Решение по дело №361/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 71
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20193600100361
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 71

 

Гр.Шумен, 11 Март 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. Маринов

 

при секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№361/2019г. по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявена е искова претенция с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищеца С.Ж.Г. излага, че ответникът А.В.К. му дължи парични суми, установени с влезли в сила съдебни актове, за които представя изпълнителни листи на обща стойност 35819,06 лв. Излага, че на 12.07.2019 г. ответникът А.В.К. е прехвърлил чрез дарение на децата си Й.А.К. и В.А.К. /втори и трети ответник/ правото на собственост върху ½ идеална част от недвижим имот в гр. Ш., представляващ апартамент № .., на шести жилищен етаж в жилищна сграда в УПИ XIV, кв. 126 по плана на гр.Ш., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.662.455.8.9, с площ 107.60 кв. м., заедно с 0.05547 идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж – 83510.622.455.8.8, под обекта – 83510.622.455.8.6 и 83510.622.455.8.14, над обекта – 83510.622.455.8.12 и 83510.622.455.8.11. Извършената от ответника сделка представлявала увреждащо действие по отношение на кредитора, тъй като засягала права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора, спрямо длъжника. Знанието за увреждане е било налице, тъй като прехвърлителния способ бил дарение. Едновременно с това била налице и презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД за знание за увреждане на кредитора, тъй като приобретателите по сделката са низходящи родственици на длъжника. Увреждащото действие било извършено след възникване на вземането на кредитора – ищец. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде обявена относително недействителна по отношение на ищеца сделката между ответниците, с която е прехвърлен процесния недвижим имот.

Ответника А.В.К. е депозирал отговор, в който излага, че с ищеца по делото са в процес на провеждане на преговори за удовлетворяване на исканията му към него. Сочи, че до насрочване на първото заседание по делото следва да имат сключено писмено споразумение, което щяло да бъде представено на съда.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Безспорно е установено, че ищцата е кредитор на ответника А.К., като от представените заверени копия на изпълнителни листи е видно че ответника е осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 35819,06 лева. От представеното заверено копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №...г. на нотариус Г.В.-Ц., рег.№702, с район на действие РС – Ш., е видно, че на 12.07.2019г. ответника А.В.К. и В.В. К., в качеството си на съсобственици по наследство на дарявания недвижим имот, дарили на В.А.К. и Й.А.К. /дъщери на първия, дарител и племеннички на втория/, собствеността на недвижим имот, находящ се в гр.Ш. и представляващ Апартамент №.. на шести жилищен етаж в жилищна сграда №3, построена в УПИ XIV, кв. 126 по плана на гр.Ш.., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.662.455.8.9, с площ 107.60 кв. м., заедно с 0.05547 идеални части от общите части на сградата, находящ се в Сграда №8, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.662.455, с административен адрес: гр.Ш...., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, при съседи: на същия етаж – 83510.622.455.8.8, под обекта – 83510.622.455.8.6 и 83510.622.455.8.14, над обекта – 83510.622.455.8.12 и 83510.622.455.8.11. Дарителят А.К. си запазил вещното право на ползване и обитаване върху имота безвъзмездно до края на живота си. В нотариалния акт е описано, че данъчната оценка на имота е 82815,60 лева, а на 1/2 ид.ч. от него, за която се дължи местен данък за придобиване - 41407,80 лева.

Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи: За да възникне правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го сделки/действия на длъжника, е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. На първо място следва да бъде установено, че ищецът има вземане по отношение на един от ответниците, че е негов кредитор. В настоящия случай, първия елемент е безспорно установен от представените изпълнителни листи. На второ място следва да се установи извършването на сделка/действие, което уврежда кредитора. В конкретния случай е установено, че с извършената сделка - дарение, първият ответник е намалил имуществото си, с което ищеца би могъл да се удовлетвори, което обективно води до увреждане на кредитора. И на трето място, когато действието е възмездно, законът изисква знание за увреждането както на длъжника, така и на третите лица приобретатели, което знание се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В настоящия случай доколкото сделката е безвъзмездна не е необходимо да се установява знание за увреждане, още повече, че дори и да беше възмездна, тя е сключена с низходящи родственици на длъжника, спрямо които е приложима оборимата презумпция на чл.135, ал.2 от ЗЗД.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск за основателен, поради което и същия следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените по делото разноски, за които са ангажирани доказателства за действителното им заплащане съобразно задължителните тълкувания дадени с ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в размер на 2386,49 лв. При изчисляване размера на дължимите деловодни разноски, не са включени посочените в списъка за разноски на ищеца пътни разходи на адвоката му, доколкото същите не представляват разноски по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК, тъй като не са направени пряко и непосредствено в процеса, и съобразно константната съдебна практика, не могат да се присъждат на насрещната страна.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.В.К. с ЕГН **********, Й.А.К. с ЕГН **********, и В.А.К. с ЕГН **********, последните две действащи чрез родителите си и законни представители А.В.К. и Т.П.К.,***, че договорът за дарение на 1/2 идеална част от недвижим имот - Апартамент №…, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.662.455.8.9, с площ 107.60 кв. м., заедно с 0.05547 идеални части от общите части на сградата, с административен адрес: гр.Ш...., сключен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №...г. на нотариус Г.В.-Ц., рег.№702, с район на действие РС – Ш., по силата на който Й.А.К. и В.А.К. са станали собственици на 1/2 идеална част от имота, е относително недействителен на основание чл.135 от ЗЗД по отношение на С.Ж.Г. с ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА А.В.К. с ЕГН **********, лично и в качеството му на законен представител на Й.А.К. с ЕГН ********** и В.А.К. с ЕГН **********, да заплатИ на С.Ж.Г. с ЕГН ********** сумата от 2386,49 лв. /две хиляди триста осемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: