.2, т.43 от ДР на ЗОП, то наличието на горепосочените допуснати от него съществени процесуални нарушения налага цялостна отмяна на обжалваното решение и връщане съгласно чл. 222,ал.2, т.1 от АПК на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, който при произнасянето си следва да формира собствени правни изводи относно обективната и субективната страна от визираният в НП състав на адм. нарушение, включително като се произнесе по всички повдигнати от наказаното лице възражения. Конкретно по възражението за липсата на вина, въззивния съд ако установи идентичност на условията и предмета на настоящата и посочената от жалбоподателя предходна обществена поръчка, следва да прецени дали правната оценка за законосъобразност или незаконосъобразност на който и да било контролен орган с присъщото за нея свойство да бъде обективно правилна или неправилна, има значение за интелектуалния момент на умисъла или такова значение има единствено задължителната за контролирания субект неправомерна служебна заповед по смисъла на чл.25 от ЗАНН.

 

При този изход на делото предполагащ отмяна на обжалваното решение, включително в частта му за разноските с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, разноски за касационното производство не следва да се присъждат, като същите следва да бъдат определени по реда на чл.226, ал.3 от АПК.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 469/14.04.2025 г., постановено по НАХД № 20243110204212/2024 г. по описа на Районен съд – Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.