№ 207
гр. Русе, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20254520200157 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. Б. К. против наказателно постановление № 24-1085-
001372/15.05.2024г. , издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което му е наложено
наказание “глоба” в размер на 800 лв. за нарушение по чл.461 т.1 вр. чл.638 ал.5 вр. ал.3 от
Кодекса за застраховането.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се
представлява.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 25.03.2024г. около 11,30 ч.
управлявал л.а. „Мерцедес“ С ДК№ РР 04 62 ВР и прикачено към него ремарке (коневоз) с
германски рег. № CLP GZ 30, собственост на друго лице, по път № 5 в района на км 4+800 в
посока на движение гр.Бяла. Бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна
полиция“-гр.Русе. В хода на проверката той не представил валидна полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за тегленото от него ремарке. Бил му съставен АУАН
за това, че като лице, което управлява МПС с регистрация в чужбина няма сключен и
1
действащ договор със застраховател за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”, а възоснова на него Началникът на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -
гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил глоба в размер
на 800 лв. за нарушение по чл.461 т.1 вр. чл.638 ал.5 ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ),
като приел, че деянието е извършено в условията на повторност, тъй като с влязло в сила
Споразумение на 30.06.2023г. му било наложено наказание за друго такова нарушение.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на
делото доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и
в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е основателна, но на основания различни от посочените. В
хода на административноказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно е приложен материалният закон, като жалбоподателят е наказан за
нарушение, което не е извършил.
На първо място следва да се посочи, че в наказателното постановление е допуснато
съществено нарушение, изразяващо се в неговата вътрешна протИ.речИ.ст и то в
обстоятелствената му част. Така от една страна е посочено, че изпълнителното деяние се
изразява в управление на състав от ППС без да представя валидна полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, а от друга лице, което управлява МПС от трета
държава при влизане в България не е сключило договор за такава застраховка и съответно
няма валидна за територията на България застраховка. В тази връзка следва да се посочи, че
непредставянето на валидна полица за тази застраховка е друг, съвсем различен състав на
административно нарушение, очертан в нормата на чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП при наличието и
на други кумулативни елементи от обективна страна на нарушението - не носи документ за
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ако
водачът е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 3 и поставеният от него стикер е валиден
към датата на установяване на нарушението, като касае единствено МПС, което обаче следва
да е регистрирано на територията на България или в трета държава по арг.чл.483 ал.1 т.1 и
т.2 от КЗ какъвто не е настоящият случай. Именно в това се състои вътрешното протИ.речие
в обжалваното наказателно постановление доколкото, успоредно с горното е прието и че
жалбоподателят не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, каквото
задължение той няма,тъй като не е субект на това задължение на основание чл.481 ал.1 т.1 и
т.2 от КЗ, защото тегленото от него ремарке не е с регистрация в България или в трета
държава, а във ФРГермания, която е държава членка. Именно това протИ.речие нарушава
правото на защита на наказаното лице с оглед невъзможността да разбере за какво точно
нарушение е ангажирана отговорността му и в частност изпълнителното му деяние –
непредставяне на полица или несключването .
В случая е налице и нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че
макар и жалбоподателят да е годен (възможен) субект на нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ,
2
доколкото не е собственик на управляваното ремарке, то за същото няма задължение да се
сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като се касае за МПС
(предвид законовата фикция по чл.481 ал.1 изр.2 от КЗ), което не е регистрирано на
територията на Република България, а на територията на Германия, която е държава –
членка, а не трета държава по арг.§ 1 т.6 и т.7 от ДР на КЗ за него не възниква задължението
да сключи подобен застрахователен договор. Това произтича и от разпоредбите на чл.483
ал.4 т.1 от КЗ, съобразно която не се сключва договор за гранична застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за МПС (ремарке) от друга държава членка, съответно не
се осъществява държавен граничен контрол по отношение на такива по арг.чл.486 ал.2
вр.чл.482 ал.1 т.1 от КЗ.
Освен всичко друго следва да се посочи, че за процесното ремарке е представен в
съдебно заседание сключен с немски застраховател и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, вкл. и чрез удостоверяване със сертификат „Зелена
карта“, посредством процедурата по чл.134 от НПК , л.35 – л.44 от делото.
Видно от гореизложеното и на основание чл.483 ал.4 от КЗ, анализът на посочените
правни норми очертава изчерпателно кръга на задължените за сключване на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" между които не
попадат ремаркетата (МПС), регистрирани в друга държава - членка. В тази насока и
съгласно основния принцип в наказателното право, че не може да се налага наказание без
съответното деяние да е обявено за наказуемо (nulla poena sine lege), който намира
приложение и в административнонаказателното право съгласно чл. 2 ал. 1 вр.чл.6 от ЗАНН,
АНО не е имал възможност да санкционира така констатираното нарушение, доколкото не е
предвидена такава възможност от законодателя. Несъобразявайки така изложеното, АНО е
допуснал нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на процесното
наказателно постановление и на това основание.
Доколкото не е налице нарушение по основания състав на нарушението е безпредметно
да се обсъжда наличието или не квалифициращия признак „повторност“.
При това положение съдът намира, че нарушението не е правилно установено и
доказано, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като
необосновано и незаконосъобразно.
При такъв изход на делото и при изрично направено искане от страна на защитата на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски, но само за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. и разходи, представляващи разноски за преводи от немски на български
език в размер на 96 лв. Последното е основателно, защото подобна сума следва да се
третира, като съдебноделоводни разноски, доколкото условие за допустимостта и
приемането им е именно легализацията им по чл.134 от НПК и в този смисъл те могат да се
претендират на осн. чл. 78 ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 63д ал.1 от
ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр.ал.3 т.1 вр.чл.63д ал.1 от ЗАНН
3
,съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1085-001372/15.05.2024г., издадено от
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -гр.Русе, с което на С. Б. К., с
ЕГН:********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 лв. за
нарушение по чл.638 ал.5 вр. ал.3 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА ОД на МВР -гр.Русе да заплати на С. Б. К. с ЕГН ********** сумата от 496
лв., вкл. в себе си адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и сумата от 96 лв. за
превод на документи от немски на български език.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4