ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 205
гр. К., 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Мария К. Дановска
Кирил М. Димов
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20215100500206 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Д.“ ООД гр. К.
жалба против постановление за продължаване на изпълнителното
производство по изп. дело № 1063/2017 г. по описа на частен съдебен
изпълнител Р.С., с рег. № * на КЧСИ. В жалбата се твърди, че по молба на
първоначалния взискател съдебният изпълнител е прекратил, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, изпълнителното дело по отношение на
първоначалния взискател, но незаконосъобразно е продължил същото по
отношение на присъединените взискатели. В тази връзка се излагат
съображения, че приоритет на изпълнението е вземането на първоначалния
взискател и когато същият поиска изпълнението да бъде прекратено,
съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнението независимо какво е
становището на присъединения взискател и независимо от това дали
вземането на останалите присъединени по право или с молба взискатели е
погасено чрез плащане или по друг начин. Счита, че съдебният изпълнител
бил длъжен да прекрати изцяло изпълнителното дело, включително и по
отношение на присъединените взискатели. Моли съда да отмени
постановление за продължаване на изпълнителното производство по изп. дело
№ 1063/2017 г. по описа на частен съдебен изпълнител Р.С., с рег. № * на
КЧСИ, с длъжник „Д.“ ООД и присъединени взискатели – НАП, Д. ИВ. Б.,
К.В.Д., „Т.“ ЕООД.
1
Взискателят „К.Б.“ АД, в качеството на частен правоприемник на
„Ю.Б.“ АД, изразява становище за основателност на жалбата.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК присъединеният взискател „Т.“ ЕООД
гр. К. изразява становище за недопустимост на жалбата.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК присъединеният взискател Д. ИВ. Б.,
чрез представителя си по пълномощие, е подал писмено възражение, в което
излага становище за недопустимост, а при условията на евентуалност – и за
неоснователност на подадената жалба. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК присъединените взискатели К.В.Д. и
Държавата не са подали писмени възражения.
Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата
на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено
следното:
От приложеното заверено копие от изпълнително дело № 1063/2017 г.
по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ * (изпълнително дело №
20178120401063) се установява, че същото е било образувано по молба на
„Ю.Б.“ АД гр. С. от 19.09.2017 г. и приложен изпълнителен лист от 27.02.2012
г., издаден по ч. гр. д. № 263/2012 г. на Районен съд – К., срещу длъжниците
„Д.“ ООД гр. К., М. П. Б. и П. Д. Б..
На основание чл. 456 от ГПК по изпълнителното дело са присъединени
взискатели, в това число – Д. ИВ. Б., К.В.Д. и „Т.“ ЕООД, а на основание чл.
458 от ГПК като взискател е присъединена и Държавата (л. 196). На
21.09.2020 г. като взискател по делото е конституиран „К.Б.“ АД, в
качеството на цесионер по договор за цесия с първоначалния взискател
„Ю.Б.“ АД (л. 1763 от изпълнителното дело).
С молба от 08.10.2021 г. (л. 2405) взискателят „К.Б.“ АД е поискал
прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т.
2 от ГПК. С обжалваното постановление от 21.10.2021 г. частният съдебен
изпълнител е прекратил, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК,
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20178120401063 по
отношение на взискателя „К.Б.“ АД и длъжниците М. П. Б. и П. Д. Б., и е
2
продължил изпълнителното производство по отношение на длъжника „Д.“
ООД (настоящ жалбоподател), и присъединените взискатели НАП
(Държавата), Д. ИВ. Б., К.В.Д., „Т.“ ЕООД.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира жалбата на длъжника „Д.“
ООД против постановлението от 21.10.2021 г. на частния съдебен изпълнител,
в частта, с която е разпоредено продължаване на изпълнителното
производство по отношение на длъжника „Д.“ ООД и присъединените
взискатели НАП (Държавата), Д. ИВ. Б., К.В.Д., „Т.“ ЕООД, за недопустима,
поради липса на законова възможност за обжалване. Актът на съдебният
изпълнител за продължаване на изпълнителното поризводство по отношение
на длъжника и присъединените взискатели не представлява действие на
съдебен изпълнител, попадащо в приложното поле на чл. 435, ал. 2 и 3 от
ГПК, които разпоредби уреждат подлежащите на обжалване от длъжника
действия на съдебния изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от
ГПК, длъжникът може да обжалва: постановлението за глоба; насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането
на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на
трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в
случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати
или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
А съгласно ал. 3 на същия член, длъжникът може да обжалва
постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната
продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най –
високата предложена цена. В цитираните разпоредби изчерпателно са
посочени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат
обжалвани от длъжника по изпълнението по реда на чл. 436 и следващите от
ГПК, както и основанията, на които това обжалване е допустимо.
В тази връзка следва да се посочи, че в нормата на чл. 435 от ГПК
лимитативно и изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител,
които могат да бъдат атакувани по пътя на обжалването от страните по
изпълнението и от трети лица. Разпоредбата е императивна и не може да се
тълкува разширително. Законодателят изчерпателно е посочил качествата на
лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се
3
признава процесуалното право на жалба срещу изрично изброени действия на
съдебния изпълнител и не е предвидена правна възможност за обжалване и на
други действия, с които страна по делото или трето лице счита, че са
нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща
възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които
те считат, че са незаконосъобразни. Съществуването на правото на жалба е
абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на същото,
надлежното подаване на жалбата и разглеждането й от съда. При липсата й
същата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане от
съда.
Следва да се посочи също, че в случая не е налице отказ на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, постановен по искане
на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство, в която
хипотеза длъжникът би имал право да обжалва същия. Напротив, искане за
прекратяване на изпълнителното производство е направено от взискателя
„К.Б.“ АД, по което искане съдебния изпълнител се е произнесъл, като е
прекратил, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, изпълнителното
производство по отношение на взискателя „К.Б.“ АД и длъжниците М. П. Б. и
П. Д. Б., и е продължил изпълнителното производство по отношение на
длъжника „Д.“ ООД (настоящ жалбоподател), и присъединените взискатели
НАП (Държавата), Д. ИВ. Б., К.В.Д., „Т.“ ЕООД. При това положение,
доколкото липсва направено именно от длъжника искане за прекратяване на
принудителното изпълнение и постановен по това искане отказ на съдебния
изпълнител, за длъжника не съществува законова възможност да обжалва акта
на съдебния изпълнител, с който се разпорежда продължаване на
изпълнителното производство по отношение на него и присъединените
взискатели НАП (Държавата), Д. ИВ. Б., К.В.Д., „Т.“ ЕООД.
Поради изложеното, следва жалбата на „Д.“ ООД да се остави без
разглеждане като недопустима, а производството по настоящото дело – да се
прекрати.
При този изход на делото, следва да се осъди жалбоподателя – длъжник
да заплати на присъединения взискател Д. ИВ. Б. направените в
производството разноски за адвокат в размер на 360 лева с ДДС.
Водим от изложеното, Окръжният съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Д.“ ООД със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. „Т.К.“ № *, ЕИК *********, в качеството му
на длъжник по изпълнително дело № 1063/2017 г. по описа на частен съдебен
изпълнител с рег.№ * (изпълнително дело № 20178120401063), срещу
постановление от 21.10.2021 г. на частен съдебен изпълнител с рег. № * за
продължаване на изпълнителното производство по изпълнително дело №
1063/2017 г. по отношение на длъжника „Д.“ ООД и присъединените
взискатели НАП (Държавата), Д. ИВ. Б., К.В.Д., „Т.“ ЕООД, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по В. гр. д. № 206/2021 г. по описа на
Окръжен съд – К..
ОСЪЖДА Д.“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. К., ул.
„Т.К.“ № *, ЕИК *********, да заплати на Д. ИВ. Б. с адрес: гр. К., ж. к. „В.“
*, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокат в размер на 360 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5