Мотиви към присъда по НОХД № 31/2017 г. на ШОС
Подс. С.С.Ч. е предаден на съд с обвинение в това, че на 16.05.2015 г. в гр. Шумен
причинил по непредпазливост смърт на П. П.И., вследствие на умишлено нанесена
на 11.05.2015 г. в гр. Плиска средна телесна повреда изразяваща се в закрита
черепно мозъчна травма довела до разстройство на здравето временно опасно за
живота - престъпление осн. чл. 124 ал. 1 предл. 2 от НК.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от Ц.Х.Г., действаща като майка и законен
представител на малолетния П.П.И., ЕГН ********** за сумата от 300 000 лв. за
причинените с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането до окончателното и изплащане.
Подсъдимия
не дава обяснения на предварителното производство. В съдебното производство дава обяснения в
които твърди, че е нанесъл удар на пострадалия И., тъй като възприел
ръкомахането на последния, като опит да го удари и от този удар И. паднал на
земята. Изразява съжаление за случилото се с пострадалия.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение, намира същото за
доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Прави анализ на
гласните и писмени доказателства. При това достига до извода, че именно подс. Ч.
е нанесъл удара по лицето на пострадалия, вследствие на който удар умишлено е
причинил средна телесна повреда, а като последица от тази умишлено причинена
средна телесна повреда, по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия.
Налице е и пряка причинно следствена връзка между умишлено причинената средна
телесна повреда и настъпилата смърт. Излагат се и доводи за липса на основание
за преквалифициране на деянието на подсъдимия по чл. 118 или 119 от НК. Предлага
на съда да определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 8
г. , т. е. максимума на предвиденото в закона наказание или малко под него.
Гр. ищец и ч. обвинител поддържа обвинителната
реч на прокурора и предложеното от него наказание. Намира, че извършеното от
подс. Ч. престъпление е доказано при проведеното съдебно производство. Сочи, че
при определяне на наказанието не следва да се приема наличие на смекчаващи
вината обстоятелства, като младежка възраст, чисто съдебно минало и разкаяние
на подсъдимия. Развива доводи в тази насока. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено справедливо наказание към максимално предвидения размер, както и да се
уважи гражданския иск в пълния му предявен размер.
Защитата на подсъдимия намира, че
е доказано нанасянето на удар от подсъдимия на пострадалия. Приема, че не са
налице доказателства за умишлено причинена средна телесна повреда от която по
непредпазливост е причинена смъртта на пострадалия И.. Според защитника от
доказателствата по делото, безспорно се установява, че вида на умишлено
причинената телесна повреда е лека по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК. Моли съда
да признае подс. Ч. за невиновен по предявеното му обвинение за умишлено
причинена средна телесна повреда и да го оправдае по това обвинение, като
приема, че следва да бъде признат за виновен за причинена умишлена лека телесна
повреда, от която е последвала смъртта на И..
От
събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. Ч.
и пострадалия П. П.И. през годините, а и през 2015 г. живеели в гр. Плиска.
Двамата се познавали. Пострадалия И. употребявал алкохол след което ставал
избухлив и предизвиквал скандали сред познати и връстници. Също така през 2015 г.
пострадалия живеел на семейни начала със св. Ц.Г. с която имали дете – П.П.И.,
роден през 2014 г. В началото на м. май 2015 г. пострадалия И. предизвикал
скандал с подс. Ч. при празнуване на рожден ден, при което подсъдимия не
отвърнал на отправените му от пострадалия обиди.
На
11.05.2015 г. през деня пострадалия И. бил в почивка, но бил повикан в местоработата си, за изпълнение на
извънредни задачи. След обяд като приключил с възложената му работа,
пострадалия заедно със св. Й. М. П. отишли в дома на техен колега – св. Е. Е..
Там тримата се черпили с ракия, като изпили около 600 – 700 грама. Между 19 –
19. 30 ч. пострадалия и св. П. си тръгнали, като се оправили към центъра на гр.
Плиска.
През
2015 г. младежите от гр. Плиска, поради липса на други забавления се събирали в
центъра на гр. Плиска, като седели на стъпалата на кметството. На 11.05.2015 г.
около 18 ч. пред кметството се събрали св. Д.Д., Н.А.А., П.И.П., подс. Ч. и Д.Х.Х..
Последния бил със собствения си лек автомобил „Мерцедес”, който бил спрян пред
кметството в близост до събралите се младежи. При групата имало и други младежи
от гр. Нови пазар. В един момент св. Д.Х. отишъл да изпраща познато момиче, а
подс. Ч. се прибрал в домът си. В това време към групата пред кметството се
присъединили пострадалия П. И. и св. П., които пристигайки на място носели в
ръка по чашка с алкохол. Пострадалия И. видял, че автомобила на св. Х. се
намира в близост, отключен е и контактния ключ бил на контакта, се качил в
автомобила, запалил двигателя и потеглил напред. Изминал няколко метра, след
което дал на зад и върнал автомобила на мястото му. В това време св. Д. отишъл
при автомобила и направил забележка на пострадалия, който угасил двигателя,
слязъл от автомобила и предал на Д. ключовете от същия. След това пострадалия И.
и св. П. си заминали. След тяхното заминаване, при компанията се завърнал св. Х.,
на когото било казано, че пострадалия И. се е качвал в автомобила му и го е
преместил напред и назад. Тъй като очаквал да има неприятности от тези действия
на пострадалия, св. Х. се обадил по моб. телефон на брата на пострадалия – св. И.П.И.
и му разказал какво е направил пострадалия. Последвало и второ обаждане от св. Х.
към св. И.П.И., при което последния казал на св. Х. да отидат и да предупредят
брат му – пострадалия П. П.И.. Също така св. И.И. написал съобщение в „Facebook” на
подс. Ч. в общ смисъл – да отидат да играят едно дърво на брат му П.. През това
време св. Д.Х., заедно със св. Н.А. и П.П. отишли с автомобила до дома на
подсъдимия, за да го вземат и да отидат да говорят с пострадалия П. И., като
преди това се обадили на подсъдимия по телефон. Взели подсъдимия от дома му,
като автомобила бил управляван от св. Х.. Подс. Ч. седнал на задната седалка –
в ляво, зад шофьора, св. А. седял на предна дясна седалка, а св. П.П. – на задната
седалка в дясно.
Четиримата
пристигнали около 21 ч. пред дома на пострадалия П. И.. Автомобила спрял на
улицата пред дома на пострадалия, като през това време се свечерявало, но
наблизо имало светеща лампа на уличното осветление. През това време пострадалия
вечерял със св. Ц.Г.. Извикали пострадалия и той тръгнал да излиза, а св. Г.
застанала на един от прозорците на къщата, за да види за какво излиза
пострадалия. Тя видяла спрения на улицата автомобил на св. Х..
Когато
пострадалия излизал през пътната врата, от автомобила слязъл подс. Ч. и тръгнал
към пострадалия. Двамата се спрели един срещу друг зад автомобила, като стоели на
улицата, лице в лице. Двамата започнали да се разправят на висок тон. Подс. Ч.
заявил на пострадалия да престанел да се заяжда с хората, на което пострадалия
отговорил, че щял да прави каквото си иска. Разменили си и обидни думи, като
при това пострадалия махал с ръцете си. Докато си отправяли обидните думи подс.
Ч. нанесъл удар с юмрука на дясната си ръка в областта на лицето на
пострадалия. При този удар пострадалия паднал назад по гръб от ръст /като
„талпа”/. При този удар пострадалия ударил главата си в асфалта тилно в дясно. Като
видял случилото се между подсъдимия и пострадалия от автомобила излязъл св. А..
Отишъл при тях и видял, че пострадалия лежал по гръб на асфалта и не мърдал. В
това време от домът на пострадалия излязла св.
Г., която викала на висок глас, какво правели с пострадалия. Като я
видели, подсъдимия и св. А. се качили в автомобила и автомобила потеглил. След
като се отдалечили от дома на пострадалия, четиримата – подсъдимия и с. Х., А.
и П. ***, пред кметството, където се видели със св. Д.И.Д.. На последния всички
разказали, че са ходили до дома на пострадалия, където подс. Ч. нанесъл удар на
пострадалия, от който удар пострадалия паднал на земята като „талпа”. Малко
след това четиримата – подс. Ч. и св. А., П. и Х. с автомобила на последния
отишли до „Музея на буквите” в гр. Плиска при св. А.Р.А., който работел като
охрана. Четиримата говорили за случилото се с пострадалия, като основно подс. Ч.
разказал на св. А.. Подсъдимия казал на св. А., че пострадалия се опитвал да
кара автомобила на св. Х., че са говорили с брата на пострадалия – св. И.И.,
който заявил да отидат и да се оправят с пострадалия, както и, че св. И.
написал SNS на
подсъдимия със съдържание „Идете да играете едно дърво на брат ми”, че отишли
при пострадалия, за да говорят да престане да дразни хората. При това подс. Ч.
казал на св. А., че е нанесъл удар с юмрука на дясната си ръка, в областта на
брадата на пострадалия П. И., който от удара паднал на асфалта по гръб. При
този разговор подс. Ч. показал на св. А. съобщението от св. И.И. до него, за
което първоначално му разказал. Св. А. видял съдържанието на съобщението -
„Идете да играете едно дърво на брат ми”. При този разговор между св. А. и
подсъдимия, последния не казал, че пострадалия първо му е посегнал и тогава той
– подсъдимия е нанесъл удара с юмрук по лицето на пострадалия. На св. А. същата
вечер св. А., докато били и четиримата заедно казал, че първо пострадалия П. И.
е посегнал да удари подсъдимия, след което подсъдимия е нанесъл удара в лицето
на пострадалия, от който удар той паднал по гръб на земята.
След
като автомобила с подс. Ч. и св. А., П. и Х. се отдалечил от мястото, където
лежал пострадалия, св. Г. се опитала да окаже помощ на пострадалия. Същия не
реагирал. Повдигнала главата му и установила,
че на главата на пострадалия над дясното ухо и по към тила имало подутина.
Тогава св. Г. се обадила на тел. 112 да търси медицинска помощ. Докато чакали
да дойде линейка, св. Г. установила, че подутината на главата на пострадалия се
увеличила и се разпространила и към тилната част на главата. До пристигне на
линейката пострадалия не реагирал. С линейка бил откаран с МБАЛ Шумен, където
му била оказана медицинска помощ. Въпреки оказаната медицинска помощ, на
16.05.2015 г. пострадалия П. П.И. починал.
В
следващите дни след 11.05.2015 г. при срещи между подс. Ч. и св. П., А. и А.,
подсъдимия говорил с тях да не казват за това, че след първия удар по лицето на
пострадалия, той два пъти е блъскал главата на пострадалия в асфалта.
От
заключението на СМЕ за оглед и аутопсия на трупа на П. П.И. № 48/15 г. се
установява: Закрита черепно-мозъчна травма. Травматичен оток в окосмената част
на главата задушно-тилно в дясно. Единично кръвонасядане и лек оток на меките
черепни обвивки задушно-тилно-слепоочно в дясно. Едно контузионно огнище с
вътремозъчен хематом челно в ляво. Едно контузионно огнище с вътремозъчен
хематом слепоочно в ляво. Малък кръвоизлив под паяжиновидната мозъчна обвивка
/субарахноидален/ в областта на черепната основа в ляво. Тежък мозъчен оток с
компресия на мозъчния ствол и вклиняване на малкомозъчните тонзили. Вторични
огнища на мозъчно размекчение и кръвоизливи в областта на средния мозък и на
мозъчния ствол – по тежко изразено в ляво. Едно плитко кожно охлузване в
областта на челото в дясно. Една плитка завяхваща лацерация на лигавицата на
долната устна. Осем дребни кръвонасядания по лигавицата на долната устна. Кожно
охлузване по задната страна на десния лакът. Непосредствената причина за
смъртта на П. И. е прогресираща сърдечна
и дихателна недостатъчност, обусловена от дифузната травма на главния
мозък и травматичния мозъчен оток. Травматичните увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети по механизъм на удар. Тези увреждания могат
да бъдат получени при падане от ръст върху плоскост върху дясната тилна област
на главата. В такъв случай установената контузия на лявото полукълбо – преден и
среден мозъчен полюс, може да бъде обяснена с механизма на противоудара при
удар върху тила ”contre coup”. Като благоприятстващ падането
фактор може да се посочи тежката степен на алкохолно опиване, при което
координацията е нарушена значително, реакциите – силно забавени, рефлексите –
подтиснати в различна степен. Между установените травматични увреждания ведно с
настъпилите усложнения и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.
От заключението на Комисийна СМЕ
№ ІІ-35/2016 г. се установява, че травматичните увреждания установени при
извършената аутопсия са причинени по
общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети. Локализацията на
установените травми допуска като най – вероятен механизъм на получаване на
травмите да е следния – След нанасяне на удар в областта на лицето
/кръвонасядания и разкъсно – контузна рана по долната устна/, пострадалият да е
залитнал и паднал в посока назад от собствен ръст върху земната повърхност с
дясната тилна област на главата. Затова установената контузия на лявото
полукълбо – преден и среден мозъчен полюс, може да бъде обяснена с механизма на
противоудара при удар върху тила. Тежката степен на алкохолно опиване на
пострадалия по принцип се характеризира със силно нарушение на координацията на
движенията, затруднена походка, спонтанно залитане и др. Това обстоятелство в
значителна степен е благоприятствало некоординираното и тежко падане след
получения удар в лицето. При тежко повлияните от алкохол лица не е необходима
значителна сила на удара, за да се получи падане от собствен ръст. Всички
травматични увреждания е възможно да се получат при еднократен удар в областта
на лицето с последващо падане в посока назад на пострадалия и удар в дясната
надушно-тилна област на главата в земната повърхност. Няма медицински данни,
които да насочват за неколкратно нанасяни травми в областта на главата в
резултат на други действия като вдигане, пускане, блъскане и/или други причини.
Множествени удари/травми по главата предполагат установяване на различни по
брой и локализация увреждания или получаването на по-голямо по площ оток и
кръвонасядане и то в тилната област на главата. Причинените контузии на мозъка
с вътремозъчен хематом челно и слепоочно в ляво, както и малък кръвоизлив под
паяжиновидната мозъчна обвивка по принцип обуславят разстройство на здравето
временно опасно за живота и не винаги водят неминуемо до смърт. В конкретния
случай независимо от приложеното лечение, смъртния изход не е бил избегнат.
От заключението на Комисийна СМЕ
по НОХД № 31/2017 г. / допусната и назначена в съд. заседание/ се установява,
че: медикобиологичната квалификация на травматичните увреждания причинени на
пострадалия И. се извършва на основата
на резултата от получените травми. Не е медицински обосновано да се изключва
каквато и да е част от установените увреждания, защото квалификацията се дава
на основата на най-тежкия резултат. Поради това установените травми са довели
до причиняване на разстройство на здравето, временно опасно за живота. Получените
от пострадалия контузии на мозъка с вътремозъчен хаматом челно и слепоочно в
ляво, както и малък кръвоизлив под паяжиновидната мозъчна обвивка
/субарахноидален/ в областта на черепната основа са с такава тежест, че
предизвикват разстройство за здравето, временно опасно за живота.
От заключението на Комплексна
съдебно психологична-психиатрична експертиза за освидетелстване на подс. Ч. се
установява, че същия не страда от умствена недоразвитост или психично
заболяване. Към момента на деянието е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършваното и да ръководи постъпките си. Не са налице
емоционални или други аргументи за потвърждаване на състояние на силно
раздразнение или на уплаха и смущение. Налице е добра възможност да възприема,
запаметява факти и обстоятелства свързани с деянието, както и да ги
възпроизвежда ако желае. Психичното му състояние не създава пречки да участва в
наказателния процес.
От заключението на Съдебно-химическа
експертиза № І-47/2015 г. се установява, че не са налице в кръвта и урината на
пострадалия упойващи /наркотични/ вещества. Налице е алкохол -2.6 промила в
кръвта и 2.8 промила в урината.
От приложената справка за
съдимост на подс. Ч. се установява, че с определение за одобряване на споразумение
от №1715/27.10.2012 г. по НОХД № 1908/10 г. на ШРС на същия е наложено
наказание за престъпления по чл. 197 ал. 3 и по чл. 346 ал. 2 от НК.
Реабилитиран е по право на 11.01.2012 г.
От писмо с изх. № 71/04.08.2015
г. на НИМХ филиал Варна, Хидрометереологична служба Шумен се установява, че
слънцето е залязло в 20. 23 ч., а мрака е настъпил в 20. 59 ч.
От характеристика на подс. Ч.
издадена от РУ МВР Нови пазар се установява, че подс. Ч. е конфликтна личност и
след употреба на алкохол ставал агресивен и често възникват конфликти между
него и други лица.
От характеристика на пострадалия П.
И. от РУ МВР Нови пазар се установява, че по характер не е конфликтна личност,
но след употреба на алкохол ставал агресивен и нарушавал обществения ред.
От характеристика на подс. Ч. ***
се установява, че същия от м. ноември 2015 г. не е имал конфликти с граждани,
както и обществено непристойни действия
От характеристика на пострадалия И.
*** се установява, че същия от м. ноември 2015 г. не е имал конфликти с
граждани, както и обществено непристойни действия
От характеристика на подс. Ч. от
управителя на „Кимпекс2001” ЕООД гр. София се установява, че подс. Ч. от
12.11.2015 г. до 04.06.2016 г. има положителна оценка за работата си и
взаимоотношенията с колеги и клиенти.
От характеристика на подс. Ч. ***/29.05.2017
г. се установява, че поддържа добри отношения със съседите си, като не е имал
конфликти и скандали.
Горната фактическа обстановка съда
приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства
събрани на съдебното и досъдебното производство.
От
показанията на св. Д.Х., П.П., Н.А., Д.Д. се установяват фактите относно
събирането на група младежи в центъра на гр. Плиска пред кметството на
11.05.2015 г. привечер, пристигането на пострадалия И. заедно със св. Й.П.,
както и действията на пострадалия по привеждане в движение автомобила на св. Х.,
а също и тръгването на пострадалия и св. П. от това място. Показанията на тези
свидетели в тези им части са непротиворечиви с изключение на малки нюанси, но
тези нюанси не касаят пряко извършеното от подсъдимия деяние. Тези им показания
се подкрепят и от показанията на св. Й.П., макар и частично. Подкрепят се
частично и от обясненията на подс. Ч. и показанията на св. И.И. и А.А.. Поради
това съда кредитира показанията, както на св. Х., П., А. и Д., така и тези на св. П., А. и И. и
обясненията на подс. Ч. в частите им в които твърдят тези обстоятелства и
приема за установени тези факти.
От
показанията на св. Х., А., И. и обясненията на подс. Ч. се установяват
обстоятелствата касаещи телефонните обаждания на св. Х. до брата на пострадалия
– св. И. и изпращането на електронно съобщение от св. И. на подсъдимия, а също
и съдържанието на това съобщение. Налице са и косвени доказателства за това и
това са твърденията на св. П. и А., които твърдят за тези обстоятелства, но
заявяват, че са научили за тях след деянието и то от разказите на другите
свидетели. Поради това съда кредитира показанията на свидетелите, включително А.
и П. в тези им части и приема за безспорно установени тези обстоятелства.
От показанията на тези свидетели
се установява и повода за потеглянето на Х., П. и А. за дома на подсъдимия, а
именно телефонното обаждане от св. Х. на
подс. Ч. за извършеното от пострадалия на площада с автомобила му и намерението
на св. Х. и подс. Ч. да разговарят с пострадалия да престане с това негово
поведение. По отношение на тези факти, показанията на посочените свидетели са
без съществени противоречия и взаимно се допълват. Тези показания косвено се
подкрепят от показанията на св. И., А. и Д. и обясненията на подс. Ч., поради
което съда кредитира показанията на тези свидетели, включително и тези на св. И.,
А. и Д. в тези им части и приема за установени тези факти. Съда кредитира и
обясненията на подс. Ч. в тези им части.
От показанията на св. П. и Е. Е. се
установява, че в следобедните часове на 11.05.2015 г. пострадалия И. е
употребил алкохол. Тези показания се подкрепят и от заключението на химическата
експертиза№ І-47/2015 г. от заключението на която се установява наличие на
алкохол - 2.6 промила в кръвта и 2.8 промила в урината на пострадалия П. И.. На
тези показания противоречат показанията на св. Ц.Г., която твърди, че
пострадалия И. вечерта на 11.05.15 г. не е бил пиян. Съда не приема показанията
на св. Г. в тази им част, тъй като те са в противоречие с горните свидетелски
показания и категоричното заключение на химическата експертиза. Още повече, че
тя заявява, че пострадалия не бил пиян, а не изобщо, че не е бил употребил
алкохол, а по делото безспорно е установено, че от момента на тръгването на
пострадалия от дома си, за да се срещне на улицата с подс. Ч. до приемането му
в болнично заведение, пострадалия нито е имал възможност, нито е бил в
състояние да поеме алкохол. Ето защо съда приема за безспорно, че по време на
деянието пострадалия И. е бил под влиянието на употребения алкохол.
От
показанията на св. Х., А. и П. и обясненията на подс. Ч. се установява кой от
четиримата на кое място е седял в автомобила на Х. при отиването им пред дома
на пострадалия. В тази им част показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимия нямат противоречия, поради което съда приема за безспорно
установено, че при пътуването, пристигането пред дома на пострадалия, слизането
на подсъдимия, както и при тръгването им от мястото на деянието, автомобила е
бил управляван от св. Х., до него на предна дясна седалка е седял св. А., зад
него на задната седалка в дясно е седял св. П., а в лявата част – зад шофьора е
седял подс. Ч..
От показанията на св. Е. Е., А.А.,
Д.Д., Н.А., П.П., И.И. и Д.Х. се установява, че пострадалия И. често
употребявал алкохол и след употреба на алкохол ставал агресивен – започвал да
се заяжда с хората, са отправя обиди. Тези показания се подкрепят и от
характеристиката на пострадалия издадена от РУ МВР Н. пазар.
От показанията на св. Г. се
установява, че вечерта на 11.05.15 г. докато вечеряли с пострадалия И.,
последния е тръгнал да излиза навън, тъй като го извикали; видяла, че на пътя
до дома им е спрял л. а. Мерцедес и от задната лява врата е слязъл подс. Ч.,
който започнал да се разправя с пострадалия И., като подс. Ч. бил с гръб към
автомобила и двамата били един срещу друг; видяла също, че малко по късно
пострадалия е лежал на пътя, а подс. Ч. се качил в автомобила и автомобила
потеглил, както и, че установила подутина на главата на пострадалия над дясното
ухо, малко към тила, както и, че докато дойде линейката подутината на главата
на пострадалия се увеличила и към тила. Тези показания се подкрепят от
показанията на св. Х., П. и А., както и от обясненията на подс. Ч.. В частите
относно установената подутина, същите се подкрепят и от заключението на СМЕ за
оглед и аутопсия на трупа на пострадалия и Комисийна СМЕ № ІІ-35/2016 г.
От показанията на св. Х., П., А.,
както и от обясненията на подс. Ч. се установява, че подс. Ч. е нанесъл удар с
юмрук в лицето на пострадалия И., в дясната част, който от удара паднал назад
от ръст по гръб /като талпа, както твърдят свидетелите/ на асфалта. Показанията
на свидетелите и обясненията на подсъдимия са безпротиворечиви, подкрепят се и
от заключенията на СМЕ за оглед и
аутопсия на трупа на пострадалия и Комисийна СМЕ № ІІ-35/2016 г. от които се
установява, че уврежданията по главата на пострадалия, а именно - едно плитко
кожно охлузване в областта на челото в дясно, една плитка завяхваща лацерация
на лигавицата на долната устна, осем дребни кръвонасядания по лигавицата на
долната устна, кожно охлузване по задната страна на десния лакът, травматичния
оток в окосмената част на главата задушно-тилно в дясно и единичното
кръвонасядане и лек оток на меките черепни обвивки задушно-тилно-слепоочно в
дясно са получени от удар с или върху твърд тъп предмет. Косвено се подкрепят и
от показанията на св. Г., която твърди, че след като видяла подсъдимия и
пострадалия един срещу друг зад автомобила и тръгнала да излиза от дома си, в
следващия момент видяла пострадалия на земята, а подсъдимия да се качва в
автомобила. Косвено нанасянето на удара от подс. Ч. с юмрук в лицето на
пострадалия се потвърждава и от показанията на св. А., Д. и И..
От обясненията на подс. Ч. се
установява, че при срещата му с пострадалия, пред дома на последния, подсъдимия
възприел, че на пострадалия не му личало да е пиян. Това му обяснение е в
противоречие със заключенията на СМЕ за оглед и аутопсия на трупа на
пострадалия, Комисийна СМЕ № ІІ-35/2016 г. и Химическа експертиза № І-47/2015
г., както и с показанията на св. Х. който в показанията си пред съдия на
12.05.15 г. твърди, че пострадалия „беше доста пийнал”, при разпита от 16.07.15
г. пред орган на д. п. твърди, че пострадалия „падна понеже беше бе видимо
пиян”, но в другите си показания, включително и в съд. заседание не твърди
подобно нещо. В противоречие са и с показанията на св. А. от 12.05.15 г. пред
орган на д.п. и тези от същата дата пред съдия, показанията пред орган на д. п.
от 16.07.15 г. и при разпита му на д. п. от 16.09.15 г. пред съдия от ШОС в
които твърди, че при пристигане на пострадалия на площада в гр. Плиска, той бил
доста пиян. Също в противоречие са и с показанията на св. П. както тези от съд.
заседание, така и от 16.07.15 г. пред орган на д. п. и тези от 16.09.15 г. пред
съдия от ШОС, също твърди, че пострадалия е бил пиян. Безспорно тези
противоречия налагат извода, че пострадалия е бил сериозно повлиян от алкохола
и съда приема за установено това състояние на пострадалия. Но следва да се
отбележи, че голямата част от свидетелите говорят за това състояние на
пострадалия по времето когато той е отишъл на площада, а не при срещата му с
подс. Ч., пред дома му. Единствено св. Х., в посочените показания твърди, че
при срещата пред дома на пострадалия, последния е бил в описаното в тези показания
състояние. При така събраните доказателства, съда, не може да се приеме за
безспорно установено, че подс. Ч. преди да нанесе удара на пострадалия е
възприел, че последния е сериозно повлиян от алкохола. Още повече, че
подсъдимия си е тръгнал от площада, преди идването на пострадалия, а и няма
доказателства, в разговорите между подсъдимия и св. Х., П. и А., до нанасянето
на удара, те да са коментирали, че пострадалия е пиян. Ето защо съда кредитира
обясненията на подс. Ч. в тази им част.
От заключенията на СМЕ за оглед и
аутопсия на трупа на пострадалия и Комисийна СМЕ № ІІ-35/2016 г. са установени
травматичните увреждания на пострадалия И.. Травматичните увреждания - едно
плитко кожно охлузване в областта на челото в дясно, една плитка завяхваща
лацерация на лигавицата на долната устна, осем дребни кръвонасядания по
лигавицата на долната устна и кожно охлузване по задната страна на десния
лакът, като механизъм на получаване, вещите лица посочват удари с или върху
твърди тъпи предмети. Възможния механизъм приет от вещите лица за получаване на
тези увреждания - удари с или върху твърди тъпи предмети, съобразен със
свидетелските показания /за нанесен юмручен удар в лицето/, водят до извода, че
същите са причинени от удара който подс. Ч. е нанесъл с юмрук в дясната част на
лицето на пострадалия. Останалите травматични увреждания, вещите лица приемат,
че също са получени при общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи
предмети. Като касателно тях, вещите лица заключават, че локализацията на тези
травми, допуска като най-вероятен механизъм на получаването им да е следния:
след нанасяне на удар в областта на лицето, пострадалия е залитнал и паднал в
посока назад от собствен ръст върху земната повърхност с дясната тилна област
на главата. За това установената контузия на лявото полукълбо – преден и среден
мозъчен полюс, може да бъде обяснена с механизма на противоудара при удар в
тила /contre coup/. Като допълнителен механизъм
посочват и тежката степен на алкохолно опиване на пострадалия, която се
характеризира със силно нарушение на координацията на движенията, затруднена
походка, спонтанно залитане и др. Тежката степен на алкохолно опиване на
пострадалия в значителна степен е благоприятствала некоординираното и тежко
падане след получения удар по лицето. При тежко повлияните от алкохол лица не е
необходима значителна сила на удара, за да се получи падане от цял ръст. Според
вещите лица всички травматични увреждания е възможно да се получат при
еднократен удар в областта на лицето с последващо падане в посока назад на пострадалия и удар с дясната надушно-тилна
област на главата върху земната повърхност. Няма медицински данни, които да
насочват неколкократно нанасяни травми в областта на главата в резултат на
други действия като вдигане, пускане, блъскане и други подобни. Според вещите
лица нанасянето на множествени удари/травми по главата предполагат установяване
на различни по брой и локация увреждания или получаване на по-големи по площ
отток и кръвонасядане и то в тилната област на главата. В съд. заседание на 10.05.2017
г. при изслушване на вещите лица по Комисийна СМЕ № ІІ-35/2016 г. д-р В.
касателно механизма на получаване на уврежданията допълва, че фаталните
последици за живота на пострадалия за породени от неговото падане назад и удар
в тилната област на главата в дясно. Допълва също, че уврежданията регистрирани
в областта на лицето на пострадалия, разгледани поотделно, самите те причиняват
най – много болка и страдание. Също така вещите лица заключават, че вследствие
на причинените при удара на главата на пострадалия върху земната повърхност
травматични увреждания ведно с настъпилите усложнения и настъпилата смърт е
налице пряка причинна връзка. Съда не приема заключението в частта му в която
вещото лице д-р В. твърди, че уврежданията регистрирани в областта на лицето на
пострадалия, разгледани поотделно, самите те причиняват най – много болка и
страдание. Безспорно кожното охлузване в областта на челото в дясно, осемте
дребни кръвонасядания по лигавицата на долната устна и кожното охлузване по
задната страна на десния лакът са причинили болка и страдание по смисъла на чл.
130 ал. 2 от НК. Не така стои въпроса с плитката лацерация на лигавицата на
долната устна. Тук се касае за разкъсване на лигавицата, което означава, че на
пострадалия е причинена лека телесна повреда, която му причинява не само болка
или страдания, а разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК . Касае се следователно
до лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК, а не до такава по чл. 130 ал. 2
от НК.
Въз основа на приетата за
установена фактическа обстановка и анализа на писмените и гласните
доказателства, съда приема за безспорно установено, че вечерта на 11.05.2015 г.
пред дома на пострадалия И., подс. Ч. е нанесъл юмручен удар в дясната част
на лицето на пострадалия П. И.. С това
му е причинил едно плитко кожно охлузване в областта на челото в дясно, една
плитка завяхваща лацерация на лигавицата на долната устна, осем дребни
кръвонасядания по лигавицата на долната устна. Вследствие на нанесения му удар
и тежката степен на алкохолно опиване на пострадалия И., последния е залитнал и
паднал в посока назад от собствен ръст върху земната повърхност с дясната тилна
област на главата. При удара на главата му в земята е получил следните
травматични увреждания - травматичен оток в окосмената част на главата
задушно-тилно в дясно; единично кръвонасядане и лек оток на меките черепни
обвивки задушно-тилно-слепоочно в дясно; контузия на лявото полукълбо – преден
и среден мозъчен полюс; едно контузионно огнище с вътремозъчен хематом челно в
ляво и малък кръвоизлив под пажиноовидната мозъчна обвивка /субарахоидален/ в
областта на черепната основа в ляво. Вследствие на тези увреждания, въпреки
оказаната медицинска помощ са се развили други усложнения, които са довели до
смъртта на пострадалия И. на 16.05.2015 г. Съда приема, че е налице причинно –
следствена връзка между нанесения от подс. Ч. удар с юмрук по лицето на
пострадалия И., при който на пострадалия са причинени едно плитко кожно
охлузване в областта на челото в дясно, една плитка завяхваща лацерация на
лигавицата на долната устна, осем дребни кръвонасядания по лигавицата на
долната устна. От удара той паднал по гръб - от цял ръст, като е ударил главата
си в асфалта на пътя. В следствие на удара от падането пострадалия е получил травматичен
оток в окосмената част на главата задушно-тилно в дясно, единично кръвонасядане
и лек оток на меките черепни обвивки задушно-тилно-слепоочно в дясно, едно
контузионно огнище с вътремозъчен хематом челно в ляво и малък кръвоизлив под
пажиновидната мозъчна обвивка /субарахоидален/ в областта на черепната основа в
ляво. От тези увреждания са се развили прогресираща сърдечна недостатъчност,
обусловена от дифузната травма на главния мозък и травматичния отток, които са
непосредствената причина за смъртта на пострадалия И.. Налице е и причинно
следствена връзка между причиняване уврежданията в областта на лицето,
уврежданията получени при удара на главата на пострадалия в земната повърхност
и развилите се впоследствие прогресираща сърдечна недостатъчност, обусловена от
дифузната травма на главния мозък и травматичния отток, които са довели до
смъртта на пострадалия.
От така установената фактическа
обстановка съда приема, че подс. С.Ч. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 124 ал. 1 предл. 3 от НК.
От обективна страна – на 11.05.2015
г. подс. Ч. е нанесъл удар с юмрук по лицето на пострадалия П. П.И., при който
на И. са причинени едно плитко кожно охлузване в областта на челото в дясно,
една плитка завяхваща лацерация на лигавицата на долната устна, осем дребни
кръвонасядания по лигавицата на долната устна. От нанесения удар пострадалия И.
е паднал на земята по гръб, при което си е ударил главата. Вследствие на този
удар е получил травматичен оток в окосмената част на главата задушно-тилно в
дясно, единично кръвонасядане и лек оток на меките черепни обвивки
задушно-тилно-слепоочно в дясно, едно контузионно огнище с вътремозъчен хематом
челно в ляво и малък кръвоизлив под пажиноовидната мозъчна обвивка
/субарахоидален/ в областта на черепната основа в ляво. От тези увреждания са
се развили прогресираща сърдечна недостатъчност, обусловена от дифузната травма
на главния мозък и травматичния отток, довели до смъртта на пострадалия И..
От субективна страна – подс. Ч. е
съзнавал обществено опасния характер на действията си спрямо физическото здраве
на пострадалия И., предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване, като му е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. С този удар
подсъдимия е целял да причини болка и страдание на пострадалия, като е
допускал, че може да причини и временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Това е така, защото той е нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия
и при този удар той е допускал, че може да нарани телесната цялост на
пострадалия. По отношение травматичните увреждания получени от пострадалия при
удара на главата му в земната повърхност, както и на смъртта на пострадалия И.,
подс. Ч. е действал при форма на вината несъзнавана непредпазливост, тъй като
не е желаел нито причиняване на тези телесни увреждания, нито неговата смърт,
но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните
последици.
Изпълнителното деяние се изразява
в умишлено причиняване на лека телесна повреда – нанасяне на удар в лицето на
пострадалия, който причинява временно разстройство на здравето на пострадалия,
неопасно за живота му – увреждания по лицето, в резултат на които по
непредпазливост е причинена смъртта на пострадалия П. И.. Налице е и причинна
връзка между причинената лека телесна повреда и настъпилата смърт – вследствие
на нанесения удар в лицето на пострадалия, последния е паднал на земята от цял
ръст, при което си е ударил главата и този удар е получил телесните увреждания
/травматичен оток в окосмената част на главата задушно-тилно в дясно; единично
кръвонасядане и лек оток на меките черепни обвивки задушно-тилно-слепоочно в
дясно; контузия на лявото полукълбо – преден и среден мозъчен полюс; едно
контузионно огнище с вътремозъчен хематом челно в ляво и малък кръвоизлив под
пажиноовидната мозъчна обвивка /субарахоидален/ в областта на черепната основа
в ляво/, които са причинили прогресираща сърдечна недостатъчност, обусловена от
дифузната травма на главния мозък и травматичния отток и последвала смърт.
По отношение квалификацията на
деянието. Подс. Ч. е предаден на съд с обвинение, че умишлено е причинил средна
телесна повреда на пострадалия – закрита черепно мозъчна травма, довела
разстройство на здравето временно опасно за живота, вследствие на което по
непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия И.. След като се установят
признаците на телесната повреда като пряк резултат на умишленото виновно деяние
на подсъдимия, е възможно съда да определи квалификацията на деянието. Това е
така, защото практиката на ВКС е постоянна за това, че деецът носи отговорност
по чл. 124 от НК
в зависимост от вида на умишлено причинената телесна повреда. Поради това от съществено
значение е определянето на характера и въздействието, упражнено от дееца върху
пострадалия, както и на субективното психическо отношение на извършителя към
усложнения резултат. За тази преценка е необходимо да бъдат съобразени
обстоятелствата, свързани с осъществените от подсъдимия действия спрямо
пострадалия - интензивността на нападението, броя, характера, силата на
ударите, средствата на нападението, уязвимостта на органа, върху който са
нанесени, спецификите на мястото на събитието, физическите характеристики на
извършителя и на жертвата и др. В конкретния случай – подс. Ч.
не е имал представа за това в каква степен е повлиян от алкохола пострадалия;
нанесъл е юмручен удар с не особено голяма сила; удара е нанесен в лицевата
част на главата на пострадалия; удара е нанесен на лице което подсъдимия познава
от преди; нанесен е само един удар. При това съда приема, че подсъдимия
нанасяйки удара в лицето на пострадалия е искал да причини болка и страдание. В
същото време той е допускал, че от този
удар може да причини и телесно увреждане, каквото в случая е причинил – една
плитка лацерация /разкъсване/ на лигавицата на долната устна. Това увреждане
съда приема, че покрива критериите на лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК, тъй като се касае до накърняване на телесната цялост на пострадалия, което
накърнение не обхваща критериите на чл. 128 и 129 от НК и причинява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите травматични увреждания
- едно плитко кожно охлузване в областта на челото в дясно; осем дребни
кръвонасядания по лигавицата на долната устна и кожно охлузване по задната
страна на десния лакът, безспорно са причинили болка и страдание на
пострадалия. На следващо място – съда не може да приеме, че нанасяйки удара в
лицето на пострадалия, подс. Ч. е целял или допускал да причини закритата
черепно мозъчна травма изразяваща се в травматичен оток в окосмената част на
главата задушно-тилно в дясно, единично кръвонасядане и лек оток на меките
черепни обвивки задушно-тилно-слепоочно в дясно, контузионно огнище с
вътремозъчен хематом челно в ляво, контузионно огнище с вътремозъчен хематом
слепоочно в ляво и малък кръвоизлив под паяжиновидната мозъчна обвивка
/субарахноидален/ в областта на черепната основа в ляво. Не може да се приеме,
че нанасяйки удара подсъдимия е съзнавал, че от този удар пострадалия ще падне
от цял ръст, ще си удари главата в асфалта и при този удар ще получи
установените травматични увреждания, изпълващи критериите на средна телесна
повреда. Още по малко може да се приеме, че подсъдимия е целял именно
причиняване на тези телесни увреждания. По отношение на тези телесни увреждания
съда приема, че не е налице и евентуален умисъл. За да е налице евентуален
умисъл към причиняване на средна телесна повреда, е необходимо да бъде
установено, че в съзнанието на подсъдимия се е включвала представа за тази
телесна повреда като възможен резултат и че е допускал този резултат. Установените
обстоятелства по делото за това, че пострадалият е бил под въздействието на
алкохол и че се е намирал в на улицата /асфалта/, не могат да обосноват извод
на съда за това, представата на подс. Ч. да е включвала настъпване на друг, по -
тежък резултат, наред с целения такъв. Това е така защото подс. Ч. е нанесъл
един единствен удар с ръка, в лицето на пострадалия. Той не е съзнавал възможността
от този удар пострадалият да загуби равновесие и да падне назад от цял ръст. От
друга страна - налице е непредпазливост към по - тежкия междинен резултат,
понеже с оглед степента на развитие и зрялост на подс. Ч. /с оглед заключението
на Комплексна съдебно психологична-психиатрична експертиза за освидетелстване
на подс. Ч./ той е могъл, а при конкретните обстоятелства, е бил длъжен да
предвиди настъпването на такива последици. Поради това съда приема, че както по
отношение на далечния резултат - смъртта на пострадалия, така и на междинния
такъв - причиняване на средна телесна повреда, подс. Ч. е действал при форма на
вината несъзнавана непредпазливост. Ако непредпазливото причиняване смъртта на пострадалия
И. се дължи на умишлено нанесена лека
телесна повреда, настъпилите междувременно усложнения или по-тежък резултат на
увреждане на здравето, който не е желан и допускан, не следва да се приеме като
определящ признак на намисленото и осъществимо увреждане. За да носи един подсъдим
отговорност за по-тежко по вид увреждане здравето на пострадал, необходимо е
той съзнателно да го е причинил. Неправилно, според съда е да се приеме, че
когато подсъдимият е причинил по-леко по вид увреждане и след това е настъпило
по-тежко по вид телесно увреждане, той да понесе отговорност при настъпване на
смъртта по непредпазливост за по-тежкото увреждане, което той умишлено не е
извършил. В случая, подсъдимия е целял причиняване на болка и страдание на
пострадалия и е искал настъпването на общественоопасните последици. В същото
време е съзнавал, че може да причини и временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия и е допускал настъпването на тези
общественоопасни последици. Следва да се посочи, че по отношение на причинените
болки и страдания подс. Ч. е действал с пряк умисъл, а по отношение
причиняването на временно разстройство на здравето, неопасно за живота /плитка
лацерация на лигавицата на долната устна/ той е действал с евентуален умисъл.
Съобразно Постановление № 3/27.09.1979 г. на Пленума на ВС - „Когато с деянието се причиняват на едно лице
две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление,
което следва да се квалифицира с оглед на най - тежкия резултат. В тези случаи
не е налице идеална съвкупност. Това е така, защото обектът на посегателството
е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от
по-тежкия. Наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е
от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието”. Поради това
съда квалифицира деянието на подс. Ч. по чл. 124 ал. 1 предл. 3 от НК и го
оправда по обвинението, че умишлено е причинил средна телесна повреда на
пострадалия от която по непредпазливост е причинена смъртта на пострадалия.
С оглед квалификацията на
деянието, съда следва да обсъди и въпроса налице ли са основания за
квалифициране на деянието на подс. Ч. по чл. 118 и чл. 119 от НК. За да е
налице единия от двата състава на посочените престъпления е необходимо от обективна
страна да е налице някакво противоправно поведение на пострадалия,
непосредствено преди подсъдимия да осъществи деянието за което е предаден на
съд. В случая в част от гласните доказателства се твърди, че пострадалия И.
първо е посегнал да удари подс. Ч., който бил избегнал този удар и веднага след
това нанесъл удара с който осъществил състава на престъплението по чл. 124 ал.
1 предл. 3 от НК. В част от показанията си св. Х., А. и П. твърдят, че
пострадалия И. при възникналия скандал с подсъдимия, опитал да нанесе удар на
подсъдимия, преди последния да го удари в лицето. Това са показанията на св. Х.
пред орган на д. п. от 12.05.2015 г., пред съдия от НПРС от 12.05.15 г. и пред
орган на д.п. от 16.07.15 г. Но в показанията му в съд. заседание и тези от д.
п. пред съдия от ШОС на 30.10.15 г. заявява, че не бил сигурен дали е видял
пострадалия първо да е посегнал да удари подсъдимия. В показанията си св. П.П.П.
в съд. заседание твърди, че преди подсъдимия да удари пострадалия, не видял
последния да е посягал към подс. Ч., като след прочитане на показанията му от
д. п. заявява, че било вярно казаното от него на д. п. при разпита му от
21.07.15 г. т. е. това, че подс. Ч. е наредил на всички да казват, че първо
пострадалия му е посегнал да го удари. Но в показанията си пред орган на д. п.
от 16.07.15 г. твърди, че първо пострадалия е посегнал с лакът да удари
подсъдимия в лицето, а в показанията си пред орган на д. п. от 21.07.15 г.
заявява, че не било вярно това което казал при разпита му от 16.07.15 г., че
видял първо пострадалия да посяга към подсъдимия, но това не било така. Тук
твърди, че подс. Ч. е измислил това и е предупредил всички които са били при
срещата им в „Музея на буквите” при св. А.. Подсъдимия казал на всички да
казват пред полицаите, че първо пострадалия му е посегнал да го удари и
подсъдимия е избегнал този удар и след това подсъдимия е ударил пострадалия.
При разпита му пред съдия от ШОС от 16.09.15 г. твърди, че бил видял как
пострадалия посяга да удари подс. Ч., след това, че подсъдимия го накарал да
каже това нещо, но то си било така. В показанията си св. Н. А. в съд. заседание
твърди, че видял как пострадалия си вдигал ръцете докато се карали в
подсъдимия, но не знаел дали пострадалия е замахвал с ръце да удря подсъдимия. В
показанията си пред орган на д. п. от 12.05.15 г. и пред съдия от НПРС от
12.05.15 г. твърди, че е пострадалия е посегнал да удари подсъдимия, а в
показанията си пред съдия от ШОС от 16.09.15 г. твърди, че не е видял
пострадалия да опитва да удари подс. Ч.. В показанията на св. А.Р.А. в съд.
заседание твърди, че от св. Н.А. чул че първо пострадалия е посегнал да удари
подсъдимия. Твърди също, че св. П. му казал, че това с посягането първо от
страна на пострадалия към подсъдимия не било вярно. В показанията си св. Д.И.Д.
в съд. заседание твърди, че св. Х., А., П. и подсъдимия му казали, че първо
пострадалия е посегнал да удари подсъдимия. При разпита му пред съдия от ШОС от
16.09.15 г. твърди, че при въпросната среща подс. Ч. му е казал, че първо
пострадалия е посегнал да го удари. В обясненията си в съд. заседание подс. Ч.
първо заявява, че пострадалия ръкомахал и подсъдимия не могъл да разбере дали
пострадалия му посяга. Непосредствено след това заявява, че в същност,
пострадалия му посегнал и в него момент той – подсъдимия нанесъл удара на
пострадалия. При наличието на тези множество противоречия както в показанията
на всеки отделен свидетел, така и между показанията на всичките свидетели и
обясненията на подсъдимия, съда приема, че не следва да се кредитират
показанията на свидетелите в частите им в които твърдят, че първо пострадалия е
посегнал да удари подсъдимия. Следва и извод на съда, че такъв факт не е
установен безспорно. С оглед на това, а и въз основа на заключението на КСППЕ
/от което се установява, че по отношение подс. Ч. не са налице емоционални или
други аргументи за потвърждаване на състояние на силно раздразнение или на
уплаха и смущение/, съда приема, че не са налице достатъчно доказателства за
квалифициране на деянието на подс. Ч. по чл. 118 или чл. 119 от НК.
Относно наличието или липсата на
обкрачване на пострадалия, непосредствено след падането му назад на земята от
страна на подс. Ч., и два пъти повдигане на същия до седнало положение и
блъскане на главата му в асфалта, съда не приема доводите на прокурора за
наличие на това обстоятелство. Безспорно налице са свидетелски показания в тази
насока. Но следва да се отбележи, че показанията поотделно на всеки свидетел в
частите им касаещи този факт са противоречиви – един път заявяват наличие на
такива удари. Втори път твърдят, че удара бил един. Трети път - че не видели
такива удари. Четвърти - че чули от други хора за тях. Пети - че видели едно
или две блъскания, но не казали за това при някои от разпитите им, под
влиянието на подсъдимия. Отделно от това показанията на всеки един свидетел са
в противоречие и с показанията на останалите свидетели относно този факт. За да
прецени съда кои показания и в кои техни части да кредитира или не, касаателно
това обстоятелство, съда следва да обсъди и заключението на Комисийна СМЕ №
ІІ-35/2016 г. В заключението си вещите лица приемат, че „няма медицински данни,
които да насочват за неколкратно нанасяни травми в областта на главата в
резултат на други действия като вдигане, пускане, блъскане и/или други причини.
Множествени удари/травми по главата предполагат установяване на различни по
брой и локализация увреждания или получаването на по-голямо по площ оток и
кръвонасядане и то в тилната област на главата”. В съд. заседание вещите лица
поясняват, че при удара слепоочно тилно в дясно, уврежданията на мозъка са
предимно в лявата част и са получени по механизма „contre coup” и няма други морфологични основания да приемат
наличието на друг удар, поради това заявяват, че нито могат да отхвърлят, нито
могат да приемат наличието на друг удар/удари. Поради това съда не приема за
безспорно установено от една страна - наличието на такива удари. От друга – че
именно от такива удари са причинени травматичните увреждания, определени от
вещите лица като разстройство на здравето, временно опасно за живота на
пострадалия, което пък да налага квалификация на деянието по чл. 124 ал. 1
предл. ІІ от НК. От трета страна – с оглед на изложеното, съда не приема и
доводите на прокурора, че подсъдимия умишлено е причинил средна телесна
повреда, от която по непредпазливост е причинена смъртта на пострадалия И..
Съда не приема и довода на
прокурора, че предходното осъждане на подс. Ч. един път следва да се приема
като смекчаващо вината обстоятелство, с оглед настъпилата реабилитация за това
осъждане. Втори път това осъждане да се приема като лоша характеристика на
подсъдимия, като отегчаващо вината обстоятелство. Същността на реабилитацията е
изведена в текста на чл. 85 ал. 1
от НК и тя е, че заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане. Поради това на базата
на това осъждане не могат да се извеждат негативни данни за личността на
реабилитирания. С настъпването на реабилитацията държавата губи правото да
третира лицето като осъждано, с всички последици от това. Още повече, че в
настоящия случай се касае за едно предходно осъждане и то за две деяния
извършени от подс. Ч. като непълнолетен.
Съда не приема доводите на
защитата на подсъдимия, че осъществявайки деянието подсъдимия умишлено е
причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК. Защитата
приема, че с причинените увреждания в областта на лицето на пострадалия, са
причинени умишлено болка и страдание. Съда по отношение квалификацията на
причинените увреждания в областта на лицето на пострадалия, вече изложи
изводите си кое увреждане кой състав изпълва – този по чл. 130 ал. 1 и този по
чл. 130 ал. 2 от НК, поради което не следва отново да се повтарят.
Съда не приема и доводите на
повереника на ч. обвинител и гр. ищец. Според повереника не следва да се
приема, че е налице добра характеристика на подс. Ч. с оглед реабилитацията за
предходното му осъждане, тъй като неосъждането било естественото състояние на
едно лице. Следователно това естествено състояние не следва да се приема като
положителна характеристика. Реабилитацията, в случая заличава последиците от
осъждането и поради това подсъдимия следва да се третира като неосъждан, а това
обстоятелство, съобразно практиката следва да се приеме като чисто съдебно
минало – смекчаващо вината обстоятелство. Съда не приема и довода, че са налице
доказателства, деянието да е извършено по хулигански подбуди, но след като
законодателя не е предвидил такава квалификация на деянието по чл. 124 от НК,
то наличието на тези хулигански подбуди следва да се отчете като отегчаващо
вината обстоятелство. Не са налице според съда, доказателства по делото, от
които да се приеме, че действията на подс. Ч. от момента на тръгването му от
дома му, до тръгването на автомобила от дома на пострадалия, осъществяват
визираните в чл. 325 от НК признаци. Намерението на подсъдимия при потеглянето
за дома на пострадалия е, да се говори с него, да престане с предходни негови
изяви. От друга страна – действията на подс. Ч. спрямо пострадалия, когато
двамата са се срещнали пред дома на пострадалия, преди нанасянето на удара, а и
след това, също не изпълват признаците на деянието по чл. 325 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съда взе предвид наличието на
смекчаващи вината обстоятелства. Това са чистото съдебно минало на подсъдимия,
младежката възраст на подсъдимия – същия е на 20 години по време на деянието,
както и изразеното в съд. заседание съжаление. Относно приетите като
доказателства характеристики на подс. Ч. – същите са противоречиви. Налице са две
характеристики от кмета на гр. Плиска, в които са налице добри характеристични
данни. Характеристиката на подсъдимия от управителя на „Кимпекс2001” ЕООД гр.
София също съдържа добри характеристични данни. Но характеристиката на същия
издадена от РУ МВР Нови пазар съдържа лоши характеристични данни. При тези
противоречиви характеристични данни съда, не може да приеме като смекчаващо
вината обстоятелство наличието на добри характеристични данни. Изразеното от
подс. Ч. в защитната си реч, съжаление за случилото се също следва да се приеме
като смекчаващо вината обстоятелство. Отегчаващи вината обстоятелства, съда не
установи. Съда приема, че обществената опасност на подсъдимия е ниска, а тази
на деянието – за сравнително висока, тъй като подсъдимия не е предизвикан лично
от пострадалия, от деянието невръстно дете е останало без баща. Поради това
съда прие, че за постигане целите на наказанието следва на подс. Ч. да се
наложи наказание малко под средата на предвидения размер в чл. 124 ал. 1 предл.
3 от НК. На това основание съда наложи наказание на подсъдимия две години лишаване
от свобода. Също така съда прие, че за поправяне на подсъдимия не е необходимо
той да търпи ефективно така наложеното му наказание, като са налице и другите
предпоставки визирани в чл. 66 ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 66 ал. 1
от НК отложи изтърпяването му за изпитателен срок от 4 г.
По отношение гражданския иск на Ц.Х.Г., действаща като майка и
законен представител на малолетния П.П.И., ЕГН **********, сумата от 300 000
лв. за причинените с деянието неимуществени вреди срещу подс. Ч.. Причинените неимуществени вреди от престъпление съобразно практиката следва да се
присъждат по справедливост. По делото безспорно е установено, че П.П.И. е син
на пострадалия П. П.И. и към датата на деянието е бил на една годинка.
Безспорно е установено и, че до 11.05.2015 г. грижите за отглеждането и
възпитанието на детето са осъществявани от двамата му родители – св. Г. и
пострадалия И.. Ноторно известно е, че загубата на единия от родителите нанася
непоправими загуби на детето. То загубва опората в живота си. Загубва човека,
който освен за възпитанието, се грижи и за издръжката му. По делото не са
ангажирани от страна на гр. ищец други доказателства, които съда да може да
обсъди при преценката за справедливостта на предявения граждански иск. Ето защо съда прие, че по
справедливост следва на Ц.Х.Г., действаща като майка и законен
представител на малолетния П.П.И.
да се присъди сумата от 120 000 лв. за причинените с деянието неимуществени вреди. Поради това съда осъди подс. Ч. да
заплати на Ц.Х.Г., действаща като майка и законен представител на
малолетния П.П.И. сумата от 120
000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното и изплащане. В останалата част,
гражданския иск до пълния му размер, съда приема, че е неоснователен и недоказан,
поради което го отхвърли.
На основание чл. 189 ал. 3
от НПК съда осъди подс. Ч. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Шумен разноски от досъдебното производство в размер на 1 511. 33 лв. и по
бюджета на Съдебната власт сумата от 1 111. 76 лв. разноски по съдебното
производство, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
4 800 лв.
В този
смисъл съда постанови присъдата си.
Съдия: