№ 1724
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509488 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация - София“ ЕАД срещу
решение от 21.06.2022 г. по гр.д. №7927/2022 г. на Софийския районен съд, 40 състав, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „М.К.“ АД кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 75,45 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, жк. ****, офис 1, аб.
№431655, ведно със законната лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, 16,86 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.01.2019
г. – 23.08.2021 г., 28,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.08.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от
01.09.2021 г. до изплащане на вземането, и 5,80 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. – 23.08.2021 г., с които главни
вземания ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът като потребители на топлинна
енергия за стопански нужди в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот
не е отговорен по иск за неоснователно обогатяване. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „М.К.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. \не претендира
разноски.
Третото лице-помагач „Б.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
1
становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са устаноителни искове с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът
основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно
обогатяване от страна на ответникът чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна
енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. Когато между страните няма
друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила,
обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже
както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, като
твърди, че не е ползвал процесния топлоснабден имот през процесния период, както и че не
е получавал фактури за процесните вземания. Релевира и възражение за изтекла погасителна
давност.
От събраните по делото писмени доказателства /нот. акт за продажба на недвижим
имот №41, т.ІІІ, н.д. №492/24.07.2001 г., удостоверение за въвеждане в експлоатация
№398/05.04.2012 г. и нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти
№6, т.І, н.д. №5/18.01.206 г. на нот. Д.Ж./ е установено при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди. В настоящия случай няма спор между страните и се установява от представените
заявление от 03.08.2012 г. и договор №9122/*********.09.2012 г., че такъв договор е
сключен, но срокът му е изтекъл на 27.09.2017 г., с оглед на което между тях не е
съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански
или небитови нужди, противно на приетото от първоинстанционния съд.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява фактът, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесния
2
недвижим имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество
през процесния период. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в имота на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. За установяване факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума, в първоинстанционното
производство е прието заключението на СТЕ. От същото се установява, че сумите за
топлинна енергия в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката, като за процесния период стойността на доставената за
процесния имот топлинна енергия е в общ размер на сумата от 74,47 лв., като в процесния
имот, според изравнителните сметки на ФДР, има монтиран топломер, а ТЕ за БГВ се
отчита от 1 бр. водомер за топла вода.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период за
топлинна енергия е 72,11 лв., като е налице частично плащане по фактури за мес.03 и
04.2019 г., а размерът на начислените суми за дялово разпределение – 28,39 лв.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите на
неоснователното обогатяване – ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите,
които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна
енергия и за услугата дялово разпределение, като обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти.
Възражението на ответника за наличието на изтекла погасителна давност е
неоснователно. Претенцията по чл.59 ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен
договор и 3-год. давност по чл.111 б. „б“ ЗЗД е неприложима. Следва се прилага общата 5-
год. давност по чл.110 ЗЗД, като срокът започва да тече от момента на обогатяването за
сметка на другиго. В случая най-старото задължение е за мес.12.2018 г., поради което съм
момента на предявяване на иска /01.09.2021 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е изтекъл 5-год.
погасителен срок за процесните вземания.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главница за топлинна
енергия се явява частично основателен до размера на сумата от 72,11 лв., а искът за главница
за дялово разпределение – изцяло основателен, или за сумата от 28,39 лв.
С оглед разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, забавата при неоснователното обогатяване
настъпва след покана /моментът на настъпване на изискуемостта е различен от момента на
забавата/. Настоящият въззивен състав намира, че такава в случая не се дължи поради
липсата на връчена покана от страна на ищеца за заплащане на процесните задължения.
Поради изложеното, съдът намира, че предявените искове за лихва за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение се явяват изцяло неоснователни.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна енергия за сумата от 72,11 лв. и за
дялово разпределение за сумата от 28,39 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявените искове бъдат уважени до посочените размери. В останалата част, в която
искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над посочения по-горе
размери и исковете за лихва за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение са отхвърлени изцяло, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: в заповедното производство – в размер на сумата
от 19,86 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 39,73 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в размер на сумата от 59,59
3
лв., представляваща държавна такса, сумата от 397,25 лв., представляваща депозити за вещи
лица, и сумата от 79,45 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и разноски
във въззивното производство в размер на сумата от 39,73 лв., представляваща държавна
такса и сумата от 79,45 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6870/21.06.2022 г., постановено по гр.д. №7927/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 40 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу „М.К.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
вр. чл.59 ал.1 за сумата от 72,11 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, жк. ****, офис 1, аб.
№431655, ведно със законната лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, и 28,39 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2018 г.
– 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, и 5,80
лв., с които главни вземания ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, и вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че
„М.К.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.59 ал.1 ЗЗД сумата от 72,11 лв., ведно със
законната лихва, считано от 01.09.2021 г. до окончателното изплащане, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
жк. ****, офис 1, аб. №431655, за периода мес.12.2018 г. - мес.04.2020 г., и сумата от 28,39
лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021 г. до окончателното изплащане,
представляваща стойността за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода
мес.08.2018 г. – мес.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по гр.д. №51190/2021 г. по описа на СРС, 40 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от
59,59 лв., представляваща разноски в заповедното производство, сумата от 536,29 лв.,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, и сумата от 119,18 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5