№ 175
гр. Варна, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20233000500305 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. А. Н. против решение №
791/28.06.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2431/2022г., с което е
отхвърлен предявения от него против Районен съд – Варна иск за заплащане
на сумата от 25 100 лева, претендирана като дължимо обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди от нарушаване правото за
разглеждане и решаване на ч.гр.д. № 14285/2020г. в разумен срок, на
основание чл.2б от ЗОДОВ.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на така обжалваното
решение. Твърди се, че същото е постановено от съдебен състав, по
отношение на когото са били налице основания за отвод, че дадената правна
квалификация е неправилна, тъй като не се претендират вреди от забава на
съдията, а от негови незаконосъобразни актове, както и че направените
изводи по същество не кореспондират на обективната действителност. Иска
се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт и
постанови решение, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
1
Районен съд - Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Постъпил е и отговор от контролиращата страна – Окръжна
прокуратура – Варна, също изразяваща становище за неоснователност на
жалбата.
В с.з., чрез назначен особен представител по ЗПрП въззивната жалба се
поддържа.
Представителят на АП – Варна счита жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от Н. А. Н.
против РС – Варна иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 25 100 лева, съгласно направено по реда на чл.214 ГПК увеличение
с молба на л.125 от гр.д. № 1213/2022г. на РС – Добрич, която сума се
претендира от него като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вр.
ч.гр.д. № 14285/2020г.
Съдебният акт е постановен от определен на принципа на случайното
разпределение надлежен съдебен състав, по отношение на който липсват
каквито и да било установени факти и обстоятелства, пораждащи
основателни съмнения за безпристрастност.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба, съдържаща се в
кориците на първоначално образуваното гр.д. № 1007/2022г. по описа на РС –
Варна, и направените по реда на чл.129, ал.3 ГПК уточнения /гр.д. №
1213/2022г. на РС – Добрич/ са, че с действията си, извършени по ч.гр.д. №
14285/2020г., съдиите, които са го разглеждали, са допуснали необосновано
забавяне – първоначално определеният съдия се е отвел, без да му е искан
отвод, следващият е постановил множество незаконосъобразни актове, в това
число и отказ да издаде заповед по чл.410 ГПК, отменен от окръжния съд, в
резултат на което „делото му е било забавено“ и с това му били причинени
неимуществени вреди.
С писмения отговор по чл.131 ГПК искът е оспорен с възражения за
неговата недопустимост, евентуално неоснователност. Твърди се, че
административното производство по ЗСВ е процесуална предпоставка за
допустимостта на иска. Оспорва производството по ч.гр.д. № 14285/2020г. да
е продължило в неразумен срок, както и претърпени от въззивника
неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с това дело. В условията
на евентуалност оспорва претендирания размер на обезщетението като
завишен.
За да се произнесе по спора, въз основа наведените в жалбата
оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимия закон,
съдът съобрази следното:
Изложените фактически твърдения несъмнено обуславят дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация – чл.2б ЗОДОВ. Изрично в
исковата си молба въззивникът е посочил, че извършените действия от
2
съдиите са довели до забавяне на делото, за което е отправил претенция към
ИВСС, както и че предмет на настоящото дело е да докаже това забавяне.
С оглед на това оплакванията във въззивната жалба за произнасяне по
иск при неправилна правна квалификация /непредявен иск/ са
неоснователни.
Видно от писмо на Министерство на правосъдието с изх. № 94-Н-
101/21/21.03.2023г. и приложените към него доказателства
административната процедура по глава трета от ЗСВ, инициирана от
въззивника е приключила. Постановен е отказ при направени констатации за
липса на допусната продължителност на производството над разумния срок.
Това обуславя и допустимостта на предявения иск, на основание чл.8, ал.2
ЗСВ.
Разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ предвижда ангажирането отговорността
на държавата, чрез съответния съдебен орган в хипотезата на нарушено право
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от
Конвенцията. В ал.2 от цитираната норма примерно са посочени критериите,
съобразно които следва да бъде извършена преценката за наличието на такова
нарушение – общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. Наред с тях на общо основание приложение
намират и установените в практиката на ЕСПЧ принципи и стандарти по
приложението на чл.6, §1.
В настоящия случай, видно от материалите на приложеното ч.гр.д. №
14285/2020г. по описа на РС – Варна е, че производството има за предмет
подадено от въззивника Н. Н. заявление по чл.410 ГПК, което производство
не се отличава с фактическа и правна сложност, но следва да бъдат спазени
специфични процесуални правила относно формата на заявлението и
необходимостта от заплащане на следващата се държавна такса. Предвиден е
кратък инструктивен срок за произнасяне от съда – тридневен, при условие,
че са спазени изискванията за редовност на искането /чл.411 вр. чл.410 ГПК/.
Заявлението е било подадено на електронната поща на районния съд на
05.11.2020г., в края на работния ден. Към него са били приложени и молба за
освобождаване от държавна такса, на основание чл.83, ал.2 ГПК, както и
декларация за семейно състояние и материално положение. В
съпровождащото ги ел.писмо е посочено, че същите са подписани с
електронен подпис. При направената верификация обаче е установено, че
подобен подпис съществува, но неговата валидност не може да бъде
удостоверена.
По така подаденото заявление на 06.11.2020г. /петък/ е образувано
ч.гр.д. № 14285/2020г. и разпределено на съдия, който в същия ден се е отвел,
на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Веднага е бил определен нов съдия-
3
докладчик. След извършване на изискуемата се служебна справка за
постоянен адрес на молителя, с разпореждане от 10.11.2020г., постановено в
срока за произнасяне, новоопределеният съдия е оставил производството по
делото без движение и е дал указания на въззивника на подпише подадените
по електронен път книжа, да представи доказателства относно доходите си, за
трудова заетост и здравословно състояние, съответно е изискал и
извършването на служебни справки за тези обстоятелства.
Междувременно въззивникът е изпратил на ел.поща на районния съд
множество молби - за предоставяне на достъп до делото, за даване на входящ
№ на подаденото от него заявление /ел.писма от 06.11.2020г./, посочване на
ел.поща, на която да му бъдат връчвани съобщенията и изрично искане за
връчване на разпореждането от 10.11.2020г. /16.11.2020г./, повторно
представяне на книжата по чл.410 ГПК и чл.83, ал.2 ГПК, уведомление, че все
още не е получил разпореждането от 10.11.2020г. и молба по чл.255 ГПК
/17.11.2020г./. Всички тези молби също са оставяни без движение с указания
за подписването им от молителя със собственоръчен подпис.
С определение от 17.11.2020г. съдът е разпоредил връчване на
разпореждането от 10.11.2020г. на посочения електронен адрес. С
разпореждане от същата дата е разпоредено незабавно да бъде изпълнено
предходното определение, както и на заявителя е даден нов срок с указания за
подписване /ръчно/ на заявлението по чл.410 ГПК, на молбата за
освобождаване от държавна такса и декларацията към нея. В изпълнение на
това разпореждане книжата са били изпратени, но на сгрешен е-мейл адрес.
На 18.11.2020г., отново по ел.път Н. Н. е подал молба с искане за отвод
на съдебния състав. Молбата е била оставена без движение с дадени указания
за подписването й саморъчно, а не с ел.подпис. Съдебният акт за това е
изпратен на посочения от въззивника ел.адрес.
С молба от 19.11.2020г., подадена на ел.поща на съда и надлежно
подписана с ел.подпис, Н. Н. е уведомил съда, че няма да изпълни даденото
му указания, в т.ч. и че няма да се яви в съда да подпише подаваните от него
книжа. С оглед на това, с разпореждане № 271584/23.11.2020г. районният
съдия е оставил без разглеждане искането на заявителя за отвод на съдебния
състав и за освобождаване от дължимата държавна такса, а искането за
издаване на заповед по чл.410 ГПК е оставено без уважение. Междувременно,
на същата дата - 23.11.2020г. въззивникът се е явил в деловодството на съда и
е приподписал всички подадени от него молби, в т.ч. и заявлението по чл.410
ГПК. Едновременно с това е предприел и действия по обжалване в цялост на
разпореждането от 23.11.2020г. /частна жалба от 24.11.2020г./. Дадените от
съда указания за отстраняване на констатирани нередовности по тази частна
жалба са изпълнени на 26.11.2020г. и на същата дата делото е било изпратено
на ОС - Варна.
По частната жалба е образувано в.ч.гр.д. № 3459/2020г., по което на
31.12.2020г. е постановено определение, с което жалбата срещу
4
произнасянето по отвода и освобождаването от заплащане на държавни такси
е оставена без разглеждане, поради необжалваемост на акта по отвода и
поради липса на правен интерес от обжалването на акта по чл.83, ал.2 ГПК,
предвид постановено от районния съд, в хода на администриране на частната
жалба, определение за освобождаване от държавни такси. Отказът за издаване
на заповед по чл.410 ГПК е бил отменен, като въззивният съд е приел, че не се
установява разпореждането за "без движение" от 10.11.2020г. да е било
надлежно връчено на заявителя, а по отношение на разпореждането от
18.11.2020г. за повторно оставяне на делото без движение е прието, че към
23.11.2020г. срокът не е бил изтекъл. Разпоредено е след връщане на делото в
районния съд на молителя да бъде издадена исканата заповед за изпълнение.
По време на висящността на производството по в.ч.гр.д. № 3459/2020г.
същото е било изпращано на АпС - Варна по повод подадена от Н. Н. молба
по чл.255 ГПК, която е оставена без уважение поради това, че към датата на
подаването й срокът за произнасяне по частната му жалба не е изтекъл.
След постановяване на определението от 31.12.2020г. въззивникът е
предприел обжалване на същото в частта относно оставената без разглеждане
частна жалба, както и е депозирал нова молба по чл.255 ГПК срещу ОС -
Варна вр. подадена от него молба за прекратяване на електронния му достъп
до делото. Поради тези две обстоятелства делото е било на разпореждане в
АпС - Варна по образуваните частни производства - в.гр.д. № 31/2021г. и
в.ч.гр.д. № 59/2021г., приключили с актове за неоснователност на молбата и
частната жалба. След това първоинстанционното дело е върнато на РС -
Варна на 11.02.2021г. и същият ден е постановено издаването на заповедта по
чл.410 ГПК.
Съобщението до длъжника е било връчено на 12.02.2021г.
С оглед така установеното и в контекста на съвкупната преценка на
посочените по-горе критерии, настоящият състав намира, че производството
по ч.гр.д. № 14285/2020г. по описа на РС - Варна е приключило в срок, който
не се явява неразумен по см. на чл.6, §1 от Европейската конвенция за
правата на човека.
Продължителността на процеса, считано от датата на образуване на
делото до издаването на заповедта за изпълнение е 3 месеца и 5 дни. Същата е
обусловена от установената нередовност на сезиращото искане /към
06.11.2020г. процесуалният закон не предвижда извършването на
процесуални действия от страните в електронна форма, а в същото време
неверифицирането на ел.подпис не позволява да се приеме, спазване и на
предписаната от закона писмена форма/ и активното процесуално поведение
на заявителя, насочено не към отстраняване на тази нередовност, а към
подаване на множество молби и инициирани нови производства, част от
които и неоснователни /всички молби по чл.255 ГПК са оставени без
уважение, както и явно неоснователната му жалба срещу определението на
окръжния съд по в.ч.гр.д. № 3459/2020г./.
5
Във всеки един от стадиите от процеса съответните съдебни състави са
се произнасяли своевременно по подаваните от въззивника молби и жалби,
респ. са предприемали предвидените в процесуалния закон действия по
отстраняване тяхната нередовност. В тази връзка съдът намира, че отмяната
на постановения първоначален отказ по заявлението му по предприетото
обжалване, не е довело до съществено удължаване на времетраенето на
процеса - от датата на отстраняване на нередовността на заявлението по
чл.410 ГПК /23.11.2020г./ до постановяване на определението на окръжния
съд за издаване на заповедта за изпълнение /31.12.2020г./ е изминал 1 месец и
8 дни - период, който не е неразумен, при отчитане подадената в този период
неоснователна молба по чл.255 ГПК, почивните празнични дни и
законоустановения срок за произнасяне от въззивния съд.
Продължителността на процеса не се е отразила съществено на
имуществения интерес на въззивника, предвид размера на предявеното
вземане, изключително краткия срок за връчване заповедта на длъжника и
последвалото незабавно плащане от последния.
Ето защо не е налице соченото от въззивника нарушение на правото му
да получи съдебна защита в разумен срок по см. на чл.6, §1 от Конвенцията,
поради което и предявеният от него иск по чл.2б ЗОДОВ е неоснователен
само на това основание, без да е необходимо да се обсъжда въпроса дали и
какви неимуществени вреди е претърпял във връзка с процесното ч.гр.д. №
14285/2020г.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 791/28.06.2023г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 2431/2022г.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6