№
260076
гр.
Силистра, 5.11.2021г.
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на пети октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА СТОЕВА
при
секретаря Ели Николова като разгледа докладваното от съдия Стоева т. д.
№ 44 по описа за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЦИТЕ – АВМОР ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ ООД - в несъстоятелност, гр. Дулово, ЕИК
*********, Л. К. У. и Н. А. У. са предявили иск по чл. 694, ал.1,т.1 ТЗ, срещу
„Де консулт 13“ с. Тополи, община Варна,
с ЕИК *********, за установяване че последното няма вземане в размер на
96 000 лв. към длъжника „Амвор шипинг енд трейдинг“ ООД и не е негов кредитор
на основание договор за паричен заем и издаден като обезпечение по него запис
на заповед за същата сума.
Ищците излагат, че в
производството по несъстоятелност срещу „АВМОР ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ“ ООД са предявили възражение с вх.№
3666/22.11.17г. срещу предявеното вземане от ответното дружество с молба от 15.11.2017г. в размер на 96 000лв, произтичащо
от договор за паричен заем от 1.10.14г. и издаден като обезпечение по него
запис на заповед за същата сума, което вземане е включено от синдика в Списъка
на приетите вземания на кредиторите на дружеството в несъстоятелност, като
съдът по несъстоятелността с постановено определение № 95/12.03.18г. по т.д. по
несъстоятелност № 18/16г. е разгледал възражението и се е произнесъл, утвърждавайки
списъка и неуважавайки възражението.
Ищците оспорват истинността на
авторството и съдържанието на представените с молба вх.№3666/22.11.2017г.
договор за заем и издадените запис на заповед, сочейки че същите са съставени
умишлено, за да създадат привидна задлъжнялост на дружество „АВМОР ШИПИНГ ЕНД
ТРЕЙДИНГ" ООД към „Де консулт 13" ЕООД и да увредят масата на
несъстоятелността и интересите на кредиторите.
ОТВЕТНИКЪТ „ДЕ КОНСУЛТ 13
"ЕООД, уведомено по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, не подава писмен отговор
срока по чл. 367 ГПК. В съдебно
заседание изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан. Моли същият
да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.
СИНДИКЪТ- И. В. К. изразява
становище за неоснователност на иска и счита, че същият следв ад абъде
отхвърлен.
СОС, като обсъди доказателствата
по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен.
В определението по чл. 140 ГПК съдът е изразил становище по въпроса за
наличието на процесуалните предпоставки за допустимостта на производството,
поради което с решението си не следва да взема отношение по тези въпроси
повторно.
По делото са
установени, вкл. и чрез извършена на осн. чл. 23, ал.4 от ЗТР справка в ТР по партидата
на длъжника следните факти:
В производството по
несъстоятелност срещу „АВМОР ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ“ ООД с молба от 15.11.2017г. ответното дружество е предявило свое вземане
в размер на 96 000лв, произтичащо от договор за паричен заем от 1.10.14г., ведн
ос разписка, както и издаден като обезпечение по него запис на заповед за
същата сума. Вземането е включено от синдика в Списъка на приетите вземания от
20.11.17г., обявено ТР на 7.12.17г.
Срещу това вземане е подадено
възражение вх.№ 3666/22.11.2017г. по чл.690 ал.1 ТЗ от Л. Кондатиевна У. и Н.А.У., в качеството им
на управители на „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД. Тъй като това възражение е
предхождало обявяване на списъка с приетите вземания, съдът по несъстоятелността
е разпоредил да се докладва след обявяването му, видно от мотивите на определение № 95/12.03.2018г. по т.д. по
несъстоятелност № 18/16г., т.е. налице е изрично въведено възражение, подлежащо
на разглеждане, независимо че е било подадено преди срока, тъй като то валидно
е сезирало съда.
Второ такова възражение от същата
дата, но с вх.№ 3668 е подадено от Л. Кондатиевна У. и Н.А.У., ведно с
допълнение към него.
С определение № 95/12.03.2018г. по
т.д. по несъстоятелност № 18/16г. /стр. 21/ съдът е разгледал възражението на длъжника „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД и
го е оставил без уважение, произнасяйки се с диспозитив за утвърждаване на
списъка на приетите и неприети вземания.
При тези фактически данни се
налага извод, че възраженията на ищците са предявени надлежно и в срок.
В молбата по чл.685 ал.1 от ТЗ „Де
консулт 13" ЕООД посочва, че вземането му произтича от предоставен на
дружеството паричен заем в размер на 96 000лв. съгласно сключен договор за
паричен заем от 1.10.14г. и издаден като обезпечение по него запис на заповед
от същата дата за същата сума. Представена е и разписка за получената сума от
представляващия дружеството към този момент Андрий Корочанский.
От решение на ВОС по т.д.
№1696/2014г., влязло в сила на 19.10.2017г. /стр.35 от делото/ и отбелязванията
в ТР се установявя, че Андрий Корочанский е вписан като представляващ
дружеството на 11.08.14г. и на 6.11.17 е заличен именно въз основа на това
съдебно решение, с което е прието, че обстоятелствата, вписани по партидата на
ищцовото дружество, съобразно решения на ОС на съдружниците от 2.08.14г. и от
25.08.14г., са несъществуващи, като отново за управители и представляващи
дружеството са вписани настоящите съищци. Предвид обстоятелството, че решенията по чл.29 ЗТР имат
действие за напред, следва да се приеме че към момента на подписване на
договора за заем лицето е било представляващо „Амвор шипинг енд трейдинг“ ООД и
действията му обвързват дружеството. Възраженията на ищците, че ответникът „Де
консулт 13“ ЕООД е бил недобросъвестен по см. на чл. 599 ГПК и не може да се
позове на съществуваващото вписване, не са доказани.
Ищците, чрез своя процесуален
представител, оспориха истинността на подписа на Андрий Корочанский, като съдът
задължи ответника да заяви дали ще се ползва от документите и при утвърдителен
отговор да ги представи в оригинал. В с.з. на 29.06.21г. са представени в
оригинал и по искане на ответната страна е назначена графологическа експертиза,
предвид указаната й доказателствена тежест.
ВЛ сочи в експертизата, че на база
посочените съвпадения в общите и частни признаци може да се направи извода,че
подписите в графи ”Заемател” в Договор за паричен заем от 01.10.2014г., „3а
издателя” в ЗАПИС НА ЗАПОВЕД без протест и разноски от 01.10.2014г., както и в
графа ”Получил” в Разписка от 01.10.2014г., предоставени от ответника по делото
в съдебното заседание от 29.06.2021г., са изпълнени от лицето Андрий
Корочанский,гражданин на Р.Украйна.
Що се касае до Договор за паричен заем от
01.10.2014г.,сключен между „ДЕ КОНСУЛТ 13”ЕООД и „АВМОР ШИЛИНГ ЕНД
ТРЕЙДИНГ”ООД, ЗАПИС НА ЗАПОВЕД без протест и разноски от 01.10.2014г. и
РАЗПИСКА от 01.10.2014г.. предоставени към молбата за предявяване на вземането
на „КОНСУЛТ 13”ЕООД по т.д. №18/2016г. на СОС, то за тях е установено, че са
копия на оригинали, изготвени на бели листа хартия формат А-4. Необходимите
графи са попълнени с ръкописен буквен и цифров текст, като в графи ” Заемател”
в Договор за паричен заем от 01.10.2014г., „За издателя” в ЗАПИС НА ЗАПОВЕД без
протест и разноски от 01.10.2014г. и в графа ”Получил” в Разписка от
01.10.2014г., са положени подписи и до всеки от тях е изписано името
„Андрий/А/Корочанский”. В резултат на визуалното изследване ВЛ е установило,че
подписите и имената до тях са в сравнително запазен вид с липсващи части от
съставните елементи на подписите и отделни букви, непроявени добре при
копирането.
За тези подписи в копията на трите
документа е проведено аналогично изследване, както и за оригиналите, и
експертът е установил същите съвпадения в общите и частни признаци, на базата
на които прави извод, че те са копия на подписи, положени от лицето Андрий
Корочанский.
При разпита на ВЛ в с.з., то
заявява, че представените от ответника оригинали не са оригиналните документи
на ксерокопията на договор за заем, разписка и запис на заповед, всичките с
дата 01.10.2014г. , които ответникът „Де консулт 13“ ЕООД е представил при
предявяване на вземанията си и че това са две различни групи документи, които
не са идентични. Това налага изводът, че ответникът не е представил представените
оригинали на ксерокопията на договор за заем, разписка и запис на заповед в
производството по несъстоятелността, като съгласно изречение второ на чл. 183 ГПК
тези оригинали не могат да служат за доказателство, тъй като не са идентични с
копията, от което следва, че оригиналите, заедно с копията, следва да бъдат
изключени от доказателствата.
Фактът, че е налице автентичност
на подписа на лицето Андрий Корочанский върху ксерокопието, не прави
документите автентични, предвид констатациите на ВЛ-графолог, което обяснява,
че подписите върху ксерокопията могат да бъдат пренесени с технически средства
и за да се изключи това, трябва да изследва оригиналите им, които всъщност не
са му предоставени, тъй като представените в с.з. като оригинали договор за
заем, разписка и запис на заповед, не са оригиналите на представените с
предявяване на вземането ксерокопия.
Съгласно правната норма на чл. 183 ГПК, изречение второ тези оригинали не могат да служат за доказателство, тъй
като не са идентични с представените копия, въз основа на които е прието
вземането от синдика, находящи се и по настоящото дело.
Според чл. 180 от ГПК подписаният
частен документ се ползва с формална доказателствена сила и той съставлява
доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало
документа. Ако подписът е неистински, документът е неистински като цяло. Оборена
е неговата формална доказателствена сила, в частта относно авторството на
документа. В този смисъл доказателствената стойност на оспорените документи
следва да се преценява с оглед останалите писмени, гласни доказателствени
средства и способи за събиране на доказателства, които установяват релевантни
за спора факти.
По делото е представено и
удостоверение изх.
№ УРИ **********/05.10.2020г. от сектор „Миграция“ към ОДМВР-Варна /стр.188/,
от което е видно, че украинският гражданин Андрий Корочанский не е бил в
страната на процесната дата - 01.10.2014г., когато се твърди, че е подписал
договора за заем и е приел в брой от ответника заемната сума от 96 000 лева.
Освен това, от представените
писмени доказателства се установява, че ответното дружество не е имало и
акумулирало парични средства и не е декларирало икономическа дейност, от която
да е видно, че притежава такива парични средства, така, че да осъществи такава
стопанска операция, да предостави паричен заем от 96 000 лева.
Видно от представените от ищеца преписи
от данъчни декларации за 2014г. и 2016г. от НАП, ответникът е декларирал, че не
е извършвал никаква дейност за 2014г., за 2015г. не е подавал данъчна
декларация, а за 2016г. е декларира загуба от 58440,91, без да е отразен никъде
предоставен заем и вземане в размер на 96000 лева. Такова вземане липсва отразено
и в годишните финансови отчети /ГФО/, подадени в ТР, като и за 2015г., и за
2016г. данните са нулеви. Съдът се солидаризира с довода на ищеца, че ако
такова вземане съществуваше, то следваше да бъде отразено в счетоводните
документи на дружеството в следващите години 2015 и 2016г., когато е открито
производството по несъстоятелност и заявена претенцията в производството по
несъстоятелност, като съществуващо и непогасено, но такова вземане няма отразено
и декларирано.
Представените впоследствие от
ответника преписи от подавани от него последващи данъчни декларации не променя
горния довод. От входящите номера на тези данъчни декларации, се установява, че
те са съставени и подадени след завеждане на делото, което води на извода, че
са съставени за целите на настоящити производство.Това важи и за съставените и
заявени ГФО, депозирани в ТР след завеждане на настоящото дело.
Що се касае до представения от Андрий
Корочавнский финансов отчет с молбата за откриване на производството по
несъстоятелност, с отразено задължение към „Де консулт 13“ ЕООД в размер на 96
000 лв., то видно от доклада на регистрираният одитор Ж.С., същият е завършил с
отказ от изразяване на мнение по представените й финансови отчети. Разпитана като
свидетел в с.з. на 29.06.21г., одиторът Ж.С. заявява категорично, че отказът й
се дължи на липсата на достатъчно доказателства за отчета, като за предишните
години въобще не са й били предосттавени отчети и при това положение е
невъзможно да потвърди началните салда, а и не на последно място –
доказателствата са били ограничени. Пояснява, че при това положение тя не може
да приеме, че предоставеният й отчет отразява вярно и честно състоянието на
ищцовото дружество кум релевирания период.
Съобразявайки всичко изложено до
тук и съпоставяйки оспорените от ищците договора за заем, разписка към него и
запис на заповед, всички от 1.10.2014г., с останалите писмени и гласни
доказателства, съдът счита, че е оборена формалната доказателствена сила на
тези документи. Това налага извода, че представените от ответника доказателства
в производството по чл.685 ТЗ и чл.694 ТЗ не доказват съществуването на оспорените
вземания.
Доказателствената сила на представените
от него частни документи, оспорени от ищците, отпада предвид успешнот ооспорване
на тяхната истинност. След като кредиторът не доказа, че предявеното и прието
негово вземане е валидно възникнало и съществува на основанието, на което е
предявено и прието в производството по несъстоятелност, то предявеният
отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът следва да признае
за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството
по несъстоятелносттта /чл.649, ал.5 от ТЗ/ несъществуването на приетите в
производството по т.д. № 18 /2016г. на СОС вземания по т. 1 от списъка по чл.
685 от ТЗ, като предвид успешното оспорване истинността на процесните договор
за заем, разписка към него и запис на заповед, всички от 1.10.2014г., следва да
се признае за установено, че същите са неистински.
С оглед изхода на делото, на осн.
чл. 694,ал.7 ТЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СОС дължимата за
производството по делото ДТ в размер на 960 лева.
Така мотивиран, ОС
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „АВМОР ШИЛИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ“ ООД и „ДЕ КОНСУЛТ 13 "ЕООД, че сключеният договор
за паричен заем от 1.10.14г., запис на заповед без протест и разноски от
1.10.14г. и разписка от 1.10.2014г. за получаване на сумата в размер на
96 000 лв. от Андрий Корочанский, са НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на
чл. 694 ал. 11 т.1 ТЗ несъществуването на
вземане на „Де консулт 13“ ЕООД,
ЕИК *********, с. Тополи, община Варна, за сумата от 96 000 /деветдесет и
шест хиляди лева/ лв. срещу дружеството в несъстоятелност „АВМОР ШИЛИНГ ЕНД
ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, гр. Дулово, ул. Васил Левски 28, на основание
предоставен договор за паричен заем от 1.10.2014г., което вземане е включено
като прието в Списъка с приетите вземания по т.д. № 18/2016 г. на Силистренски
окръжен съд.
Осъжда „ДЕ КОНСУЛТ 13 "ЕООД да заплати по
сметка на ОС – Силистра дължимата за
производството по делото ДТ в размер на 960 /деветстотин и шейсет лева/ лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
апелативен съд.
СЪДИЯ: