Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Луковит, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на пети
февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия гр.
дело № 209/2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Ц.М.И.
против П.Г.Г. за заплащате на сумата от
4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане..
В молбата се навеждат твърдения, че
на 09.07.2015 г. ответникът умишлено му причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в травматично избиване на първи горен десен зъб, довело до трайно
затруднение на говореното и дъвченето – престъпление по чл. 129, ал.1 от СК.
Също така от нанесения от ответника на ищеца безпричинен удар, на последния
било причинено кръвонасядане по горна и долна устни, кръвонасядане по
вътрешната повърхност на горната трета на лява мишница, счупване на носни
костици, довели до временно неопасно за живота разстройство на здравето. Твърди
се, че в резултат на деянието и травматичното увреждане, причинено виновно от
ответника, било установено от дентален лекар разклащане на още четири зъба –
първи горе ляво, втори горе дясно, първи – долу дясно и първи долу ляво,
наложило извършване на сложно и продължително лечение на същите, вкл. шиниране.
Твърди се, че налице били и усложнения в оздравителния процес – абсцес на
травмираната повърхност, довели до назначено антибиотично лечение. Наложило се
в резултат на травмата екстракция на още 10 зъба и ново изграждане вкл. чрез
мостови конструкции на същите. Твърди се, че резултат на причиненото от
подсъдимия, ищецът изживял сериозни по характер болки и страдания, силен шок,
уплаха и притеснение, дискомфорт и неприятни емоционални преживявания за дълъг
период от време, а също незаслужена обида и притеснение. Ищецът твърди, че за
дълъг период от време не можел да говори и да се храни, изпитвал главоболие,
бил в лошо физическо състояние вследствие увреждането, в първите няколко
седмици страдал от безсъние, притеснение и нежелание да излиза и се вижда с
хора, чувствал се несправедливо унизен. Твърди се, че по силата на сключено с
РП Луковит споразумение по НОХД № 161/2016 г. по описа на РС Луковит, одобрено
от съда в заседание на 20.03.2018 г., ответникът се е признал за виновен за
това, че на 09.07.2015 г. в село Бежаново, във фоайето на ресторант на ЕТ „Е.-Ц.И.“
умишлено е причинил на ищеца средна
телесна повреда изразяваща се в травматично избиване на първи горен десен
централен резец на ниво венец и травматично разклащане на първи горен ляв резец
и долните първи резци, както и втори горен десен зъб, което му е причинило
затруднение в отхапването и говора за около 45 дни – престъпление по чл. 129,
ал.1 от НК. Споразумението било одобрено от съда в заседание на 20.03.2018 г.
При изложените твърдения е изведено искане да се постанови
решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие умишлено причинената
средна телесна повреда и други увреждания, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09.07.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира
деловодни разноски.
В отговора на исковата молба се прави възражение срещу
размера на претендираното обезщетение, без да се оспорва фактическото основание
на предявения иск.
В съдебното заседание ищецът взема лично участие и се
представлява се от адв. А.К. от ПлАК, която по същество излага становище за
основателност на заявената искова претенция, като поддържа и искането за
присъждане на разноски.
Ответникът и процесуалният му представител адв. Л., редовно
призовани, не се явяват в съдебното заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на
страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
С протоколно определение № 10 от 20.03.2018 г., постановено
по НОХД № 161/2016 г. по описа на
Луковитския районен съд, е одобрено споразумение, с което ответникът П.Г.Г. се
е признал за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 129, ал.1 от НК
за това, че на 09.07.2015 г. около 18.00 ч. в с.Бежаново, обл. Ловеч, във
фоайето на ресторант на ЕТ „Е. - Ц.И.„***, умишлено причинил средна телесна
повреда на Ц.М.И., ЕГН ********** ***, изразяваща се в травматично избиване на
първи горен десен централен резец на ниво венец и травматично разклащане на
първи горен ляв резец и долните първи резци, както и втори горен десен зъб,
което му е причинило затруднение отхапването и говора за около 45 дни, за
което му е наложено наказание пробация.
Като писмени доказателства по делото са приети документи
относно здравословното състояние на ищеца – съдебномедицинско удостоверение,
медицинско направление, медицинско удостоверение, фактури за стоматологични и
зъботехнически процедури.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели.
Св. П.Д. Б./живееща
във фактическо съпружеско съжителство с ищеца/,
свидетелства, че на 09.07.2015 г., към 18.00-18.30 ч. ищецът й се обадил
по телефона, че ответникът го е ударил с юмруци в носа и кървял, говорел
неразбрано, фъфлел. Свидетелката веднага отишла в ресторанта, който ищецът
стопанисвал, видяла, че ищецът е в кръв – от носа и устата кървял обилно.
Свидетелката, която е медицинска сестра, помогнала на ищеца да се измие и
тогава видяла, че горен десен зъб е прекършен, лигавицата на устата цялата била оточна и продължавала да кърви, както и
носа. Св. Б.направила тампонада на носа и тръгнали за Плевен да потърсят
медицинска помощ в лечебното заведение, в което работела свидетелката, като по
пътя два пъти се налагало да сменя тампонадата на носа. Направена била рентгенова снимка и
консултация с УНГ специалист, установило се, че има фрактура на носната кухина
/счупени носни костици/. Било късно вечерта и не могли да намерят стоматолог.
Ищецът се оплаквал от силно главоболие, зъбът му бил разклатен, не можел да се храни. На другия ден посетили
стоматолог, който извадил счупения зъб и поставил временна шина, установил, че
има разклащане на съседните горни и долни зъби. Впоследствие се получило
усложнение – абсцес, поради което се наложило ищецът да проведе антибиотично
лечение в продължение на 7-10 дни. Поради развилото се усложнение, разклатените
долни и горни зъби не могли да бъдат спасени и се наложило тяхното изваждане.
Извадени били общо 10 зъба и на тяхно място били поставени протези. Стоматологичното лечение и процедури продължили
общо около 6 – 7 месеца. Свидетелката
сочи, че ищецът в продължение на около 2 месеца бил силно притеснен, не можел
да спи през нощта, изпитвал страх и неудобство, не искал да се среща и да
контактува с хората, затворил се в себе си, непрекъснато приемал
болкоуспокоителни. Храненето и говорът
му били затруднени, наложило се
приготвяне на полутечна храна. Изпитвал
болки в областта на носа и устата, които останали оточни за период от около 5 –
6 дни.
Св. Ц.К.Ц.сочи, че посетил ищеца на следващия ден след
инцидента, изглеждал много зле, бил подут в областта на лицето под носа, едва
говорел, фъфлел. Свидетелства, че ищецът дълго време не можел да говори
нормално и да се храни с обичайна храна. След инцидента и по време на лечението,
което според свидетеля продължило около половин година, ищецът се затворил, променил се по характер, не
искал да излиза никъде.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като те
са изградени на база преки впечатления от състоянието, в което се е намирал
ищеца непосредствено сред увреждането и в хода на възстановяването му.
Несъмнено, св. П.Б., като съжителстваща на съпружески начала с ищеца, е в кръга
на заинтересованите лица, но показанията й изцяло се подкрепят от тези на
свидетеля Ц., както и от писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени
вреди от непозволено увреждане, с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
За да бъде основателен един иск с правна
квалификация по чл. 45 от ЗЗД, следва по несъмнен начин по делото да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки - деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един
елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
В конкретния случай е налице одобрено
споразумение по наказателно дело, по което ответникът е бил признат за виновен
за извършено от него престъпление по отношение на ищеца – умишлено причиняване
на средна телесна повреда, изразяваща
се в травматично избиване на първи горен десен централен резец на ниво венец и
травматично разклащане на първи горен ляв резец и долните първи резци, както и
втори горен десен зъб, което му е причинило затруднение отхапването и говора за
около 45 дни. Съгласно чл.
383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение по наказателно дело има
последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца.
Предвид това одобреното по НОХД
№ 161/2016 г. на РС - Луковит споразумение
доказва, че ответникът е извършил виновно деянието с посочените последици и
противоправността на деянието.
Установи се по един категоричен начин от събраните
гласни и писмени доказателства, че освен травматичните увреждания, съставляващи
средна телесна повреда, от деянието на ответника на ищеца са били причинени и
други телесни увреждания, обусловили временно и неопасно за живота разстройство
на здравето /т.е. с характер на лека телесна повреда/ – кръвонасядане, рани и
оток по лигавицата на устните, счупване на носни костици. От
настъпилите травматични увреждания безспорно ищецът е търпял болки и страдания,
като съдът приема, че те са били в рамките на около два месеца с по-значителен
интензитет в началото на периода. С
оглед характера на телесните увреждания, довели до болки и страдания,
неудобства, дали отражения върху нормалния начин на живот на ищеца, правейки
невъзможно нормалното хранене с обичайна храна и лишавайки го от възможност за
адекватна речева комуникация в оздравителния период от около два месеца, а и
след това, довело и до негативно отражение в емоционално отношение /страх и
избягване на социални контакти/, претърпените медицински интервенции /изваждане на счупения зъб и поставяне на
временна шина, изваждане на разклатените долни и горни зъби и поставянето на
протези/, като съобразява и, че лечението е протекло с усложнения /абсцес,
антибиотично лечение/, съдът преценява на основание чл. 52 от ЗЗД, че
обезщетението в претендирания размер на 4000 лева е справедливо и адекватно да възмезди ищеца
за претърпените болки и страдания от травматичните увреждания.
Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане,
длъжникът се намира в забава и без покана, а според чл.86, ал.1 ЗЗД, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно, лихвата се дължи от деня на увреждането, поради което в случая в
полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
обезщетението от 4000 лева, считано от
датата на увреждането – 09.07.2015 г. до
окончателното й изплащане.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва
да се възложи заплащането на държавна такса в размер на 160,00 лв. в полза на
РС Луковит.
По изложените съображение, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД П.Г.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.М.И., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане – претърпени болки и страдания от
причинена средна телесна повреда, нанесена на 09.07.2015 г., изразяваща се
в травматично избиване на първи горен
десен централен резец на ниво венец и травматично разклащане на първи горен ляв
резец и долните първи резци, както и втори горен десен зъб, което му е
причинило затруднение отхапването и говора за около 45 дни, за което ответника
е признат за виновен с одобрено споразумение по НОХД № 161/2016 г. по описа на РС – Луковит, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането –
09.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.Г.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.М.И., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 600,00 /шестстотин/ лева сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П.Г.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати в полза на РС Луковит държавна такса в размер на 160,00
лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Ловешкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: