Решение по дело №837/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 101
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 27 септември 2021 г.)
Съдия: Милена Асенова Карагьозова
Дело: 20204120200837
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Горна Оряховица , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена А. Карагьозова
като разгледа докладваното от Милена А. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20204120200837 по описа за 2020 година
Производството е по жалба на С. Я. А. против Наказателно
постановление/НП/ № 20-0268-001459 от 15.10.2020 г.на Началник сектор
към ОДМВР В.Търново, РУ-Горна Оряховица –К.К..
С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.№
289816/07.10.2020г., на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на С. Я. А. е
наложена глоба от 100лв. В НП се съдържа констатация за това, че
жалбоподателят на 07.10.20г., в 09,10ч. в с.В. управлявал мотоциклет “Ямаха
Маджести” без табелата с регистрационен номер да е поставена на
определеното за това място, както и без да притежава съответната категория
за управляваното от него МПС, с което А. се сочи виновно да е нарушил
законовата разпоредба на чл.150а ал.1 от ЗДвП и по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като
за последното нарушение е санкциниран по реда на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП с
наказание глоба в размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца. Със същото НП на А. са наложени още две глоби,
съответно по чл.185 в размер от 20 лева и по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП-
10лв./пунктове 2 и 3 от НП/, за които процесуалният представител на
жалбоподателя посочва, че не се оспорват в настоящото производство/СЗ
25.02.21г.-л.36/.
1
В законоустановения срок се обжалва от С. Я. А. пред ГОРС
горепосоченото наказателно постановление. НП е връчено на 20.11.20г./л.5/, а
жалбата е депозирана на 23.11.20г./л.3/.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
жалбоподателят се представлява. Жалбата се поддържа.
Ответникът по жалбата не заема становище и не се представлява.
Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото, приема
за установено следното:
На 07.10.20г., жалбоподателят, според неговите обяснения, решил да
се придвижи от кравеферма до дома си в с.В., където се извършвали
процесуални действия от полицейски служители. Той осъществил това
придвижване, управлявайки сив на цвят мотоциклет “Ямаха Маджести” с
рама номер ********* - без поставена регистрационна табела на превозното
средство на определеното за това място. В тази насока са показанията на
св.К./СЗ 25.02.21г.-л.37/ и св.Г., които възприели водача и извикали за
съдействие свои колеги от пътна полиция. На място пристигнал
актосъставителя Х., който също възприел процесния мотоциклет без
регистрационна табела. Според свидетелските показания на св.Х. и св.К.,
жалб.А. е извадил регистрационна табела на превозното средство от под
седалката на мотора. Свидетелските показания са безпротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира. Според показанията на К., жалбоподателят обяснил
на мястото на проверката, че рег.табела е паднала докато се движи. В тази
част показанията кореспондират с обясненията на А./СЗ 18.05.2021г./, че
табелата е паднала в движение. Противоречие се констатира относно нейното
местонахождение „след падането й“. Така, според жалбоподателя, след
падане на табелата, той е я сложил „отпред на слюдата“. Според цитираните
по-горе свидетелски показания на свидетелите Х. и К. табелата е извадена от
А. от под седалката на мотора. Съдът не намира основание да се игнорират
безпротиворечивите свидетелски показания на полицейските служители,
поради което приема за защитна теза изолираното твърдение на
жалбоподателя, че рег.табела се е намирала на видимо място. При извършена
проверка от полицейски служител Х. е констатирано също, че освен
2
липсваща регистрационна табела, поставена на превозното средство,
водачът нямал необходимата категория за да управлява това моторно
превозно средство. Установени били и нарушения по чл.157 ал.6 и чл.100
ал.1 т.2 от ЗДвП/акт за адм.нарушение с изтекъл срок и неносене на СРМПС/,
които жалбоподателят не оспорва. Бил съставен от св.Х. в присъствието на
свидетелите Г. и К. АУАН бл.№ 289816/07.10.2020г. -л.6 от делото, в които
били описани общо четири нарушения по ЗДвП. Актът бил подписан от
жалбоподателя. Въз основа на така съставения АУАН е издадено
обжалваното НП/л.5 от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По първото административнонаказателно обвинение:
Съгласно разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП- по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Редът за регистриране, отчет и
пускане в движение на МПС се определя с подзаконов нормативен акт.
Предвидена е и санкция за нарушение по цитирания законов текст с нормата
на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП: Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
Настоящата инстанция намира, че в случая АУАН и НП притежават
изискуемите от закона реквизити, спазена е формата за тяхното съставяне и
същите са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна
отговорност по отношение на жалбоподателя, по безспорен начин са доказани
извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина. Съобразени са и
разпоредбите на чл.34 ал.1 ЗАНН.
В обстоятелствената част на НП и АУАН нарушението е описано
съобразно изискванията на закона/чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.4 от ЗАНН/ и от
това описание безспорно за нарушителя е установено какво нарушение му се
вменява да е осъществил, като правилно са посочени и нарушените
3
разпоредби от ЗДвП.
Настоящата инстанция счита, че нарушението не притежава
признаците на маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Липсват
доказателства за това, че същото представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от същия вид. Отсъствието на вредни последици от деянието, с оглед
характера на същото, е без значение за горната преценка. При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира,
че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява
маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието
маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги
представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това
тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв
начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на което е
санкциониран жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира
след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване
на някакъв допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения съдът
намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни последици, не води до
маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на
нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност. При
изследването на степента на обществена опасност на деянието и на дееца
съдът приема, че те не са по-ниски в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Отчете се и значението на обстоятелството, че
деянието е извършено при най-тежката форма на вината – пряк умисъл, при
формирано съзнание за неизбежното увреждане на защитаваните обществени
отношения. По тези съображения съдът приема, че нарушението разкрива
степен на обществена опасност, типична за този вид деяния, поради което то
не представлява маловажен случай.
4
По отношение наказанието за адм.нарушение, санкционирано съгл.
нормата на чл.175 ал.1 т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание 200лв.глоба и 6
мес. лишаване от право да се управлява МПС. Съдът намира така наложените
наказания за несъобразени с целите на адм. наказание, посочени в чл.12 от
ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН.Относително
определената санкция по чл.175 ал.1 към момента на нарушението е
лишаване от право за управляване на МПС за срок от 1м. до 6 мес., както и
кумулативно предвиденото наказание глоба в относителни граници от 50 до
200 лв. Санкцията, наложена на нарушителя с обжалваното наказателно
постановление е лишаване от посоченото право да управлява МПС за срок от
6 месеца/тоест максимума/, а наложеното наказание глоба също е
максималния размер от 200лв. Трябва да се извърши преценка относно това
дали така индивидуализираните наказания са съобразени с тежестта на
нарушението, която съдът определя като относително невисока предвид
липсата на настъпили др.вредни последици. От друга страна, като
отегчаващо вината обстоятелство във връзка с личната обществена опасност
на водача, съдът отчита данните за констатирани до момента на нарушението
деяния, санкционирани по реда на ЗДвП с влезли в сила НП, които са около
20 на брой, санкционирани само с издаването на наказателни постановления и
отделно- с фишове също около 15 на брой. Прави впечатление, че за същото
деяние/по чл.140 ал.1 от ЗДвП/ жалбоподателят е санкциониран с НП от
20.07.2017г./л.10/. Значителният брой административни наказания, наложени
на А. за нарушения на правилата за движение по пътищата, както и вида на
извършените нарушения, покриващи богата палитра от административните
нарушения, санкционирани от ЗДвП, отнесени към стажа на жалбоподателя
като водач на МПС, очертава неговият профил като системен нарушител на
правилата за движение, което повишава обществената опасност и показва или
непознаване на нормативната база или нежелание на водача да се съобразява
с нея. В тази връзка съдът отчита и факта, че нарушението е осъществено
умишлено. Преди извършената му проверка той е знаел за липсващата
табела, но въпреки това не се е въздържал от управлението на превозното
средство. При изследването на степента на обществена опасност на деянието
и на дееца съдът приема, че те не са по-ниски в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Отчете се и значението на обстоятелството,
че деянието е извършено при най-тежката форма на вината – пряк умисъл,
5
при формирано съзнание за неизбежното увреждане на защитаваните
обществени отношения. По тези съображения съдът приема, че нарушението
разкрива степен на обществена опасност, типична за този вид деяния, поради
което то не представлява маловажен случай.
Наложеното наказание по отношение на А.- лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца следва да бъде ориентирано към средния
размер от 3 месеца, като бъде отчетено, че от деянието не са произлезли и
други вредни последици. Относно наказанието глоба: следва да е налично
съобразяване с имотното състояние на нарушителя. Последните
обстоятелства, предвид събраните по преписката от
административнонаказващия орган данни, са били неизяснени към момента
на налагане на адм.наказание, поради което е следвало да бъдат установени
от органа, издаващ НП. Всякога при индивидуализация на наказанието,
адм.наказващият орган/АНО/ следва да отчита посочените по-горе
обстоятелства по реда на чл.27 ЗАНН. По този начин в пълнота биха били
постигнати целите на наказанието със същото да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително. В случая наложените санкции глоба и
лишаване от право да се управлява МПС, поради изложеното, се явяват
завишени, поради което съдът намира, че НП следва да бъде изменено в
частта относно наложеното наказание глоба, като последното бъде
ориентирано към среден размер- глоба от 100 лева, а наказанието лишаване от
право да се управлява МПС –за срок от 3 месеца.

По четвъртото административнонаказателно обвинение в обжалваното
НП: Съгласно разпоредбата на чл. 150а ал.1 от ЗДвП- за да управлява
моторно превозно средство/МПС/, водачът трябва 1.да притежава
свидетелство за управление/СУ/, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, 2.да не е лишен от право да управлява МПС
а/по съдебен или б/административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на
чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Както е видно от прочита на
6
самата норма, законодателят е въвел няколко различни предложения, касаещи
деятелността по чл.150а ал.1 ЗДвП. Нито в АУАН, нито в обжалваното НП е
обозначена точната квалификация на нарушението относно цифровия израз на
сочената като нарушена правна норма. В обстоятелствената част се съдържа
израза „управлява МПС без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство”, което описание на нарушението може да бъде съотнесено към
хипотезата на чл.150а ал.1 пр.1 от ЗДвП. За да управлява моторно превозно
средство/МПС/, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление/СУ/, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него МПС. Впоследствие е уточнено, също в текста на НП, че С. Я. А.
управлява МПС, без да притежава „валидна категория“. Предвидена е
санкция с нормата на чл.177 ал.1 т.2/без посочване на законовото
предложение/ от ЗДвП, сочена като приложена от АНО: Наказва се с глоба
от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него МПС и пр. Тоест в
предложение второ на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е предвидена санкция и за
лице, което управлява без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него МПС. Сочената като приложена
санкционна разпоредба/ чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП/, както и част от описанието
в НП сочи на осъществено нарушение, изразяващо се в управление без
водачът да притежава съответно СУМПС, а оттам и правоспособност. Част от
обстоятелствата пък, упоменати в обжалваното НП сочат на нарушение,
изразяващо се в наличие на СУМПС, но без същото да е валидно за
категорията, към която спада управляваното МПС/ основание за
санкциониране по смисъла на чл.177 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП/. От цялостния
прочит на НП и описаните обстоятелства, изискуеми по чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН/част от които липсват-примерно има ли А. изобщо издавано СУМПС,
за кои категории е то, характеристиките на процесното МПС мотоциклет- с
оглед извод за съответстващата категория-уточнението, дадено от
законодателя в нормата на чл.150а ал.2 от ЗДвП/, то мислими като очертани
са две различни нарушения: както , че жалб. С. Я. А. управлява без
съответната категория за управляваното МПС, така и нарушението,
изразяващо се в управление на МПС, без жалбоподателя изобщо да
7
притежава СУМПС.
В обстоятелствената част на НП и АУАН нарушението не е описано
съобразно изискванията на закона/чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.4 от ЗАНН/ и от
това описание безспорно по отношение на нарушителя не е установено какво
нарушение му се вменява да е осъществил, както и не са съответно посочени
нарушените разпоредби от ЗДвП в тяхната цялост. Настоящата инстанция
намира, че поради посоченото в случая НП не е годно в тази си част да
послужи за реализиране на административнонаказателна отговорност.
Нарушено е както правото на защита на санкционираното лице, така на
практика и възможността на съда да формира своите изводи при контрола на
ревизирания акт.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0268-001459 от 15.10.2020
г.на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ-Горна Оряховица –К.К.
САМО в ЧАСТТА, с която на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на С. Я. А.
е наложено наказание глоба в размер на 100 лв., като незаконосъобразно.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0268-001459 от 15.10.2020
г.на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ-Горна Оряховица –К.К.,
издадено въз основа на АУАН бл.№ 289816/07.10.2020г - в ЧАСТТА , с която
на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП на С. Я. А. е наложено наказание глоба
в размер на 200 лв., като НАМАЛЯВА наложеното наказание глоба от 200лв.
на 100лв./сто лева/, а наложеното наказание лишаване от право да се
управлява МПС –от шест месеца намалява за срок от 3/три/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0268-001459 от
15.10.2020 г.на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ-Горна
Оряховица –К.К., издадено въз основа на АУАН бл.№ 289816/07.10.2020г.- в
останалата му част, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн.
8
срок.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9